Гласът на младите филолози [Даниела Конакчийска за “Verba Iuvenium”, бр. 3]
Даниела Конакчийска
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)
Verba Iuvenium: Словото на младите, бр. 3. Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2021, 422 с.
Годишникът на Националната научна конференция за студенти и докторанти в Пловдив е академично издание на Филологическия факултет към ПУ „Паисий Хилендарски“. “Verba Iuvenium” излиза от 2019 г. насам и досега в онлайн пространството има вече три броя, като в тях се публикуват наградените доклади на докторантите и студентите, представени на форума. Адмирация за високото качество на публикуваните текстове заслужават главният редактор на списанието доц. д-р Красимира Чакърова и редакционната колегия – проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, доц. д-р Дарина Дончева, гл. ас. д-р Росица Декова, гл. ас. д-р Соня Александрова, гл. ас. д-р Здравко Дечев, гл. ас. д-р Атанас Манчоров и гл. ас. д-р Енчо Тилев. Прецизната работа на редколегията, както и научните дискусии по време на конференцията позволяват на младите филолози да постигнат своето научно израстване, а творческото им вдъхновение да не стихва.
Провеждането на националната научна конференция за студенти и докторанти с международно участие има двадесет и две годишна традиция, която не успя да бъде прекъсната дори от усложнената епидемична обстановка през 2020 и 2021 г. Допреди две години най-добрите доклади на младите учени от различни университети и научни институции бяха публикувани в самостоятелни сборници (общо двадесет). От две години насам “Годишникът” е изданието, на страниците на което можем да открием изследванията, представени и оценени на форума. Настоящият брой е богат в тематично отношение, като в него са включени текстове на български, на други славянски езици и на английски.
В рубрика “Езикознание” са публикувани статии, посветени на въпроси, свързани с проблемите на образованието – с предимствата и недостатъците на онлайн обучението, с употребата на уебинструменти при изучаването на сръбски език, с „уменията за учене“ при обучението по български език и литература в VI клас и др. Читателят ще открие и статия, която интерпретира проблема за поетическия превод от български на английски на специфични за културата елементи. Юлиян Желязков прави прочит на три оди от цикъла „Епопея на забравените“, а Жанета Андреева обръща внимание на манипулативния аспект на когнитивните метафори в съвременната българска политическа реч.
Внимание заслужава изследването на Величка Илиева в областта на Средновековието. В текста са коментирани три оловни амулета от Първото българско царство, датирани от периода X-XI в., а изводът, който изследователката прави, е, че епиграфиката и нейните паметници не бива да бъдат подценявани. Гергана Георгиева, въз основа на наличните симплекси и композитуми на –иѥ в превода на огласителните слова на св. Кирил Йерусалимски, стига до извода, че преводът отразява нормативност, характерна за книжовниците от Преславската книжовна школа. В отделните текстове прави добро впечатление появата на множество езикови примери, както и задълбочените коментари върху тях, което показва добрата лингвистична подготовка на авторите.
В частта „Езикознание“ се коментират и въпроси от лингвистичната теория. Исидора Перович сравнява идеите за естеството на езика на Фердинанд дьо Сосюр и Ноам Чомски. На страниците на списанието се появяват и изследвания върху историята на българския език. Васил Стаменов и Диана Мъркова доразвиват тезите на български специалисти по морфология на съвременния български език за граматичната морфема –х/-ш и за т. нар. сегашно страдателно причастие. Иван Стоев, от своя страна, се занимава с китайските диалекти. Симеон Михалков прави съпоставки между словообразуването в българския и гръцкия младежки сленг. Сема Куцарова разглежда паралелно отглаголните деривати в турския и в българския език, а Марина Димитрова изследва задълбочено синтактичните и семантичните специфики в употребата на пасив в изказвания на деца в предучилищна възраст.
Във втория дял на списание “Verba Iuvenium” – „Литературознание“ – са публикувани текстове, отразяващи въпроси от историята и теорията на литературата. Внимание заслужава изследването на Николай Генов, посветено на фантомологията и нейното значение за литературознанието днес. Друга статия – на Даниел Каменов – разглежда героя на Томас Улф през призмата на Хайдегеровата феноменология. Изследвани са литературните връзки между Пол Остър и Морис Бланшо, като Йоанна Нейкова доказва тезата за литературното сродство между двамата писатели. Статията на Борис Илиев, посветена на „Бариерата“ на Павел Вежинов, се опитва да преосмисли това канонично за българската литература произведение. Текстът има приносен характер с това, че в него се прави опит да се навлезе в теорията на природните науки, и по-конкретно – в теоретичната биология от първата половина на XX век. Това се оказва стъпка напред към постигането на функционална амалгама от потенциалностите на научната теория и художествения модел на произведението.
Акцент в изследванията са теми, свързани с автономността на субекта (“Новата Саломе” на Оскар Уайлд, изследвана от Лилия Трифонова), с осъзнаването на индивидуалността (при автобиографичния герой на Томас Улф), с първичната идентификация при Юрсенар, разгледана от Франческа Земярска, и с американската мечта и нейното значение като неразделна час от идентичността, интерпретирана от Александра Стоянович. Темата за идентичността е ключова и в статията на Зоя Иванова, разглеждаща спомените, представите и впечатленията за Марина Цветаева, както и за изследването на Ванеса Андонова, посветено на „Изобретателят“, модерния психологически роман на Борис Шивачев.
В статиите от втория дял на списанието се появява конфликтът “човек – общество”, през който е разгледан образът на Чацки (представен от Мария Ханзърова) и „малкия човек“ на Йордан Йовков и Сергей Довлатов (интерпретиран от Милена Димова). Интересни са заключенията, до които стигат авторите, прилагайки интертекстуален подход: Росица Василева разглежда диалога между военните разкази на Йордан Йовков и произведенията на Йордан Вълчев, а Стефка Филипова коментира „границата“ в „Чифликът край границата“ на Йовков и „На изток от Запада“ на Мирослав Пенков. Внимание заслужава и статията на Ивана Витанова, която разглежда проблема за „похитеното дете“ – обект на разнообразни литературни произведения, като наблюденията в конкретната статия са фокусирани върху две повести на Любен Каравелов. Изведени са три аспекта на изгубеност: физическа, емоционална и духовна.
Годишникът “Verba Iuvenium” има богат интердисциплинарен характер. Изданието отразява актуалните търсения на младите изследователи в областта на езикознанието и литературознанието. В него се правят редица по-различни от консервативно-традиционните прочити на теми и проблеми, вълнуващи научни работници и университетски преподаватели от десетилетия наред. Всички, които искат не само да получат нова информация по значими за хуманитаристиката теми, но да видят изследователските любопитства и разнообразните интерпретативни подходи на младите учени у нас днес, могат да разгърнат страниците на “Verba Iuvenium”. И ще останат впечатлени – от професионализма и задълбочеността на бъдещото лице на филологията у нас.