Краткият разказ – начини на употреба | Международен филологически форум
philol.forum@uni-sofia.bgСп. "Филологически форум" - хуманитарно списание за млади изследователи на Факултета по славянски филологии е вече в Scholar One!

Краткият разказ – начини на употреба

Posted in: Библиотека, Идентичност – контекст – комуникация Started by

Краткият разказ – начини на употреба

Ирина Тодорова

СУ „Св. Климент Охридски”

 

Резюме

Статията разглежда проблема за разпространението на краткия разказ в съвременната среда. Той е актуален и значим с оглед набирането на все по-голяма популярност сред читателите. Това се дължи на широкия достъп и начините за разпространение му чрез различни сайтове като Литературна мрежа (LiterNet), развитието на социалните мрежи (Фейсбук). В този процес все по-голямата роля оказват влогърството и мултимедийните платформи (You Tube).

Ключови думи: виртуална култура, глокална култура, кратък разказ, интернет, социални мрежи, монтаж.

Abstract

The article examines the issue of the dissemination of the short story in contemporary environment. It is topical and significant with a view to its growing popularity among readers. This is due to the wide accessibility and the means of its distribution through various websites, such as Literature Network (LiterNet), social network development (Facebook). Vlogging and multimedia platforms (YouTube) play an increasingly important role in this process.

Keywords: virtual culture, glocal culture, short story, internet, social networks, montage.

Увод

Проблемът за разпространението на краткия разказ е актуален и значим с оглед на факта, че жанрът придобива все по-голяма популярност сред читателите. Този процес е свързан с навлизането на кратките форми на четене и писане, опосредствани от новите технологии на 21. век, употребата на устройствата с дисплей като таблети, смартфони и техните приложения, както и влиянието на социалните мрежи (Facebook и др.).

Като най-релевантни за целите и нуждите на проведеното изследване са използвани следните методи: анализ и синтез на научна и специализирана литература, наблюдение на примери от съвременната комуникационна среда. В отделните етапи на изследването са разгледани темите за: монтажността като явление; същност и видове монтаж; взаимовръзка между монтаж и литературни форми; кратък и микро разказ.

Обектът на изследване е взаимовръзката между литературата и телевизионната журналистика, осъществена чрез способа на монтажа. Изходна точка на настоящата разработка е монтажното мислене, което е заложено в човешката мисъл, и монтажната природа на литературата, която се наследява в киното, (по-късно в телевизията), при построяването на екранното съобщение. Този специфичен способ помага на съзнанието да досглоби фрагментите от действителността в единно и логично цяло, като им придаде завършен смисъл.

Част от научния обзор обхваща авторите: Амелия Личева, Гергана Дачева, Лилия Райчева, Любомир Стойков, Младен Младенов и др. Досега взаимовръзката на краткия разказ и монтажа не са изследвани задълбочено от научна гледна точка и в светлината на творческа им реализация. Настоящият анализ е само една от възможните гледни точки към разглежданата проблематика. Краткият разказ е разработван от различни изследователи, сред които: Едгар Алан По (Сапарев 1994), Алексей Толостой и др. В България учените Амелия Личева, Гергана Дачева и Искра Панова разглеждат тази тема (Личева, Дачева 2012). Представените формулировки за жанра показват развитието и обогатяването на терминологичния апарат. Автори, които развиват и популяризират този жанр са: Балзак, Мопасан, Чехов, Хофман. За България могат да се споменат Елин Пелин, Йордан Радичков, Константин Константинов и др. Основополагащи автори, които разработват теорията за средствата на монтажа са кинорежисьорите от съветската школа: Сергей Айзенщайн, Лев Кулешов, Дзига Вертов и др. С. Айзенщайн посочва, че с монтажа са пряко свързани термините: „метрика”, „ритмика”, „тоналност”, „доминанта”, „обертон”. Те имат своето значение и оказват влияние върху реализацията на екранното произведение. (Райчева 1991: 67). В България учените Младен Младенов и Лилия Райчева дообогатяват темата за монтажа.

Основни термини

Разказ – епически и повествователен жанр. Характеризира се с малък обем, една до няколко случки, един до няколко персонажа, кратък времеви отрязък, в който се развива действието;

Според Искра Панова кратък разказ е: произведение от епически вид: „събитиен дори когато е само психологичен, епичен и без особена фабула, /…/ конфликтен, без да бъде драма, осветява пресечната точка, разкрива промяната.” (Личева, Дачева 2012: 202);

 Изследването предлага работна дефиниция на микро разказа като разновидност на жанра къс разказ. Той е алтернативна форма на разказа, която носи характерните черти на жанра, но в много по-кратък и синтезиран вид. Характеризира се: с игра, експериментиране, неизясненост и т.н. Обемът му е до 1800 знака или една страница.

Виртуална култура: „хетерогенна, мобилна форма на културно реализиране с помощта на КОК.“ (Стойков 2010: 108);

Монтаж – способ за „подбиране и съединяване на отделните части в единно цяло.” (Райчева 1980: 9);

Монтажността е присъща на човешкото мислене и е част от природа на литературата. Тя улеснява възприемането на кратките форми, реализирани в различни сфери чрез принципа на монтажа (изкуство, литература, медийно и журналистическо съдържание). Монтажът е откроим в литературата и живописта. Съществува в тях преди появата на киното и телевизията. Терминът монтаж произхожда от френски ез. и е производен на глагола „сглобявам”. Според Младен Младенов понятието има няколко значения: „1. Метод за естетическа организация във времето и пространството на звуковите, пластичните и звуко-зрителните форми; 2. Изразно средство в екранните изкуства; 3. Подреждане на кадрите в киното и телевизията в целенасочена драматургична или публицистична последователност.” (Младенов 1979: 118). Макромонтажът може да бъде открит в телевизионното програмиране (вертикален – за деня) и (хоризонтален – за седмицата). Програмирането на конкретни предавания в определени часови пояси е похват, с който се цели задържането на зрителското внимание. Монтажът организира кадрите в „единно цяло и им придава определен ритъм.” (Младенов 1979: 118). Освен категория на екранните изкуства, той е и „естетическа категория, художествена форма, система, обединяваща: кадър, слово, музика, цвят, осветление, декор, мизансцен, подтекст, символика и т.н.” (Младенов 1979: 118). С. Айзенщайн посочва, че в творчеството на Дикенс могат да бъдат отрити: „монтажната експозиция – и монтажното водене на паралелни сцени, „врязани” една в друга”. (Райчева 1980: 10-11). Л. Райчева посочва като пример за кинематографично и монтажно мислене в българската литература поемата „Септември” от Гео Милев. Чрез няколко „думи-кадри” се изгражда цялостната панорама на възстаналите селища: /…/ „Чирпан / Лом / Фердинанд / Берковица…” (Райчева 1991: 66-67). В литературата монтажността се изразява „преди всичко в многозначността на думите и богатството на синонимията, в множествеността на гледната точка, в разместването на временните пластове.” (Райчева 1980: 11).

Има различни видове монтаж в киното и телевизията. (Няма да бъдат подробно изброявани, защото не са обект на настоящото изследване.). Самият Сергей Айзенщайн разделя монтажа на: „видове монтаж по линия на семантиката (паралелен); по линия на кинетиката (метричен, ритмичен, тонален и др.); хоризонтален; вертикален (раминаване между звуковия и зрителния ред).” (Младенов 1979: 125). Монтажът може да бъде още: индуктивен, дедуктивен. Н. Милев посочва, че в сферата на изобразителното действие монтажът е аналитичен, съпоставителен; в сферата на взаимоотношенията е: „гледна точка – обект”, вътрешно кадров и покадров; в сферата на филмовото възпроизводство е емоционален и интелектуален.” (Младенов 1979: 125). Могат да бъдат откроени още: кръстосан и асоциативен монтаж; конструктивен, художествен; междукадров (определя логичната последователност), вътрешнокадров (изменение на големината на изображение, движението на камерата и др.). (Райчева 1991). Ефектът на монтажа се постига чрез успешно сглобяване на отделните фрагменти в смислово цяло. Монтажът присъства във всички медии под различна форма: онлайн, печат (пространствено разполагане), в литературни художествени произведения, радио (времево разполагане), телевизия. В радиото монтажът изразява позиция, а в телевизията е въпрос на внушение. В киното най-пълно се разгръщат възможностите на монтажа чрез премахването на пространствено-времевите ограничения. Наслагването на кадрите един върху друг постига „нова мисъл или идея, несъдържаща се във всеки от тях поотделно.” (Райчева 1991: 69). Монтажът е част от структурата на екранното произведение. Той създава неговия ритъм като изгражда: едновременност, последователност и отношение към екранното време. Така се оформя едно синтезирано, ясно и изчистено съдържание.

Реализацията на монтажа в художествената литература цели спестяване на ненужни детайли, излишни подробности и удължаване на обема на произведението. Така с лекота се пресъздават случки, години, десетилетия, епохи. Чрез монтажа се избягват излишни обяснения и повторения в текста. Може да бъде открит в театралното изкуство, като се има предвид, че определени сцени се съкращават чрез пътуване във времето, избягват се утежняващи детайли, които ще забавят действието и възприемането на посланието.

Монтажът способства за въвеждането на кратките визуални и литературни форми. Масовото му прилагане се дължи на засилената тенденция към все по-достъпно онагледяване на литературата под различна форма. Екранният език („език на съкращенията”) се свързва с монтажа. Той е функция на елипсата и създава представа за време. „Ако тези съкращения са прекалено груби, зрителят може да загуби ориентация.” (Младенов 1979: 124). Екранната изразност способства за широко визуално възприемане на информацията чрез образи, символи, изображения, които носят послание или в тях е заложен определен код. Извеждането на визуалното сближава телевизията и литературата чрез създаването на видео клипове и мултимедийно съдържание. Това се дължи на развитието на новите технологии, сайтове, блогове за литература, видео споделяне, социални мрежи. Реализацията и потреблението на подобен тип литература е част от виртуалната реалност.

Можем да проследим успешното разпространение на краткия разказ чрез интернет, фейсбук и сайта „Литернет”. Жанрът е новаторски, експериментира с човешките нагласи и представи. Характеризира се с: фрагментарен свят, представящ кратки отрязъци от време; акцент върху определено състояние; минимизация на събития, без да се разгръщат и изчерпват. Отличителните му черти са абсурдността и игровият елемент.

Причините за разпространение са му са нуждата от компресия на времето, като и навика за кратко четене и общуване. Ключов момент е променената роля на аудиторията, която от пасивен наблюдател се превръща в активен участник, който има свои функции, дописва написаното чрез възможността да оставя коментари под прочетеното, влиза по-лесно в диалог с автора. Бързината на обратната връзка дава предимство в комуникацията автор/реципиент.

Микро историите са нови дихания в развитието на краткия разказ. Сборникът „Микро” на Мартин Колев е актуален и убедителен пример за представяне на този жанр. Книгата е представена в офлайн и онлайн среда. Има своя живот в едното и в другото пространство.

Произведенията са с подредена структура. Наративът е ясно изведен. Забелязва се майсторството на автора да изгражда противоречиви образи. Преди време писането на кратък разказ звучи шеговито или несериозно занимание. Като част от постмодернизма намира постепенно, но сигурно свои читатели. Темите, които се експлоатират в творчество на Мартин Колев са: страх, любопитство, напрежение, тъга. Описват се преходни състояния на героите. Интерес представлява вплитането на ключови психологически конструкти: детство, семейни отношения. В стилистично отношение важно значение има интепретацията на цветовете и символната употреба на геометрични фигури (квадрати, триъгълници, кръгове).

Игровият елемент е лесно откроим и основен в цялата книга. Забелязва се заиграване с всекидневните, добре известни и устойчиви фрази; с клишетата на времето като усиленото говорене за края на света през 2012 година във връзка с календара на маите. Има намигане към големия разказ, големите режисирани разкази, които се предлагат като суперпродукт на широката публика, както и темата за доброто и злото. Част от презентирането на този тип литературен жанр също е свързан с игрови елемент. В този смисъл част от функциите на литературата кореспондират с тези на телевизионната журналистика – да забавлява (хедонистична) и да образова – чрез визуално представяне.

Има препратки: към автори – Франц Кафка и Джордж Оруел, образи, песни, игри и др. Това кореспондира с духа на виртуалната култура, защото в нея препратките в един текст (линкове) са изразени и онагледени. Може да се открие намигане към всекидневните, добре известни и устойчиви фрази и клишета. Синкретизъм на няколко изкуства (литература и графичен дизайн), се свързва с прочита и реализацията на произведението. Може да бъде откроен като специфична черта и стремеж при Мартин Колев. В разглеждания случай писателят е автор на илюстрациите и корицата.

В сборника „Микро” могат да бъдат открити още: изграждането на противоречиви образи; пречупена реалност; историите и героите са в непрекъсната надпревара с времето, в неспирно движение. Пречупената реалност е паралелно съществуваща. Възможна е в съновидения или гранични състояния, неестествени за човешкото съзнание ситуации. Времевите параметри не са зададени и ние като читатели не знаем кога точно се случва действието – в един момент то е плод на собственото ни въображение. Ясно се открояват мистичното, неизясненото, различното, непонятното.

По този начин деликатно се избягва „смъртта на автора”, ако бъде перефразиран радикалният възглед на Ролан Барт: „за да възвърнем на писането неговото бъдеще, е необходимо да преобърнем мита: раждането на читателя трябва да се заплати от смъртта на Автора.” (Барт 2003). В процеса на четене паузите/прекъсванията на текста влияят по определен начин на възприемане от страна на реципиента. Едгар Алан По посочва, че това е свързано с ефекта на единството на впечатлението и в този смисъл романът губи преимуществото си на цялостта. „Житейските дела в промеждутъците от четене променят впечатленията от книгата.” (Сапарев 1994: 251).

Чрез приложения интердисциплинарен подход в настоящото изследване могат да се откроят следните изводи:

  • Визуалността спомага за сближаването между телевизия и литература. Това явление е все по-ясно откроимо чрез създаването на видео клипове и мултимедийно съдържание. Дължи се на развитието на новите технологии, сайтове, блогове за литература, видео споделяне, социални мрежи;
  • Пренася се мултимедийно съдържание в Интернет, който освен възможност за съхранение на информация предлага територия на споделянето;
  • Монтажният принцип е водещ при създаването на произведение в литературата, телевизията и киното, както и в другите визуални изкуства. Ще продължи да има водещо значение при структурирането им. Чрез него се постига съкращение на излишни детайли, които забавят действието и възприемането на посланието. Чрез специфичните похвати като прескачане на описание на определен период от време или добавяне на специфичен детайл, той става ключов за дешифриране на смисъла;
  • Популяризинето на жанра на краткия и микро разказ от страна на издателите е предпоставка за превръщането му в предпочитан от подрастващите, учениците, днешните млади, които са компютърно ориентирани;
  • Експериментаторският подход в краткия и микро разказ провокира читателя. Експериментира с нагласите и представите на човешкото съзнание;
  • Провокацията на краткия и микро разказ се състои в размиването на понятия като „реално” и „нереално”. Жанрът въвлича читателя в силен водовъртеж предмети, детайли, емоции, думи и случки;
  • Предимствата на краткия и микро разказ са, че могат да бъдат прочетени бързо. При тях няма големи паузи както е при новелата и романа. Това, от една страна, дава на читателя възможност цялостно да възприеме творбата. От друга страна, осмислянето на подобен текст не е затруднено заради множеството смислови наслагвания в него;
  • Интензивното навлизане на фейсбук, чатове и други форми на електронна комуникация обуславя краткия начин на четене и писане. Четенето става по-компресирано и по-фрагментирано. Изчезването на „големия разказ”, за което предупреждава Лиотар в своята книга „Постмодерната ситуация”, добива все по-реални и видими измерения;
  • Целенасоченото компресиране на текста крие опасност да се загуби смисълът. Необходимо е да подходи с отговорност и да спази изискванията за конструкция и драматургия;
  • Редакторската намеса при публикуването на подобен тип книга е много минималистична или липсва изобщо. Това може да бъде отчетено като минус. Редакторът присъства, но само фиктивно, с което се обезценя неговата роля;
  • При новата комуникационна ситуация ключов момент е променената роля на аудиторията, която от пасивен наблюдател се превръща в активен участник, със свои собствени функции и възможност да дописва написаното. Публиката може да оставя коментари под прочетеното, да влиза по-лесно в диалог с автора. Бързината на обратната връзка дава предимство в комуникацията автор/реципиент. От своя страна виртуалната култура има интерактивна природа. Голям брой от съвременните пишещи добиват първо интернет популярност като стават сензации с огромен брой четения или харесвания във фейсбук.

Заключение

В известна степен медиите определят възприемането ни за света, като превръщат сетивата ни в продължения на обкръжаваща действителност. Телевизията винаги е била медия на краткия изказ. Спецификата й налага ясни и структурирани изречения (подлог, сказуемо, допълнение). Може да се допусне, че издаването на различни литературни форми, както и представянето им, все повече ще кореспондира с техния игрови елемент, с преплитането между визуално и реално, с присъствието на новите технологии. Синтезът и формите на взаимодействие между литература, кино, телевизия, Интернет ще добиват все по-популярни комбинации. С развитието на изкуствения интелект вероятно ще се създаде софтуер, който генерира такива продукти. Може да се очаква, че действителността на 21. век ще се характеризира с изграждането на мостове, в сферата на комуникацията и услугите, които представляват препратки и връзки към вече съществуващи произведения. Ще се изгради структура на съдържание, медийно влияние и форма, които ще се опосредстват от синтеза помежду им. Сега е времето на изграждане на мостове, на връзки, на интертекстуални ефекти. Време, което обединява вече създадената фрагментирана реалност в самостойно и ново цяло, без фрагментите да губят своето предишно значение.

Използвана литература

Барт, 2003: Барт, Р. Смъртта на автора. Електронно издателство LiterNet, Литературен клуб, 25.06.2003, (превод А. Стамболова). [прегледан 05.01.2019]. <http://www.litclub.bg/library/kritika/bart/dead.html>.

Личева, Дачева 2012: Личева, Ам., Г. Дачева. Кратък речник на литературните и лингвистичните термини. София: ИК „Колибри”, 2012.

Младенов 1979: Младенов, М. Телевизионна журналистика (в термини). София: Наука и изкуство, 1979.

Райчева 1980: Райчева, Л. Монтажът в екранната публицистика. София: „Наука и изкуство”, 1980.

Райчева 1991: Райчева, Л. Творческият процес в телевизията. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 1991.

Сапарев 1994: Сапарев, О. Литературната комуникация. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1994.

Стойков 2010: Стойков, Л. Култура и медии. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2010.