„Пълзи червена мравка и някъде към обед
ще стигне гледката и ще умре върху прозореца с възторг помътен.“
Борис Христов

Дали прогледнах, когато казах най-после сбогом на детето,
онази вечер, докато играеше с кубчетата
и отново си строеше своите въображаеми замъци
като онези символисти някога далеч в изкуството…
Но без да проси смисъл, отвъд предела и на нищото.
Колко много има, без да знае, а аз изгубвам тази цялост,
ровейки в пръстта да търся корен,
без да виждам онова, което се чертае по кората на дървото,
защото в стремежите да бързам в граница, на ден
се свива възелът до бездихание, а вените чертаят
картата на предзададено корабокрушение.
И пулсира все по-бързо времето,
и белите страници на корабния дневник
никога не са достатъчни, за да разкажат
онова, което вече си забравил,
докато стоеше все в страни от всички плавания.
Когато беше изпращачът по пристанищата
и бродеше с насълзени от дима на кораба очи,
всеки път, докато посивяващата посока се удави
в солената самота на морската граница, ти вярваше,
че отвъд хоризонта всичко е в пъти по̀ нещо
от това, което имаше в онези замъци,
но стига сме се повтаряли в заучени движения,
облечени в дебели думи с въпросителни,
нали вече е написано и казано в книга –

че цял живот сме стигали
само до прозореца
и толкоз.

---

За автора: Нели Кирилова е редовен докторант по българска литература след Освобождението във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Завършва специалност „Българска филология“ и магистратура „Литература и култура“ в същия университет. Един от основателите и главни редактори на виртуалното пространство за литература и изкуство „Кадър 25“ (www.kadar25.com).

През 2016 и 2017 г. е носител на втора награда в категория „Критика“ на Националния литературен конкурс „Боян Пенев“ (Шумен). През 2017 и 2018 г. е сред номинираните автори за голямата наградата на „Литературен вестник“ и национален дарителски фонд „13 века България“ за литературна критика. Носител е на стипендия „Димитър Съселов“ – присъдена ѝ от членовете на Академичния съвет на Великотърновския университет. Получава трета награда за поезия в Национален литературен конкурс „С море в сърцето“ (Царево, 2019). През 2020-та г. получава поощрителна награда за поезия в XVII-тия Национален конкурс за поезия „Никола Вапцаров“ (София), както и специалната награда на поетичен клуб „Иван Николов“ от Международен поетичен конкурс „Есенни щурци“.

Участва в редица научни конференции и форуми, поетически четения, пърформънси и художествени инсталации. Има научни, художествени и публицистични публикации в алманах „Света гора“ (Велико Търново, 2016, 2018), в „Балкански калейдоскоп“ бр. 3, 4, един от авторите в „Протуберанси“ (поетически сборник на литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“ към катедра “Българска литература” на ВТУ, в който участва със стихотворения и фотографии), в поетичния сборник „Осем“ (2021), в малка антология за българска и колумбийска поезия „Мостът/ El puente” (2021), в „Литературен вестник“, „Литературен бюлетин“, сп. „Българка“, в електронни списания за литература „Liternet”, „Кръстопът“, „TetraDkaTa“, както и в редица сборници от научни конференции.

Някои от стихотворенията ѝ попадат в чуждоезични издания като колумбийското списание „Telúrica“ (прев. Александра Евтимова) и македонското „Современост“ ( прев. Никола Алтиев).

e-mail: neli0308@abv.bg