Posted in: Творческа библиотека том 3
онази пролет… (Христо Мухтанов)
онази пролет я посрещнахме от стаите си
и гледахме от своите балкони към дърветата,
в изчистения въздух зеленеещи –
природата ликуваше за свободата си,
която ние губехме и чакахме
дали невидимото ще застигне домовете ни
(брояхме периметрите и повелените) –
навън денят набъбваше от светлината,
която озаряваше стените и прозорците,
блестеше изолацията –
пролет се разпукваше наоколо