СТРУКТУРЕН АНАЛИЗ НА ЕДИН ВИД СЛОЖНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА (ОПИТ ЗА ТИПОЛОГИЗАЦИЯ)

Мария Бялдимова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България

 

Резюме: Предмет на анализ в изследването са сложните съществителни имена – тези, които се пишат с дефис. Разгледан е въпросът за дефинирането на различните видове думи и словосъчетания и отношението между тези понятия. Коментирани са някои правописни принципи на този тип композитуми. Акцентът е поставен върху структурните модели на сложните субстантиви.

Ключови думи: (сложна) дума, словосъчетание, сложни съществителни имена, правописни принципи, структурни модели

Abstract: The object of analysis in the research are a kind of noun compounds, or ones that are written with dash. This article examines the question of the determination of the different types of the lexemes and the word groups and their relationship. The paper discusses some orthographic principles of this type of complex words. The focus of the research is placed on the structural models of the noun compounds.

Keywords: (complex) word, word group, noun compounds, orthographic principles, structural models

Обект, цели и задачи на изследването

Обект на анализ в настоящата разработка са един вид сложни съществителни имена – тези, за които в съвременния български книжовен език е прието да се пишат с дефис. Основната цел на изследването е да се направи опит за типологизация на структурата на избраните за анализ композити. Задачите при анализа на наблюдавания езиков материал са главно три:

да се ексцерпира корпус от сложни съществителни имена с полуслято писане от различни речници на българския език;

да се определят типовете връзки между коренните морфеми на сложните лексеми;

да се представят структурните модели на композитумите по реда на тяхната честота.

Полуслятата графична структура на сложните съществителни имена ги поставя на границата между сложна дума и словосъчетание, затова в първата част на доклада фокусът е поставен върху отношението дума – словосъчетание. Във втората част на разработката накратко са коментирани и систематизирани някои основни правописни принципи, свързани с полуслятото писане на сложните субстантиви. Обърнато е внимание на семантиката и тематичните области на наблюдаваните лексикални единици.

Корпусът от думи е ексцерпиран от: Официалния правописен речник на българския език (2012), съставен от колектив на БАН, Речник на новите думи в българския език (2010), съставен от Емилия Пернишка, Диана Благоева и Сия Колковска.

1. Между (сложна) дума и словосъчетание. Прилики и разлики

Сложните съществителни имена, които се пишат с дефис, заемат междинно положение между сложна дума и словосъчетание. Всяка от словообразувателните основи на този тип композити съществува в езика като отделна дума. Повечето лингвисти приемат сложните съществителни имена с полуслято писане като сложни лексикални единици по формални (в случая по графични) съображения. Проблематиката в изследването позволява да се обърне внимание на понятията дума и словосъчетание и отношението между тях.

„Неразложимост“, „единно оформление“ и „непроницаемост“ са признаци на думата, които в „Българска лексикология“ (2002) Тодор Бояджиев посочва като едни от най-важни за разграничаването на лексемата от свободните и устойчивите словосъчетания, тъй като в състава на думата не могат да бъдат вмъкнати други думи така, както в словосъчетанията (Бояджиев 2002: 25). Авторът определя отношението между разглежданите понятия като родово-видови.

В труда си „Езиковият шаблон“ (1966) Стефан Брезински разглежда отношението дума – словосъчетание спрямо изречението. Езиковедът нарича лексемите „първа съставна част на изречението“, а словосъчетанията – „втора съставна част в синтаксиса“ (Брезински 1966: 17).

Лингвистите са единодушни, че основната разлика между двете езикови единици има количествен характер, защото словосъчетанието предполага наличие на най-малко две пълнозначни думи, които образуват граматическо и смислово единство. Всяка лексема в словосъчетанието се използва с определена граматична форма и има номинативна функция.

Думата и различните ѝ свойства и прояви са обект на изследване на лексикологията. Езиковедите изтъкват семантичната близост на лексемите с устойчивите словосъчетания, които именно заради своята устойчивост в синтактичната връзка се изучават във Фразеологията (дял на лексикологията).  Свободните словосъчетания (предикативни и непредикативни), от своя страна, са предмет на анализ в синтаксиса (Зидарова 2009: 268). Затова можем да кажем, че видът на словосъчетанието (свободно – предикативно и непредикативно; устойчиво) има съществено значение за разграничаването му от лексемата. В „Лексикология на съвременния български език“ (2009) Ваня Зидарова отбелязва този факт, съпоставяйки лексемата с различните типове словосъчетания. Разглежданите понятия си приличат по това, че са значещи единици, т.е. те представляват смислова цялост. Освен това притежават номинативна функция, тъй като назовават обекти от реалността.

Отликите между лексемата и различните видове словосъчетания ще се опитаме да представим в следващата таблица:

Дума	Устойчиво словосъчетания
Притежава единна неразделна структура.	Състои от поне две пълнозначни думи, които са разделно оформени.
Дума	Свободно (предикативно) словосъчетание
С нея се обозначава отделен фрагмент от обективната действителността.	С него се обозначава отношението между такива отделни фрагменти (купих къща, ученикът чете…).
Дума	Свободно (непредикативно) словосъчетание
Лексемата назовава максимален брой обекти, влизащи в понятието, чрез минимален брой признаци, отнасящи се до съдържанието на това понятие	Този вид словосъчетание назовава част от обема на понятието чрез повече брой признаци (учебник – учебник по математика).

От казаното дотук можем да обобщим, че основната пресечна точка между дума и словосъчетание е тяхната номинация, която обаче се осъществява по различен начин при всяко едно от разглежданите понятия.

Почти сходен е и случаят в отношението сложна дума – словосъчетание. Можем да наречем критериите за разграничаването на композитите от словосъчетанията (свободни – предикативни и непредикативни; устойчиви) формални, защото при сложните думи с дефис графиката позволява да определяме тези знаци като лексеми.

В статията си „За езиковата интерпретация и правописа на някои неологизми в съвременния български книжовен език“ (2012) Юлия Балтова определя сложните думи като „еднословни езикови единици за номинация, в чийто състав се съдържат не по-малко от две пълнозначни основи (или два корена), свързани в общ формален комплекс по определен образец (модел) с помощта на съединителна морфема (бензиновоз, рекламодател, храсторез…), или чрез непосредствено слепване на двата компонента (бизнесклуб, скиписта…), или чрез дефис (кандидат-студент, помощник-аптекар…)“ (Балтова 2012: 223). Фактът, че композитите назовават понятия, означава, че те са сходни в семантичен план, както с устойчивите словосъчетания, така и с простите (производни и непроизводни) думи. Сложните лексеми, за разлика от простите, имат по-описателен характер и назовават повече от един признак на конкретен денотат.

Можем да добавим, че сложните лексеми се доближават до словосъчетанията от гледна точка на синтактичните отношения между словообразувателните основи на композитите и компонентите на словосъчетанието, т.е. подчинение или равноправие може да има, както между основите на сложната лексема, така и между елементите на словосъчетанието. Смислово-синтактичните отношения между лексикалните корени на двукомпонентните думи са свързани с проблема за ортографията и ще ги разгледаме в следващата част на изследването.

2. Сложни съществителни имена с полуслято писане. Правописни принципи

Концепцията за слятото, полуслято и разделно писане е противоречив и спорен въпрос в българското езикознание. Можем да кажем, че понякога е доста трудно да разграничим дали основите на сложните лексеми са с подчинително или съчинително свързване. Някои лингвисти определят книжовната норма като „сложна и трудна за усвояване“, защото именно тя поставя графическото оформяне на композитите в зависимост от смисловите и структурните отношения между съставящите ги компоненти (Карастанева, Маровска 2002: 69).

В статията си „Официален правописен речник на българския език – новости и проблеми по отношение на правописните и граматичните правила“ (2014) Теофана Гайдарова отправя поглед към книжовната норма и към характерните трудности при прилагането ѝ, изтъквайки историческия фактор като водещ по отношение на проблема за ортографията. Авторката отбелязва факта, че принципите и правилата за писане на композитумите са създадени още през 40-те и 50-те години на XX век и посочва някои от тези принципи, създаващи объркване при прилагане на правилата за писане на сложните думи, като например: наличие или отсъствие на съединителна морфема, съчинително или подчинително свързване между корените на композитите, разположение на главната и подчинената основа, самостоятелност или зависимост на съставките, вид на ударението и пр. (Гайдарова 2014: 221).

Класификацията на видовете сложни думи е свързана с техния правопис, а основният правописен принцип на композитите е синтактичният, защото при самото  писане на композитите се обръща внимание на отношението между изграждащите ги коренни морфеми (основи) – равноправно (съчинително) и неравноправно (подчинително). В съвременния български книжовен език думи, определени като сложни, се пишат слято или полуслято, а т.нар. съставни думи и синтактични съчетания – разделно.

Важно е да уточним, че в тази част на изследването насочваме своето внимание само върху онези ортографични принципи на съвременния български език, които се отнасят до сложните съществителни имена с полуслята графична структура, тъй като именно те са обект на анализ в настоящата разработка.

Основните правила за полуслято писане на двукомпонентните субстантиви ще изброим в реда, в който те са написани в третия нормативен речник на съвременния българския книжовен език – Официален правописен речник на българския език (2012). Според книжовната норма случаите, в които пишем сложни съществителни имена с дефис, са следните:

• Когато главната и подчинената основа са основи на сложни съществителни имена, второто от които пояснява първото: асистент-режисьор, заместник-началник, вагон-цистерна, кандидат-депутат, дом-паметник, началник-влак, помощник-министър, ръководител-катедра, съдия-следовател и пр.
• При членуване, при определяне на рода или при образуване на мн.ч. на сложните субстантиви се променя само втората част: вагон-ресторантът, вагон-цистерната, кандидат-студентката, кандидат-депутати и др.
• Когато такива съществителни имена се пишат съкратено, дефисът след съкратената първа част се запазва: зам.-началник (от заместник-началник), нач.-щаб (от началник-щаб), пом.-машинист (от помощник-машинист) чл.-кор. или чл.-кореспондент (от член-кореспондент) и т.н.
• Фразеологизирани сравнения от две съществителни имена, независимо от мястото на главната и на подчинената основа: изгрев-слънце, заник-слънце, очи-череши, снага-топола, гайтан-вежди, жар-птица и др.
• Сложни субстантиви с подчинена основа Лъже- и Псевдо-, свързана със съществително собствено име, се пишат полуслято и всяка започва с главна буква: Лъже-Димитър, Псевдо-Дионисий, Псевдо-Кесарий и др.
• Когато като подчинена основа в сложното съществително име е използвано название на буква или самата буква, то се пише полуслято: гама-метод, Г-образност, Т-образност, ку-фактор, делта-функция, гама-спектър, бета-лъчи и пр.
• Когато като подчинена основа в тези съществителни имена е използвана буква, която представлява съкращение на прилагателно име, то се пише с дефиз: е-обучение, е-поща, е-услуга, м-банкиране, м-търговия и т.н.
• Сложни съществителни имена, образувани чрез свързването на основите на две съществителни нарицателни или собствени (лични и географски) имена и имат равноправно отношение между изграждащите ги коренни морфеми: зидаро-мазач, касиер-домакин, телеграфо-пощенец, шах-бокс, старт-финал, лагер-сбор, товаро-разтоварач, внос-износ, житие-битие, пренос-превоз, Ана-Мария, Иван-Александър, Константин-Кирил, Австро-Унгария, Асиро-Вавилония и др.
• Когато собствени лични имена от този тип се пишат съкратено, дефисът между буквите, които представляват отделните им части, се запазва: Ж.-Ж. Русо, Р.-М. Рилке и пр.

Като обобщение на казаното дотук трябва да отбележим следните изводи:

1. Според книжовната норма с дефис се пишат сложните субстантиви с неравноправно отношение между изграждащите ги основи от типа главна основа – подчинена основа и всички сложни лексеми с равноправно смислово отношение между корените от типа главна основа – главна основа.
2. При съчинителното свързване двете лексикални основи са еднородни, т.е. те се отнасят се към една част на речта (в случая – съществително име), и са равноправни. Синтактичната връзка може да бъде изразена почти винаги със съюз „и“: внос-износ (от внос и износ), шлосеро-монтьор (от шлосер и монтьор), лагер-сбор (от лагер и сбор) и пр.
3. Подчинителната връзка може да се установи между основи, отнасящи се към различни части на речта, но и между корени, принадлежащи към една и съща част на речта.
4. Ако между словообразувателните основи на сложната лексема е налице атрибутивна връзка, разгръщайки самите композити в свободно словосъчетание, се появява формален показател предлог: кандидат-студент (кандидат за студент), помощник-ректор (помощник на ректора) и др.
5. В случаите, когато първата основа на едно сложно съществително име е прилагателно име, а втората – съществително, то „отношението на първия елемент (прилагателно) спрямо втория елемент (съществително) е неизменно атрибутивно“ (Аврамова, Осенова 2003: 71).
6. Можем да кажем, че правописната норма се характеризира с променливост, защото в българския език има редица случаи, в които едно словосъчетание е преминало в речника като дума или пък в резултат на изменение в книжовната норма правописът на някои сложни лексеми също се променя. Затова повечето лингвисти считат, че графическото оформяне на двукомпонентните субстантиви не е пряко отражение на принципа „съчинително свързване = полуслято писане, подчинително свързване = слято писане“ (Карастанева, Маровска 2002: 72).
7. Семантика и структура на сложните съществителни имена. Опит за типологизация

В семантичен план наблюдаваните в изследването лексеми най-често се отнасят към следните тематични области:

Дейности, извършени по електронен път, или абстрактни обекти, свързани с използване на интернет или мобилни устройства: е-библиотека, е-бизнес, е-поща, е-услуга, е-обслужване, е-регистър, е-списание, м-банкиране, м-пазар, м-търговия и др.

Лица, които изпълняват някаква длъжност в дадена сфера, специалисти в определена област: акушер-гинеколог, зидаро-мазач, генерал-губернатор, заместник-министър, кандидат-купувач, началник-влак, телеграфо-пощенец, ръководител-производство, помощник-счетоводител, шеф-одитор и пр.

Понятия от сферата на физиката, биологията и химията: алфа-тест, алфа-стабилизатор, гама-глобулин, гама-поле, бета-разпадане, бета-частица, ку-фактор, ку-треска, делта-метал, делта-импулс и пр.

Видове спорт или игри: шах-бокс, джиу-джицу, бридж-белот, пинг-понг и т.н.

Понятия, свързани с противоположност в действията: внос-износ, пренос-превоз, покупко-продажба, товаро-разтоварач, вземане-даване, старт-финал и др.

Фразеологизирани сравнения: очи-череши, жар-птица, вир-вода, гайтан-вежди, заник-слънце, снага-топола, брилянт-сълза и др.

Понятия, които се отнасят до формата на даден предмет или обект: Г-образност, П-образност, Т-образност и т.н.

Годишнина от събитие: 50-годишнина, 100-годишнина, 1200-годишнина и пр.

Названия от географията: Австро-Унгария, Елзас-Лотарингия, Асиро-Вавилония и др.

Двойни лични имена или фамилии: Ана-Мария, Иван-Александър, Константин-Кирил, Стефана Калдиева-Захариева, Лилия Крумова-Цветкова, Мария Склодовска-Кюри и т.н.

Следващата стъпка в изследването е да се опитаме да направим структурни модели на избраните за анализ лексеми, като определим принадлежността на отделната словообразувателна основа към съответната част на речта. За целта използваме буквените означения за частите на речта, каквито са в синтаксиса: N (съществително име), A (прилагателно име), V (глагол), Pron (местоимение), Num (числително име), Adv (наречие), p (предлог), c (съюз).

Сложните субстантиви с дефис са значително малка група в сравнение с тези, които се пишат слято. Наблюдавани са общо 216 сложни лексеми от разглеждания вид. Основни са следните структурни модели:

• Най-голяма е група на сложните съществителни имена от разглеждания тип по модела N + N: акушер-гинеколог, алфа-стабилизатор, внос-знос, гама-метод, генерал-майор, гръко-католик, делта-оператор, експерт-счетоводител, жар-птица, заместник-ректор, зидаро-мазач, инженер-химик, кандидат-офицер, капитан-лейтенант, капсул-детонатор, кафе-сладкарница, клас-квалификация, министър-председател, началник-управление и пр. По-голямата част (153 езикови единици) от анализраните думи (216 езикови единици) отговарят на този модел.
• Продуктивен е и моделът А + N: е-банкиране, е-гласуване, е-община, е-книжарница, е-регистър, е-списание, м-сервиз, м-банкиране, м-търговец, м-пазар, м-услуга, стоково-паричност и пр. Наблюдавани са 52 сложни съществителни имена от този тип.
• С висока фреквентност се отличава и моделът Num + N: 10-годишнина, 20-годишнина, 100-годишнина, 1000-годишнина. Подобни примери са свързани с правописната норма, т.е. когато една от коренните морфеми на композитите е числително име и е написано със самото число, то се пише полуслято. В речниците обаче цифрите (числително име като основа на сложна дума) се изписват предимно с думи: десетгодишнина, стогодишнина и пр. Затова и този модел не е включен в следващите наблюдения върху продуктивността на откритите структурни модели.

Добавили сме и сложни лексеми с полуслята графична структура, при които макар и да принадлежат към други части на речта, една от основите е съществително име:

• N + A: касиер-домакински, физико-химичен, субект-обектен, зидаро-мазачески, план-проспектов, варо-пясъчен, варо-циментен. На този модел отговарят около седем от анализираните лексеми.
• По структурния модел N + Num са открити само четири думи: миг-два, час-два, година-две, месец-два.

Направена е диаграма на продуктивността на наблюдаваните лексеми:

От извеждането на структурните модели можем да заключим, че:

• С най-висока честота се отличават сложните съществителни имена с полуслято писане, чиито коренни морфеми са от еднородна част на речта (в случая съществителни имена – N + N). На второ място по продуктивност са лексемите по модела прилагателно име – съществително име (A + N). Останалите типове (N + A; N + Num) не се отличават с висока фреквентност.
• Анализирани са 221 двукомпонентни субстантива от разглеждания тип, от които 23 (едва 10 %) са с равноправно отношение между основите и са от еднородни части на речта (съществително име), а останалите 193 (90 %) езикови единици имат атрибутивна връзка между коренните морфеми и са както от еднородни, така и от различни части на речта. От това следва да заключим, че преобладаваща е атрибутивната връзка между основите на сложните съществителни имена с полуслято писане.

Библиография:

Аврамова, Осенова 2003: Аврамова, Ц., Осенова, П. Отново по въпроса за границата между сложна дума и словосъчетание (върху материал от най-новата българска лексика) – Български език, 1/ 2003, 68 – 75.

Балтова 2012: Балтова, Ю. За езиковата интерпретация и правописа на някои неологизми в съвременния български книжовен език. – В: Магията на думите. Езиковедски изследвания в чест на проф. д.ф.н. Лилия Крумова-Цветкова. Съст. Д. Благоева, С. Колковска. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2012.

БАН 2012: БАН. Официален правописен речник на българския език. София: „Просвета“, 2012.

Бояджиев 2002: Бояджиев, Т. Българска лексикология. София: „Анубис“, 2002.

Брезински 1966: Брезински, Ст. Езиковият шаблон. София: „Наука и изкуство“, 1966.

Гайдарова 2014: Гайдарова, Т. „Официален правописен речник на българския език“ – новости и проблеми по отношение на правописните и граматичните правила. – В: Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ – Филология. Т. 51. Съст. Г. Георгиева, Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2014.

Зидарова 2009: Зидарова, В. Лексикология на съвременния български език. Пловдив: „Контекст“, 2009.

Карастанева, Маровска 2002: Практическа граматика на съвременния български книжовен език. Трето преработено издание. София: „Алекс“, 2002.

Пернишка, Благоева, Колковска 2010: Пернишка, Ем., Благоева, Д., Колковска, С. Речник на новите думи в българския език (от края на XX и първото десетилетие на XXI в.). София: „Наука и изкуство“, 2010.

За автора: Мария Тодорова Бялдимова е редовен докторант по Съвременен български език (лексикология) в Катедрата по български език на Филологическия факултет към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с научен ръководител доц. д.ф.н. Ваня Зидарова.

e-mail: mimetyyy92@gmail.com