АНГЛИЙСКО ИМЕ НА ЧЕХИЯ (CZECHIA) – МИСИЯТА НАЙ-НАКРАЯ ВЪЗМОЖНА?[1]

Павел Крейчи

Масариков университет, Бърно, Чехия

 

Abstract. The article draws attention to the problem of the introduction and use of the English version of the name of the Czech state – Czechia. It focuses on the events of the last five or six years, ie. from the official introduction of Czechia in the main UN terminology databases (UNGEGN, UNTERM) in 2016.

Keywords: Czechia; Česko, onyms, choronyms

От 2016 г. като резултат на официалното искане от страна на чешките власти официалното кратко име (short name) на държавата Чехия най-сетне се появи на най-важните световни езици в документите и базите данни на ООН (на 5. юли в UNGEGN World Geographical Names и на 29. август в UNTERM). На немски или руски език използването на кратко име (Tschechien, съответно Чехия) никога не е представлявало проблем. В английски език (Czechia) или френски (Tchéquie) положението обаче беше различно. Отношението на редица чехи към името на собствената си държава беше – и донякъде все още е – евфемистично казано странно, дори и неприятелско. Все още се появява негация на основната форма – чешкото име Česko, но като сравним ситуацията сега и да кажем преди 15-20 години, положението вече е доста променено в положителна посока. Негацията и ирационалната омраза в съвремието се съсредоточава най-много върху английската форма Czechia. Тази негация най-често има две прояви:

1. емоционално отричане („името не ми харесва“), което обаче много често означава по-скоро: „не съм още достатъчно свикнал с името, което все още не се среща много често, например в международния спорт“;
2. Вторият тип отричане има два варианта:

а) прояви и виждания на обикновени хора, както от областите Бохемия, така и от Моравия, без разлика дали са с висше образование или не, които всъщност не се ориентират много добре в географията на собствената си държава, част от което също така е ориентацията в това, какво означават основни географски понятия Československo, Česko, Čechy, Morava, Slezsko (Чехословакия, Чехия, Бохемия, Моравия, Силезия), т.е. отричане в смисъл, че името според тях не отразявало историческата и/или географската същност, че означавало само Бохемия (чеш. Čechy, англ. Bohemia, нем. Böhmen), т.е. западна част на Чехия, и

б) прояви на моравските националисти, които принципно и системно отричат всичко чешко в държавен и народен смисъл, когато казват, че в Моравия няма нито е някога имало нищо чешко, че жителите ѝ са моравци, не са чехи, съответно нищо, което има в свое име корен чех-, не може да се отнася до Моравия, че Моравия и техните жители страдат под чешко иго и т.н. (виж напр. статията на чешкия географ проф. Владимир Бар Co je Česko? Moravistické nesmysly a census – Baar 2021). Тези политически екстремисти за щастие нямат почти никаква подкрепа, на чешките парламентарни избори печелят винаги само около 0,1 %, но са доста активни в общественото пространство и знаят как да манипулират най-различни медии, включително Wikipedia.

И двете групи често използват аргументацията, че думата Czechia не била официална, че никъде не пишело, че Чехия в английски език се казва точно така. Тук трябва да посочим, че думата Czechia е стандартизирана още през 1993 година, когато Чехия се появи на картата като самостоятелна държава, заедно със самостоятелна Словакия. Тогава името Czechia влезе в официалния чешки документ за географската терминология Geografické názvoslovné seznamy OSN – ČR: Jména států a jejich územních částí (виж ČÚZK – GNS OSN 30.01.2022) като резултат от консенсуално решение на повече от 50 специалисти от различни научни дисциплини. Но тогавашният министър на външните работи Йозеф Желенец (Josef Zieleniec) не съобщи това решение в ООН. В резултат на това мълчание официалните списъци на географските названия към ООН (UNGEGN и UNTERM) след известно време чакане сами допълниха в празната колонка short name дългото, т.е. формалното име the Czech Republic. България има английско кратко име Bulgaria, официалното й име the Republic of Bulgaria; Германия: Germany vs. the Federal Republic of Germany; Франция: France vs. the French Republic. Чехия оттогава беше вписана като: Czech Republic (the) и the Czech Republic вместо очакваното Czechia и the Czech Republic.

Чешките власти оттогава имаха само малка или никаква воля да променят нещата и да представят пред света Чехия като една нормална държава с две имена – кратко (или географско) и формално (или политическо; за положението в периода от 1993 до 2008 година по-подробно виж напр. Krejčí 2009). Трябваше да чакаме 23 години (!), докато се намерят подходящи и смели хора преди всичко в рамките на чешкото министерство на външните работи, които да задвижат нещата и да направят това, което все още не е било направено.

Веднага след вписването на Czechia в горепосочените бази данни на ООН чешките и световните медии започват да съобщават за случилото се, но, за съжаление, по начин, който отговаря на естеството на повечето медии – на всяка цена да се търси конфликт, проблем, сблъсък. Така медиите съобщават, че името Czechia заменя досегашното название Czech Republic… Това обаче не е истина. Същността на промяната е такава, че напротив – метафорично казано – Чехия най-накрая се изправя на двата си крака, т.е. започва да стои нормално като почти всички държави в света, които в повечето случаи използват свое кратко име, а само в определени случаи формалното си име.

Въпреки големия успех с базите данни на ООН чешките власти нямаха достатъчно воля да изискват от своите служители лоялност и дисциплина, т.е. да се спазва промяната на всички равнища. Така, от една страна, чешкото МВнР на своя сайт е качило подробна информация за това как да се нарича Чехия в чужбина (Jak na „Česko“ v zahraničí? – МZV 2022), от друга страна обаче, даде възможност например на чешките служители, работещи в структурите на ООН или ЕС, да „избират“ кое име да изпишат на табелите пред себе си на международни заседания и преговори, въпреки че узусът е да се пишат кратките имена на държавите на английски език. Така отново само Чехия се представя със своето дълго (формално) име, все едно никаква промяна не се е случила. Фактът, че такъв подход ни слага в една група с донякъде проблематични или неразвити държави, като напр. Демократична република Конго, Ислямска република Иран или Корейска народно-демократична република, които също настояват официално да се наричат само с формалното си име, на въпросните служители не прави никакво впечатление. Най-важното за тях е да не се използва „омразната“ дума Czechia.

За разлика от несигурния и често алибистичен чешки подход, редица международни институции веднага или с малко закъснение започват да използват краткото име Czechia в своите документи или продукти, напр. Google Maps, Netflix, официалният сайт на ЕС, в последно време Световната здравна организация – регионален офис Европа Европейската конфедерация по волейбол (CEV) през май и юни 2021 при мачове на женската Европейска златна лига (European Golden League – виж напр. Европейска златна лига 2022) и т.н.

Редица статии, проследяващи историята на самия процес и същността на въвеждането на Czechia в бази данни на ООН, се публикуват от хора, които постепенно се организират в неформалното сдружение Гражданска инициатива „Чехия/Czechia“ (чеш. Občanská iniciativa Česko/Czechia – сдружението е основано още през 1997 година в южноморавския град Бърно и обединява лингвисти, географи, университетски и училищни преподаватели, журналисти, предприемачи, мениджъри, лекари, икономисти и много други[2]). През последните пет-шест години, т.е. след официализацията на Czechia, искам да спомена три важни похвата в посока информираност и просвета около думата Czechia.

Първи похват: информативно-научна брошура на езиковеда-диалектолог д-р Либуше Чижмарова (Чешка академия на науките, Институт по чешки език) Как се казва отечеството ни (Čižmárová 2016), където авторката представя на читателите не само интересната история на имената Česko и Czechia, но също така историята на проблематиката, свързана с признаването (и отричането) на кратките имена на Чехия;

Втори похват: редица информативни лекции на чешкия географ проф. Петър Павлинек (Petr Pavlínek, работи в Карловия университет в Прага, Чехия и в Университета Небраска, Омаха, САЩ) както за служителите на избрани чешки министерства, така и за широката общественост и за академични служители (виж напр. лекцията за Дипломатическа академия на чешкото МВнР, февруари 2021 – Pavlínek 2021);

Трети похват: отворено писмо на ГИ Czechia от септември 2016 г. до чешкия министър на образованието и спорта (МОС), в което подписаните искат от МОС координиране на прехода на чешките национални отбори от използването на старите и/или нетрадиционни надписи като Czech Republic, Czech Team, Czech Rep., Czech R. и др. към нормалното и обикновено Czechia (или Česko). В отговора си от ноември 2016 г. МОС посочва, че това какво ще носят чешките спортисти от националните отбори върху своите фланелки или анцузи зависи от решението на въпросните спортни съюзи и че името на държавата трябва да се посочва на чешки език като Česko или Česká republika, на английски пък като Czechia или Czech Republic. Този алибистичен отговор на МОС впоследствие доведе до инициативата на председателя на Чешкия съюз на спортовете (чеш. Česká unie sportu) Мирослав Янста (Miroslav Jansta), който през пролетта на 2020 г. подготви с помощта на OI Czechia информативен материал Защо в чешкия спорт спортистите да носят краткото име на своята държава Česko – Czechia (чеш. Proč používat v českém sportu jednoslovné označení sportovců Česko – Czechia). Материалът беше предназначен за председателите на най-важните чешки спортни федерации с цел да се синхронизира въвеждането на името Czechia в международната практика (табели, списъци, класации, показатели на резултати и т.н.). Като резултат на тази инициатива предстои конгрес на представителите на чешките спортни съюзи, който трябваше да се осъществи още през декември 2021, но поради ковид беше изместен за пролетта на 2022.

Според нашето мнение е много важно името Czechia да успее да се наложи в областта на спорта, тъй като това е една много подходяща платформа за чешкото общество да се среща достатъчно често с английското ни име и така постепенно да свикне с него, както е вече фактически свикнало с чешкото си име Česko.

Библиография

Baar 2021: Baar, Vladimír. Co je Česko? Moravistické nesmysly a census. Aktuálně.cz – blogy, 07.05.2021. <https://blog.aktualne.cz/blogy/vladimir-baar.php?itemid=39847>. [прегледан 30.01.2022].

OI Česko/Czechia 2022: Občanská iniciativa Česko/Czechia. <http://www.czechia-initiative.com/>. [прегледан 30.01.2022].

Women’s European Golden League 2022: Women’s European Golden League 2021. <https://www.ceskatelevize.cz/porady/14188404337-european-golden-league-2021/221471291394110/>. [прегледан 30.01.2022].

Krejčí 2009: Krejčí, Pavel. 15 let samostatného českého státu – 15 let zmatků v jeho pojmenování. В: Жоржета Чолакова и кол.: Паисиеви четения. Интеркултурният диалог – традиции и перспективи. Езикознание. Пловдив, 27–28 ноември 2008. Научни трудове, том 46, кн. 1, сб. A (2008). Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2009, с. 385–397.

MZV 2022: MZV ČR – Jak na „Česko“ v zahraničí?. <https://www.mzv.cz/jnp/cz/zahranicni_vztahy/verejna_diplomacie/jak_na_cesko_v_zahranici.html>. [прегледан 30.01.2022].

Pavlínek 2021: Pavlínek, Petr. Krátké jméno naší země. Podceňovaná součást české státnosti (online přednáška pro Diplomatickou akademii MZV, 1. 2. 2021). https://www.youtube.com/watch?v=DTDuCY1CHYU. [прегледан 30.01.2022].

Čižmárová 2016: Čižmárová, Libuše. Jak se jmenuje naše vlast. Edice Věda kolem nás, č. 54. Praha: Středisko společných činností AV ČR, v.v.i., 2016. <http://www.vedakolemnas.cz/pro-vsedni-den/161102-jak-se-jmenuje-nase-vlast.html>. [прегледан 30.01.2022].

ČÚZK – GNS OSN: Geografické názvoslovné seznamy OSN – ČR: Jména států a jejich územních částí [online]. https://www.cuzk.cz/Zivotni-situace/Poradci-a-poradni-organy/Nazvoslovna-komise-CUZK/Geograficke-nazvoslovne-seznamy.aspx. 30.01.2022

ČÚZK – JS: Jména světa [online]. https://ags.cuzk.cz/jmenasveta/. [прегледан 30.01.2022].

EU: European Union [online]. https://european-union.europa.eu/principles-countries-history/country-profiles_en. [прегледан 30.01.2022].

European union Country profiles [online]. https://european-union.europa.eu/principles-countries-history/country-profiles_en. [прегледан 30.01.2022].

UNGEGN: United Nations Group of Experts on Geographical Names [online]. http://unstats.un.org/unsd/geoinfo/geonames/. [прегледан 30.01.2022].

UNTERM: United Nations Terminology Database [online]. https://unterm.un.org/UNTERM/Display/Record/UNHQ/NA/4275087d-4018-4082-899d-95f37efeda65. [прегледан 30.01.2022].

WHO Europe: World Health Organization. Regional Office for Europe [online]. https://www.euro.who.int/en/countries/czechia. [прегледан 30.01.2022].

[1] Текстът е написан в рамките на проект MUNI/A/1337/2021 Translační ekvivalence jako dílčí problém mezikulturní komunikace v slovanském kulturním prostoru.

[2] Повече за него виж http://www.czechia-initiative.com/

Доц. д-р Павел Крейчи преподава в Катедрата по славистика на Масариковия университет, Бърно, Чехия и в Катедрата по славянски филологии на Университета „Коменски“, Братислава, Словакия. Научните му интереси са в областта на сравнителната граматика на южнославянските езици (преди всичко сърбо-хърватския и българския) и чешкия, стандартизацията на книжовните езици в южнославянски контекст, фразеологията, транслатологията. Автор на три публикации по сравнителна чешко-хърватско-сръбско-българска фразеология, две публикации за проблематиката на развитието на съвременните южнославянски езици и една публикация от областта на чешко-южнославянското съпоставително езикознание.

E-mail: pkrejci@phil.muni.cz