„ПРЕОТКРИВАНЕ“: РОМАНОВИЯТ ДЕБЮТ НА ВИОЛЕТА ЯНУШЕВА

РЕЦЕНЗИЯ[1]

Александра Александрова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

 

“Rediscovery” – Violeta Yanusheva’s Debut Novel

Alexandra Alexandrova

Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)

 

През месец септември 2024 г. на книжния пазар дебютира роман, който със сигурност ще намери читатели. Става въпрос за книгата „Преоткриване“ на Виолета Янушева – дама с разностранни интереси, която убедително навлиза в литературното поприще, за да заяви себе си като талантлив автор. Редактор на книгата е Камелия Кондова, а издателството е „Светулка-44“.

Тъй като авторката е непозната за широката аудитория, въвеждам кратка информация за нея. Биографията и професионалният път на В. Янушева са на пръв поглед несъвместими с писателското амплоа. Без директно да навлизат като автобиографеми, те предопределят писането ѝ. По образование тя е биолог и химик, по професия е консултант по европейски проекти с дългогодишен опит, но призванието си намира именно в писането. Янушева е заклет меломан и „патологичен“ пътешественик, като тези нейни страсти рефлектират в романа „Преоткриване“. Самата авторка е ярка личност, разсъдлива, логична, особено прецизна и педантична (важи и за писането ѝ), притежава финес, деликатност и емпатия. Такава е и героинята ѝ в „Преоткриване“ – лекарката Анабел Диманова. За нея обаче след малко.

Авторката Янушева споделя, че сред любимите ѝ книги е „Под небето на Тоскана“ на американската преподавателка и писателка Франсис Мейс, а начинът ѝ на разказване е повлиян от автори като небезизвестния Никълъс Спаркс. Романът „Преоткриване“ е романтичен, увлекателно написан, с герои, които оживяват пред погледа на читателя със своята кинематографично детайлна външност, поведение и личностни качества. Книги като тази удобно могат да бъдат категоризирани като „чиклит“, но дали това е коректно? Текстът със сигурност е далеч отвъд границите на тази постфеминистична литературна вълна, чиито водещи персонажи са лекомислени и амбициозни героини, обсебени от повърхностни теми и привидно бляскав начин на живот. В този дебютен за Янушева роман могат да се открият някои елементи от чиклита, но те по-скоро придават една лекота на фабулата и помагат на книгата да се превърне в завладяващо четиво, без да се омаловажават сериозните проблеми, залегнали в основата ѝ. Сред тезите, които авторката умело защитава, са мястото на жената в съвременното европейско общество, свободата ѝ да избира как (и къде) да живее, правото ѝ на кариера и на отстояване на собствените ѝ принципи. Засяга се и една особено наболяла тема – тази за домашното насилие.

В основата на този роман, колкото и голямо да е това клише, е любовта. Тя има различни проявления: еротичната любов между българката Анабел и италианеца Филипе, приятелско-братската любов между тримата тенори Филипе, Давиде и Лоренцо, любовта между майка и дъщеря и майка и син (в първия случай разбираща, подкрепяща и ненатрапваща се, а във втория – почти патологична и с агресивно доминираща майчина фигура), несподелената любов на Давиде към Анабел. Тук обаче могат да се откроят други типове любов като например към пътешествията, музиката, вкусната храна, и най-вече – любовта към призванието, превърнало се в професия. Героите на Янушева са личности с ярко изразени професионални умения, особено даровити и с голям потенциал. В този смисъл, тук читателят не попада на поредната история от типа на „Пепеляшка“: в сблъсъка на силни характери се ражда истината, кристализира значението на взаимоотношенията, преоткрива се способността да се правят нужните компромиси в името на щастието.

Ще си позволя да откроя няколко особено силни страни на романа, които са в същината на неговото достойнство. От гледна точка на романовата форма, текстът е построен в трето лице, единствено число и така дава усещане за обективност на подхода на предоставянето на различните гледни точки (в сравнение с първоличното повествуване, където доминира субективният глас). Романът е в духа на съвременните драми с елементи на пътепис (могат да бъдат потърсени сходства с първата част от книгата „Яж, моли се и обичай“ на Елизабет Гилбърт), без екстравагантни постмодернистки залитания и без натрапчивото жанрово и лексикално маниерничене. Историята е завладяваща, има завръзки и неочаквани обрати, с което се поддържа една изключителна динамика на наратива. Има обаче и нещо упояващо, което улеснява четенето на романа, и в същото време е същинското гориво на романовото действие – това са диалозите.

Именно в диалозите се състои по-големият процент от романовия текст. Диалогът сам по себе си е фина и сложна материя – чрез него се имплицира информация за художествените персонажи. В. Янушева майсторски строи разговорите между протагоностите си и на практика по този начин ги изгражда и им помага в процеса на тяхното взаимно опознаване и преоткриване.

И така стигаме до мотива за преоткриването. Този лайтмотив не е излишно натрапен. Появява се, освен в заглавието, на още две места в текста, като едното е съвсем на финала. Две са и държавите, в които основно се развива романовото действие – България и Италия. Тук е мястото да поздравим авторката за нейната изключителна вещина и майсторство, с които описва италиански мегаполиси и малки градчета, пейзажи, храна, концертни зали, магазинчета, атмосфера. Янушева с лекота ни развежда из цяла Италия, но читателят се пренася и в Австралия, и в САЩ, летим до Лондон, Париж, Прага и Виена, и още, и още. Този план на текста – топосите, е ключов.

Ако можем да определим „Преоткриване“ като роман пътуване в по-широк смисъл: пътуване към себе си, пътуване към другия, пътешествие във времето и пространството, то можем да го наречем и роман саундтрак. На следващо семантично ниво произведението е в съприкосновение с музиката: вплетено е впечатляващо количество музикални произведения, изпълнители, концертни зали, цитати от песни и арии. С вещина е описана красотата и самотата на концертиращите изпълнители, животът им извън сцената и на нея. Трите водещи мъжки фигури са популярно италианско поп-опера трио тенори. От Пучини до Синатра, от Хосе Карерас до Стефка Съботинова – Виолета Янушева демонстрира изключителни музикални познания, които вплита елегантно в тъканта на текста, който сякаш е „озвучен“.

Това, което прави романовия дебют толкова убедителен, е пълнокръвността на персонажите. Спазен е принципът на достоверността, а героите действат съгласно своята вътрешна логика и принципи. Д-р Анабел Диманова е млад, но опитен и посветен лекар, преживяла е тежка загуба, което е довело до нейното затваряне в себе си и всецяло посвещаване на това да лекува. Тя е особено принципна, последователна и логична. Лекарските ѝ способности са изключително високо оценявани от колегите ѝ. Това прави изборите в личния ѝ живот още по-трудни, особено когато става въпрос за компромис със себе си – компромис, който все пак е достатъчно силна да направи. Филипе Ломбарди – даровитият тенор от популярно италианско трио, от своя страна е ярък музикален талант с голяма кариера и блестящо бъдеще – така както са и неговите колеги и братя по съдба Давиде и Лоренцо. Филипе е краен, напорист, но и романтичен. Той е силно обусловен от своята семейна среда и южняшкият му сицилиански темперамент съдържа елементи на авторитарност. Срещата на тези два полюса – Анабел и Филипе – е колкото катастрофична, толкова преосмисляща собствените им приоритети. Този сблъсък на характери води до преоткриването им на личностно и емоционално ниво. Второстепенните герои, които имат ключова роля в развитието на основните протагонисти, са музикалният мениджър Карло, който е олицетворение на съзидателността, бащината закрила и хармонията, както и двете противоположни фигури на майките – съответно Мария, майката на Бела, и Агостина – майката на Филипе. Всички образи се развиват поетапно,  променят се и преоткриват себе си чрез общуването с останалите.

„Преоткрииване“ е роман за приятелството, споделеността, търсенето на голямата любов, болката от загубата, общуването чрез изкуство и най-вече – роман за търсенето и откриването на собствения Аз. Най-голям обаче остава въпросът заслужава ли си в името на любовта не просто да преоткриваме себе си, а дори да загърбваме собствения си път? Има ли формула, при която едни турбулентни взаимоотношения, изградени върху твърде много компромиси, да продължат да съществуват и да имат бъдеще? Отговорите следва да бъдат дадени от всеки отделен читател.

Смятам, че книгата на Виолета Янушева е обещаващо начало в литературното ѝ развитие и вярвам, че с втората си книга, която вече е под печат, тя ще затвърди това мнение.

[1] Янушева, В. Преоткриване. София: „Светулка 44 – Атеней“, 2024. 270 стр.

 

За автора: Александра Александрова е доктор по история на чешката литература към Катедрата по славянски литератури във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

E-mail: alexandrova.alexandra1@gmail.com

 

© Aлександра Александрова

_________________________________________________________________________________________

© Събитие и текст. Поредица към сп. “Филологически форум”, No 2, 14.11.2024 г.