Роберт Рубай

Варшавски университет

Резюме

Статията има за цел да представи София като ценностно понятие и езиков концепт, функциониращ в българското масово съзнание през периода на Народна република България (1944‒1989). Главният изследователски подход е заимстван от полската етнолингвистика. Предложена е когнитивна дефиниция, в която характеристиките на концепта са обединени в няколко аспекта: пространствен (или географски), функционален, социално-битов, емоционален, естетически, идеологически и исторически.

Ключови думи: София, концепт, ценност, когнитивна лингвистика, семантика, когнитивна дефиниция

Abstract

The article aims to present Sofia as an axiological concept, which has being established in the Bulgarian mass consciousness during the period of the People’s Republic of Bulgaria (1944-1989). The main research approach is borrowed from Polish ethnolinguistics. A cognitive definition is proposed in which the concept features are grouped into several aspects: spatial (or geographic), functional, social, emotional, esthetic, ideological and historical.

Keywords: Sofia, concept, value, cognitive linguistics, semantics, cognitive definition

В настоящата статия бих искал да представя част от резултатите от едно по-мащабно изследване, посветено на езиковия образ на София. Главната цел на изследването е формулирането на когнитивна (или максимална) дефиниция на образа на София през един избран исторически период (1944-1989). Опирам се на тезата, че София е аксиологически концепт, т. е. важно ценностно понятие в българската езикова картина на света (или българската концептосфера). Тук ще представя наблюденията си върху данни от определен тип ‒ данни, почерпени от енциклопедии, научно-популярни публикации с географско съдържание, туристически пътеводители, т.е. такива, които се стремят да опишат София обективно. Като цяло те принадлежат към официалния дискурс.

Заявявайки намерението си да дефинирам концепта София, смятам за необходимо да уточня съдържанието на основните понятия и термини, с които боравя. По отношение на концепт приемам определението на Юрий С. Степанов (цит. по Пернишка, Крумова-Цветкова 2004: 407): „Концепът е ментална единица, част от ценностната система, националното съзнание и култура на даден етнос, носител на знания, вярвания, изкуство, усвоени от човека като член на дадено общество.“. Концептите изразяват познавателни образи и се реализират в метафорични сфери (аксиосфери). Концептът като ментална единица е част от ценностната система, националното съзнание и култура на даден етнос; носител е на знания, вярвания, изкуство, нравственост, закони, обичаи, асоциации, оценки, способности и навици усвоени от човека като член на дадено общество (Пернишка, Крумова-Цветкова 2004: 406). Това разбиране съвпада с основните схващания на полската когнитивна лингвистика. Концептите често са „скрити“ и изразени чрез метафори.

Под ценности разбирам, както е прието в аксиологията и в етнолингвистиката, че това са неща или идеи, които се смятат за важни, и към които се стремим, защото задоволяват важни потребности (на говорещия/ на група на хора/ на нацията/ на всички)[1].

Когнитивната дефиниция е част от инструментариума на етнолингвистичните изследвания; тя има за цел да представи възможно най-пълно значението на дадена дума в когнитивен план. Затова изследването не се ограничава само до основните компоненти на значението, служещи за денотация и различаване от други елементи на света, но включва и други смислови компоненти, важни за разбирането и осмислянето на понятието[2]. Този изследователски подход е заимстван от полската етнолингвистика и преди всичко от трудовете на Йежи Бартмински, свързани с проекта наречен EUROJOS или европейска езикова картина на света[3]. Съгласно този подход езиковите образи на изучаваните понятия се възпроизвеждат въз основа на информацията, която се извлича от лексикалните отношения на изразяващите ги езикови единици, и по-точно отношенията на хиперонимия, синонимия, кохипонимия и антонимия. Вземат се под внимание колокациите, в които участват съответните единици, клишираните определения и други стабилизирани в езика начини за изразяване на понятието. Например, с оглед на анализираните, данни София през периода 1944-1989 г. се представя по следния начин:

1. Чрез стандартни хипероними, които показват важната административна роля (столица) и определят София като важно и голямо място (град):

[София е:] столицата на републиката, столицата на България, столицата на Народна република България, столичният град;

2. Чрез синоними: първият град на страната ни;
3. Чрез кохипоними: Голяма София (друго име на Столичната голяма община, т.е столичният град с присъединените към него села), София-град (за название на административна единица, различно от град София);
4. Чрез контекстови антоними: ориенталска физиономия, развалини и беднота (за облика на града преди Девети септември);
5. Приема следните атрибути: любима, българска, наша, красива, социалистическа, озеленена, (което се противопоставя на западна, ориенталска, буржоазна); млад, нов, стар, (все-по) привлекателен (град).

София като концепт може да се схваща и като точка на менталната карта на българите. Концепцията за т. нар. ментална карта приема, че някои топоними се възприемат не само като географски названия а по-широко ‒ съществуват като концепти в човешкото съзнание. Затова не се разглеждат в двуаспектен план (като на обикновена географска карта) с оглед на параметрите географска широчина и дължина, а многоаспектно ‒ с оглед на различните нива в човешкото съзнание. Обяснението е, че съзнанието ни не отчита всичките денотативни черти на даден обект от реалността, а подбира само тези, които са важни в момента на мислене и говорене. Освен това менталната денотация включва и чувствата на субекта спрямо даден концепт[4]. За описанието на топонимите като елементи на менталните карти се използва когнитивна дефиниция[5].

Характеристиките на езиковия образ на СОФИЯ[6] могат да бъдат обединени в няколко аспекта: пространствен (или географски), функционален, социално-битов, емоционален, естетически, идеологически, исторически.

Когнитивната дефиниция на СОФИЯ може да се представи така:

I. Пространствен (или географски) аспект

1. София е място; намира се на определена територия. Тя е град и столица.

В този аспект се проявява ценностно маркиране на концепта в особено честите определения на София като център и средище.

Като място София има свои граници, които в масовото езиково съзнание се очертават от избрани обекти от реалния свят и техните названия, напр.: полите на Витоша, в близост до Искъра, в Софийското поле, между изтока и запада (София е мост и кръстопът). Част от менталната география на София са реките: Искър, Перловска и Владайска, както и планините Витоша и Люлин. Нека да подчертая, че в езиковия образ на София, който е наивен, а не научен, не участват всички реални характеристики на обекта, а само тези, които езиковото съзнание избира за представителни.

2. София като място има определени пространствени характеристики:

прекрасно разположение или София е живописно разположена, разпростряна на твърде голяма площ; в нея се намират: Паркът на свободата, Южният парк, Западният парк и други градски паркове и градини.

Контекстите, които описват София като място, са следните:

народният парк „Витоша” (до който отиват въжени линии); лесопаркът „Люлин”; р. Искър, банските места – Банкя, Панчарево и др.; …обградено от север от дългата верига на Стара планина, на юг от високия масив на Витоша, на изток минава река Искър, присъединените към София селища се качват по възвишенията на Люлин и скатовете на Стара планина, Софийското поле, Софийската котловина, Стара планина от север, на юг се издига Витоша, От запад (…) Люлин, Над всичкото доминира Витоша; Витоша дава онзи силует на града, който го прави еднакво привлекателен, Перловската и Владайската, р. Искър, Доброто местоположение, благоприятен климат, околните планини Витоша, Люлин, Лозенска планина и др., минералните извори (…) превръщат С. в курортен и балнеоложки център.

Посочените контексти представят София в положителна светлина, като едно приветливо място, което освен това: не е изолиран и трудно достъпен град, защото към него водят големи проходи и шосета.

II. Функционален аспект

Езиковите данни сочат, че важен аспект от съдържанието на концепта е функционалният ‒ за София се говори като за обект с определена роля (София е важна за икономиката, промишлеността, търговията, транспорта, науката и културата на страната). Изтъква се, че е: 1) важен транспортен и търговски център; 2) работнически център; 3) седалище (на важни институции, напр. Тук са Държавният съвет на НРБ, Министерският съвет и върховният законодателен орган на НРБ; 4) най-големият промишлен център на НР България, крупен индустриален град; 5) средище, напр. най-оживеното и голямо средище на научната мисъл, като столица София е средище на всички правителствени учреждения; в София сега има всички видове училища; 6) голям транспортен възел; 7) голям търговски и консумативен център; 8) през града минават автомобилната и жп магистралата, които са най-пряката връзка на Западна Европа с Изтока; 9) със самолет, автомобил или влак стигаме до столицата на България; 10) през София минават важните пътища от Дунав до Бяло море и от Средна Европа за Цариград; 11) София е важен център за железници и въздушни линии; международен път; 12) пътят Белград — София ‒ Цариград свързва България със Средна Европа и Близкия изток.

III. Социално-битов аспект

София също се характеризира като ‘място, където живеят определени хора; по определен начин’, следователно може да се говори за социален или социално-битов аспект на образа. Негов елемент са хората (столичният гражданин; човекът с неговата работа, бит и отдих), които взаимодействат помежду си като членове на групи: софиянци, столичани, работещи, чиновници, учени, весели хора. Тези хора обитават: удобен град; оживен град; комфортни жилищни квартали; напълно благоустроени, чисти и приветливи квартали. София. се покри със стотици нови хубави жилищни сгради, училища, болници, детски градини и ясли, паметници, паркове и градини. Гражданите на София свързват отдиха си с Витоша и софийските паркове.

В официалния дискурс описаният по-горе аспект се идеологизира чрез внушението, че ‘София е добро място за живеене, защото се строи по социалистически начин’. Тези характеристики са оценъчни и това личи от следните примери: столицата да стане образцов социалистически град, планиран за човека; в крайните квартали се строят много работнически жилища; София става все по-привлекателен; поверена в ръцете на трудовия народ… се изправи от развалини и беднота; (животът в София) се подобрява; софийското жителство се смята за престижно и е особено желано.

IV. Емоционален аспект

Според данните от езика, София може да се дефинира и като ‘място, към което българите изпитват някакви чувства’ (по-често положителни), следователно в съдържанието на концепта се обособява и емоционален аспект. Доказват го клишираните определения: любимата столица; нашият любим град; нашата прекрасна столица, а в известната песен на актьора Тодор Колев се пее „София, мой малък Лондон”.

V. Естетически аспект

София се определя и като ‘красиво място’. Своеобразието на естетическия аспект на образа се състои в акцента върху зеленината и водата – те се възприемат като ценност. Доказват го примерите: нашата хубава столица; все повече хубавее първият град на България; София е град-градина; С. е добре озеленен град, зоната е богато озеленена; София с минералните си извори…; (има) хубави изкуствени канали.

Естетическият и емоционалният аспект са тясно свързани.

VI. Идеологически аспект

В езиковия образ на София ясно се очертава и идеологически аспект и той е силно аксиологизиран. В изследваните контексти много често се подчертава, че след Девети септември градът се е променил и сега той е: социалистически град, образцов социалистически град, модерен град, първият град на България и вече няма ориенталски облик, има социалистически облик, със социалистическо съдържание.

Изключително важно е изискването столицата да стане образцов социалистически град, планиран за човека, …да се вижда и чувства човекът, столичният гражданин. Подчертава се, че в образцовия социалистически град е издигнат красив мавзолей (мавзолеят на Георги Димитров става част от облика на София през разглеждания период, като е разпознаваем, уникален обект).

Като цяло София се представя като ценност в идеологически план (в когнитивната дефиницията това твърдение може да се формулира на метаезика на описанието по следния начин ‘София е място и идея, която е важна за комунистите’).

Част от идеологическия аспект на образа на София е характеристиката ‘темпо’ (скорост при изпълнение на действие) ‒ за София се говори като за място, в което нещо се случва с голяма бързина: София бързо изменя своята физиономия; градът живее и се развива: с бурно темпо; ускорено; все по-бързо; след 9 септември бе предприета огромна строителна и благоустройствена дейност.

Към темпорално-действените характеристики на образа на София, които също така имат идеологическо измерение, могат да се отнесат и времевите граници: Девети септември и Десети ноември.

VII. Исторически аспект

В образа на София има място и за историческия аспект. За София се казва, че е стар град, град с минало, не е нов град, един от най-древните градове в Европа.

Осмислянето на София чрез концептуални метафори се наблюдава основно в следните две: СОФИЯ Е ЖИВ ОРГАНИЗЪМ и СОФИЯ Е ГРАДЕЖ.

Първата (СОФИЯ Е ЖИВ ОРГАНИЗЪМ) се разкрива в множество клиширани контексти, напр.:

1) „Расте, но не старее”,

2) София е сърцето на България,

3) В София днес тупти сърцето на България,

4) София бързо изменя своята физиономия,

5) Градът живее и се развива,

Има разцвет (на просветата, науката и културата), какъвто тя изживява през годините на народната власт,

Втората метафора (СОФИЯ Е ГРАДЕЖ) личи в особено честата употреба на глаголите строя и градя/изграждам и техните деривати, както в пряк, така и в преносен смисъл: София се изгражда; благоустроява се; преустроен е центърът на града.

Свързано с тази концептуализация е и идеологизираното осмисляне на бъдещето като ‘строеж’ (социалистическото бъдеще се гради, (има) социалистическо изграждане).

При всички описани дотук аспекти на образа на София се проявява неговата аксиологизация. Това, че София се възприема като ценност, категорично личи от много често срещаните суперлативи, като например: най-крупният политически, идеологически, икономически и културен център на страната ни; най-оживеното и голямо средище на научната мисъл; най-големият индустриален център в страната ни; най-големият промишлен център; София днес е най-големият град; най-важното културно и просветно средище на НР България; тук се печатат най-много вестници, списания и книги и др.

Анализът на източниците от този период показва промяната в начина на концептуализиране на София в масовото съзнание на българите. В проучените текстове редовно се подчертава, че преди София е била различна (в негативен смисъл), като се противопоставя характерситиката социалистическа на буржоазна или ориенталска.

Като заключение от анализа може да се обобщи, че през периода на Народната република в официалния дискурс, но до голяма степен и в масовото съзнание на българите, София се утвърждава като етноспецифична българска ценност.

Използвана литература

Влахова-Ангелова 2016: Влахова-Ангелова М. Собствените имена в лингвистичните речници – тенденции в съвременната лексикографска практика. – В:Лексикография в началото на XXI в. ред. Д. Благоева, С. Колковска. София: Издателство на БАН, 2016, 167–178.

Генев-Пухалева, Сотиров 2017: Генев-Пухалева, И., П. Сотиров. Проектът EUROJOS на Полската академия на науките и българското участие в него. ‒ Език и литература, 1‒2/2017, 175‒178.

Пернишка, Крумова-Цветкова 2004: Пернишка, Е., Л. Крумова-Цветкова. Българската лексикология. Съст. Л. Крумова-Цветкова София: Академично издателство „проф. Марин Дринов”, 2013.

Chlebda 2018: Chlebda, W. Europa w trzynastu obrazach. – В: Leksykon aksjologiczny Słowian i ich sąsiadów. Tom 2: Europa. Red. W. Chlebda. Lublin: UMCS, 2018, 28–44.

Puzynina 1992: Puzynina J. Język wartości. Warszawa: PWN, 1992.

Niebrzegowska-Bartmińska 2018: Niebrzegowska-Bartmińska S. O różnych wariantach definicji leksykograficznej – od taksonomii do kognitywizmu. – В. Etnolingwistyka 30. Red. S. Niebrzegowska-Bertmińska, M. Nowosad-Bakalarczyk. Lublin: UMCS, 2018.

Цитатите за анализ за подбрани от:

1. Васил П. Пътеводител София, второ преработено и допълнено издание. София: Медицина и физкултура 1986.
2. Любомир Д., Кирил М. България кратка география.. София: Издателство наука и изкуство 1980.
3. София, водач за историческите и културните забележителности, Бенвенисти Я. Б., Колева Пенева М., Николова Димитрова В., Михайлова Станчева М., Георгиева Тютюнджиева С.. София: Издателство Наука и изкуство 1959.

^[1] По-подробно по въпроса вж. Puzynina 1992, с. 52-58.

^[2] По-подробно за този тип дефиниции и различните видове на нея вж. Niebrzegowska-Bartmińska S. 2018.

^[3] За проекта на български език вж. Генев-Пухалева, Сотиров 2017.

^[4] По-подробно за концепцията на менталната карта на В. Хлебда вж. например уводната статия на Chlebda 2018, с. 28-44.

^[5] За този начин на категоризация на топонимите вж. Влахова-Ангелова 2016, с. 167-178.

^[6] Съгласно установената практика, названията на концептите се записват с главни букви.