НАЗВАНИЯ НА СЪСТОЯНИЯ И ПРОЦЕСИ, ОТРАЗЯВАЩИ РЕПРОДУКТИВНИТЕ ФУНКЦИИ НА ЖЕНАТА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (В ЕТНОЛИНГВИСТИЧЕН АСПЕКТ)

РЕЦЕНЗИЯ^[1]

Симеон Стефанов, Институт за български език – БАН (България)

NAMES OF CONDITIONS AND PROCESSES REFLECTING THE REPRODUCTIVE FUNCTIONS OF WOMEN IN THE BULGARIAN LANGUAGE (IN ETHNOLINGUISTIC ASPECT)

Simeon Stefanov, Institute for Bulgarian Language – BAS (Bulgaria)

ORCID ID: 0000-0003-4048-5455

            Монографичният труд на Цветелина Георгиева Ангелова на тема „Названия на състояния и процеси, отразяващи репродуктивните функции на жената в българския език (в етнолингвистичен аспект)“ е издание на дисертацията на авторката за присъждане на образователната и научна степен „доктор“, защитена успешно през 2018 г. в Катедра „Български език“ на Филологическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ под научното ръководство на доц. д-р Борислав Попов. Книгата беше отпечатана през месец април 2025 г. от Академичното издателство „Проф. Марин Дринов“ с научни рецензенти проф. д-р Мария Китанова и доц. д-р Борислав Попов. Съдържа увод, две части, заключение, библиография.

            В Увода (стр. 9 – 23) са изложени предметът, целите, задачите, основните методи и подходи на изследването. Направен е и подробен преглед на предишни проучвания, в които се обръща внимание върху названия на избраните от авторката физиологични състояния на жената (девственост, менструация, бременност, раждане) в българския език, и е приложен списък на основните източници, от които е ексцерпиран езиковият материал. Чрез извършената в труда семантична класификация на езиковия материал в посочените четири понятийно-семантични категории авторката прилага на практика теорията на Мария Попова, разработена в труда „Теория на терминологията“, 2012 г.

            Първа част на монографията е озаглавена „Теоретичен модел на изследването“ (стр. 24 – 85). Тя се състои от четиринадесет подраздела (някои от които имат и допълнително подразделение), в които авторката обръща внимание върху различни аспекти и етапи в процеса на номинация и терминообразуване. Изложените теоретични постановки тук са подкрепени богато с примери от ексцерпирания емпиричен материал, което още на този етап от изследването свидетелства за неговото осмисляне и систематизация и намерението той да бъде анализиран в духа на най-актуалните теоретични концепции в областта на словообразуването, терминообразуването и лексикалната семантика. Очертани са различни случаи, които ще се откроят по-нататък в изследването. По своя замисъл и начин на изпълнение този раздел на монографията може да служи като учебник по лексикология, словообразуване и терминообразуване.

            Втора част на монографията е озаглавена „Лексикалносемантична класификация на названията“ (стр. 86 – 176) и е съставена от четири раздела: „Названия за девственост (девствено момиче) и за загуба на девствеността в българския език, групирани по номинационни признаци, и някои вярвания, свързани с тях“ (86 – 106), „Названия за менструация и за жена в менструален (месечен) цикъл в българския език, групирани по номинационни признаци, и някои вярвания, свързани с тях“ (106 – 116), „Названия за бременност и бременна жена в българския език, групирани по номинационни признаци, и някои вярвания, свързани с тях“ (стр. 117 – 140) и „Названия за раждане и за жена родилка в българския език, групирани по номинационни признаци, и някои вярвания, свързани с тях“ (стр. 140 – 176). Ексцерпираните от различни източници и архиви примери са групирани въз основа на тяхната ономасиологична структура (или вътрешна форма) като за целта предварително се установява избраният в процеса на номинация първичен номинационен признак, залегнал в основата на всяко едно от названията. За много от тях са приведени и примери от различни обреди и обичаи, с които те са свързани, а това дава възможност за един по-пълен поглед върху мирогледа на българите в миналото. За всяко название са посочени източникът, от който то е ексцерпирано, неговата вътрешна форма и ареал на разпространение. Подобен подход на анализ дава ценни сведения и от диалектологична гледна точка за събраните примери. Регистрирани и приведени са и редица фонетични и словообразувателни варианти, които свидетелстват за стремеж към изчерпателност на изследването и допълват езиковата картина на българската езикова територия през погледа върху названията за разглежданите четири физиологични състояния на жената (девственост, менструация, бременност, раждане).

            Заключението (стр. 177 – 178) прави обобщение на получените в изследването резултати: ексцерпирани са приблизително 960 названия, от които 489 са означения за или свързани с процеса раждане, 239 са означения за или свързани със състоянието бременност, 149 са означения за или свързани със състоянието девственост, 84 са означения за или свързани с процеса менструация. Авторката уточнява, че всички регистрирани названия са със смислова (съдържателна) номинация, а номинационните признаци са изведени въз основа на вътрешната форма на думата, в която именно е отразен признак от понятието, който може да се свързва с физиологията на жената и да засяга интимния ѝ живот, с биологичния фактор (изтичане на менструална кръв), с външно физическо изцапване или изчистване, с период от време и продължителност, с външния вид на жената и др. В част от названията от разгледаните категории мотивиращи се оказват рационално-битови и митологични представи, които са отглас от народните поверия и традиции в миналото. По-голяма част от примерите са диалектни форми и имат ограничен ареал на разпространение. Основната част от лексикалните единици са с прозрачна от съвременна гледна точка ономасиологична структура (вътрешна форма) и са мотивирани от други думи, които съществуват в езика. В някои от названията ясно прозира метафоричността. Паралелно с основната информация от лексикално равнище, ценни сведения получаваме и от фонетично (фонетичните варианти), словообразувателно (ролята на суфиксите за образуване на варианти на лексемите) и синтактично (срещат се различни синтактични съчетания и глаголни изрази) равнище.

            В края на монографичния труд е поместен и раздел „Библиография“ (179 – 193), който съдържа 191 библиографски единици на български, хърватски, руски, чешки, полски, английски и немски език. Книгата е свободна за сваляне напълно безплатно през посочения линк на онлайн изданието, качено на сайта на Академичното издателство „Проф. Марин Дринов“: Ангелова, Цв. Названия на състояния и процеси, отразяващи репродуктивните функции на жената в българския език (в етнолингвистичен аспект). София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, ISBN 978-619-245-520-0 (online) < https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(112) >. Разгледаната монография ще представлява интерес и ще бъде полезна на учени от различни области на езикознанието: лексиколози, терминолози, диалектолози, етнолингвисти, етимолози, както и за специалисти от областта на етнологията, фолклористиката и др.

^[1] Ангелова, Цв. Названия на състояния и процеси, отразяващи репродуктивните функции на жената в българския език (в етнолингвистичен аспект). София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 193 с. ISBN 978-619-245-519-4 (print) < https://press.bas.bg/bg/books-103/show-104(987) >, ISBN 978-619-245-520-0 (online) < https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(112) >.

За автора. Симеон Стефанов е доктор по филология, главен асистент в Института за български език при БАН. Основните му научни интереси са в областта на историята на южнославянските (книжовни) езици, медиевистиката, славистиката, етимологията.

Email: s.stefanov@ibl.bas.bg