Години наред навлизам в безкрайната нощ,
за да те открия.
Единственото, което разбирам е , че мъртвите притежават своя особена светлинка,
с която ни пазят – и от нас, и от тях.
Колко лошо сме оформени,
колко сме недостатъчни – как и най-светлата обич
стои като тъмно минало. Повърхностният пласт на живота
се храни с клишета.
Толкова искам да опазя онова лишено от време минало,
където отново можем да говорим и да отлагаме живота.
За да отложим смъртта.

---

Лора Динкова е родена през 1988 г. в София. Завършва Българска филология и магистратура по Литература и кино в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на поетичната книга „Отключено безвремие“, която през 2012 г. печели награда в конкурса за дебютна литература „Южна пролет“, провеждан в Хасково. През 2013 г. става носител на приза най-добър млад славянски поет  в  Международния славянски поетичен конкурс, организиран в Харков, Украйна. През 2014 г. излиза втората ѝ стихосбирка ,,Осиновени думи“, а през 2018 г. третата ѝ поетична книга ,,Диагноза тишина“. Носителка е на специалната награда за поезия от Националния литературен конкурс ,,Яна Язова“ през 2019 г.

Нейни стихотворения са превеждани на италиански, френски, полски и руски език. Публикува статии, рецензии и литературна критика в българския културен печат и в електронни сайтове.

Хоноруван преподавател на студенти второкурсници към катедрата по Българска литература на Софийския университет през 2019.

Учител по български език и литература.

От 5.03.2020 г.  е доктор по филология към Катедрата по българска литература на Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“

e-mail: liroy@abv.bg