Диана Мъркова, ПУ „Паисий Хилендарски“

Илия Точев, СУ „Свети Климент Охридски“

Abstract: The article examines some Bulgarian nouns with varying gender which is not specified by the Official Bulgarian dictionary. The aim of this paper is to suggest a classification of these nouns (nomina heterogena) and to systematize the excerpted words. Some of the cases are explained by diachronic analysis.

Key words: Bulgarian morphology, noun, gender, nomina heterogena

1. Увод

В съвременния български книжовен език се срещат съществителни имена, при които определянето на рода създава известни затруднения. Причините могат да бъдат: 1) влияния от различни диалекти, където думата се среща с род, различен от нормативно установения; 2) различните пътища, по които чужда дума навлиза в българския език; 3) изпадането на краесловните ерове в хода на езиковия развой. Изясняването на въпроса за родовата вариативност, причините за нея и евентуалните различия (смислови или стилистични) между отделните варианти има значение за езиковата култура, за редакторската, коректорската и преводаческата практика, която е затруднена от липсата на указания в ОПРБЕ[1] относно рода на някои от разглежданите съществителни имена.

Обект на изследване са т. нар. nomina heterogena, т.е. неличните съществителни имена с вариращ род (Чакърова 2011: 325). Такива особени случаи на вариране по род са разгледани в повечето системни граматики на съвременния български език. В първата системна научна граматика, издадена през 1936 г., Петър Калканджиев първи нарича тези имена двоеродни (heterogena) и дава за пример думи като кал, пепел, жар, вечер, прах, гной, бук, гад (Калканджиев, цит. по Куцаров 2007: 557), а три години по-късно Стефан Попвасилев говори за сходни случаи като за двояки форми (Попвасилев, цит. по Куцаров 2007: 557). През 1941 г. Д. Попов отбелязва, че едно „предметно име“, минавайки постепенно в друг род, може за известно време да остане двуродно, като са изброени следните двойки: вечеръ – вечерь, пепелъ – пепель, газъ – газь, калъ – каль, телъ – тель, гадъ – гадь, букъ – бука, методъ – метода, флотъ – флота (вж. Попов, цит. по Куцаров 2007: 559). Доста любопитен собствен термин задава Ал. Теодоров-Балан – нарича двоестранни или обоюдни думи като вечер, гной, жар, кал, лой, пепел, като за него те са „мъжки имена от старо време, а в новия език биват говорски от женски род, па такива се явяват и в книжевия реч“ (Балан, цит. по Куцаров 2007: 561). Както се вижда, учените се опитват в самото наименование да отразят двоякостта на подобен рядък случай на вариация в рода.

От изследването се изключват неправилно определяните като nomina heterogena лични нарицателни имена като гуру, аташе, конферансие, крупие и под., посочени при Чакърова като думи от общ мъжко-среден род (nomina communia), чиято двуродовост е структурно мотивирана (Чакърова 2011: 332). В случая е наложително членуването с членната морфема –то, типична за средния род, защото в сила влиза фонетичният принцип при членуването: не според рода на съществителното (морфологичен принцип), а според звука, на който завършва то (фонетичен принцип) (Ницолова 2008: 80).

Най-общо съществителните с вариращ род могат да се поделят на две групи според това – дали варирането е изразено словообразувателно (анализ – анализа), или се проявява само при формоизменение (тел – телът, телове; телта[2]). При вторите могат да се обособят две подгрупи – в зависимост от липсата или наличието на семантична разлика между отделните варианти. Отделно са посочени случаи на вариативност при производни думи (мисълта, но смисълът).

Представените примери са от българската художествена литература и българския национален референтен корпус (BulTreeBank[3]).

2. Родово вариране, проявяващо се само при формоизменение

След направен преглед се оказва, че ексцерпираните съществителни имена, при които се открива вариращ род при формоизменение, наброяват към 30 думи – тел, вар, глеч, гмеж, зоб, кал, гной, лой, пот, рат (арх.), смет, стръв, пепел, жар, вечер, смрад, глъч, младеж, гад, газ, прах, пустош, тор, грис, мебел, летопис, промисъл, папрат. Единственото лично съществително име от тази група е младеж.

Причините, свързани с вариацията в рода, могат да се открият при исторически преглед на съответните съществителни имена. В повечето случаи това са лексеми, които в старобългарски са били от мъжки род, но в съвременния книжовен език се откриват в женски род или има колебание между родовете в диалектите. Рядко се срещат примери за обратния процес: думите реч, кръв и длан в старобългарски са от женски род (както и в повечето славянски езици), но в някои диалекти се употребяват като съществителни от мъжки род и образуват форми за множествено число като такива: речове, кървове, дланове (Младенов 1979: 243). Като най-честа фонетична причина се посочва изпадането на еровите гласни, което довежда до морфологична последица – заличаване на старобългарската склонитбена система и извеждане на категорията род като определящ именен признак. Ст. Буров намира за неоснователно правилото, макар и придружено с бележки и изключения, според което съществителните имена от мъжки род завършват на съгласен звук, а тези от женски – на -а/-я, тъй като 1/5 от имената от женски род го опровергават (Буров 1996: 58). Това е така, понеже дори и старобългарската -а- основа да е била високопродуктивна, женският род е доминирал и при имената от -ū- и –ĭ– основи (напр. от тях са днешните думи кръв и сол, които вероятно заради консонантния си завършек се срещат в някои диалекти от м. р. – един кръв, един сол). Случаите на промяна в рода стават по аналогия при имена със сходни значения – например под влияние на стб. соль (ж.р., –ĭ- основа) Ст. Младенов предполага, че са се преобразували думите кал и пепел (калъ, пепелъ – м.р., -о– основа), които в старобългарски и в останалите славянски езици са от мъжки род (сол – солта, кал – калта, но в мн. ч. калове) (Младенов 1979: 243). В подобни отношения се срещат и думите гной, тор, пот, които са запазили в диалектите мъжкия род и са обвързани със сходно значение.

2.1. Съществителни имена с вариращ род без разлика в значението

Към тази подгрупа се отнасят сравнително по-голям брой съществителни имена, при които се наблюдава колебание между родовете, но без промяна в смисъла – например думи като тел, гной, лой, смет, стръв, вечер, глъч и под.

Известно е, че думата вечер в старобългарски е била от мъжки род – вечеръ (срв. Добър вечер и Бъдни вечер), а в съвременния език функционира като съществително от женски род. Промяната вероятно е станала под влияние на думите със сходно значение нощ и вечеря (от женски род – Стоянов 1984: 203). В диалектите се среща и бройна форма на съществителното – вечера (два вечера), тоест там то също се възприема като мъжкородово.

При Ст. Стоянов (Стоянов 1984: 208) съществителното име гной е разгледано в раздела „Форми за множествено число на едносричните съществителни имена от мъжки род“, като е посочена формата за множествено число гноеве, типична за едносричните съществителни от мъжки род, завършващи на съгласен. Отбелязана е и форма гноища – окончанието за множествено число -ища в исторически план е типично за средния род, но в съвремието се възприема и за съществителни от мъжки род, също има и „предимно събирателно значение“ (Харалампиев 2001: 92). В по-старата учебна литература форми като гнойове, гноища са определени като разговорни (Андрейчин, Костов 1955: 104). Ст. Георгиев фиксира същите форми за множествено число, като и при него съществителното име гной е в раздел „Множествено число на съществителните имена от мъжки род“: „гной – гноеве, гнойта, гноища“ (Георгиев 1991: 251). Дадената членувана форма гнойта внася непоследователност в изложението (разглеждат се съществителни от мъжки род, но се дава пример, където членуването насочва еднозначно към женски род, а формата за множествено число – към мъжки). Наред с това няколко страници по-рано е уточнено, че съществителното гной има вариращ род: „гной (гнойта и гноят)“ (Георгиев 1991: 249), като заедно с лой е приравнено със съществителни от типа на сол, младост, прелест, кост, храброст, ревност, милост, които заради завършека си на съгласен са нетипични за женския род. Всъщност думата гной няма място в тази поредица, понеже в старобългарски език е била от мъжки род, за разлика от останалите разгледани думи, завършвали някога на -ь и причисляващи се към женски род на старата –ĭ- основа. Интересен е семантичният развой на думата, която в старобългарски е имала две значения: 1) тор; 2) гнойна рана. В значението на гной се е използвала думата гньсъ, чието първо значение е „кал, нечистотия“. Значението „тор“ и досега е запазено като остаряло и диалектно. Според речника на БАН думата се използва с такова значение само като съществително от мъжки род: гной, гноят, гноя, гноеве. Вероятно връзката с гниенето (понеже торът може да бъде изгнила слама) е причина за това – думата гной да има остаряло и диалектно значение „тор“, защото вътрешната форма на гной се свързва с глагола гния. Речникът на БАН споменава и друго диалектно значение на думата гной, (гноят, гноя, няма мн. ч.), а именно пот. Любопитно е, че всички тези думи (гной, кал, тор, пот) проявяват или са проявявали колебание в граматическия си род на по-ранен етап. Интересна е връзката между думите гной (ж. р.) и зной (м. р.) – според речника на Ст. Младенов това е една и съща дума, но при втория вариант има протекла палатализация на г – з, а също така е дадена и със значение „пот“, което отново обвързва разглежданите думи. Разликата е, че мъжкият род се е запазил при зной – зноят и не се среща родово вариране както при гной и лой. Прави впечатление, че думи като гной, лой, вой, бой са образувани по еднакъв начин – от глаголите гния, лея, вия, бия с редуване в кореновата гласна, но при вой и бой няма разколебаване в рода и винаги се срещат в мъжки. Според речника на БАН в актуалното си значение думата гной има вариращ род: гной, гнойта (без мн. ч.) и гной, гноя, гноят, гноеве, гноища. Откроява се като устойчива тенденция дефективността в множествено число на съществителното от женски род, което е необичайно с оглед на липсата на смислова разлика по отношение на съществителното от мъжки род. В литературата е отбелязвано, че думи като вар, глеч, зоб, кал, лой, пот, рат, смет, стръв, които някога са се колебаели между женския и мъжкия род и са имали форма за множествено число, завършваща на –ове (или –еве), преминавайки към женския род, са загубили формата за множествено число (Георгиева, Баракова 1990: 128).

Думата тел в женски род също няма множествено число, но ако се употреби като дума от мъжки род, съответната форма е телове. Според речника на БАН думата тел може да се употребява и в мъжки, и в женски род без разлика в значението („на невястата окачват за косата златен или меден тел“ – Каравелов, „Турски паша“), като формата телта е определена като по-рядка. В съчетанието бодлива тел обаче не е отбелязана възможна дублетност („бодлив тел“).

Любопитен е случаят с думата бук, която в речника на Ст. Младенов се открива както като съществително име от мъжки род с форма за множествено число букове, така и диалектно от женски род – бука – буки. Почти по едно и също време се откриват и двата рода – среща се белокожи букове у Иван Вазов, но и белостволи буки у Пенчо Славейков. Исторически думата е свързана с със стб. боyкы (ж. р., –ū– основа), откъдето произлиза днешната дума буква – според речника на Харалампиев това е стара германска заемка в славянските езици и връзката между двете на пръв поглед различни думи е, че руните са били издълбавани върху букови дъски (Харалампиев 1999: 54). В немския език също е съхранена етимологичната близост – има сродство между das Buch (книга) и die Buche (буково дърво), като и тук може да се отбележи като особеност разликата в рода.

Като особен случай тук може да се спомене и старобългарската дума зьмии (етимологично свързана със земля – който пълзи по земята), която е била в мъжки род от –jo– основа и е имала три значения: 1) змей, дракон; 2) змия; 3) прен. Дяволът; Третото значение се свързва пряко със старозаветния сюжет за изкушаването на Ева от змията в райската градина. На старобългарски змията е от мъжки род, който повече приляга за ролята на изкусителя; този нюанс се губи и няма как да се предаде в съвременните преводи. В книжовния български език думата е променила формата и рода си, но в някои диалекти са запазени думите зъм (в значение мъжка змия) и зъмя (женска змия – сравни с разказа „По жицата“ на Йовков: „Като отворих очите си: зъмя!“; „Ами, зъмя.“; „Чувал съм, зъмя е влизала и в устата на някоя жена“; „Там, кай, дето беше зъмята, ме боли.“).

2.2. Вариращи по род съществителни имена с разлика в значението

Към тази подгрупа се отнасят съществителните имена с вариращ род, при които значението се променя с промяната на рода – например думи като прах, жар, газ, гад, младеж, мебел.

При думата прах (в старобългарски от мъжки род) се е стигнало до смислова разлика между прах – прахът и прах – прахта; дублетността по род е довела до обособяване на отделни думи с различно значение, т. е. до омонимия; при това прах (в мъжки род) има множествено число – прахове, докато прах (в женски род) няма. В мъжки род е със значения дребни, стрити частици от твърдо вещество; сухо лекарство, стрито на дребни частици и разпределено на лечебни дози; препарат за миене, пране и под. във вид на дребни частици тленни останки, тяло на покойник, наркотик, обикн. хероин или кокаин, докато в значението много дребни и сухи частици от пръст или друго вещество, които се носят из въздуха и се натрупват по земята и по повърхността на предметите може да бъде и от мъжки, и от женски род. Следват примери, показващи смисловата разлика: Спрян е яйчен прах, внесен от Белгия („Марица днес“ – 10.06.1999); Младата жена изтупа полата си от прахта ( „Демокрация“ – 29.01.2001).

Думата грис също се използва и в мъжки род, и в женски (втората употреба е определена като разговорна в речника на БАН, но и в двата случая няма форма за множествено число). По отношение на образуването на форма за множествено число думата жар е изключение, защото тук липсва форма за множествено число от жар, жарът, а пък жар, жарта има множествено число жари, макар тази форма да е остаряла.

Думата гад в старобългарски е от мъжки род и означава „влечуго“. В съвременния език се е наложило следното разграничение: думата гад в мъжки род се използва като ругателна дума, докато в женски род има събирателно значение – животни, зверове, вълци и др. (Андрейчин, Костов 1955: 104). На това твърдение относно смисловото разграничаване противоречат следните примери от езиковата практика: в поемата „В царството на самодивите“ на Вазов се среща стихът „на всяк нощен гад злокобен“, тоест думата в мъжки род е употребена в събирателно значение; в заглавието на спектакъл на Теди Москов пък като ругателната дума е употребено гад в женски род: „Коя гад изяде кашкавала?“. Според Ст. Буров думата гад в мъжки род означава „животно, птица и преносно противен, гнусен човек“, а в женски род означава „паразити (бълхи, въшки), мухи, насекоми, като цяло“ (Буров 1996: 59). При това думата има множествено число само в мъжки род, докато в женски спада към групата на singularia tantum.

При думата газ също се наблюдава разлика в зависимост от рода: в мъжки род е със значение на вещество във въздухообразно състояние, а в женски – течност за горене, която се получава при преработка на нефта. Следват примери за онагледяване на тази смислова разлика: използването на автобуси с втечнен газ („Имоти“ – 24.10.1998); Предприятията работят с корабно гориво, което е 3 пъти по-скъпо от газта („Марица днес“ – 06.01.1998).

Към тази група може да се отнесе и думата мебел, която Петър Пашов посочва като събирателно съществително от женски род (мека мебел), което в случая е и singularia tantum, но също и като единичен предмет (хубав мебел – м. р., много мебели – мн. ч.) (Пашов 2005: 64) Примери: един от най-големите заводи износители в Североизтока – „Добруджанска мебел” („Черно море“ – 17.03.1999); „Детска мебел” – Каварна, са ощетявали държавата („Черно море“ – 20.08.1999); Викам си, японците ако видят колко квартири е сменила тяхната мебел! („Национална Бизнеспоща“ – 13.01.1999); Неправилната поза в удобната мебел обаче не само задържа натрупаната умора, ами навлича и още болежки („Демокрация“ – 21.07.2000). От всички 63 примера с мебел в корпуса не беше открит нито един пример за употреба на думата в мъжки род.

Тук се добавя също и думата младеж, която има подобна смислова разлика – в женски род (младеж – младежта) е със събирателно значение за младо поколение, млади хора и отново няма множествено число, а в мъжки род (младеж – младежът) е в смисъл на млад мъж, момче и може да се изменя по число – младежи. Следните примери могат да послужат като илюстрация на това разграничаване: Надписът им „Българска социалистическа „младеж“ на английски обаче изигра лош номер на един нашенец („Марица днес – 20.08.2000); облечен в пълен рокерски костюм младеж („Национална бизнеспоща – 30.03.1999).

Не е правилно към тази група да се включват думи като медът (пчелен продукт – вкусен мед) и медта (метал – кована мед), понеже при тях се наблюдава единствено омонимия, тъй като не са произлезли от една и съща дума – стб. медъ (м.р.) и мэдь (м.р.). В случая с дроб, дробът, дробове и дроб, дробта, дроби случаят е по-различен, тъй като думите имат един и същ корен – дроб-, срещащ се и в глагола дробя (Георгиева, Баракова 1990: 129).

3. Морфологично-словообразувателна родова вариативност

Тя се наблюдава при двойки съществителни от различен род, които се различават словообразувателно. Най-честа е вариативността между мъжки и женски род (флот – флота; троп – тропа; отпуск – отпуска; диплом – диплома, панел – панела, карцином – карцинома, бисквит – бисквита, синтез – синтеза, анализ – анализа, апотеоз – апотеоза, маншет – маншета, контур – контура, сгур – сгурия, компонент – компонента, жираф – жирафа и др.), откроява се също вариативност между мъжки и среден род (темп и темпо), а вариативност между женски и среден род почти не съществува. Буров посочва като единствено изключение петало и петала (диалектен вариант). Като още един пример за вариативност между женския и средния род може да се посочи двойката контролно и контролна – универбати, получени в резултат на елиптична субстантивация; съществителното от изходното словосъчетание отпада и прилагателното се субстантивира, като запазва рода на съкратеното съществително (Бояджиев 2011: 40) – съответно упражнение или работа.

Към тази графа спадат главно съществителни от чужд произход, като вариативността при тях може да се обвърже със заемането им от различни езици: например във формата си проблема думата е заемка от гръцки, като се нарежда заедно с думи като диаграма, дилема, драма, емблема, епиграма, система, схема, телеграма, теорема и др. Формата проблем е заета през западните езици – френски, немски (Георгиева, Баракова 1990: 130 – 131; Буров 1996: 72). При всички тези цитирани примери вариативност не се наблюдава: форми като „диаграм“, „дилем“, „емблем“, „схем“ и пр. изобщо не се срещат.

Съществителните от български произход, при които се наблюдава вариативност по род, са съвсем малко: отпуск и отпуска, задух и задуха (вариантите в женски род се приемат за по-разговорни – Буров 1996: 70, 71), шубрак и шубрака, като Буров отбелязва тук и двойката низ, низа, където думата низ има и преносно значение, но в прякото си значение „наниз“ двете форми съвпадат (Буров 1996: 71).

В литературата е отбелязвано, че вариативността в подобни случаи не се отразява на значението (Андрейчин, Костов 1955: 104). В отделни примери обаче е настъпило смислово разграничаване както например с двойката бохем – бохема, палат – палата, лист – листо, бюлетин – бюлетина. Примери за двойката бохем – бохема: Готов е да се откаже от всички екстри на художническата бохема, като алкохол и купони („Марица днес“ – 14.12.2000); Шества твърдението, че поетът е по душа бохем („Демокрация“ – 19.05.1999). Все пак се регистрират и отделни употреби на бохема в смисъла на човек на живота, бонвиван или човек на изкуството и културата, който води безгрижен живот. Защото е колорит и добряк, бохема, това – прибавено към необозримата му култура и месианска отдаденост на словото („Демокрация“ – 27.01.2000), Прочутият бонвиван и бохема отново показа класа пред отрупаните с тънки мезета и питиета маси, както и тънкото си чувство за хумор („Марица днес“ – 11.06.1999) и заявява неизживените си копнежи квартален бохема („Демокрация“ – 10.02.2000). Тази употреба е придружена от бележката рядко в речника на БАН.

Палат – палата: Пък вилата му трябва да бъде като палат голяма („Черно море“ – 15.11.1999); „Социализмът е жив в „Спортната палата“ („Демокрация“ – 25.01.2000).

Лист – листо: Бях най-добрата – за награда ми подариха модела „Лозов лист“ („Марица днес“ – 18.01.2001); Излюпената ларва се вгризва в средния лист (…) Листът клюмва и ларвата се премества на следващите листа („Марица днес“ – 06.04.2000). Тук думата лист е равнозначна на листо, за разлика от примера Старши лейтенант Бицин светкавично си осигури болничен лист, за да отклони преназначението в Северна България („Марица днес“ – 03.11.1999).

Примери за смисловата разлика в двойката бюлетин – бюлетина: отделни броеве на цитирания информационен бюлетин „Европанорама“ („Демокрация“ – 08.09.2000); „Дявол да го вземе! Ще пусна една червена бюлетина, да видим какво ще излезе!“ („Демокрация“ – 17.07.2000).

В отделни случаи двата варианта се отличават по употребата си в различните стилове, например лексемата проблема е характерна най-вече за научния стил (широко е застъпена такава употреба например при Исак Паси), макар че и в научния стил отстъпва (Буров 1996: 72). Забелязват се и поколенчески различия при избора на един от двата варианта: проблема, метода, анализа са по-типични за представителите на по-възрастното поколение. В двойки като апотеоз – апотеоза, анализ – анализа съществителното в женски род е остарял вариант, докато за бисквит – бисквита, диплом – диплома важи обратното: тук остаряла е думата в мъжки род; в двойката панел – панела вариантът в женски род е определян като разговорен; при люляк –люляка думата в женски род има поетична или диалектна употреба.

Като двойка е отбелязвана и шинел/шинела (Андрейчин, Костов 1955: 104), като вариантът на думата в женски род е разглеждан като остарял в речника на БАН. На руски шинель е в женски род, но при заемането си на български се възприема като съществително от мъжки род, защото „граматичният род на съществителните имена се свързва днес в нашето съзнание доста отчетливо с тяхната външна граматична форма, или по-точно – с техния звуков завършък“ (Андрейчин 1944: 121). Възможно е появата на двойката да се обяснява със стремежа да се запази женският род, както е в руски. По-различно стоят нещата при думата площад. Когато е била заета, тя е навлязла заедно с женския си род (както е и на руски), без да получи формалния показател за женски род (а именно родовия завършек -а). За това свидетелстват употреби от по-старата литература като например Всеки се стремеше към малката площад при Вазов („Неотдавна“). При нея варирането се е проявявало само при формоизменение, но не и словообразувателно.

Наличието на морфологични варианти с различен род създава понякога затруднения при анализа. В случаите от типа проблем/проблема съвпадението при формата за множествено число е пълно и не може да се определи например формата проблеми дали съответства на съществителното от мъжки род проблем, или на съществителното от женски род проблема. При двойката метод/метода разликата личи само заради ударението (Георгиева, Баракова 1990: 130), но не и в писмената реч. Наличието на вариативност при думи като люляк/люляка, шубрак/шубрака води до вариативност и в множествено число – люляки/люляци и шубраки/шубраци (Бояджиев, Тилков 2013: 234).

4. Вариативност в рода при производни думи

Петър Пашов обръща внимание на особени случаи, при които при сродни съществителни имена, съдържащи представка и образувани от една първична основа, се наблюдава промяна в рода (Пашов 2005: 65). Така например думата мисъл е от женски род, понеже е съхранила рода си от старобългарски, където е била от –ĭ– основа – мысль, но производните от нея думи се осмислят от мъжки род – смисъл, умисъл (каква мисъл – какъв смисъл; у по-старите автори умисъл се среща и като съществително от женски род, вероятно по аналогия: моята художнишка умисъл – Пенчо Славейков). Изключение има единствено при промисъл, която се среща и в двата рода (Божият промисъл и Божията промисъл). Сходен е случаят и с думите цел (ж.р.) и прицел (м.р.) – крайна цел, но точен прицел. Вероятно при образуваните нови лексеми се губи връзката с рода на изходната дума и затова се осмисля спрямо родовия завършек. При производните думи с втори корен -пис се наблюдава същата неуточненост по отношение на рода и числото – например живопис е в женски род, singularia tantum, а стенопис е в същия род, но има форма за множествено число. Думата летопис се среща и в двата рода с промяна на значението – като съществително име от мъжки род (летопис – летописта; летописи) има конкретно значение – исторически ръкописен паметник, документ (стар манастирски летопис), а когато е от женски род, е абстрактно съществително и означава история, хроника (напр. Манасиева летопис).

5. Вариативност по род в рамките на фразеологизми

            В някои случаи, когато е налице смислова разлика между два родови варианта, в рамките на фразеологични единици, в които една от думите участва, подобно вариране не се наблюдава. Като пример за това може да послужат фразеологизми като бъркам в жарта с чужди ръце и вадя кестените от жарта, при които в речника на БАН не е отбелязана възможността думата жар да се употреби като дума от мъжки род. Понякога родът не личи, понеже думата е употребена в нечленувана форма: посипвам си жар на главата, но логично е тук думата да е от женски род. В отделни случаи може да се наблюдава вариативност без разлика в значението: студена пот/студен пот го изби (в случая няма смислова разлика между пот, потта и пот, потът, като употребата на думата като съществително от мъжки род е определяна като остаряла и диалектна). Интересна е в това отношение и диалектната фразеологична единица хвърлям някого в девет пота (ставам причина някой да се затрудни, да се измъчи или измори много; изпотявам, изтормозвам – речник на БАН) където наличието на бройна форма посочва еднозначно, че съществителното се възприема като дума от мъжки род. В случая с пълен/пълна газ разликата в значението е елиминирана. В рамките на различни фразеологизми прах се употребява най-често като дума от мъжки род (дишам праха, ближа праха от подметките, вземам и праха от цървулите), в редки случаи е с вариращ род (събирам прах/праха/прахта), а при голяма част от фразеологизмите не е възможно да се установи родът (правя на прах и пепел, правя на пух и прах, не давам прах да падне върху нещо, хвърлям прах в очите).

6. Изводи:

• В книжовния език родовата вариативност при съществителните имена е по-ограничена, отколкото в различните диалекти, но понякога носи допълнителни смислови разлики;
• В отделни случаи е налице неустановеност в речевата практика при употребата на съществителни с вариращ род; колебанията може да се дължат на влияние от различни диалекти, влизащи в конкуренция с установената книжовноезикова норма;
• Наблюдава се закономерността повечето от функционално вариращите едносрични имена да образуват форма за множествено число като съществителни от мъжки род (с окончание –ове/-еве), а в случаите, когато функционират като съществителни от женски род, парадигмата е дефективна, т.е. срещат се само като singularia tantum.
• Налице са слабости в речниковата кодификация по отношение на съществителните имена с вариращ род. В речника от 2012 г. не е отбелязан родът на някои от думите (вар, глеч, гмеж, зоб, кал, гной, смет, стръв, пепел, жар, смрад, глъч), а при други не е отбелязана вариативността (папрат, промисъл, летопис). Това създава затруднения в преводаческата, редакторската и коректорската практика. Подобни кодификаторски „решения“ са напълно неправомерни и водят до редица обърквания и колебания.

 

Библиография:

 

Андрейчин 1944: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София: Хемус АД, София, 1944.

Андрейчин, Костов 1955: Андрейчин, Л., Костов, Н. Морфология. – В: Андрейчин, Л., Костов, Н., Мирчев, К., Николов, Е., Стойков, С. Български език – учебник за педагогическите училища за начални учители. София: Народна, просвета, 1955, с. 62 – 267.

Бояджиев 2011: Бояджиев, Т. Българска лексикология. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 2011.

Бояджиев, Тилков 2013: Бояджиев, Т., Тилков, Д. Българска фонетика. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 2013.

Буров 1996: Буров, С. Форми и значение на съществителното име (с оглед предимно на категорията число). Велико Търново: ПИК, 1996.

Георгиева, Баракова 1990: Георгиева, Е., Баракова, П. (съставители) 101 въпроса за дублетите в българския език. София: Д-р Петър Берон, 1990.

Георгиев 1991: Георгиев, С. Българска морфология. Велико Търново: Абагар, 1991.

Иванова-Мирчева, Давидов 2001: Иванова-Мирчева, Д., Давидов, А. Малък речник на старобългарския език. Велико Търново: Слово, 2001.

Куцаров 2007: Куцаров, Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2007.

Маслов 1982: Маслов, Ю. С. Граматика на българския език. София: Наука и изкуство, 1982.

Младенов 1941: Младенов, Ст. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София: Христо Г. Данов О.О. Д-во, 1941.

Младенов 1979: Младенов, Ст. История на българския език. София: Издателство на Българската академия на науките, 1979.

Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 2008.

Пашов 2005: Пашов, П. Българска граматика. Пловдив: Хермес, 2005.

Стоянов 1984: Стоянов, С. Граматика на българския книжовен език. София: Наука и изкуство, 1984.

Харалампиев 1999: Харалампиев, И. Малък етимологичен речник на българския език. Велико Търново: Слово, 1999.

Харалампиев 2001: Харалампиев, Ив. Историческа граматика на българския език. Велико Търново: Фабер, 2001.

Чакърова 2011: Чакърова, Кр. Формално-семантична характеристика на съществителните имена от общ род в съвременния български език. – В: Следите на словото. Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. Диана Иванова. Пловдив: Контекст, 2011, с. 324 – 340.

[1] Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012.

[2] В ж. р. няма мн. ч.

[3] <http://webclark.org/>

 

За авторите

Илия Иванов Точев (Варна, 1993) – завършва ГПЧЕ „Йоан Екзарх“ с немски език. Продължава образованието си в СУ „Св. Климент Охридски“, където завършва последователно скандинавистика (с първи език норвежки), следдипломна квалификация за учител по български език и литература, магистратура „Лингвистика – езикова система и речеви практики“; защитава дипломна работа, свързана с употребата на фразеологизмите в писмената журналистическа реч. Преводач на художествена литература от норвежки език – носител на поощрителна награда на фондация „Васа Ганчева“ за 2016 г. Интереси в областта на съвременния български език, проблемите на художествения превод и българската литература.

E-mail: ilia.tochev@abv.bg

 

Диана Георгиева Мъркова (Пловдив, 1995) – завършва Езикова гимназия „Иван Вазов“ (с английски и руски език) през 2014 г., а през 2018 г. – бакалавърска степен по „Българска филология“ в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. В момента е магистрант в програмата „Актуална българистика“, езиковедски профил, към същия университет. През 2017 г. получава първа награда от XIX студентска олимпиада по морфология и титлата „Морфолог на годината“. Член е Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“ към Филологически факултет на ПУ.  Научните ѝ интереси са в областта на историята на българския език, старобългарския език, фонетиката и морфологията на съвременния български език и сравнителното славянско езикознание.

Email: libellule@abv.bg