Пред кипариса плочата сивее по-тихо, отколкото кърви отвътре, надълбоко е много по-спокойно, отколкото се струва на гробаря. Задушницата задушава, а виното живот полива, сякаш земята отново ви при...

виж още »

Дървото пред прозореца ни изсветлява като свещ – светлината изяжда листата му от върха надолу. Има силен вятър. Шумът напомня за много по-широки пространства – гора и спотаена река, а също и за лят...

виж още »

нося пирони с острото притиснати към сърцето вместо цветя засаждам ги по стените на всички стаи така дори да ме изкоренят, остава празнота, която помни За автора: Теа Монева е родена във Варна. Зав...

виж още »

Съседите забързват дишането си зад стената, пулсът се разлиства в пика си, и сякаш тези непознати са мои зайци в клетка, изолирани от последователността на събитията. Следя ги и подслушвам ритуали...

виж още »

лятото идва с експлозия на бялото слънцето е толкова ниско докосва ръба на очилата лека-полека изгаря зеленото и толкова бавно свършва светът знаем че няма утре да завали снегът, но вече мечтаем з...

виж още »