ОТКРИТИЯТ ПРИСТАН НА ДУХОВНОСТТА

РЕЦЕНЗИЯ[1]

Владимир Игнатов

Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

 

THE OPEN HARBOR OF SPIRITUALITY

Vladimir Ignatov

Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)

    Полосите на времето бележат съдбовните обрати в битието на общността, събирайки се в точката на откритата и съхранена – пряко абсурдността на непосредствено заобикалящото – надежда: като смисъл, възможност и призвание. Внимателният поглед – на писателя и изследовател – проследява всеки един детайл, откроява неговото значение и го полага в общия контекст на намерения духовен пристан в перспективите на личната изповед, но и на универсалната нравствена закономерност, служеща като своеобразен жизнен ориентир и ценностен залог в изпълнението на една от основните длъжности на човека – съборността през любовта. Прецизният културно-исторически прочит по особен начин се съчетава със спонтанната умозрителна нагласа, за да се открои функционалният синтез на обективния факт и съкровената екзистенциална равносметка в тяхната причинно-следственост.

Такива впечатления би могъл да придобие читателят от новата книга на Людмила Миндова „Домът на бездомния. Софийският храм „Света Троица“ в едноименния квартал“ (изд. „Изток-Запад“, 2025) – едно пътуване отвъд времевите конкретизации и условности, облъхнато от вярата, благодарността и посветеността в името на съхранената памет като намерено убежище и указваща посока. Достигането до заложената в нея цел – проследяването на историята на изведената в подзаглавието столична църква от нейното съграждане в края на 20-те години на XX в. до наши дни – се осъществява с разнопосочното функциониране на контекстуално наситена моноформа, съдържаща в себе си – съобразно отделните задачи пред авторката – преимуществата на теологичния анализ, историко-документалния разказ, есеистичния размисъл. Така в хода на изложението се наблюдават знакови преходи между частните измерения на разглежданата проблематика и нейните универсални проективи, обединени от представата за приютеността на душата в лоното на надеждата.

Читателят ще стане свидетел как предпоставките за написването на тази книга всъщност могат да се открият по-отдавна и при други обстоятелства – с обаянието на Дунава и духовно-емоционалната свързаност с русенския катедрален храм „Св. Троица“. Тази свързаност ще придобие сетне нови проявления с особена нюансираност – с извървяваните във времето пътища към себе си – при приобщаването впоследствие към енорията на едноименната столична църква, строена с лептата на страдалците бежанци от Тракия и Македония, чийто принос и съдба са сред организиращите лайтмотивни ядра в наблюденията на Л. Миндова. Така с изследването, по думите на редактора на текста и автор на предговора Кирил Топалов, на „културно-историческите феномени и механизми от фундаментално значение за изграждането и формирането на цивилизационните модели на българския национален дух“ (Топалов 2025: 7), се стига и до едно от ключовите послания на тази последователна и стриктно организирана история: основанията на неръкотворния дом на човека – душата – намират своето значение във вярата и съпричастието като дълг и отговорност. В това отношение показателни спрямо заявената идейно-тематична насоченост на книгата са спонтанните авторови уводни думи:

Тази книга се появи в резултат на два стимула. От една страна, това е интересът ми към пространствата на Духа и Божията благодат, а от друга – силното въздействие на всичко онова, което сякаш изглежда обречено на гибел или забрава. Гледката на първите основи на църквата „Света Троица“, намиращи се встрани от сегашния храм, беше и продължава да е достатъчно силен образ в съзнанието ми, заради който преди няколко години отидох в Държавния архив и започнах да търся повече за историята на този – на пръв поглед – скромен софийски храм. Казвам на пръв поглед, защото макар историята на храма да е само на един век, тя е богато наситена със смисъл в няколко посоки. Чрез историята на тази църква научаваме много както за трудните времена на войните, така чести само за един век, но същевременно и за промените в историята на града, на социалните отношения, на разбиранията за архитектурата и изкуството.

(Миндова 2025: 11)

Специфичното в разгръщането на „Домът на бездомния“ е в прилагането принципа на мозаечността, при който първите части, формиращи подстъпите към същинския обект, чрез откроената в тях проблематика в сферата на теологичното и историческото („В необятния свят на Словото“, „Догматът за Светата Троица и Духът на осиновението“, „Историята на солунската църква „Св. св. Кирил и Методий“ и др., в които Л. Миндова привлича и коментира теоретични постановки от Калин Янакиев, Милард Ериксън, свещеник Александър Лашков) обуславят ракурсите спрямо осмислянето на частното, конкретното – софийския храм „Св. Троица“ и свързаните с него събития, явления, личности, в порядъка на приблизително вековното му съществуване. Имплицитно очертаната в тях възможна перспектива на възприемане на изложението като съкровена изповед, наситен разговор, тихо приобщаване намира своята реализация не само в широкообхватния диахронен поглед, улавящ и подреждащ отделните детайли в документално-достоверната им определеност, но и през силно рефлексивното начало, позволяващо вникването в закономерностите и вътрешната логика на претворяваното с грижата за съхраняването и предаването на неговите значения и послания и в утрешния ден.

Ценен принос на „Домът на бездомния“ са откритите и анализирани архивни документи, даващи яснота около съдбата на храма: премеждията при неговото построяване и ролята на кмета Владимир Вазов за тяхното надмогване, постепенното благоустрояване, организирането на пълноценен богослужебен живот, дейността и приноса през десетилетията на отличили се свещенослужители (протойереите Захари Гешаков, Рашко п. Стефанов и др.), значението и въздействието на смесения църковен хор, пожервованията на вярващите, проявленията на силната социална ангажираност като дълг, но и реална грижа.

Осветленият обективен факт и аргументираната изследователска оценка показват, че и в най-трудните обществени условия една кауза може да се осъществи и предаде напред във времето, когато е налице единение и безкористно посвещаване в нейно име (така например частите „Хорът“, „Духовниците“, „Богомолците“, разположени в този последователен ред, без да бъдат мислени самостойно спрямо цялостната структура на книгата, образуват своеобразен триптих под знака на лайтмотива за благодатта на съборността).

Книгата „Домът на бездомния“ от Л. Миндова, въпреки по-частния характер на своята проблематика, със своя богат документален материал е свидетелство за благородните пориви и драматичните лични и обществено-политически съпротиви срещу тях в духовно-културната история на София и на Българската православна църква през XX в., за стоицизма при опазването единството на духа чрез връзките на мира, по думите на св. ап. Павел (Ефесяни 4: 3 – вж. Библия 2008: 1441), за увереността в продължаващите твърди стъпки към Дома на духовността въпреки неизбежните козни на времето в търсенeто на неизменното. Но тя е и иносказателно напомняне, че приютяването там започва от субективното желание и потребност от живот в Любовта и Истината.

 

[1] Миндова, Людмила. Домът на бездомния. Софийският храм „Света Троица“ в едноименния квартал. София: Изток-Запад, 2025.

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Библия 2008: Библия, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия завет. София: Издание на Св. Синод на Българската църква, 2008.

Миндова 2025: Миндова, Людмила. Вместо увод. – В: Домът на бездомния. Софийският храм „Света Троица“ в едноименния квартал. София: Изток-Запад, 2025, 11–12.

Топалов 2025: Топалов, Кирил. Предговор. – В: Домът на бездомния. Софийският храм „Света Троица“ в едноименния квартал. София: Изток-Запад, 2025 с. 7–10.

 

За автора. Владимир Игнатов (1987) е доктор по българска литература, главен асистент по Литература на Българското възраждане и Българска литература от Освобождението до Първата световна война във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Основните му научни интереси са в областта на историята на българската литература (XVIII – XIX в.), развойните процеси в българската драматургия, възрожденските представи за образованието.

E-mail: vladimir_ignatov@slav.uni-sofia.bg