На повърхността е огледално.
Леко е, диша се,
но не може да се живее.
Аз оголвам пред тебе раните,
ти тепърва се учиш да сричаш.
Аз ти давам най-пряк път през мене,
ти нехайно затваряш очите си.
Огледалното става мътно,
невъзможно дори за дишане.
Колко болка изтече през пръстите,
колко обич бе разпиляна
по една огледaлна крепост,
под която е океанът.

…

Колко жалко, животът не стига
да се научим да плуваме.
Затова ще се носим вечно,
докато повърхността ни има.
И може никога да не узнаем
за океана под крепостта ни.

 

---

Атанаска Илинчева е родена в град Пазарджик. Завършва право в Софийския университет и работи като юрисконсулт. Поезията ѝ е съсредоточена в търсене на смисъла на битието и реализирането на личността чрез любовта, поради което често обръща поглед навътре към душата на човека. Първите ѝ публични поетични изяви са свързани със създаването на „Иначе писано“ – литературна общност от млади автори, стремящи се да поддържат жив спомена за забравените и значими личности в българската и световната култура. Едновременно с това, в края на 2017 г., Атанаска стартира и своя самостоятелен проект „Поетрия“, като проекция на идеята за пространство, което да среща различните форми на изкуството. Нейни творби са публикувани на различни сайтове и платформи за литература, култура и изкуство.

 

e-mail: atanaska.ilincheva@gmail.com