Вангел Имреоров

Лалова, Теодора. В такива следобеди. София: Ars, 2021, 84 с. 

В дебютната поетическа книга на Теодора Лалова минало, настояще и бъдеще не са просто етапи от човешкото ни време, които са разположени върху права линия, отправена към неизвестното; напротив, тук времето е различно и тези топоси, както и други, се срещат и преплитат нежно. Във всеки един момент те съществуват едновременно и общуват помежду си. В лирическото време и място на Лалова границите са внимателно снети и авторът помни дори невъзможното – “когато се случи това ние още не бяхме родени”. Езиковата среда, която стихотворенията създават, ни кани да забелязваме малкото и голямото, както и нюансите помежду им. Именно в това забелязване описаните детайли оживяват и съпреживяват с нас как “четиридесет и осем бронзови статуи ще въздъхнат”. Всяко ново описано място застава живо пред очите на читателя, притворено в думите и впечатленията на Лалова, която наблюдава как морето “се е отдръпнало от нас с величествен жест; след него / тишината настоява за нашето внимание”.

Това внимание и притихване пред заобикалящия свят напомня на търпеливия фотографски поглед, отразен и в снимките на самия атвор, включени в изданието и допълващи стиховете. Чрез своите стихотворения и фотографии Лалова търси начин внимателно да отбележи нещо незабележимо – едно отбелязване на личното сетивно усещане за време през думи:

Тихо е, за да си чуем сънищата,
тихо е, като целувка
по рамото, когато
се сменя караулът на сезоните

Често срещаната аналогия в отзивите за книгата дотук е за картички от красиви стари градове, придружени от стихотворения. Със своята приобщаваща диалогичност, с живия авторски глас и присъствие в тези стихове книгата повече напомня на писма от далечно място. Писма, придружени със снимки, разкази, пътеписи, музика и с онези особени въпроси, които “ако ги има…са ей такива; … Сънуваме ли къщата във къщата,/ или сме само опита на четири стени/ да съществуват.” Въпросът за дома е ключов за “В такива следобеди”. Възможно ли е домът да съществува на две различни места едновременно? В стихотворението “Льовен, приблизително” наблюдаваме опита на лирическия говорител да слее двете представи за дом, да ги осъвмести:

Сега е време да
отмисля собственото тяло
от пейзажа тук.
Това е бавен процес, толкова бавен, че
се превръща в обратното на сбогуване

Тук виждаме ясно опита за вътрешно снемане на граници – булевард С., номер 167 в Льовен съжителства хармонично с камбаните на “Невски” в София. Пътят към вкъщи се преоткрива и научава отново. Не случайно и образът на гарата присъства в няколко от текстовете на книгата. Гарата като междинно място, където едновременно присъстват споменът за пристигането и копнежът по заминаване/завръщане. И ако въпросът за дома е заявен още в първия текст на книгата, то опитът за отговор идва в завършека ѝ, затварящ смисловата ѝ и композиционна рамка:

Заминаването и връщането се събират на върха на времето.
Игла е то, поне понякога – съшива граници
(…)
Опитваш се да бъдеш милостив към себе си,
което сякаш значи да разшиеш сам – и нежно –
това, което някога си смятал свое
и да наречеш разшиването свобода.

В “Такива следобеди” е книга за опознаването на нови места, за сприятеляването с тях както през тяхната история и култура, така и през малките истории на лично преживяното в тяхното време: “има няколко истории в преките наблизо, на които/ е обещано скоро да се сбъднат;/ те не бива без време да бъдат събудени.” (“Брюксел, зима”). Усещането за време и място в тази дебютна книга е пресъздадено лично, достоверно, опияняващо и автентично. Тук раздвоението между различни места и времена не е болезнено и драматично. В тези стихове Теодора Лалова открива и постига красив баланс между спомен и желание, близо и далеч, сега и някога. Тя намира начин да присъства в мистерията на мига и прави читателите на тази книга свои свидетели и съмишленици. Нейната стихосбирка създава общност – малко, но отворено, открито пространство, което е  заснето, запомнено и изпълнено с копнеж. Това прави дебютната книга на Теодора цялостна. Един дебют, далеч по-голям от сбора на съставните си части – от текстовете, снимките, местата и усещанията. Книга, която ще остави следа.