ХЕТЕРОГЕННОТО ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ КАТО СРЕДСТВО ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЛИЧНАТА КРИЗА И КОЛЕКТИВНАТА ТРАВМА В РОМАНИТЕ НА ХАРУКИ МУРАКАМИ

Мартин Стефанов

Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

HETEROGENEOUS STRUCTURE OF SPACE AND TIME AS A MEAN IN DEALING WITH PERSONAL CRISIS AND COLLECTIVE TRAUMA

Martin Stefanov

Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)

This text aims to provide a possible interpretation of two key features in selected novels from Haruki Murakami’s work through the prism of Michel Foucault’s theory of heterotopic space. The two key features examined are the heterogeneous and polymorphic physical and temporal space. The text launches the thesis about their role in overcoming individual crisis and collective trauma.

Keywords: Haruki Murakami, heterotopy, heterochrony, crisis, trauma

Настоящият текст предлага възможна интерпретация на две ключови характеристики в отделни романи от творчеството на Харуки Мураками през призмата на теорията за хетеротипичното пространство на Мишел Фуко. Двата ключови аспекта, които се разглеждат, са хетерогенното и полиморфно физическо и времево пространство. Текстът лансира тезата за тяхната роля при преодоляването на индивидуалната криза и колективната травма.

Ключови думи: Харуки Мураками, хетеротопия, хетерохрония, криза, травма

Уводни думи

Едва ли е необходимо специално да се подчертава и коментира ролята на Харуки Мураками като своеобразен културен феномен. Надпреварата на издателите за неговите преводи, ежегодните букмейкърски залози преди обявяването на Нобеловата награда за литература, филмирането и поставянето на сцена на негови произведения са добре известни за изследователите факти. Повечето почитатели на прозата на японския писател например могат на момента да ви изброят поне няколко повтарящи се общи места и мотиви в неговото творчество (включително чрез колажи в интернет), като например: котки, джаз, рок и класическа музика (самият Мураками е бил собственик на бар), спорт (най-често плуване, макар той самият да е бегач на дълги разстояния) и т.н. А по-големите фенове (като мен) – повтарящи се описания, като например сходно падащи кичури женски коси върху челото (няма да кажа в кои книги, проверете сами).

Протагонистите в неговата проза обикновено са мъже, които не се вписват в (японското) общество(то) и които преминават през различни житейски кризи, а женските образи са подчертано мистериозни и влизат основно в ролята на помощници. Проза на Харуки Мураками (и по-конкретно романите му) се отличава и с две важни характеристики, засягащи пространството и времето. Според първата те могат да се обособят в две групи в зависимост от наличието липсата на метафизични пространства и свръхестествени събития. Втората характеристика – тази, която се отнася до времето, се свързва с начина, по който то се разчленява и представя (обикновено персонализирано).

Методологична рамка

Тъкмо тези две характеристики са обект на моя интерес в настоящия текст, а като методологична рамка за разсъжденията си ще използвам текста на Мишел Фуко Of other spaces (Foucault 1986: 22–27). Макар в творчеството на Харуки Мураками да съществуват примери за утопични („Страна на чудесата за непукисти и краят на света“[1]) и дистопични („1Q84“[2]) пространства, те няма да бъдат коментирани. В първата от двете привидно утопичното пространство е създадено от самия протагонист като спасителен оазис в случай на нужда от бягство от киберпънк реалността, която обитава. Градът в него реално се разкрива като дистопия, но пространството отвъд стените му има характеристики на утопия. Във втората пък това е дистопично пространство, което на практика копира действителното (границата между двете е невидима – намира се на изход от градска магистрала в Токио) и в което двамата протагонисти, Аомаме и Тенго, се срещат. Тук ще се фокусирам върху отделни други романи на автора, които представят примери за хетерогенно пространство и време.

Хетерогенното пространство

Според пространствената философия на Мишел Фуко хетеротопията съчетава характеристики на реалното и илюзорното пространство, разтягайки и размивайки границите на двете. Тя обикновено има вход/изход, който обаче е достъпен при определени условия и обстоятелства и не се подчинява на волята на индивида. Хетеротопията се свързва с пълно нарушаване на реалното време и създава квази-безвремие, което обаче не нарушава хода на реалното време и причинно-следствените връзки с реалния живот. Също така тя съчетава различни пространства (светове) в едно-единствено действително пространство, има определена функция и обикновено се свързва със състояния на житейски кризи (особено в определени култури) (Foucault 1986).

В „Танцувай, танцувай, танцувай“[3] (продължение на „Преследване на дива овца“ [4]) такова хетеротопично пространство се отваря под формата на несъществуващ в действителност етаж от хотел „Делфин“ в Хокайдо. Входът към това пространство е асансьорът на хотела, но до него не може да се стигне по собствено желание. То е обитавано от човека-овца, познат от „Преследване на дива овца“. В „Хроника на птицата с пружина“[5] хетеротопията е място, съчетаващо наподобяващо фоайе, хотел и лабиринт, до което се стига чрез потапяне в празен кладенец, намиращ се в квартал на Токио. В „Убийството на Командора“ [6] пък то съчетава различни митологични характеристики в себе си и се намира под земята, като в него протагонистът попада вследствие на сложна поредица от събития, включваща нереални същества и сценично пресъздаване на картината „Убийството на Командора“.

И в трите случая може да се говори за класически характеристики на хетеротопичното пространство, което, образно казано, се намира никъде и никога, но което е свързано и граничи с действителното пространство, или се явява невидим негов пласт. В него попадат протагонистите на трите романа – безименни писател и художник в първия и третия, и безработен бивш сътрудник в адвокатска кантора на име Тору Окада във втория. Това пространство обаче е обитавано и от други същества – митологични или предполагаемо реални герои от повествованието, част от които много опасни.

Ключов елемент в трите романа е кризисната ситуация, която налага прекрачването на границата и влизането в хетеротопичното пространство – в „Танцувай, танцувай, танцувай“ това са неразрешените личните проблеми от миналото на протагониста, в „Хроника на птицата с пружина“ – семейните проблеми на Тору Окада, които започват с изчезването на съпругата му Кумико, а в „Убийството на Командора“ – изчезването на младо, тринайсетгодишно момиче. И в трите книги протагонистите знаят или предусещат, че разрешаването на кризите и проблемите им минава през влизането в това мистериозно, нереално пространство и справянето с трудностите и съществата, които го обитават. И в трите случая обаче тези същества представят реална опасност за техния живот, а сблъсъкът с тях дори има реални физически последици.

Макар хетеротопичните пространства да не съществуват специално заради протагонистите на разглежданите романи (в „Танцувай, танцувай, танцувай“ например то е посещавано и от рецепционистката на хотела), те се явяват ключови места за решаването на кризите. Сами по себе си обаче те не носят това решение, до него всеки от протагонистите трябва да стигне самостоятелно, след като преодолее определени трудности. За да се справи с тях обаче, е необходимо всеки от тях, образно казано, да извърви определен път в действителния свят. Така например макар хетеротопичните пространства да допускат неведнъж до себе си протагонистите в първия и втория от разглежданите романи, двамата герои не успяват да се справят със задачата си от първия път.

Хетерогенното време

Друга характерна особеност в прозата на Харуки Мураками е „начупеното“ време, или „начупеното“ пространство на времето. Макар хетерохронията да не е първото нещо, за което читателите на японския писател се сещат, за разлика от хетеротопията, или „начупеното“ физическо пространство, тя всъщност присъства много по-често в книгите му. Различните времеви пластове в повествованието обикновено са базирани на темпорални дигресии, чиято формална реализация са спомените на отделни герои в книгите на Мураками. Подобно на хетеротопиите, те се отварят и въвличат в себе си протагонистите, но много по-важно – и читателската публика, прекарвайки ги през не по-малко сложни лабиринти от препятствия.

Интересен факт е, че всички исторически детайли в романите на Мураками всъщност са базирани на подобни темпорални дигресии, които най-често водят към периода около Втората световна война и следвоенна Япония от 60-те години. Както споменах, те обикновено не се базират на исторически документи, макар в книгите на японския автор да има редица примери, в които протагонистите му реализират собствени изследвания в библиотеки – когато изготвят туристически брошури или се интересуват от еднороги животни например. Причината за това е коментирана сред изследователите на неговото творчество, но тук не бих искал да се спирам върху политическата и обществената ангажираност на автора и опитите му да коригира идеологизираната репрезентация на историята в японската историческа наука.[7]

Характер на такава хетерохрония в „Хроника на птицата с пружина“ например има наративът на лейтенант Мамия за събитията от Манджурия, както и паралелната история на Индийско орехче Акасака за детството ѝ отново там. Връзката между отделните пластове на пространството и времето в един момент се преплитат до такава степен, че се реализират причинно-следствени връзки отвъд двете категории (пространство и време). В „Кафка на плажа“[8] и „Убийството на Командора“ препратките отново са към Втората световна война (във втората – към събития от нацистка Германия), докато в „Норвежка гора“[9] и „1Q84“ например историята се връща към следвоенна Япония от 60-те години, в която съществуват различни опити за бунт и революция – студентски протести и религиозни секти.

Както отбелязах, дали персонализирането на историята през лични спомени има роля за коригирането ѝ и за верифицирането на тези корекции, няма да бъде важно за мен в настоящия текст. Това персонализиране обаче, според мен, има функция в процеса на преодоляване на колективната травма, който задължително преминава и през приемането. В този смисъл личното потвърждение за преминаването през травматичния исторически период и приемането му има функция на терапевтично средство за японското общество като цяло, върху което, според наратива в самите дигресии, тегне травмата от историческото минало на Япония (през XX век).

Т.е. Харуки Мураками създава паралелни времеви пространства в повествованието (без абсолютно задължително те да са паралелни и за официалната държавна версия на историята), които имат сходно предназначение с това на паралелните физически пространства. Според дефиницията на Мишел Фуко те се отварят в момент на криза и имат функция на средство за преодоляването ѝ. Тези времеви пространства служат за съпреживяване и преодоляване на колективната травма в японското общество от историческата памет. Фактът, че Мураками отчита връзката между индивидуалната и колективната памет, видим от един популярен негов цитат, потвърждава подобна хипотеза:

– Да ограбиш някого от действителната му история е равносилно на това да ограбиш част от самия него. И е престъпление.

Фука-Ери премисли за миг чутото.

А Тенго продължи:

• Човешката памет се състои от индивидуалната памет и колективната ни памет. Двете са тясно свързани. Историята представлява колективната ни памет. Отнемат ли ни тази колективна памет – пренапишат ли я, губим способността си да опазим нашето истинско „аз“ (Мураками 2012 I: 340).

Вместо заключение

Въз основа на пространствената философия на Мишел Фуко в настоящия текст се опитах да представя виждането си за функцията на хетерогенното физическо и времево пространство в творчеството на Харуки Мураками. Върху примери от отделни негови романи изложих тезата си относно тези пространства като механизъм за справяне с личните житейски кризи и колективната травма. Според мен различните пластове на физическото пространство имат роля при преодоляването на първата, а тези във времевото пространство – на втората.

[1] Мураками, Харуки. Страна на чудесата за непукисти и краят на света. Прев. Емилия Масларова. София: Colibri, 2010.

[2] Мураками, Харуки. 1Q84. Прев. Венцислав Венков. София: Colibri, 2012.

[3] Мураками, Харуки. Танцувай, танцувай, танцувай. Прев. Емилия Масларова. София: Colibri, 2009.

[4] Мураками, Харуки. Преследване на дива овца. Прев. Емилия Масларова. София: Colibri, 2008.

[5] Мураками, Харуки. Хроника на птицата с пружина. Прев. Емилия Масларова. София: Colibri, 2007.

[6] Мураками, Харуки. Убийството на Командора. Прев. Надежда Розова. София: Colibri, 2019.

[7] Тези теми са коментирани в Sellers 2017.

[8] Мураками, Харуки. Кафка на плажа. Прев. Людмил Люцканов. София: Colibri, 2006.

[9] Мураками, Харуки. Норвежка гора. Прев. Людмил Люцканов. София: Colibri, 2005.

Библиография

Foucault 1986: Foucault, M. Of Other Spaces. Translated by Miskowiec, J. Diacritics, 16 (1), 1986, 22-27.

Мураками 2012: Мураками, Х. 1Q84. Кн. 1. Прев. Венцислав Венков. София: Colibri, 2012.

Sellers 2017: Sellers, B. Down the Well: Embedded Narratives and Japanese War Memory in Haruki Murakami. Chancellor’s Honors Program Projects, 2017. [прегледан 13.03.2024]. https://trace.tennessee.edu/utk_chanhonoproj/2103

Информация за автора

© Мартин Стефанов

_________________________________________________________________________________________

© Събитие и текст. Поредица към сп. “Филологически форум”, No 1, 13.03.2024 г.