покривите са мъгла / Теодора Лалова
Покривите са мъгла в цвят охра – почти е утро в този летен град,
солта се отлага по кожата. Чайките летят ниско,
притиснати от ръката на дъжда, който ще се излее следобед.
Още малко и съвсем ще е светло, още малко и хоризонтът ще пререже
небето на две – на море и небе, на небе и море.
Аз стоя на прозореца, аз нямам търпение.
Поне така си го спомням, докато отпивам от виното в един малък бар.
Капките дъжд се разхождат по ръба на масата –
хиляда перлени площада, отразени с главата надолу.
Не е вечер все още, но луната е изгряла – памуково топче,
което ей сега ще се търколи нагоре,
нагоре, нагоре, нагоре
чак до утрото от другата страна на тези десет години,
между там и тук, между двадесет и осем и осемнадесет,
между вкуса на сол в светлата тишина преди търпението
и сладостта на виното – тъмни плодови облаци,
разрошени от вятъра, вълни между стените на чашата.
(Стихотворението е част от книгата „В такива следобеди“, изд. “Скрибенс” и “Арс”, 2021)
За автора: Теодора Лалова е родена през 1992 г. Завършва право (2016) в СУ “Св. Климент Охридски” и магистратура “Международно и европейско бизнес право” (2018) в Льовен, Белгия. Понастоящем е докторант в Католическия университет на Льовен. Нейни стихотворения са публикувани на български и на английски език в “Кръстопът”, “Литературен вестник”, „Литернет“, “Кадър 25”, “Литературен клуб”, “Porridge magazine”, “Re-side” и др. Сред авторите е на “The Circle 19: a Brussels Anthology” (IDLE TIME PRESS, LLC, 2019) и “Антология за съвременна българска поезия. Том 1: Зоната” (АРС-Благоевград, 2017). През 2016 г. е удостоена с Голямата награда за поезия на Десетия национален литературен конкурс на фондация „Св. Климент Охридски“, както и с втора награда в XXXIII издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. Лауреат е на Националната награда „На слънце време” за впечатляващ дебют в поезията на автор, неиздал първа книга, и неин носител за 2016 година.
e-mail: thea.lalova@gmail.com