Да ме улови капката
в пороя, да ме задържи,
да ме смали, да пожълтее
като пламък
през окосена трева,
да ме залюлее
махалото на вятъра,
да ме изрече
и когато скъса мрежите,
тънките въжета
на ненавременното падане,
да узная защо
отново вали
там, където не знаем,
че винаги сме били,
винаги ще бъдем –

тук, точно тук:
в неуловимото.

Александър Христов завършва българска филология, литература и култура (магистърска програма) и българска литература след Освобождението (докторантура) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Предстои защита на дисертацията му. В момента учителства. Автор е на стихосбирката „Крайпътна обител“ (2017) – за която е удостоен със съпътстваща награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2018). Връчени са му над десет награди и отличия (за поезия, белетристика, критика) от различни национални, младежки, студентски конкурси, от филологически четения и от обучаващия го университет. Участва в национални и международни научни форуми и в литературни четения. Има (различни по тип и по вид) публикации в множество издания. Литературоведски текстове на Александър Христов са поместени и в редица сборници от конференции. Негови стихотворения са включени в антологии, сборници, алманаси. А през последните две години той е част от екипа, който поддържа сайта за литература, изкуство и култура „Кадър 25“. Очаква се публикуването на втората му книга с поезия – „До първата сянка“.

e-mail: aleksandarhrhristov@gmail.com