Лора Василева

Резюме

Текстът разглежда любовните двойки и триъгълници в трите романа на Блага Димитрова – „Пътуване към себе си“, „Лавина“ и „Лице“. Основната връзката между тях е женският образ. От една страна, изложеният текст представя женския модел по времето на социализма – сходствата и разминаванията между персонажите в романите и официалния дискурс. От друга страна, направените паралели между героините от трите книги целят да изградят цялостен женски образ, преминал през три различни поколения.

Ключови думи: жена, любов, междуполови отношения, политическо.

Summary

The text examines love couples and triangles in three novel of Blaga Dimitrova – “Journey to yourself,” “Avalanche” and “Face”. The main connection between them is the female figure. On one hand, the text presents female model under socialism – similarities and discrepancies between the characters in the novels and official discourse. On the other hand, made parallels between the characters of the three books aim to build a complete female figure passed through three different generations.

Keywords: woman, love, gender relations, political.

 

Любовният дискурс на трите романа, както го описва самата Блага Димитрова, може да се разгледа като схема, подобна на „любовен шахмат“[ii]. Настоящият текст представя как в трите романа авторката преминава през ранната младост и юношеството на Райна от „Пътуване към себе си“ през ентусиазма на Дара от „Лавина“, за да достигне до образа на зрялата вглъбена Бора от „Лице“, която може да бъде видяна и като събирателен образ на предходните два персонажа. Посредством тази парадигма се изгражда цялостен, завършен образ на една жена, която събира житейския опит на три поколения. Това израстване се реализира единствено чрез любовта, а мъжкият персонаж, макар и по-пасивен от обичайно възприеманите негови образи, ще се окаже основен двигател за този процес.

Въпреки идеологизацията на женските модели в политическия контекст, те са в съответствие с културните стереотипи, възпроизвеждащи патриархалните традиционни роли по отношение на пола. Портретирайки жените по този начин, в крайна сметка Блага Димитрова, от една страна, покрива визуалните идеологически критерии, но от друга, акцентира върху естествения характер на женствеността.

В схватката на споровете и в сблъсъка с мъжката рационалност женственото не само се развива, но то се активизира, за разлика от априорната му пасивна функция. От политическия контекст става видно увеличаващото се участие на жените в производството, в професионалната и обществената сфера, вследствие на процесите на урбанизация и модернизация, водещи до нарушаване на половата йерархия, характерна за буржоазното общество. Романите по различен начин разкриват и проблематизират разминаванията между официален дискурс и социални реалии по отношение на правата на жените.

Не само историческите и политически предпоставки, но и самата нагласа на Блага Димитрова оформя в прозата си активни, дейни, борбени женски модели, които не приемат образа на „готованка“-та, която „чака да й поднесат любов на тепсия“[iii]. Райна („Пътуване към себе си“) живее в постоянен ужас от съперницата, но преодолявайки въображаемите си страхове, тя успява да получи желания обект. В романа „Пътуване към себе си“  едновременно с наложения идеологически образ на жената, е изграден и правдоподобният, който е подвластен на естествените модели на женската същност. В този роман могат да се обособят три конфликтни ядра в любовта – Райна –любимият, Райна – съперницата и любимият – съперницата. Отношенията между двамата влюбени се разгръщат бавно, за да се натрупат споделени преживявания. Освен с хубост, схващана от социалистическата идеология като признак на лекомислие, опонентката на Райна е натоварена и с различен социален статус като омъжена жена. Поради пълната противоположност с нея за Райна е необходим ресурс от компенсации, а те са: самоконтрол и борба за любимия. Според идеологическата рамка романтиката е желателно да се случва на работната площадка. Но тук ясно личи как Блага Димитрова се разграничава от политическата доктрина, нейната героиня открива причините, които изключват подобна връзка – труд и любов: „Каква любов, когато загадката помежду ни изчезва? Ставаме едно. Вече не забелязват, че съм момиче. Любов не, другарство има между мъжа и жената в труда“[iv]. Писателката доказва, че именно това всекидневно общуване разваля мистерията на любовта, разбива очакването за нещо надхвърлящо обичайното битие. От друга страна, любимият на Райна е на по-високо интелектуално и йерархическо равнище, но неговата задача (като образ) се свежда единствено в това да мотивира Райна, да се реализира като жена.

В романа „Лавина“ любовната тема е представена посредством копнежа по заедността с другия, в желаниетода споделиш най-съкровените му мигове. „Лавината“ на Дара се оказва именно любовта. Тук съперницата присъства само чрез името и оскъдната си характеристика, колкото да се противопостави с нея на Дара. Отношенията между Дара и Асен са изключително изчистени и остават такива до края на повествованието. В този текст присъства и темата за любовния триъгълник – Андрей-Зорка-Горазд. Така се откроява междинната функция на „Лавина“ между другите два романа. От една страна, се затваря мотивът за отстранената съперница от предходния „Пътуване към себе си“, а от друга, се отваря темата за любовния триъгълник между бивш и настоящ любим, която ще се появи в „Лице“.

Израстването на Дара спрямо Райна е на няколко нива: визуално, интелектуално и емоционално. Дара е образ на опозициите – момичешко-момчешко, силна-слаба, опърничева-смирена и пр. Нейната „законспирирана женственост“[v] се заключава в това, че е „естествена, непринудена, нескована“[vi], това е нейният „боЖЕНствен дар“[vii], но тя също е и другар: „От всички жени, които познавам, само една е надарена с този висш дар за приятелство!“[viii], казва любимият й. Женският модел на „независима от никого и от нищо!“[ix] ще се преобрази в „чувството на ранимост“[x], което я уязвява. За разлика от Райна („Пътуване към себе си“), която обмисля всяко свое движение, постъпка, всеки жест на съперницата и на любимия, Дара изживява своите промени чрез собственото си настроение, като го разкрива или обговаря. Едната героиня изпъква със своята работоспособност, а другата с това, че “е свръхинтелигентна и ги плаши“[xi]. Тъй като Дара е моделът-образец за Блага Димитрова, писателката оформя достоен любим за героинята си, който „блясва с начетеност“[xii].

Ако в „Пътуване към себе си“ героинята сама разсъждава и изживява съкровените си чувства, то в „Лавина“ женският образ е немислим без мъжкия, защото „женската привлекателност е творение на мъжа“[xiii]. За Асен неозаптената естественост на Дара се явява като предизвикателство за него. Това, което обвързва двамата влюбени, е тяхната противоположност. В този роман героинята вече не се примирява с пасивността на обекта си, тя иска действие и от негова страна. Тук двата образа на мъжа и жената са равностойни в интелектуално отношение, но не и на емоционално ниво. Страхът на Дара е много по-голям от този на Райна, защото тя не се бои от никакъв обект-заместител, ревност или друго външно обстоятелство, тя се страхува от самата себе си, от слабостта си спрямо любимия и най-големият й страх е да не се изгуби в него. От съществено значение е колективното мислене и намеса в интимността на двамата герои. Групата, в която всяка индивидуална проява може да уязви хармонията, е много по-солидарна към отношенията между Елка и Горазд, за разлика от тези на Дара и Асен. Мотивът, който се открива, е любовта, видяна от другите като нормална, и тази, която се възприема като аномалия, възприемайки ги „смешни заедно“[xiv]. Колективната намеса само засилва отпора на любовта. Другият страх за двамата влюбени е тя да не се тривиализира от ежедневното, да се омърси от надмощието на по-силния пол, да не се изроди в омраза и досада за двамата. Тяхната индивидуална непостоянност всъщност ги превръща в най-верните един на друг.

Другата схема – любовният триъгълник Андрей-Зорка-Горазд е познат класически модел. Фигуративно, освен като триъгълник, тази заедност на тримата може да се разглежда и като спираловидна. Андрей е миналото, Горазд – настоящето, а Зорка връзката между тях, която образува любов подобна на: „водовъртежното чувство между тримата“[xv]. В този любовен триъгълник новото лице е съперникът-мъж, който се бори за любовта на жената, т.е. жената отива все повече към априорната пасивност на пола си. Образът на жената придобива все повече естествената си женственост и изначална декоративност спрямо мъжа. Започва да надделява нуждата тя да бъде постигана, пред желанието за постигане на любовния обект. Така женският персонаж преминава от целеустремения ентусиазъм на Дара от „Лавина“ към зрялата си възраст, която предполага тежест и умора от натрупания житейски опит, характерен за Бора от „Лице“.

Бора Найденова съвместява в себе си „момиче-жена-старица“[xvi]. Преминала от самоконтролиращата младост на Райна и свръхинтелигентната самотност на Дара, тя ще обедини двете определения в едно – самоконтролираща се самотност. Разкъсвана от миналото и настоящето, героинята има и две имена – Вена и Бора. Вена е нелегалното име на Бора от младежките й години по време на Съпротивата, но за нея не остава само като име, Вена остава в нея като съвсем друга самоличност, посредством която тя живее в миналото и идеализира загиналия си любим. Бора се доближава до Райна чрез самодисциплината, буржоазното си минало, всеотдайността си към каузата и сковаността си в любовните отношения. От друга страна, Бора наследява от Дара подвижността си и появяващата се женска уязвимост. „Лекуването“ на героинята е от собствения капан, в който е попаднала. Продължителната самота, работохолизмът, идеализираното минало и идеологическото настояще се оказват симптомите на заболяването.

Мъжките персонажи в романа „Лице“ не достигат виталната ерудираност на Асен-Философа, но чрез Кирил Аргиров се постига по-висока степен на критическо осмиване на тоталитарния режим. Тук  жената-интелектуалка е по-горе в професионалната йерархия спрямо мъжкия персонаж, появил се в настоящето, като огледален образ на идеализирания от миналото любим. Единият мъж е изразител на героичното, а другият на делничното в женския свят, но въпреки това с общо минало и общ обект в любовта. Така главните мъжки персонажи в романа могат да се схващат, от една страна, като двойници, а от друга, като съперници. Самите инициали на имената им ги определят като такива (АК – Андрей Ковачев и КА – Кирил Аргиров).

Зоните на противоречие между двамата влюбени са: мястото, човекът и събитието. Изключвайки Кирил Аргиров от социалния живот, Бора Найденова, без да иска, го „включва“ в интимния си свят. Подобни компесаторни рефлексии са характерни за текстовете на Блага Димитрова,  както Асен („Лавина“), който се влюбва в тази, в която никой не се влюбва, така и при тази двойка „любовта избира най-невъзможния вариант“[xvii].

Мотивът за любовта в „Лице“ е разработен с по-голяма дълбочина от предходните два романа „Пътуване към себе си“ и „Лавина“. В него любовта е видяна не като прищявка на „слепия случай“[xviii], а като дълго търсене и пътуване към другия. Пътуването на Бора преминава от самопознанието на Райна („Пътуване към себе си“) през загубата на първата любов, както е при Дара („Лавина“).

Самоконтролът, който през годините е станал като втора същност на Бора. се оказва признак, издаващ героинята като все още незряла в любовта,както и страх от себеразкриване пред другия. Неопитността обаче по отношение на любовните отношения е представена като положително качество, тъй като опитността се изразява в рутинна повтаряемост. Бора не постига откритостта на Дара („Лавина“), но подобно на нея открива в себе си чувство на уязвимост като обект и субект в любовта.

Обновена и оздравяла чрез любовта Бора Найденова ще продължи, както своите предшественички, сама. Този модел на любовния дискурс в прозата на Блага Димитрова е характерен, като по този начин писателката дава възможност на героините да продължат своя живот, посредством читателското въображение.

Трите женски модела се сливат и достигат своята зрялост в една събирателна точка: Райна от „Пътуване към себе си“ е момичето, тръгнало на път в посоката към самопознанието, Дара („Лавина“) изживява своя свят на жена, намерила и загубила любовта, а Бора („Лице“), пропътувала през лабиринтите на преживяванията на предните две героини, се завръща като „старица“ от изстрадания опит в най-интимното пространство, това на дома.

Бележки

[i] Текстът е резюмирана част от глава „Геометрия на чувството: двойки и любовни триъгълници“ в магистърска теза на темата „Трите лица на Блага Димитрова. Политически, социални и екзистенциални измерения на женския образ в романите „Пътуване към себе си“, „Лавина“ и „Лице“.

[ii]Димитрова, Б. „Пътуване към себе си“,  Български писател, София, 1985.

[iii]Пак там.

[iv]Пак там.

[v]Димитрова, Б. „Лавина“, Български писател, София, 1977.

[vi]Пак там.

[vii]Пак там.

[viii]Пак там.

[ix]Пак там.

[x]Пак там.

[xi]Пак там.

[xii]Пак там.

[xiii]Пак там.

[xiv]Пак там.

[xv]Пак там.

[xvi]Димитрова, Б. „Лице“, Български писател, София, 1990.

[xvii]Пак там.

[xviii]Пак там.

Лора Василева е магистър по „Литературознание“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски. Защитава магистърска теза на темата „Трите лица на Блага Димитрова. Политически, социални и екзистенциални измерения на женския образ в романите „Пътуване към себе си“, „Лавина“ и „Лице“. Изследователските ѝ интереси са в сферата на литературата и по-конкретно в българската литература след Възраждането; реализирането на културни фикции и реалии, разглеждането на биологичния пол (sex) и социалния пол (gender) през призмата на литературата;автобиогфичното, както и историческия, социалния и политическия контекст  в текстовете.

E-mail: vasileva.lora@gmail.com