Ще стане, казваш си.
Страниците ни са безбройни,
без да унищожаваме дървета, ги пишем.
Аналоговият ти глас
разтваря като аспирин клишетата.
Слушайки те,
сменям формата си –
жена, риба и хищник,

Думите ти
образуват паралелепипед с бедрата ми,
разрязват на малки парченца лимон и го овкусяват.

Диханието ти ме събужда –
рев на гладен тигър след тежка зима.
Разлиствам се при всеки допир
С тялото ти:
Пръстите ми зеленеят
по кожата ми никнат цветове,

***

Събуждам се с бели петна
Безпаметност.
Акостирам на непозната земя,
напоена с парфюма ти.
Пътешествам из теб –
Страниците ти са безбройни.
Без да мога да чета, те сричам,
припознавам детство, планината,
себе си.

---

Весела Ганева е родена в град Пловдив. Завършва българска филология в Пловдивския университет“ Паисий Хилендарски“. Интересува се от западноевропейска и американска литература и от взаимовръзките на литературата с другите изкуства. Занимават я теми, свързани с дигиталната комуникация и изобщо връзката между технологиите и хуманитарните науки. През 2019 година защитава магистърската си теза на тема:“ Родители и деца в романа на Игън „Жестокото присъствие на времето“ – аналогова срещу дигитална комуникация“. В момента е докторант към катедрата по Сравнително литературознание към Пловдивския университет и изследва отношенията между музиката и съвременния роман.

e-mail: veselaganeva@uni-plovdiv.bg