небето се разгръща без звук и без цвят в двете шепи на очите ми звездите драскат черното нощен бриз разгръща душата унило тревите се поклащат и помръква полето на живота няма повече място в себе с...

виж още »

                  „Пълзи червена мравка и някъде към обед ще стигне гледката и ще умре върху прозореца с възторг помътен.“ Борис Христов Дали прогледнах, когато казах най-после сбогом на детето, ...

виж още »

преди време мислех че нашето царство може да бъде безкрайно събрани в голямата зала месингови лампи висяха на тънка полугола нишка от дървения таван птиците още не се бяха приземили в тесните си ...

виж още »

преплувани тела цъфтят по брега обезобразени от смяната на непознати сезони пясък залива видяното За автора: Стефан Гончаров е скандинавист, културолог, кино критик и докторант по теория на лите...

виж още »

мечтая за капка дъжд колкото кестен – да размести света, да го почисти от миналото, в което не помня вече ние с теб ли събирахме кестените от земята, или те нас от небето За автора: Боряна Богданова ...

виж още »