Велимира Божилова-Стоянова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Бешлийска, Виктория. Глина. София: „СофтПрес ООД“, 2020 г., 368 с.

 

„Глина“ е дебютният роман на авторката на блога „Думи в друми“, филолога Виктория Бешлийска. Романът е вдъхновен от пътуване до село Бусинци, завършило с посещение на Музея на бусинското изкуство. Вдъхновена от срещата с керамиката и легендите за средновековните майстори грънчари, авторката създава един съвременен прочит на легенда от 17 в. В произведението оживява образът на майстор Велико – име на дарител, срещнато от писателката в Бусинското евангелие. По време на посещението си в музея В. Бешлийска е възхитена от грънчарското изкуство, а името на майстора грънчар постепенно започва да придобива черти и плътност, присъщи на литературен персонаж. В послеслова на книгата писателката споделя всички източници, които е проучила, преди да подходи към написването на историята: художествена литература, етнографски текстове, както и срещите с местното население, и с един от последните съвременни майстори на бусинска керамика.

Легендата, която стои в основата на сюжетното действие, е свързана с разрешението на турския султан за свободно придвижване и търгуване в рамките на империята на майсторите грънчари от трънското село Бусинци. Нападнатите от башибозуци майстори избират най-красивите си творения и отиват в Цариград. Очарованият от съвършенството на простите форми на създаваните от майсторите грънци турски султан издава документ, който да ги предпазва от по-нататъшни набези при пътуванията им. 

В „Глина“ се забелязват преплитането на няколко културни пласта: средновековна легенда, исторически достоверна история, както и митология и фолклор. В послеслова на книгата откриваме, че написването на романа има два източника на вдъхновение – единият е българската фолклорна легенда, а другият – трудовете на Клод Леви-Строс. Митовете за произхода на грънчарската глина и готварския огън, като посредници между света тук и сега и света отвъд, са пресъздадени чрез двата основни персонажа в книгата на В. Бешлийска – чрез майстора грънчар Велико и Жара, дъщерята на знаялицата Зевна. Съдбите на двамата се преплитат още от момента, в който Зевна прекрачва прага на дома на родителите на Велико. Момчето е болнаво и до този момент нито лечението, нито молитвите успяват да го изцерят. Знаялицата успява да помогне на Велико да оздравее, но той остава завинаги белязан и свързан със света отвъд. Неслучайно грънците, създадени от него, носят загадъчност, нещо от онзи свят.

Около образа на Жара е фокусирана втората сюжетна линия – романът започва с нейното раждане в студена ноемврийска нощ, когато пламтящият огън дава нейното име. В хода на романа читателят проследява пламъка на младостта у девойката, носеща в душата си първичността и необуздаността на природата, но и бързо разгорялата се любов между нея и Велико. А в самия край става свидетел на постепенното угасване на нейния дух, след като тялото и душата ѝ са пренесени в направената от майстора керамика. По този начин в романа на В. Бешлийска добре познатият ни от българския фолклор мотив за вграждането на човек или на неговата сянка намира своя нов художествен прочит. Многобройни са вариантите на историята за майстор Манол и неговата невеста. В „Глина“ обаче не става дума за умилостивяващо духовете жертвоприношение и откупуването на земята, върху която ще се строи. Грънчарят, върнат от знаялицата в света на живите, несъзнателно откупува правото си на живот, вграждайки духа на Жара в направената от него стомна: именно това творение на Велико впечатлява султана и спасява живота и поминъка на бусинчани. В историята за Жара и Велико освен препратки към богатия ни фолклор читателят може да открие и трагизма на връзката творец – муза. Майсторът неволно погубва жената, която е вдъхнала живот на неговите творения. 

В нишките на романа са втъкани и елементи на мистичното – занаятът на Знаялицата, семейната клетва, от която не успява да спаси Жара, тайнствената сила, която направлява ръцете на Велико, докато извайва своите грънци. Зевна и дъщеря ѝ, както и Велико, носят своята различност, ситуирани в междинното пространство между селото и планината. В романа е подчертана тяхната връзка с първичното, със стихийното, което ги маргинализира. Велико спасява поминъка на грънчарите, докато Зевна лекува раните на майсторите, но въпреки това и двамата остават неразбрани и до известна степен са видени като заплаха за самите бусинчани. В образите им читателят може да открие елементи, присъщи на романтическата традиция: мистика и граничност на състоянията, в които се намират – Зевна, докато лекува, и Велико, докато вае.

Интерес представлява не само литературната, но и езиковата страна на романа. Всяка една от главите е именувана с остаряла българска дума, като по този начин авторката оправдава очакванията на последователите и читатели на блога „Думи в друми“. А след романа е поместен и речник на всички остарели и забравени думи, използвани в книгата. В избора на имена също се забелязва внимателния подбор от страна на авторката – всяко едно от тях е семантично натоварено с ролята на персонажа: Зевна (от остарялата дума за земя „зевня“) – познаваща и разчитаща умело природата, Жара – пламтяща и угасваща.

Романът „Глина“ на В. Бешлийска, вплитайки в нишките си митично и мистично, ни разказва историята на човека, направен не от кал, а от глина. Исторически факти и фолклорни легенди се срещат във въображението на автора, архаизмите оживяват, за да ни разкажат за тайнството на живота и смъртта през и чрез магията на словото-заклинение.