Под нас, в рохката земя, вече се сменят няколко поколения, отслабват бавно заедно с корените, както онзи, който си тръгва последен от гробищата: гръбнакът му се огъва като вековна круша и пуска фили...

виж още »

захарта отнема от кафето горчилката дъждът отнема от небето сивото тревата отнема от земята черното усмивката отнема от лицето мъката огънят отнема от цигарата живота захарта дава на небцето ле...

виж още »

усмивката ми вече не убива, очите разпознават цветове и гневните ми упреци се спряха в това, което беше краят на една поезия всичко сега е в минало време рибарят от вчера се роди като червей, който ...

виж още »

Й. извади от джоба си ролетка. Мъничка, рекламна, и във формата на камионче. Издърпа и някаква малка смачкана хартия. Оказа се новогодишно късметче, от миналата Нова година. Вещаеше късмет, пари и пр...

виж още »

Животът ни се топи като сладолед на клечка в топъл ден от август. Кап-кап-кап. Лее се от вените, от кожите се лее, от душите ни. Капка по капка. Красиво е да се топя с теб. Неда Лилова е на 19 години, родо...

виж още »