Животът ни се топи като сладолед на клечка в топъл ден от август. Кап-кап-кап. Лее се от вените, от кожите се лее, от душите ни. Капка по капка. Красиво е да се топя с теб. Неда Лилова е на 19 години, родо...

виж още »

не са били пушекът, горенето, колите и комините – прахът е вътре в нас – отдавна е бил в дробовете ни, били сме черни и лепкави, пропити от горе до долу, стоял е на дъното на огледалото, разлиств...

виж още »

Години наред навлизам в безкрайната нощ, за да те открия. Единственото, което разбирам е , че мъртвите притежават своя особена светлинка, с която ни пазят – и от нас, и от тях. Колко лошо сме оформени...

виж още »

Отвличам Хадес, аз съм Персефона, но се въздигам към небето. Подземното не ми достига, защото търся своя полет. И всички преклонени гледат, пленени от това издигане. Прилича на прераждане, на нов жи...

виж още »

Нямам друго родно място освен града, от детството си помня дърветата, оцелели за радост между кооперациите, мириса на йод от единствения орех, мириса на чай от единствената липа, неестествените ог...

виж още »