Всеки ден слагам флаг на вълнението си.
За преценяване на рискове от околните и от себе си.
Веднъж отидох на изпит, когато знамето беше червено.
Вече три години не мога да го взема.
Толкова ярък цвят е.
Черната котка, чиято опашка настъпих,
не посмя да мине пред пътя ми.
На жълтия цвят внимавам.
Не разчитам на непознати
да ме четат като подводно течение,
което смело повлича,
гледай къде стъпваш.
Почти като при светофарите –
приготви се и тръгни внимателно.
Напомням си да вдигам поглед. Да не се блъсна
в друг, който също е поел риск.
Той да се окаже неоправдан.
При зеленото
опасностите гледат от последен ред.
Хвърляш  се към вълните
и ги разбиваш.
Помнят, преструват се на незлопаметни.
Трябва да призная –
дори не мога да плувам.
Но при зелен флаг
мога да стоя на прибоя, морето да погали егото ми.
А има дни – не аз определям цвета.
Слагаш синия флаг.
Какво е това? Опасност, позволение,
вълните да летят като балони?
Цвят, който само ти и аз разбираме.

Десислава Кирязова е родена в Бургас. Завършила е Търговска гимназия. Учи специалност “Славянска филология“ в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Занимава се със софтуерно тестване. Публикува в периодичния печат. Участник в литературния уъркшоп, организиран от къща музей “Петя Дубарова”.

е-mail: kiryazovadesi@gmail.com