Ще стане, казваш си. Страниците ни са безбройни, без да унищожаваме дървета, ги пишем. Аналоговият ти глас разтваря като аспирин клишетата. Слушайки те, сменям формата си – жена, риба и хищник, Думит...

виж още »

Виж сега ръцете ни – по тях се разпознават движенията, бавни като спокойна река, бързи като уплашено животно, в крайна сметка ние само подражаваме на природата – понякога пръстите ни се сплитат ка...

виж още »

Градът е застинал във прашно очакване на някаква скука, различна от снощната. Провиква се някой към някого някъде. Задушно, протяжно и нескопосано. Омръзват си хората – бримки на времето. Превръща...

виж още »

Бездруг върви по улицата, хвърля трохи на синигерите – Бездруг умори всички гълъби и застреля врабчетата. Улицата е само на Бездруг и птиците и те са свикнали с него така, както и папагалите му б...

виж още »

В началото на всичко беше хаосът и от него някога се появи живот. Дали животът се боял от смърт, се питам, и защо – въпросът. Защо умираме, кога се раждаме, къде отиваме, къде сме, къде ще бъдем, когато...

виж още »