Плачеш ли от прахови частици по клепачите?
Пространството пращи от електричество.
Как побира толкова уплашени пазачи
на гравитационното привличане.

Всяка втора лампа е Луна сред тази лудница
и принадлежи на нечий пръстен.
Болката полита от балкон по бяла нощница,
без да си успял да се прекръстиш.

Триста самоти се блъскат с двеста по асфалта.
Всяко “Аз” умира в тези челни катастрофи.
Спомените стават бавно с нос, забит в тревата.
София мирише на море и на Родопи.

София ухае на горещи летни релси,
ако си успял да се изправиш.
Хиляди лица се сливат с хиляди адреси.
Как повярва, че ще ги забравиш?
Хиляди сърца подскачат заедно в ръцете ти.
Още ли не вярваш, че оставаш?

---

За автора: Кристина Станкова е родена и научена да скача на ластик и локва в град Провадия. Гимназиалните си години е прекарала в писане на домашни по испански и неуспешни опити за спазване на правилата в едно варненско общежитие. Студентските – в също толкова успешни опити да разбере защо столицата ни е София. В заетото си време работи с малки деца и пише дипломна работа върху философски текстове. В свободното се опитва да пораства без насилие и да пуска всичките си „философии“ да си отиват недописани. Пише, за да казва на света неща, които знае от себе си и на себе си – неща, които знае от света. И в най-добрия случай ги слива. В най-лошия оставя това за по-лоши случаи.

e-mail: kristina.k.stankova@gmail.com