По следите на болката

Обичай ме. Аз вярвам в любовта,
при все че вечно съм ти крива.
И знам, не ще измия от кръвта
това, което в раните съм скрила.

Таяват се, укриват се дори
нащърбените болки, а следите
туптят и правят се, че не боли
(Ах, как е ясна самотата на звездите!)

И всичко в нас е само сън,
от който страшно е да се събудим.
Насечени жестоко сме отвън,
отвътре сме навикнали да губим.

 

Приспиване

Мъглите на снежния град
обвиват в студена прегръдка.
Децата, умрели от глад;
лицата, застинали в тръпка.

Попива дълбоко у нас
и свойта прозрачност ни дава –
да можем и ние за час
да бъдем прозрачна забрава.

От къщните зимни прозорци
се виждат хапливи огньове.
А вънка вилнее мъглата,
похапваща с остри ножове.

Пощипва лицата студени,
напуква детинската кожа.
Ръцете се молят прострени
за няколко мижави гроша.

Огньовете вътре не спират –
надгонват се с топли езици.
А вънка мъглата приспива
последните детски главици.

---

За автора: Ива Тодорова Анастасова е родена в град София през 1997 г.  Завършила е НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ с профил “Биология с английски език”. В момента е в последната година на обучението си – специалност „Българска филология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Има публикувани рецензии в „Литературен вестник“, списание „Филологически форум“ и онлайн списанието „Сборище на трубадури“. Печелила е трето място на Националния онлайн конкурс по творческо писане, организиран от издателство „Просвета” (2014), второ място на Двадесетата национална научна конференция за студенти и докторанти „Време, слово, свят“ (2018) с доклад на тема „Ситуациите на разпит в автобиографичните текстове на Г.С. Раковски“. Пише предимно поезия, прави опити с прозата, страстен читател е, развива свой блог за книги и лично творчество, интересува се и от фотография.

E-mail: iva.anastasova@abv.bg