Ще стане тихо всичко, дето вече е напуснато,
дърветата ще се разтягат без свидетели
и ще забравят, че не могат да си тръгнат,
ще пекне слънце и ще съхнат вещите,
оставени последно:
нещо счупено и някога любимо,
поне една чиния с недоядено.
Ще се нахранят първо мишките,
след хубавия разговор и виното
змиите ще ги пресрещнат,
а по време на следобедната дрямка утре
ще помислят, че било е грешка
да не седнат заедно на масата.
Но всичко ще замлъкне и постарому
ще пука някакъв живот наоколо,
обиден, че е недочут и че да млъкне,
няма кой да каже „стига толкова”.
И после с есента
последните остатъци от къщата ще паднат
и няма да се трогне никой,
защото за трагедиите е нужна памет.
А тук дърветата ще са забравили,
че са поискали да си отидат със последните,
последните ще помнят само къщата си – още цяла.
И ако се върнат някога в напуснатото,
ще отсекат каквото е прораснало отгоре,
ще вдигнат от останките подобие,
навярно, за да си извикат спомени,
но ще им убегнат няколко подробности
и няма да успеят да заплачат.

Когато първият си иде,
последният се връща да го чака.

Наталия Иванова е родена през 1992 г. в гр. София. Завършва специалност „Журналистика”, а след това и магистърската програма „Преводач-редактор” в Софийския университет. Отличена в конкурсите на „eRunsMagazine“ и „Liternet“ (2014), „Васа Ганчева“ за постижения в журналистиката (2015), „Боян Пенев” в Шумен (2015), „Веселин Ханчев“ (2016), „С море в сърцето” (2016), „На слънце време” (2016), „13 века България” за литературна критика през 2018 г. Нейни стихотворения са публикувани в „Кръстопът”, „Литературен вестник”, „Liternet“, както и в двуезичната антология за съвременна българска поезия „Jamás olvidados / Hикога забравени“ и в „Зоната“ – т. 1 на антология за съвременна българска поезия (2017, „АРС“). Първата ѝ стихосбирка „Човек с бинокъл“ (изд. Scribens) излезе през есента под редакцията на Марин Бодаков и с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

e-mail: natyivanova@abv.b