Поети сме, поети
отговорности,
хляб от несмелени залъци:
вторично виреем, вторично
създадени; покажете ми
житото, което
пожълтява помежду пръстите
на изострените спомени,
докато чакат
светлозелени думите
да се окоси каквото имаме:
недозряло, недоизказано е,
щом паметта съживява
само кълнове –
как да побере, как да изговори
всички трохи
от стихове, повеи, корени,
всички техни отражения
с първичната им истина –
когато все още
смисълът общува с човека
като пораснал с малък:
през оранта
на бързото стареене –
нищо че
окосеното помни
неизникналите стръкове;
нищо че
миналото е почерняло
от пресоване –
повторение след повторение:
подмладете ме,
че се изгуби
навикът за бавно дишане.

Александър Христов завършва българска филология, литература и култура (магистърска програма) и българска литература след Освобождението (докторантура) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Предстои защита на дисертацията му. В момента учителства. Автор е на стихосбирката „Крайпътна обител“ (2017) – за която е удостоен със съпътстваща награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2018). Връчени са му над десет награди и отличия (за поезия, белетристика, критика) от различни национални, младежки, студентски конкурси, от филологически четения и от обучаващия го университет. Участва в национални и международни научни форуми и в литературни четения. Има (различни по тип и по вид) публикации в множество издания. Литературоведски текстове на Александър Христов са поместени и в редица сборници от конференции. Негови стихотворения са включени в антологии, сборници, алманаси. А през последните две години той е част от екипа, който поддържа сайта за литература, изкуство и култура „Кадър 25“. Очаква се публикуването на втората му книга с поезия – „До първата сянка“.

e-mail: aleksandarhrhristov@gmail.com