ЕЗИКЪТ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ И ПРОБЛЕМИ НА ПРЕВОДА[1]

Елена Крейчова

Масариков университет, Бърно, Чехия

 

Abstract: The text examines the changes in language during the pandemic in the Slavic languages and in a global context. A study is being made of the widespread use of medical terms in language, as well as the emergence of many occasionalisms and neologisms. The problems of the translation of the occasionalisms, which do not have their own translation equivalent in the target language, are considered.

Key words: language in pandemic, translation, terms, occasionalism

Коронавирусната пандемия през последните две години промени всеки аспект от живота ни, включително езика ни. Тази промяна се изразява както в лавинообразното проникване на много тясноспециализирани термини в ежедневната употреба на езика, в публичната реч, в медийния език, така и във всеки език се появиха десетки нови думи, които назовават денотати, несъществуващи до този момент. Много от думите и изразите, които се използваха само в строго специализиран контекст, станаха „обществено достояние“ и с тях започнаха да боравят и неспециалистите, използвайки ги във всяка сфера на комуникацията. Станахме свидетели на това как медийната и политическата реч успя да въведе в широка употреба тясноспециализирани термини, често без да разяснява тяхната семантика. Същевременно в езика се появиха и много неологизми, рефлектирайки необходимостта да бъдат назовани нови предмети, явления, а също и да бъдат средство за още по-голяма прецизност на изразяването.

Неологизмите възникват и като резултат от съзнателно търсене на по-експресивно изразяване, понякога те са резултат от спонтанно търсене на езиков израз (Martincová 2017a). Можем да наречем последните две години и като години на бум на оказионализмите в езика – думи, които възникват спонтанно в процес на създаване на текст за „еднократна употреба“, функциониращи и обусловени от строго определен контекст, като с оказионализми можем да се срещнем както в сферата на художествените и есеистичните текстове, така и в публичната реч (Martincová 2017b). Именно пандемията даде възможност за лавинообразна поява на думи, които бяха случайни, инцидентно създадени в даден контекст дума или израз, както и на значения на думи, които не са утвърдени в езика.

Глобалната ситуация на пандемия даде възможност да се прояви небивало словотворчество, като съзнателно създадените нови лексеми служат за актуализация и придават експресивност на изказването, а характерно за оказионализмите, възникнали в специфичния контекст на пандемията, е, че те се разпространяват с изключителна бързина както в публичната реч в официалните медии, така и напр. посредством социалните мрежи (за появата на нови думи и нови значения виж по-подробно Сталянова 2019, 2020). Обикновено оказионализмите представят езиковата креативност на своя автор по отношение на създаването на нови думи, които обикновено са с експресивна натовареност, и по принцип се използват само веднъж, рядко по няколко пъти (Lotko 2000: 81). Но езикът в пандемия, засегнала целия свят, в ерата на глобалното свързване на комуникационни канали, този път като че ли реагира малко по-различно и оказионализмите от „еднодневки“ останаха в езика ни доста дълго. Интересно за езиковедите ще бъде да видим колко дълго ще бъде тяхното съществувание и дали и колко от тях ще бъдат разпознаваеми от следващите поколения, но предполагаме, че след отшумяването на пандемията тези думи ще изчезнат.

Според института за чешки език на Академията на науките на Чешката република новите думи, възникнали във връзка с коронавируса, вече са стотици. Изследователите от Института ги отбелязват в базата данни на новите думи и изрази в чешкия език Неомат[2] (Neomat), която е достъпна онлайн. Самата база данни Неомат е създадена и непрекъснато допълвана от началото на 90-те години на ХХ век, първоначално като ексцерпиран неологичен материал за лексикографски цели. Въз основа на тази база данни са създадени два речника – Новите думи  чешкия език. Речник на неологизмите 1 (Nová slova v češtině. Slovník neologizmů 1 1998) и Новите думи в чешкия език. Речник на неологизмите 2 (Nová slova v češtině. Slovník neologizmů 2, Academia, Praha 2004), а също и сборник от статии Неологизмите в съвременния чешки език (Neologizmy v dnešní češtině 2005).

Според М. Лишкова (Lišková 2020) в Неомат са въведени около 80 думи, започващи с „korona“ и 11 думи, които имат в началото си „corona“ (като графичен вариант), като тя отбелязва, че в чешкия език в настоящия момент има много повече такива думи и те ще бъдат своевременно допълнени. Според нея вече никого не изненадват и даже не звучат като нови думите от типа  koronákaza („зараза с коронавирус“), koronaepidemie („епидемия от коронавирус“), koronakrize („криза, породена от коронавируса“), koronadeprese („депресия, породена от короновируса“), koronapanika („паника, породена от коронавируса“), koronténa („карантина заради коронавируса“) или съществителното с разговорната деривативна наставка –áč koronáč („коронавирус“). Много от неологизмите, свързани с пандемията, са свързани с термини от медицината, но и голям брой от тях възникват от думи, които се използват и в други области от живота, силно засегнати от пандемията – икономика, администрация и управление, медии, религия, образование, транспорт и др. В чешки език възникнаха много неологизми композитуми с компонент корона – често използвани са и новите думи koronamánie („маниакално поведение, причинено от коронавируса“), koronaprázdniny („ваканция поради коронавируса“), koronasemafor („метафорично назоваване на светофар, който показва степента на опасност от коронавирус“), koronasvět („светът по време на коронавируса“), koronašílenství („лудост, причинена от коронавируса“) или koronavtipy („вицове за коронавируса“). Някои от тях са семантично „прозрачни“ и в други езици, други рефлектират специфични факти или събития от конкретната реалност, затова са трудно преводими на чужд език. О. Блаха (Bláha 2020) посочва, чe като израз на езиковата инвенция можем да регистрираме  думи с компонент korona- от типа koronácek „човек, който заради пандемията и рестрикциите, свързани с нея, тероризира околните (korona + nácek – разговорно означаване на нацист)“, koronaut „медицинско лице, облечено в скафандър, предпазващ от зараза с коронавирус (по аналогия с астронавт)“, koroniny „ваканция заради коронавируса (korona + prázdniny (ваканция)“ или koronténa „карантина заради коронавирус (korona + karanténa)“. Самият коронавирус е наричан с неологизми с различна емоционална конотация koronáč, kovídek и covídek, като последните две думи са с морфеми за деминутиви и звучат почти гальовно.

Като реакция на актуалната ситуация възникват и думи и словосъчетания, които не съдържат като първа част елемента „korona“, като М. Лишкова посочва като пример словосъчетанието škola v pyžamu („училище по пижама“), което означава дистанционното обучение на учениците, когато училищата бяха затворени заради пандемията. Възникват и синонимни неологизми, свързани и вдъхновени от пандемията, напр. синонимни словосъчетания, описващи човек, който се държи безотговорно по време на пандемията (тълкуване на М. Лишкова), напр. koronaidiot или covidiot, но също така трябва да се отбележи, че напр. точно тези неологизми се използват в различни контексти с различни конотации и тяхната семантика не е еднозначна, напр. често срещаме covidiot като обозначаване на човек, който има прекалена, истерична реакции към всичко, което се случва по време на пандемията (тълкуване на значението от О. Блаха). В Неомат са регистрирани и словосъчетания, които според Института за чешки език са проблематични от гледна точка на политическата коректност, например означаването на болестта Covid-19 като čínská chřipka („китайски грип, китайски вирус“), които препращат към факта, че болестта, причинена от новия коронавирус, се появи за първи път в Китай.

Що се отнася до превода на такива думи, като всеки неологизъм и оказионализъм, те много трудно се превеждат еднословно. Много от думите, родени от езика в пандемия, трудно се превеждат и описателно, защото често трябва да бъде обяснен по-широкия контекст на възникване на думата (за превода на публична реч като лингвистично предизвикателство виж и Миланов 2021). О. Блага посочва напр. думи, обединени в тематичното гнездо rouška „маска“, които трудно бихме превели с еднословен еквивалент: roušička „жена, която шие маски – от периода, когато хирургическите маски липсваха по аптеките“, rouškař „поддръжник на носенето на маски“, rouškofil или rouškomil „човек, който носи маска и там, където не е необходимо“, rouškomat „автомат за продажба на маски, по аналогия с автоматите напр. за безалкохолни напитки“, rouškovat „нося маска“, rouškovné „парична помощ за закупуването на маски“ nebo rouškovník „стойка или маса, на която има маски и могат да се вземат безплатно“. Тъй като всички езици през последните две години изобилстват от неологизми, свързани с появата и протичането на пандемията, удачно би било те да се превеждат също с неологизми, възникнали в специфичния контекст на езика – цел. Трудностите, с които се среща преводачът при превода на тези неологизми, включват избиране на подходящ еквивалент, възникнал и придобил гражданственост главно в езика на социалните медии, осъзнаване на допълнителните семантични конотации и емоционална натовареност на новата дума.

Библиография

Bláha 2020: Bláha, Ondřej. Domolená, haranténa, koronasádlo. Jazykovědec Ondřej Bláha o češtině v době pandemie. Žurnál Online /Zpravodajstí z Univerzity Palаckého. Univerzita Palаckého v Olomouci [достъпно на [https://www.zurnal.upol.cz/nc/zprava/clanek/domolena-harantena-koronasadlo-jazykovedec-ondrej-blaha-o-cestine-v-dobe-pandemie/][прегледан: 23. 1. 2022]

Lišková 2020: Koronavirus mění češtinu. Vznikly už stovky nových slov, popisují lingvisté — ČT24 — Česká televize (достъпно на https://ct24.ceskatelevize.cz/veda/3071100-koronavirus-meni-cestinu-vznikly-uz-stovky-novych-slov-popisuji-lingviste) [прегледан: 23. 1. 2022]

Lotko 2000: Lotko, Edvard. Slovník lingvistických termínů pro filology, Univerzita Palackého v Olomouci, Olomouc 2000

Martincová 2017a: Martincová, Olga. Neologismus. In: Petr Karlík, Marek Nekula, Jana Pleskalová (eds.), CzechEncy – Nový encyklopedický slovník češtiny. URL: https://www.czechency.org/slovnik/NEOLOGISMUS [прегледан: 23. 1. 2022]

Neologizmy v dnešní češtině 2005: Neologizmy v dnešní češtině , ÚJČ AV ČR, Praha 2005

Nová slova v češtině. Slovník neologizmů 1 1998: Nová slova v češtině. Slovník neologizmů 1, Academia, Praha 1998

Nová slova v češtině. Slovník neologizmů 2 2004: Nová slova v češtině. Slovník neologizmů 2, Academia, Praha 2004

Martincová 2017b: Martincová, Olga. Okazionalismus. In: Petr Karlík, Marek Nekula, Jana Pleskalová (eds.), CzechEncy – Nový encyklopedický slovník češtiny. URL: https://www.czechency.org/slovnik/OKAZIONALISMUS [прегледан: 23. 1. 2022]

Миланов 2021: Миланов, Владислав. Публичната реч като лингвистично предизвикателство пред преводача и чуждоезиковото обучение, Чуждоезиково обучение, бр. 6, 2021, 604 – 613

Сталянова 2019: Сталянова, Надежда. Експертиза – документ или професионален опит, Българска реч, брой: 2-3, 2019, стр.: 186-188

Сталянова 2020: Сталянова, Надежда. Речта в съвременното българско общество, Парадигма, София 2020

[1] Текстът е написан в рамките на проект MUNI/A/1337/2021 Translační ekvivalence jako dílčí problém mezikulturní komunikace v slovanském kulturním prostoru

[2] Достъпна на Databáze excerpčního materiálu Neomat, ÚJČ AV ČR (neologismy.cz)  [прегледан 25.08.2022].

Доц. д-р Елена Крейчова е преподавател по български език, по сравнителна граматика на славянските езици и старобългарски език в Катедрата по славистика на Масариковия университет, Бърно, Чехия. Научните й интереси са в областта на сравнителното славянско езикознание, палеославистиката, транслатологията, психолингвистиката. Автор на редица речници и учебни помагала по български език като чужд.

E-mail: ekrejcova@phil.muni.cz