Десислава Вилимовска

Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Епистемичните модални наречия обикновено се свързват с модификация на цялата пропозиция. В настоящата статия обаче е разгледана функцията им на модификатори на именни фрази от типа AN (прилагателно име-съществително име). Приема се хипотезата, че някои от модалните наречия при тези употреби изпълняват функцията на интензификатори.

Ключови думи: адвербиални модификатори, модални наречия, именна фраза, интензификатор.

The main function of modal adverbs is to modify the entire proposition. However, in this article their use as modifiers of noun phrases (AP →NP)  is investigated. It is assumed that some modal adverbs, especially neveroyatno, perform the function of intensifiers in APs.

Key words: adverbial modifiers, modal adverbs, noun phrase (NP), intensifiers.

Лексемите, определяни като модални наречия, трудно се вместват в традиционните класификации на наречията. Те са периферна група думи, която споделя особености както на наречията, така и на частиците. Обект на изследване в настоящата работа са наречията, свързани с изразяването на епистемична модалност, която „представя знанието или мнението на субекта за отношението към действителността на означената в изказването пропозиция, както и на свързаните с нея пресупозиции (ако има такива)“ (Ницолова 2008: 317). Това са лексеми като вероятно, възможно, действително, навярно, наистина, невероятно, невъзможно, несъмнено, сигурно и т.н.

Модалните наречия се включват в подгрупата на наречията, ориентирани към съдържанието на изказването (Ramat, Ricca 1998: 190). Те обикновено са модификатори на пропозицията и глаголната фраза. В тези случаи модалните наречия могат да бъдат разполагани в началото на изречението (пример 1), в края му (пример 2), или непосредствено до предиката (пример 3):

(1) Първи блок бе трудно достъпен, навярно архитектът му е страдал от мания за преследване. (BulTreeBank)[1]

(2) Аз се съмнявам, че МВФ ще се съгласи този резерв да падне под един млрд. долара, колкото е годишното обслужване на дълга. Има резерви наистина, но в макрорамката на бюджета не е предвидено харчене на фискален резерв за такива цели. (BulTreeBank)

(3) Арал следеше сцената с някакво скрито удивление. Илян излезе. В главата му несъмнено [бушуваха подозрения за всевъзможни заговори][2]. (BulTreeBank)

Когато наречието заема позиция непосредствено до предиката, модификацията се осъществява на равнището на предиката и неговите аргументи. Модалното наречие обикновено действа в посока надясно, т.е. модифицира елементите, разположени след него.

В настоящата статия обаче ще бъде разгледана една по-различна употреба на модалните наречия, а именно възможността те да функционират като интензификатори на признак. Тази употреба се проявява при тясна модификация, т.е. модификация на отделен конституент или фраза все още не е достатъчно проучена в българското езикознание.

Интензифициращата функция на модалните наречия най-често се проявява в именни фрази (NP). Необходимо е да се отбележи, че употребата на модалните наречия в именни фрази е много по-ограничена в сравнение с употребата им като модификатори на изреченско равнище или като модификатори на фраза, която е част от глаголната (VP).  В анотирания корпус на BulTreeBank от 210 употреби на модалните наречия в рамките на 214 000 единици (15 000 изречения) едва 5 от тях, т.е. 2,38 % се отнасят към именни групи.

Типът на именните фрази, модифицирани от модални наречия, а и от наречия по принцип, е структурно ограничен.  Обикновено това са фрази с разширения (вж. Осенова 2009: 89). В много голяма част от случаите обект на модификация е прилагателно име, изразяващо атрибутивен признак, т.е. модификацията се наблюдава в именни фрази от типа AN (прилагателно име – съществително име).

Модалните наречия не се появяват като модификатори на опора на именни фрази с предпоставени разширения, които са местоимения или числителни имена:

(4) *никой действително ученик; *двама вероятно ученици.

Когато обаче синтактичното прилагателно е причастие или същинско прилагателно име, появата на модалния модификатор между опората и разширението е възможна. В тези случаи модалното наречие модифицира синтактичното прилагателно име:

(5) [звучаща] наистина мелодия; [любопитна] сигурно история.

Много по-фреквентна обаче е появата на модалния модификатор преди AN. Обикновено модалните наречия се появяват във фрази с повече от едно разширение. Освен това модалните наречия проявяват „предпочитание“ към определени типове разширения. Във фрази от типа относително прилагателно име–съществително име например дистрибуцията им е ограничена. Модалните модификатори не могат да заемат позиции между опората и зависимата част:

(6а) *Той ще построи дървена вероятно къща.

(6б) *Той ще построи дървена наистина къща.

Възможна е позицията им преди или след именната група:

(7а) Той ще построи вероятно дървена къща. – Той ще построи дървена къща вероятно.

(7б) Той ще построи навярно дървена къща. – Той ще построи дървена къща навярно.

В зависимост от мястото на изреченското ударение в тези позиции модалните наречия могат да се отнасят към цялата пропозиция (когато наречието е след предиката или във финална позиция в изречението), към именната група (Той ще построи навярно дървена къща, а не гараж. – Той ще построи ДЪРВЕНА КЪЩА навярно, а не гараж.) или към непосредствено разположения конституент (Той ще построи вероятно ДЪРВЕНА къща, а не тухлена). Тесният обсег на действие на наречието е свързан с лексеми, които изпълняват функцията на контрастен фокус.

В примери (7в) и (7г) предпоставената позиция на модалното наречие спрямо именната фраза изглежда проблематична:

(7в) ? Той ще построи несъмнено дървена къща. – Той ще построи дървена къща несъмнено.;

(7г) ? Той ще построи сигурно дървена къща. – Той ще построи дървена къща сигурно.

В случаите с несъмнено и сигурно примерите са допустими, когато наречието се отнася към цялата пропозиция, но не и към отделната фраза.

Модалните наречия вярно, възможно, вероятно не могат тясно да модифицират фраза от типа относително прилагателно име – съществително име:

(7д) *Той ще построи вярно дървена къща. – *Той ще построи дървена къща вярно.[3]

(7е) *Той ще построи възможно дървена къща. – Той ще построи дървена къща възможно.

(7ж) *Той ще построи невероятно дървена къща. – Той ще построи дървена къща невероятно.

Пример (7д) може да бъде обяснен с факта, че вярно функционира преди всичко като предикатив. В примери (7е) и (7ж) неграматичността се дължи на типа на прилагателното име. Възможно и невероятно могат да функционират като интензификатори на признак, изразен най-често с качествено прилагателно име. При наречието възможно освен това е необходимо прилагателното име да е в различна от положителната степен – най-често в превъзходна (напр. възможно най-добри резултати). Семантиката на относителните прилагателни имена обаче „блокира“ интензифициращата функция и затова примерите, в които невероятно и невъзможно модифицират именна група от типа относително прилагателно  име – съществително име, се оказват неграматични.

Докато във фрази с относителни прилагателни имена дистрибуцията на модалните наречия е ограничена, във фрази с качествени прилагателни някои от тях имат доста висока честота на употреба. Хипотезата, приета в настоящата работа, е, че когато някои от модалните наречия се отнасят към качествени прилагателни (т.е. към прилагателни, изразяващи атрибутивен признак), те включват в обсега си на действие само прилагателното име и не изпълняват функцията на изразител на модални отношения, а функционират като интензификатори на признака, изразен от прилагателното. Като модификатори на качествено прилагателно се появяват наречията вероятно, действително, наистина, несъмнено, навярно, напр.:

(8а) Той чете вероятно [хубави] книги.

(8б) Той чете наистина [хубави] книги.

При употребите на възможно към именни групи се наблюдава ограничение от морфологичен тип. Наречието взема в обсега си единствено прилагателни имена в сравнителна или превъзходна степен и подсилва степента на признака, изразен от прилагателното име:

(9а) Той чете възможно [най-хубави] книги

(9б) Целта е да се намери имот, който е възможно по-сходен с оценявания имот и който се е продал възможно най-скоро около датата на изготвяне на оценката. (BulTreeBank)

Наречието не може да се появява преди елементи, различни от прилагателно име:

*възможно този най-голям ореол;

* възможно двете най-големи предизвикателства.

Когато тясно модифицират прилагателното име, наречията наистина, действително и невероятно изпълняват функции, близки до тези на наречието много, когато то е интензификатор:

(10а) Имам въпрос. За мене напоследък няма нито един наистина [хубав] филм. (BulTreeBank);

(10б) И управляващите трябва сами да се справят и с многобройните си проблеми, и с действително силните си врагове. Но те обективно могат и трябва да получат поддръжката на най-силния си съюзник – обществото. (BulTreeBank);

(10в) Върколакът престана да киха също тъй внезапно, както бе почнал, и се метна към Ричи. Беше бърз – невероятно бърз. (BulTreeBank)

При наистина и действително ефектът на интензифициране се поражда от това, че наречията са разположени на полюса [+увереност] по отношение на изразената в изказването пропозиция т.е. интензифициращата функция се дължи преди всичко на семантични причини.

Не във всички случаи на употреба на наистина и действително се наблюдава интензификация на признак. Синтактичното им поведение се отличава от това на наречието невероятно. Наистина и действително могат да заемат и външни позиции спрямо именната фраза.

(11а) Избрах действително [ТАЗИ алтернатива].

(11б) Получих наистина [ДВАЙСЕТ красиви рози].

(11в) Видях действително [НЕГОВАТА нова кола] пред къщата.

В подобна позиция обаче не може да се окаже модификаторът невероятно:

(12а) *Избрах невероятно тази алтернатива.

(12б) *Получих невероятно двайсет красиви рози.

(12в) *Видях невероятно неговата кола пред къщата.

Задължително условие за това наречието невероятно да модифицира именна фраза е то да бъде непосредствено следвано от прилагателно име или наречие, т.е от лексема, изразяваща признак, който може да бъде обект на интензификация. В настоящата работа се приема, че в именни групи невероятно функционира като същински интензификатор. За наречието невероятно тази употреба се оказва и основна – в корпуса, използван в настоящата работа, тя се наблюдава в 86% от анализираните примери.

Позицията на модалните наречия в именни фрази е структурно идентична с тази на много и във фрази с:

– числително име: (13) Бяха се изтегнали около огъня – четири невероятно гъвкави, комично-кошмарни фигури, с ръце, заети с маловажни неща, и почиващо съзнание. (BulTreeBank) (срв. с четири много гъвкави фигури);

– притежателно местоимение: (14) А Смирненски бе не само юношата на българската поезия, но и нейният наистина слънчев син. (BulTreeBank);

– неопределително местоимение: (15) И марксизмът на практика даде вече не едно доказателство за правилността на това наше твърдение. Той не само никъде нито веднъж не успя със свои сили да създаде някаква действително творческа култура […] (BulTreeBank)

Както се вижда от посочените примери, тясната модификация на прилагателно име с помощта на лексемите наистина и действително не е свързана задължително с интензификация. Невероятно обаче винаги функционира като интензификатор. То може да се определи като наречие със значение за абсолютна степен (заедно с наречия като абсолютно, неимоверно, неизмеримо, безкрайно и др.) по класификацията на Чоролеева (вж. Чоролеева 2007: 70-71).

М. Чоролеева посочва, че “изключително често значенията за абсолютна степен в българския език се изразяват чрез адективни фрази, съставени от прилагателно име и наречие” (Чоролеева 2007: 63). Авторката дава примери, включващи наречието много, което в конкретния случай функционира като интензификатор, напр. много успешна година. Чоролеева отбелязва, че “Обикновено чрез наречията се подсилва значението за висока степен, което се изразява и от прилагателното име. За да бъде възможно съчетанието, е задължително да има съответствие между значението за степен, изразявано от наречието, и значението за степен, изразявано от прилагателното име, както и между значението за степен на наречието и особеностите на признака, изразяван от прилагателното.” (Чоролеева 2007: 63). Това показва и защо сред модалните наречия невероятно най-много се доближава до функцията на интензификаторите, когато включва в обсега си на действие прилагателно име.

В някои случаи невероятно се появява и в конструкции, в които вече има интензификатор. Тогава наречието заема позиция след същинския интензификатор, тъй като необходимо условие за реализиране на интензифициращата му функция е контактната позиция спрямо синтактичното прилагателно име:

(16) Амадиро поклати глава. Да го победи един толкова невероятно глупав човек, помисли си той, но после отхвърли тази мисъл. Беше го победил не Фастълф, а онзи проклет землянин. Потънал в мисли, той не чу следващия въпрос на Мандамъс.  (BulTreeBank) – срв. с *един невероятно толкова глупав човек.

Натрупването на повече интензификатори не е изключение в българския език. Например показателното местоимение толкова във функцията си на интензификатор „означава интензификация както в количествен аспект (на предмети), така и в качествен аспект – висока степен на признак“ (Ницолова 1986: 121), напр. На площада имаше толкова хора, че за малко да се изгубим в тълпата.; Пееше толкова хубаво, че се изпълних с гордост. Като интензификатор на степен толкова може да се съчетава напр. с много: Толкова много те обичам!, но и с модалното наречие невероятно, когато то също изпълнява интензифицираща функция (вж. пример 16).

Изключение от правилото, че невероятно се появява винаги преди прилагателно име, е много с квантифицираща функция. Възможна е поява на модално наречие с интензифицираща функция и преди много, когато лексемата е квантификатор:

(17) Все още не сме обсъждали въпроса за управлението – рече й Ланиер. – Не знаем дори дали сме само научна експедиция или самостоятелна нация. Чака ни невероятно много работа. – Очите му бяха насълзени. Той ги избърса с опакото на ръката, усмихна й се и посочи масата за преговори. (BulTreeBank)

Когато много е интензификатор, появата на невероятно е блокирана:

много хубава жена – *невероятно много хубава жена, срв. с: много хубава жена – наистина много хубава жена; много хубава жена – действително много хубава жена. 

При наречието невероятно, което е интензификатор на признак, когато взема в обсега си на действие качествени прилагателни имена, се наблюдават случаи на употреба и с относителни прилагателни:

(18) Еди безсилно извъртя глава надясно и зърна грамадни черни гуми “Файърстоун”, лъскави хромирани джанти и пулсираща синя лампа. После чу гласа на мистър Нел – чисто ирландски, невероятно [ирландски], даже не глас на мистър Нел, а по-скоро Глас на Ирландско ченге в интерпретация на Ричи… но може би само му се струваше така, защото гласът идваше отдалече. (BulTreeBank);

Подобен тип употреби се срещат изключително в художествени текстове и биха могли да се обяснят със стремежа за изразяване на експресивност, постигната чрез включването на интензификатор в контекст, в който появата му не би била очаквана.

Интензифициращата функция на наречието невероятно се е развила до такава степен, че то единствено от модалните наречия може да функционира като интензификатор и към глаголна фраза:

(19) Имаше чувството, че невероятно бие на очи. В залата имаше поне пет хиляди души, насядали на дузини край кръгли маси, и май всичките се бяха вторачили в него. (BulTreeBank) – срв. с Имам чувството, че наистина бие на очи. Тук модификацията е на равнището на цялата пропозиция и липсва интензифицираща функция.

„Експанзията“ на лексемата, която е стилистично маркирана и е свързана с изразяване на експресивност, се потвърждава и от примери, които биха ни се стрували невъзможни от семантична гледна точка:

(20) И в далечината видях мегалита. Слънцето (вече го бях познал в ярката звезда) тъкмо се издигаше над колоните и върховете им засияха в бяло. Силуетите им бяха черни правоъгълници, засенчващи звездите. Паметникът ни доближаваше бързо (записът явно беше ускорен) и се откри пред нас – висок и бял. Тогава имах мъничък модел на Айсхендж, затова истинският ми изглеждаше невероятно огромен. (BulTreeBank)

Тук невероятно „интезифицира“ лексемата огромен, която означава най-висока степен на признака ‘размер’ и  по принцип не се съчетава с интензификатор (срв. с *много огромен).

Употребата на невероятно като интензификатор на признак, изразен от  прилагателно име, е част от общата тенденция в езиците като интензификатори да функционират лексеми, които в други контексти имат своя семантика. В основните си значения те имат функция, различна от интензифициращата. Като цяло в семантиката им е налице идеята за прекрачване на някаква норма. В българския език това са преди всичко лексеми от семантичното поле на „страшното“: страшно, ужасно, адски и т.н., напр. адски умен, ужасно скъп (вж. също Чоролеева 2007: 52-54). Явлението се среща и в други езици, напр. чешки – brutálně (brutálně dobrý – букв. ‘брутално добър‘), šíleně (šíleně drahý – букв. ‘лудо/безумно скъп’), strašně (strašně dobrý – ‘страшно добър’), английски – terribly (terribly happy – ‘страшно щастлив‘). Доетиес посочва сред лексемите, които могат да функционират като модификатори за степен, такива като англ. terribly (terribly happy; to miss someone terribly) и холандското erg (‘serious’). Такива изрази означават или екстремна степен, или висока степен и поради това употребата им е по-ограничена, отколкото употребата на интензификатори като много (анг. very). Авторката отбелязва, че в някои случаи е налице конотация, дължаща се на основното значение на думата, напр. френското atrocement, чието първоначално значение е ‘жестоко, брутално’, все още има негативна конотация (Doetjes 2008: 126-127).

В българския език лексемата невероятно стои извън семантичното поле на „страшното“, но означава степен, която не би могла да бъде допусната при нормални обстоятелства, нещо, което е извън границите на възможното, тъй като лексемата се отнася към полето на нефактичността. Семантиката на лексемата невероятно е лишена от  негативни конотативни значения, затова и съчетаемостта ѝ с различни прилагателни, изразяващи атрибутивни признаци, е сравнително висока. В българския език има тенденция лексемите, употребявани с функция на интензификатор, постепенно да губят първоначалното си семантично значение. Наблюденията върху употребите на лексеми като ужасно в българския език показват, че когато функционира като интензификатор, думата може да има както положителна, така и отрицателна конотация, в зависимост от семантиката на лексемата, която модифицира (възможен е както изразът ужасно добър така и изразът ужасно лош). Това показва, че в интензифицираща си функция лексемата се „изпразва“ от първоначалната си семантика и изпълнява чисто интензифициращи функции. Явлението е типично за разговорната реч. Ексцерпираните примери, в които се среща, са преди всичко от художествената литература. Следователно може да се твърди, че честата употреба на лексемата с функция на интензификатор се дължи на стилистични причини.

Заключение

Във фрази от типа относително прилагателно име – съществително име появата на модално наречие с модифицираща функция между компонентите на фразата е ограничена. Във фрази с качествени прилагателни имена обаче някои модалните наречия имат доста висока честота на употреба. Когато се отнасят към прилагателни имена, част от епистемичните модални наречия функционират като интензификатори на признака, изразен от прилагателното. Това важи преди всичко за наречието невероятно. Направените анализи дават основание да се приеме, че в такива случаи невероятно функционира като същински интензификатор.

Библиография

Ницолова 1986: Ницолова, Р. Българските местоимения. София: Наука и изкуство,1986.

Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008.

Осенова 2009: Осенова, П. Именните фрази в българския език. София: Издателство Ето, 2009.

Чоролеева 2007: Чоролеева, М. Семантичната категория „степен“ и нейното изразяване в съвременния български език. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007.

Doetjes 2008: Doetjes, J. Adjectives and degree modification. – In: McNally L, Kennedy, C. (eds.) Adjectives and Adverbs. Syntax, Semantics, and Discourse. Oxford University Press, 2008, 123 – 155.

Ramat, Ricca 1998: Ramat, P., D. Ricca. Sentence adverbs in the languages of Europe. In: Auwera, J. (ed.). Adverbial Constructions in the Languages of Europe. Berlin – New York: Mouton de Guyter,1998. 187–275.

[1] Цитираните примери са ексцерпирани от Българския национален референтен корпус BulTreeBank или са конструирани.

[2]  С квадратни скоби е означен обсегът на действие на модификатора.

[3] В тази позиция може да се появи омонимното наречие за начин вярно. В конкретния пример то може да означава ‘Той ще построи къщата вярно, в съответствие със зададената схема’.

За автора

Десислава Вилимовска е завършила Българска филология и Славянска филология с профил чешки език и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор е по български език. Научните ѝ интереси са в областта на синтаксиса, прагматиката и разговорната реч.

Е-mail:  desytodorova@gmail.com