„ТРИЛИСТНА ДЕТЕЛИНА“ – ДВИЖЕНИЕ, ВЛИВАНЕ, ПРОМЯНА

РЕЦЕНЗИЯ[1]

Ирена Димова-Генчева

Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“(България)

 

A THREE-LEAF CLOVER – MOVEMENT, FLOW, CHANGE

Irena Dimova-Gencheva

Burgas State University “Prof. Dr. Asen Zlatarov” (Bulgaria)

След думите, оставени по страниците на четирите издадени досега книги на Диана Саватева, уверено може да се каже, че тя – и всички нейни измерения – най-накрая са се „вмъкнали в силуета“ („Сътворение“ – Саватева 2008: 10), чието сътворение започва с „Памет за щастие“ (Саватева 2008). Поезията ѝ върви по пътя на себетърсенето, минаващ през откъсването от тялото и прибирането му наобратно във фрагментите на света. Така сякаш с „Трилистна детелина“ поетесата, отдалечила се достатъчно от себе си, готова, разпръсква своите късчета, изпреварили дъжда, за да ороси онези изначално „неискани присъствия“ („Краища“ – Саватева 2008: 14), превърнати в насъщност.

Началото е опит за себеизговаряне и търсене на думи, прерастващ в сблъскване с чуждите слова. Едногласието узрява сред тоталността и всепоглъщащостта на света и в „Трилистна детелина“ разцъфва в естествено достигната полифоничност. В еманципация на гласа и на човека, в андрогинно освещаване на видимото и невидимото се изразява пътят на поезията, побрала света си в книгите на Саватева. Те всички си приличат по нещо, защото си общуват, водят един хубав разговор, в който търсят смисъл. Ако първата – „Памет за щастие“ – полага основите, релсите на пътуването, намира думите, втората  – „Градът – любовна карта“ (Саватева 2012) и третата – „Капка, изпреварила дъжд“ (Саватева 2022) търсят значенията на същите тези думи, проникват в тях, обръщат ги и ни карат да ги погледнем в тяхната различност. Кулминационна по отношение на междутекстовостта е „Трилистна детелина“. Всяка дума в нея е важна, защото е част от построяването на предните книги на поетесата, сякаш е погълнала вече изградената в тях конотативност, за да намери тук истинското си значение. А преди тя да бъде изписана върху листа, са дошли навите, движели ръката, избутвали страха и ужаса, за да се прокрадне и да възтържествува просветлението. Тук трябва да се спомене една от основните ценности на книгата – съзнанието за приемственост. Вписването на предходниците е имплицитно заявено чрез устойчивия израз на навата и експлицитно манифестирано от вътрешната страна на задната корица, където четем: „Трите части на книгата са вдъхновени от поетите Иван Методиев, Николай Искъров и Фернандо Песоа“ (Саватева 2025). Тези думи веднага насочват читателската нагласа, оформят хоризонта на очакването и подготвят, настройват жанровото съзнание на реципиента. По подобен начин действа върху естетическата и литературна рецепция и заглавната страница на стихосбирката. „Нава, видения, безпокойства“ допълва паратекстово заглавието. Тройното степенуване не е случайно, то продължава семантиката на името. Очевидно троичността, триизмерността ще са ключови за стихосбирката. Основно ще е движението, закодирано още в степенуването – нава, видения, безпокойства – като линия на вдъхновението, последвано от възприемане и рефлектиране. Неговата значимост подчертава и сам Методиев – „Движение навътре и в дълбочина, движение, което презира външната показност и не се нуждае от пищността на формата“ (Методиев 1995).

А какво е потребно на думите на поетесата, за да оформят свят? Отговорът може да се потърси в мотото в началото на книгата – мигновение. Съвсем кратка е словесната продължителност на стиховете в „Трилистна детелина“, но те изтляват дълго в съзнанието на читателя. Четенето им изисква съзерцаване – във и отвъд стиха.

Покоят няма своя красота.

Красив е само

между две движения.

(Саватева 2025: 7)

Отварящият книгата текст е силно интер- и интратекстуално наситен. Той продължава заложената литературна приемственост, но и поставя началото на вътрешнотекстовите преплитания. На движението, в което обаче има покой – сигурност в несигурното. Тази изначална дуалност на човешкото съществуване се явява смислопораждащата матрица в книгата на Саватева. Явленията в текстовете от нея се разтварят, разлистват се, за да се измъкне от тях лицето, стоящо зад привидността. В красивия пейзаж се е вкоренила хищна самота (Саватева 2025: 11), в облака се крие пълнолуние (Саватева 2025: 12), градът се събира в своята улица (Саватева 2025: 14), а „есента е най-осезаема в средата на лятото“ (Саватева 2025: 40). Важното е преразгледано, стойностното се търси в детайла:

Водни кончета

кръжат над Великата стена.

Не я забелязват.

(Саватева 2025: 18)

Книгата на Саватева е разделена на три части, но тук си позволявам да ги слея, да представя четенето ѝ, поглъщането ѝ – по-скоро попиване, абсорбиране – като непрекъснат процес. Понеже самото то променя, както изменят движенията в стиховете и както пълнолунието презрява (Саватева 2025: 28). Тихите събития са големите, вътрешни преломни моменти в художествения свят на авторката. Траекторията на случването върви отвън навътре, интроспекцията настъпва в „Безпокойства“. Не настъпва, а се излива от предходните две части на книгата в последната ѝ. Съвсем плавно, както се движи словото в текстовете. Думите не бързат да опишат срещите – възможни и невъзможни. Със себе си, с другостта и с другостта в себе си.

Когато следвам теб, усмихвам се на пътя.

Когато следвам себе си, усмихва ми се Пътят.

(Саватева 2025: 50)

Азът се доближава до себе си, за да се превърне в собственото си изплъзване. В отпътуването има колебания, непостоянство и промени. Значенията се вълнуват и закрепостяват в безкрайното движение на водата. И наистина го има морето в последната книга на Саватева. То, както и в предходните, хем приютява, хем е приютено, или – приютено, за да приюти. То е тихо, едва шепти в стиховете, като дете, готово за обичане. Като наивност, побеждаваща, помилваща, то променя.

Вълната променя завинаги брега,

до който е стигнала.

Брегът помни всяка извивка на тялото,

което го е променило.

(Саватева 2025: 52)

„Трилистна детелина“ казва и показва, че съвършенството е кратко, четенето – дълго, а движението – вечно.

[1] Саватева, Диана. Трилистна детелина. Бургас: Знаци, 2025.

Библиография

Методиев 1995: Методиев, И. Нава – Истината е ритмична тишина. – Ах, Мария, 1 (6). [прегледан 31.7.2025] <https://www.ahmaria.eu/broeve/broj-6/ivan-metodiev-nava-istinata-e-ritmichna-tishina/>.]

Саватева 2008: Саватева, Д. Памет за щастие. Бургас: Бряг.

Саватева 2012: Саватева, Д. Градът – любовна карта. Бургас: Бряг.

Саватева 2022: Саватева, Д. Капка, изпреварила дъжд. Бургас: Знаци.

Саватева 2025: Саватева, Д. Трилистна детелина. Бургас: Знаци.

Ирена Димова-Генчева е родена 1993 г. и завършва средното си образование в АЕГ „Гео Милев“ – Бургас. Следва Славянска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Изучава литературна теория в словашкия университет „Матей Бел“ в Банска Бистрица. Към настоящия момент преподава в Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Интересите ѝ са насочени към съвременните българска и славянски литератури.

E-mail:irdimova@yahoo.com

 

© Ирена Димова-Генчева

_________________________________________________________________________________________

© Събитие и текст. Поредица към сп. “Филологически форум”, No 2, 04.08.2025 г.