В началото на всичко беше хаосът
и от него някога се появи живот.
Дали животът се боял от смърт, се питам, и защо – въпросът.
Защо умираме,
кога се раждаме,
къде отиваме, къде сме,
къде ще бъдем, когато
знаем как да удължим силата за болно съществуване,
обсебени от мъката за жажда за живот.
Къде са болките на моите предци, къде са сватбите, кога са?
Дали от спомени остава нишка, или моята история е вятър
в данните на космоса, пред който просим,
закачени за дъха, за нищото?
Защо в звездите виждам блясък, в съня си сладост, но в живота страх, че ще заспя завинаги, а от мене няма да остане знание или съзнание, а само пясък?

Габриела Димитриева е родена в Пловдив през 1996, където е завършила Езикова гимназия “Пловдив” с профил “Немски език”. Студентка е по магистратура “Сравнително литературознание и история на изкуството” в Университет Потсдам, Германия. Завършила е бакалавър “Сравнително литературознание и испански” в Свободния университет Берлин, Германия. Пише основно разкази и поезия.

e-mail: gabriela.dimitrieva24@gmail.com