Галя бретона в огледалото, пипам само собственото си високо чело.
После – пърхам с миглите над светлосините очи, за които сигурно заслуга нямам,
освен да съм наследница и да отворя дланите си със приемственост.
Ето ги и краищата на усмивката ти,
ала моите устни други са и ми е трудно да усетя
детайла на затихналия смях.
В огледалото.
Не съм се изтъкала в скръб, но ти си
в бенката на бузата,
на окото в свивката,
пламъчето смелост твое е, аз съм единственият жив разпространител.

---

Зорница Иванова е родена през 1996 г. в гр. Варна.

Завършва медийни и комуникационни науки във Вестфалския Вилхелмс университет в Мюнстер, Германия, след което се завръща в родината.

В момента живее и работи в София.

Професионалният път на Зорница я превежда през радиожурналистика, връзки с обществеността, медийна анализа и издателска дейност. Поезията обаче винаги е била съпътстващ елемент през годините.

Главно стилово вдъхновение за Зорница е сюрреализмът, а като свои кумири в писането вижда френските поети Пол Елюар, Антонен Арто и Рьоне Шар.

e-mail: zornitsa.ivanova96@gmail.com