ЗА ИЛЮСТРАЦИЯТА НА РЪКОПИСНАТА КНИГА: ЕДИН ЦЕНЕН ВИЗУАЛЕН РАЗКАЗ

 РЕЦЕНЗИЯ[1]

Поли Муканова

Университет по библиотекознание и информационни технологии (България)

ON THE ILLUSTRATION OF THE MANUSCRIPT BOOK: A VALUABLE VISUAL STORY

Polly Mukanova

University of Library Studies and Information Technologies (Bulgaria)

 

За първи път в България се публикува учебник „По следите на илюстрацията: изображения в ранните писмени паметници и ръкописните книги“ и прилежащо към него дигитално пособие „Илюстрация на ръкописната книга“, което да обеме ценния масив от илюстративен материал от праисторическото изкуство през световните образци от по-близки епохи и бъде в помощ на лекционния курс.

Учебникът е структуриран в девет тематични раздели, разкриващи пътя на илюстрацията в хода на отминали исторически епохи до нашето съвремие. Авторката е избрала за свои основополагащи проблемни ядра: праисторическото изкуство, наративното изкуство и книгите през Античността; византийското изкуство; историята и развитието на българската средновековна ръкописна традиция; западноевропейския Ренесанс; изкуството и книгата в Близкия изток и Индия; калиграфията, живописта и печата в Китай и Япония; последният раздел разглежда изображенията в кодексите на предколумбовите цивилизации в Америка. Целта е да се направи „обзор на ръкописната книга чрез емблематични примери и да се акцентира на пресечните ѝ точки с изкуството като важна част от нейната естетика, но и като проводник на визуални послания“ (Минчева 2021: 205).

С настоящото издание се прави и една важна стъпка по линия на терминологичното дефиниране на „илюстрация“ и „миниатюра“. По подобие на приписката и те се намират в различна употреба спрямо ръкописната и печатната книга. Авторката прави уточнението още в началото на своя труд, че „терминът илюстрация се утвърждава с развитието на печатните издания, но в съвременните теоретични трудове е навлязъл в употреба и за изображенията в ръкописните книги. Затова в учебника и пособието е използван като синоним на миниатюра и други изображения, имащи общи черти със съвременната илюстрация в книгите и писмените паметници“ (Минчева 2023: 8). Това е същностно и по отношение отварянето на традиционната донякъде схоластична терминология, която обхваща развоя на ръкописната книга в нейния кодикологичен аспект. А какво бихме казали за инкунабулите, които обхващат и двете традиции…

 Учебникът разполага с богата библиография с основна и допълнителна литература; както и със списък с препоръчителни визуални електронни ресурси. От своя страна учебното пособие е снабдено с голяма база от данни, която води да електронните адреси и респективно физическите местонахождения на артефактите. Важен за ползотворната работа в образователния процес е модулът за самопроверка и самоподготовка, който съдържа въпроси, които дават възможност за разсъждения на базата на представеното във всеки от идейните дялове.

В съпровождащото учебно помагало прави впечатление вещината, с която са подбрани илюстрациите, осмислящи световния културен опит и цивилизационен подем. Дигиталното качество на снимковия материал дава възможност за използването му в обучителния процес и обогатява с нагледност теоретичната база, която е представена в тематичните раздели в учебника.

Прецизното и обхватно изследване на Минчева, извършено на базата на теоретични трудове и визуални материали на образците в учебника и учебното пособие, намира своето богато приложение в образователния процес в дисциплините „Илюстрация на книгата“, „Визуални технологии в печатните медии“, „Визуална култура в медиите“, „Електронни ресурси на медиацентрове“ – с лектор гл. ас. д-р Калина Минчева; „Книгознание“, „История на книгата“, „Библиофилство“ и „Ръкописно-документално наследство“, които се преподават в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Учебникът и учебното пособие могат да бъдат ценни образователни ресурси в университетите и при изучаването на предмети, свързани с културно-историческото наследство.

Засегнатите теми от Минчева кореспондират и с актуалните в хуманитаристиката проучвания на съвременното урбанистично пространство в опит за паралел с еволюцията на креативността, въображението и абстрактното мислене при праисторическите рисунки. Така широкият спектър на проучване и интерпретация на илюстрациите влиза в диалог и с графити културата – един от сегментите на съвременното изкуство, което от улицата вече има своето присъствие в музеи и аукциони. Защото както посочват изследователите художници „съществува пряка традиция, предавана от учител на ученик и от ученик на почитател или подражател, която свързва изкуството на нашето време от всяка сграда, плакат или компютърна графика с изкуството от преди хиляди години.“ (Христов 2022: 296).

Един пъзел на познанието за отминали епохи, които определят и нашето съвремие, защото изкуството е вечно, а човешкият живот е кратък (Хипократ). Ars longa, vita brevis.

Благодарност

Рецензираното издание е осъществено в рамките на проект „Изследване на нагласите към терапевтичния потенциал на четенето в нетипични ситуации за индивида“ с Договор № КП-06-Н45/2 от 30.11.2020 г., финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката. Ръководител: гл. ас. д-р Събина Кирилова Ефтимова–Илиева.

Библиография

 

Минчева 2023: Минчева, К. Илюстрация на ръкописната книга: учебно пособие. София: За буквите – О писменехь, 2023. ISBN 978-619-185-606-0 (CD-ROM)

Минчева 2021: Минчева, К. По следите на илюстрацията: изображения в ранните писмени паметници и ръкописните книги: учебник; науч. ред. Йорданка Захариева. София: За буквите – О писменехь, 2021. ISBN 978-619-185-532-2

Христов 2022: Христов, Хр. Графити комуникацията – съхраняване и предаване на информация чрез изображения. В: Обществото на знанието и хуманизмът на XXI век: ХX национална научна конференция с международно участие София, 1 ноември 2022 г. = Knowledge Society and 21st Century Humanism The 20th International Scientific Conference Sofia, 1st November 2022. София: За буквите – О писменехь, 2022, с. 294–303. ISSN 2683-0094.

[1] Минчева, Калина. По следите на илюстрацията: изображения в ранните писмени паметници и ръкописните книги: учебник; науч. ред. Йорданка Захариева. София: Акад. изд. За буквите – О писменехь, 2021. ISBN 978-619-185-532-2 (дигитално учебно пособие: Минчева, Калина. Илюстрация на ръкописната книга: учебно пособие. София: Академично издателство За буквите – О писменехь, 2023. ISBN 978-619-185-606-0 (CD-ROM)

 

Поли Муканова е преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии, катедра „Библиотечни науки“. Научните ѝ интереси реферират към областите „История на книгата” и „Теория на четенето“, „Библиотечно-информационно обслужване”, „Традиционни библиотечни услуги”, „Библиофилство”, „Дигитализация на приписки”, „Ръкописно-документално наследство“, „Проект мениджмънт”. Членка е на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) и Society for the History of Authorship, Reading and Publishing (SHARP). Авторка е на монографията „Четенето и читателите в българското общество (1878–1944): Институцията библиотека“ (Series: Experior. Електронна поредица за млади и утвърдени учени в областта на хуманитаристиката, Факултет по славянски филологии, СУ, 2023), както и на учебника „История и теория на четенето“ (София: Акад. изд. За буквите – О писменехь, 2018) и над 80 публикации, свързани с библиотекознанието и книгознанието. Ръководителка е на 1-вия етап на проекта „Сбирката от славянски кирилски печатни книги в Библиотеката на Рилския манастир (изследване и научен опис в е-среда)”, оценен с много добър от ФНИ.

E-mail: p.mukanova@unibit.bg

© Aлександра Александрова

_________________________________________________________________________________________

© Събитие и текст. Поредица към сп. “Филологически форум”, No 2, 09.12.2024 г.