Радост не вярваше, че ще срещне човек, който проси усмивки. Не предполагаше, че съществува някой, който би я спрял неочаквано на улицата, но вместо да изпроси от нея някоя и друга жълта стотинка, би я помолил единствено… да се усмихне. Нещо на пръв поглед съвсем незначително и неизискващо никакво усилие. Само трепването на няколко лицеви мускула, чието творение колекционерът на усмивки щеше да съхрани завинаги в своя хербарий на емоциите. В неговата колекция нямаше нито една повтаряща се усмивка. Дори не бяха еднакви и онези, които е получил от един и същи минувач. Колекционерът на усмивки можеше с точност да определи колко лицеви мускула са участвали в образуването на изпросената усмивка, на колко градуса са се повдигнали ъгълчетата на устните и какво е изразявала тя – дали неподправено щастие, или прикрито раздразнение.

Радост не вярваше, че е възможно, докато не го срещна. Колекционерът на усмивки се появи първо в сумрака на един февруарски вторник, спря я на улицата и най-естествено я помоли да се усмихне. Радост не очакваше, че някой би просил усмивки тъкмо от нея. Беше толкова учудена, че успя само да закърпи една вяла усмивка и побърза да го отмине, преди да я улови.

Усмивката на Радост се отрони в сумрака и успя да се изплъзне, преди да бъде хербаризирана. Не искаше да бъде задушена между тежки корици, затова с пъргави крачета хукна по февруарския здрач, а колекционерът тръгна по дирите ѝ. Тя позволи на вятъра да я отнесе върху лицето на една продавачка на вестници и притихна, надявайки се да не бъде открита. Колекционерът на усмивки обаче не се заблуди от този номер, доближи се до продавачката и също я помоли да му се усмихне. Усмивката на Радост тутакси се отрони от лицето ѝ и отново припна по вятъра, търсейки къде другаде да се скрие. Прилепи се към лице върху един афиш, но самата тя осъзна колко нелепо изглежда, затова не дочака да бъде открита, а отново се впусна в мрака. Сетне се потули в козината на един уличен котарак, но колекционерът се спря да го погали и чрез мъркането му усмивката беше заловена на местопрестъплението. Изморена от цялото надбягване, тя се примири с участта си и дори с желание полегна в хербария на емоциите, където можеше най-сетне да си почине и да си поспи.

Връщайки се към спомена с колекционера, Радост осъзна, че лицевите ѝ мускули продължаваха да се разтягат, а тя по никакъв начин не можеше да спре дейността им. Тя не успя да изтрие перманентната усмивка от лицето си онзи вторник, не можеше да се отскубне от нея и до ден-днешен – винаги устните ѝ я повтаряха, когато си спомнеше за тази случка.

Не след дълго Радост отново срещна колекционера на усмивки, който този път не изпроси усмивка от нея, а реши да ѝ подари. Не чужда, а нейната собствена. Тя изобщо не подозираше, че той е успял да я хербаризира. Позволи ѝ да надникне в хербария на емоциите и ѝ показа изсушената ѝ усмивка – приличаше на срамежливо февруарско кокиче със сведени клепачи, а долу в десния ъгъл беше написан със ситен бисерен почерк етикет с характеристиката ѝ:

 

Вид: Вторнишка сумрашка
Латинско наименование: Crepusculum martis
Ъгъл между крайчетата на устните: 49 градуса                                                               
Брой на участвалите лицеви мускули: 27
Доминиращ мускул: Levator labii superioris
Наличие на трапчинки: Полувъображаем кратер върху дясната буза
Изразена емоция: Неподправена радост

---

Диана Георгиева Мъркова е родена през 1995 г. в гр. Пловдив. В момента е докторант по морфология на съвременния български език в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Завършва бакалавърска степен „Българска филология“ и магистърска програма „Актуална българистика“ в същия университет. През 2015 г. получава наградата за поезия от литературния конкурс на вестник „Пловдивски университет“, а през 2019 г. – първа награда за проза от същия конкурс за разказа „Приют за бездомни книги“, отпечатан на страниците на вестника. Има три поощрителни награди от Националния литературен конкурс „Петя Дубарова” през 2012, 2013 и 2014 г. Стихотворенията ѝ са публикувани в сборниците с наградени творби „Петя – пристан зелен” от съответните години.

e-mail: diana.markova@abv.bg