не стига време за мила дума, рамо на приятел, да измеря скоростта на облаците оставам човек, доколкото мога опитвам се да различа това песен ли е, или вик За автора: Теа Монева е родена във Варна. За...

виж още »

Както героите, както празненствата на истините – намаляха, скъпи зрители, намаляха разликите между нощен ефир и пряко включване. И пулсират постоянно вените на екраните. И текат по тях, текат и сце...

виж още »

срамежливо слънцето до късно зад хълма се крие не пуска юздите не започва денят не вдига клепача си нощта полегнало по гръб времето застива в легнала поза нямат намерение нещата да помръднат да с...

виж още »

прясна и черна мъка като пръст от гроб пустота където няма никой разранена и грозна душа обърквам метафори за да разговарям с теб сега светът е пълен с изроди познати с променените си пози сега по...

виж още »

много ли пропускаме в безкрайните гонитби на следата като ловни хрътки душим по вечните въпроси наречени дори проклети от мъдреца и търсим отговори винаги във формите на облаците или в тъмносива...

виж още »