ИЗРАЗЯВАНЕ НА УСИЛИЕТО ПРИ ИТАЛИАНСКИЯ ОТСТЪПИТЕЛЕН СЪЮЗ PER QUANTO И НЕГОВИТЕ БЪЛГАРСКИ СЪОТВЕТСТВИЯ

Десислава Давидова

Нов български университет (България)

 

EXPRESSION OF EFFORT AT THE ITALIAN CONCESSIVE CONJUNCTION PER QUANTO AND ITS BULGARIAN EQUIVALENTS

Desislava Davidova

New Bulgarian University (Bulgaria)

The object of the study is the Italian concessive conjunction per quanto, its Bulgarian equivalents колкото и да and to a lesser extent както и да and more precisely a semantic feature which, due to its repetition in cases, can pass into semantic “constancy”. In the corpus of examples translated from and into Italian, a common expressed idea of a physical or mental effort to do something, but the result of which is absent or insignificant, is noticed. The applied functional-semantic analysis of the corpus tries to show the degree of transmission of the micro-semantic field “effort-failed result”, as well as to what extent this subtype of semantics is adequately conveyed in the translation of the target language. The contribution nature of the study is determined by its comparative nature between Italian and Bulgarian, as well as by the analysis combining the syntactic matter with the translation matter, which would be useful for translators from and into the Italian language.

Keywords: concessive conjunction, subordinate conjunction, clauses, effort

 

Обект на изследването е италианската отстъпителна конструкция per quanto, българските ѝ еквиваленти колкото и да и в по-малка степен както и да, и по-точно една семантична особеност, която, поради повторяемостта си в случаите, може да премине в семантично „постоянство“. В корпуса от примери чрез превод от и на италиански език се забелязва една често срещана изразявана идея за физическо или душевно усилие, с което се върши нещо, но чийто резултат липсва или е незначителен. Приложеният функционално-семантичен анализ на корпуса се опитва да покаже степента на предаване на микро-семантичното поле „усилие-неуспешен резултат“, както и доколко този подвид семантика е адекватно предаден в превода на езика-цел. Приносът на изследването се състои в  неговия сравнителен характер между италиански и български, както и от анализа, съчетаващ синтактичната материя с преводната, което би се оказало полезно и за преводачите от и на италиански език.

Ключови думи: отстъпителен съюз, подчинителен съюз, изречения, усилие

 

Увод

 

Съюзите са неизменяеми думи без самостоятелно значение, но изразяват синтактични и смислови отношения, свързвайки „предикативни единици в сложното изречение“ (ГСБКЕ  1982а: 446). Дардано и Трифоне изтъкват ролята им в организацията на речта, тъй като те позволяват две или повече изречения да се трансформират в едно (Dardano, Trifone 1990: 280). Тази транформация е валидна за съчинителните съюзи, свързващи две синтактично еднакви изречения,  като авторите дават следния пример:

Devo andare a Parigi e Londra per lavoro (Трябва да отида в Париж и Лондон по работа).

Горното изречение е резултат от синтактична трансформация на две изречения:

Devo andare a Parigi e lavoro (Трябва да отида в Париж по работа).

Devo andare a Londra per lavoro (Трябва да отида в Лондон по работа).

Подобна трансформация би била невъзможна в изречения с подчинителен съюз, тъй като главното изречение се намира в различни синтактично-смислови отношения спрямо подчинените с когато и ако, срв:

Voglio andare a Parigi quando finisco in tempo il progetto.

Voglio andare a Parigi se finisco in tempo il progetto.

*Voglio andare a Parigi quando se finisco in tempo il progetto.

 Искам да отида в Париж, когато приключа навреме с проекта.

Искам да отида в Париж, ако приключа навреме с проекта.

*Искам да отида в Париж, когато ако приключа навреме с проекта.

Тази трансформация потвърждава думите на Дардано и Трифоне за значението на съюзите като фактори на свързване и кохезия, действащи на всички нива на речта (Dardano, Trifone 1990: 281). Този фактор важи и за подчинителните съюзи, които свързват две синтактично нееднакви помежду си изречения, като поставят в зависимо отношение подчиненото изречение спрямо главното. Темата за съюзите занимава редица езиковеди. Подчинителните съюзи са обект на подробно проучване от Зара Генадиева-Мутафчиева. Още през 1968 г. тя изследва отстъпителните съюзи (Генадиева-Мутафчиева 1968: 639-650), а две години по-късно насочва интереса си и към подчинителния съюз ДА в съвременния български език (Генадиева-Мутафчиева 1970). Монография за съюзите като самостоятелен обект в рамките на неизменяемите думи пише Станьо Георгиев (Георгиев 1983).  Отстъпителните конструкции са проучени и от Йордан Пенчев (Пенчев 1985), а през 1999 г. авторът дефинира подчинените обстоятелствени изречения за отстъпване като „относителни обстоятелствени изречения“ (Бояджиев, Куцаров и Пенчев 1999: 594), въпреки че не дава примери с колкото и да. Тази дефиниция е обусловена от двойната природа на съединенията от типа колкото и да, както и да, каквото и да и пр., които съдържат относителни местоименни наречия, както и типично отстъпителния съюз за нереално недостатъчно условие „и да“. В разработката си „Подчинените отстъпителни относителни изречения“ Йордан Пенчев (Пенчев 1985: 40-41), приемайки позицията на Ек. Дограмаджиева за „индиферентност на говорещото лице към даден предмет или признак“ (Дограмаджиева 1974:419), изтъква идеята за „независимост“ на главното действие от някакво условие, типична за характера на отстъпителните изречения. В настоящата статия и показания анализ тази „независимост“ при главното изречение може да претърпи промяна в посока към отрицателен резултат, така че да се получи своебразно семантично „неравенство“: въпреки А→Б, като „А“ се приема за усилието, с което се извършва дадено действие, а „Б“ означава неуспешния опит, често отрицателен и обратен на очаквания.

Класификация на отстъпителните изречения по семантичен и формален признак (и съответно на отстъпителните съюзи като техен изграждащ елемент) прави и Руселина Ницолова (Ницолова 2005: 225-234), като формите макар че, макар да, въпреки че, при все че и т.н. тя определя като подчинителни връзки в дефинираните същински отстъпителни изречения, съюзите и да, даже (и) ако, дори (и) ако, дори (и) да, даже (и) да дефинира като условно-отстъпителни, а за формите, съчетани със съюза и да, които представляват и предмет на изследването, посочва, че въвеждат условно-отстъпителни подчинени изречения с относителни местоимения.

Принос по темата за съюзите в сложното изречение има и Стефка Петрова (Петрова 2008; ГСБКЕ 1982-3; Попов 1962; Андрейчин 1978; Маслов 1982; Стоянов 1980; Младенов и Попвасилев 1939), която не се ограничава само до наблюдения върху съчинителните и подчинителните съюзи, а прави преглед на всички възможни „връзки“ в сложното изречение (съюзи, местоимения, наречия, частици). Авторката представя известното в науката за съчинителните и подчинителните съюзи в таблици . Нейният принос се състои в наблюденията ѝ относно честотата на употреба на даден подчинителен съюз.

За италиански език изследователи на отстъпителните конструкции са Херцег (Herczeg 1959-64–77), Дж. Морети (Moretti 1983), Марко Мадзолени (Mazzoleni 2001). Първите двама автори са носители на основните тези в изследването и за тях ще стане дума по-нататък в текста . Сериани (Serianni 1988) предлага богата панорама на италианската граматика, като описва всички видове сложни изречения и съответните съчинителни и подчинителни връзки с примери от италианската литература и преса.

 

Обект на изследване

Настоящото изследване има за обект отстъпителните конструкции със съюза per quanto и техните български съответствия колкото и да и в по-малка степен както и да, без претенции за изчерпателност. В групата per quanto – колкото и да/както и да изпъква една семантична особеност, която, поради повторяемостта си в случаите, може да се превърне  в семантично „постоянство“. В корпуса от примери, и в превода им от и на италиански, се забелязва една често срещана изразявана идея за физическо или душевно усилие, с което се върши нещо, но чийто резултат липсва или е незначителен. Този аспект на отстъпителното отношение може да се определи като микро-семантично поле в рамките на отстъпването като семантична категория. Това микро-семантично поле може да се изрази чрез гореспоменатото „неравенство“ въпреки А→Б, но като се добави и вторият необходим елемент между двата логически компонента А и Б, който представлява предполагаемо, очаквано следствие. Този междинен елемент се подразбира и поради това се „пропуска“ от съзнанието на говорещия (Ченева 1992: 13-20).

Двойната природа на съюзите per quanto и колкото и да/както и да следователно съчетава отстъпителния характер (контраста между положено усилие и непостигане на резултат) с идеята за големина, размер (в случая на усилието).

В хода на изследването ще се ръководя от няколко основни тези:

1. Херцег разглежда отстъпителното подчинено изречение като „… изразяващо опита да се направи нещо или усилието на някого да постигне определена цел, като в главното изречение се съдържа, както обикновено, информация за неуспеха на усилието.“ (Herczeg 1977: 201);
2. Морети приема идеята за отстъпване като свързана „…с някаква логическа или психологическа готовност на говорещия.да признае наличието на неблагоприятни обстоятелства, (достоверни или предполагаеми), стремящи се, макар без никакъв резултат, да възпрепятстват или прекъснат едно събитие или състояние.“ (Moretti 1983: 3; преводът мой);
3. Р. Ницолова определя отстъпителния съюз колкото и да като интензификатор, който означава „висока степен на статичен или динамичен признак.“ (Ницолова 2005: 233);
4. Моята позиция прибавя и количествения признак към усилието, което може да се интерпретира и като „недостатъчно условие“, което не е в състояние да предизвика действието или явлението в главното изречение (ГСБКЕ 1983: 402).

 

Цел на изследването

Целта на анализа е да покаже, че сложните съюзи в италиански и български език per quanto и колкото и да/както и да служат като свързващ елемент между подчиненото и главно изречение, прибавящ и семантичен нюанс за интензивност към семантиката на отстъпителните конструкции. Обикновено тази семантика акцентира върху контраста между очакванията на говорещия или пишещия и обратния резултат, който се явява в главното изречение. Статията ще се опита да покаже доколко адекватно групата per quanto – колкото и да/както и да е в състояние да изрази неуспешно усилие, което води до обратен, но и неуспешен резултат, и доколко то е предадено в превода на другия език. Сравнителният характер на изследването предполага две преводни посоки: италиански-български и български-иалиански, в които ще се анализират отсъпителните изречения с per quanto и колкото и да/както и да, както и други евентуални отстъпителни съюзи, макар и по-малобройни, които също биха могли да изразят физическо или умствено усилие.

 

Методология

Основен метод в изследването е методът на функционално-семантичния анализ с оглед на характера на отстъпителното отношение, или на отстъпването, разбирано като едно цяло, обединяващо семантична и езикова категория. Този метод е свързан с ролята и значениeто на функционалната граматика, като „специфичното при функционалната граматика е реализирането преди всичко на принципа от функция към средства.“ (Куцаров 1989: 17).

 

Мотиви за избор на корпуса

Изборът на автора е определен и зависим от самия езиков материал, така че може да се каже, че откритите примери със своята специфична и ключова за изследването семантика определиха ексцерпираните източници. Корпусът е разделен на текстове от италианска и българска художествена литература и на публикувани преводи от италиански на български език и от български на италиански език. В посока от италиански към български са ексцерпирани примери от шест оригинални произведения от петима италиански автори в превод на български език. В посока от български към италиански са взети примери от седем оригинални произведения от четирима български автори в превод на италиански език. Двустранният корпус е съставен от двойки примери от отстъпително изречение в оригинал и отстъпително изречение в превод на едно литературно произведение. Голяма част от примерите имат публикуван превод, като това е отбелязано при описанието на ексцерпираните източници. Примерите, които нямат публикуван превод (G.Parise, Il prete bello; L.Pirandello, Amori senza amore; Б. Димитрова, Лице; Л. Левчев, Убий Българина!), са в мой превод.

Няколко думи заслужават и преводачите от български на италиански. Прави впечатление, че книгите на Ем. Станев са преведени от видните българисти: Джузепе Дел’Агата (преводач и на Георги Господинов), Алесандро Дел’Агата, лекторите по италиански език в  СУ и ВТУ през 80-те години на 20. в. Даниела Ди Сора (основателка и на издателство „Воланд“, издаващо литература от славянски автори) и Николета Марчалис. Друг преводач на Ем. Станев, а и на Й. Радичков, е Данило Манера (I racconti di Čerkazki, 1983, Marietti), вече пренасочил се към испанистиката (със сигурност преводаческата литература от български на италиански език губи от този факт). „Спомени за коне“ и „Хора и свраки“ от Йордан Радичков са дело на преводача и журналист Вера Петрова.

Италианският отстъпителен съюз per quanto

Като сложен съюз per quanto e част от съюзите, съставени от два елемента с различна функция – предлога per и прилагателното име и наречие за количество quanto. Двойната му природа автоматично го прави различен от останалите отстъпителни съюзи и предизвиква моя интерес към изследването му в сравнителен контекст между италиански и български език. Прави впечатление фактът, че унгарският италианист Г. Херцег (Herczeg 1977: 203) единствен от консултираните източници говори за вече споменатия нюанс на усилие, водещо до неуспех при някои отстъпителни съюзи (в случая за quantunque, със значително ниска честота на употреба, вж. Davidova 2019: 267-276). Анализът на корпуса обаче ще покаже, че тази семантична особеност важи с пълна сила и за per quanto, който въвежда подчинени изречения, съдържащи освен характерното за отстъпителните конструкции недостатъчно условие, така също и идеята за „големина, за необичаен размер, както в буквален, така и в преносен смисъл.“ (Herczeg 1977: 203). За per quanto Херцег допълнително забелязва и чувството за емоционалност, в случаите, в които сказуемото е представено от глагола-връзка essere (Herczeg 1977: 203).

Същевременно важни източници като Grande grammatica italiana di consultazione, (оттук нататък със съкращение GGIC) описват per quanto като отстъпителен съюз от „леко по-висок стил“ (GGIC 2001: 788), но не споменават способността му да изразява идеята за количество, размер. Подобна липса се забелязва и при Фогараши (Fogarasi 1983), както и при Трифоне и Палермо (Трифоне, Палермо 2005). Сериани (Serianni 1988: 601) акцентира върху двойната природа на този съюз, като примерите, които дава, са изцяло в отстъпително отношение, но не и с присъстваща идея за количество и размер.

Въпреки че показателят „количество и размер“ при per quanto видимо се пренебрегва от повечето италиански източници, съюзът има два сигурни преводни еквивалента на български език, от които вторият е носител точно на този показател:

 

1. Макар че/макар да, въпреки че – когато изразява недостатъчно условие, чието следствие в главното изречение е обратно на очакваното:

Per quanto il barbiere accompagnasse assai meglio di me, la chiesa dopo quel giorno tornò ad essere quasi deserta (Levi 1990:232).

Макар че бръснарят акомпанираше много по-добре от мен, след онзи първи ден църквата отново остана безлюдна (Леви 1965:223; превод: Мария Касърова).

 

2. Съюзът колкото и да традиционно дефиниран в българските граматики като „обобщителен“ (ГСБКЕ 1983: страници; Недев 1992: 288) . При него недостатъчното условие „се отличава с най-висока степен на съпротивление срещу извършването на действието, означено със сказуемото на главното изречение.: (Недев 1992: 288). Примерът по-долу на Карло Леви не изразява усилие или количество в буквален или преносен смисъл, но пък съдържа известен размер на дадено качество:

Колкото и да бяха изхабени ръцете му, все пак личаха тънките, дълги пръсти на артист. (Станев 2005:349).

Per quanto le sue mani fossero sciupate, si distinguevano pur sempre le dita lunghe e sottili di un artista. (Stanev 1995:32; превод: Данило Манера).

 

Per quanto с еквивалент каквото и да показва междинната си функция и може да се яви като прилагателно, съгласувано по род и число със съществителното име:

Don Pellegrino mi fa però osservare che, per quanti sforzi facciamo nel crudele intento di strappare, di distruggere le illusioni che la provvida sventura ci aveva create a fin di bene, non ci riusciamo (Pirandello 1991:8).

Дон Елиджо Пелегрино  обаче забелязва, че каквито и усилия да полагаме в жестокия си умисъл да изтръгнем, да разрушим илюзиите, които предвидилата природа ни е създала за наше добро, те остават безрезултатни (Пирандело 1981: 17; превод: Светозар Златаров).

Примерът показва, че двата съюза, независимо дали се отнасят към цялото изречение, или се държат като прилагателно или наречие често привличат определени глаголи, образувайки отстъпителни изречения със семантичен център „количество и усилие“.

 

Българският отстъпителен съюз колкото и да

Колкото и да е типичнен съюз за условно-отстъпителните подчинени изречения, свързани с относителни местоимения в съчетание с и да. Но тази подчинителна връзка има и друг статут в съчетание с глагол или прилагателно,  където се явява като интензификатор и означава висока степен на статичен или динамичен признак (Ницолова 2005: 233). Твърдението на авторката  намира подкрепа и в настоящата работа. Тук моята позиция е, че конекторът/интензификатор „колкото и да“ и италианският му еквивалент per quanto, свързани семантично с глаголи от типа старая се, напрягам се, мъча се / sforzarsi, spronarsi, tentare, са в състояние да изразяват усилието в подчиненото отстъпително изречение в двупосочен превод от български на италиански и обратно. Отстъпителният съюз както и да изявява нюанс на недостатъчно усилие, смесено с начин на вършене на действието от подчиненото изречение.

Колкото и да не бива да се обърква с почти омонимния съюз колкото да, изразяващ други значения: количествено-определително (Георгиев 1996: 116).

 

Функционално-семантичен анализ. Превод от италиански на български

От корпуса става видно, че срещу италианския глагол  sforzarsi и неговия синонимен израз  fare degli sforzi българският превод предлага вариантите: старая се, насилвам се, мъча се, напрягам се, полагам усилия. В първите четири примера усилието е душевно, но резултатът е незначителен или отсъства:

 

1. 1. 1. Ma io mi accorgevo ben presto che, per quanto si sforzassero di mostrarsi noncuranti, non riuscivano a stornare gli occhi dal mio corpo (Moravia 2009:13).

…ала аз много скоро забелязвах, че колкото и да се стараеха да се показват безразлични, не успяваха да откъснат очи от фигурата ми (Моравия 1989: 11; превод: Анелия Желязкова).

1. 1. 2. Non sono fatta per le parti deluse e rabbiose, e tutto quel pomeriggio, per quanto mi fossi sforzata di apparire serena, pure delusione e rabbia avevano contrassegnato più di un mio atto e di una mia parola (Moravia 2009: 193).

Не съм издръжлива на разочарования и ядове и през целия следобед, колкото и да се насилвах да изглеждам спокойна, те бяха сложили отпечатък върху не една от моите постъпки и думи  (Моравия 1989: 140; превод Анелия Желязкова).

1. 1. 3. Ma leggeva per lo più cose che io, per quanto mi sforzassi, non riuscivo a capire… (Moravia 2009399).

Ала подбираше предимно неща, които аз, колкото и да се напрягах, не успявах да разбера… (Моравия 1989: 292: превод: Анелия Желязкова).

 

В пример 4 рer quanto има междинна функция на съюз и прилагателно. Наречието „всячески“, съдържащо в себе си идеята за множество варианти на вършене на дадено действие, отговаря смислово на „хибридния“ в случая съюз per quanti, като произлиза от количествената идея на прилагателното quanto. На български е предпочетен глаголът мъча се, включващ интензивно усилие, което не обещава положителен резултат. Това решение на преводача е в съзвучие със семантиката на остъпителната конструкция, по-адекватно от евентуалния буквален превод колкото и усилия да полагах:

4. Io sentivo che c’era qualche cosa che mi angosciava; ma per quanti sforzi facessi non riuscivo a capire che cosa fosse (Moravia 2009: 488).

Нещо ме потискаше, мъчех се всячески да разбера какво е, но не можех (Моравия 1989: 357; превод: Анелия Желязкова).

 

Тук преводът освен това предлага и олекотен синтактичен вариант – съединителна вместо подчинителна връзка. Изборът на съчинителна вместо подчинителна връзка може да се обясни и с наблюдението на Р. Ницолова за по-изолираната употреба на отстъпителните изречения (което може да важи в пълен смисъл и за италианските отстъпителни изречения), а това означава, че отстъпителните конструкции притежават по-сложна семантика и затова исторически се появяват по-късно в сравнение с другите изречения. Усвояват се по-късно от децата и употребата им в езика не е висока. (Ницолова 2005: 225)

 

Преводът на пример 5 отново показва предпочитание към съчинителна връзка, която би могла да отслаби отстъпителното отношение, но го запазва, благодарение на наречието всячески. Инертността на героинята надделява въпреки подканянето ѝ да стане:

1. 5. Ma quel giorno avvenne il contrario: passò tutto il mattino, venne l’ora di colazione, e io, per quanto mi spronassi ad alzarmi, non mi ero ancora mossa (Moravia 2009:247).

Но в онзи ден стана обратното: измина сутринта, дойде време за обед, аз всякак се подканях да стана, ала така и не помръдвах (Moравия 1989: 181; превод Анелия Желязкова).

Физическото усилие и в примери 6 и 7 води до липсата на резултат – неефективна физическа съпротива; намален прием на храна, неводещ до отслабване:

6.  Senza dir parola, cercai di svincolarmi, ma era molto forte e, per quanto gli puntassi le mani contro il petto, sentivo che pian piano accostava il suo viso al mio (Moravia 2009: 96).

Безмълвно се мъчех да се откопча, но той беше много по-силен и колкото да опирах ръце в гърдите му, виждах как лека-полека лицето му се приближава до моето (Moравия 1989: 68; превод Анелия Желязкова).

1. 7. Ma per quanto mangiassi poco, restavo sempre massiccia come una statua (Moravia 2009: 21).

Но колкото и да се ограничавах в храненето, неизменно си оставах масивна като статуя… (Moравия 1989: 16; превод Анелия Желязкова).

Не само sforzare и съответните изрази изразяват усилието. Италианският глагол frugare, който буквално означава търся, тършувам, съчетан със обстоятелственото пояснение за място nel cervello, също успешно изразява процеса на напрежение, търсене, които не дават резултат. Преводният еквивалент на frugare би могъл да бъде ровя или търся. Съвременен тълковен речник на българския език (1999–2000: 780) дава следното определение на глагола ровя:

„Разг. Внимателно изследвам, проучвам нещо; занимавам се съсредоточено с нещо.“ Тази дефиниция дава основание да използвам алтернативата „ровя” в работния превод на български:

1. 8. Per quanto avessi frugato nel cervello in quei quattro giorni non avevo ancora la minima idea di qual genere di progetti Cena si fosse riempito la zucca. (Parise 1954)

Колкото и да ровех в съзнанието си в онези четири дни, нямах и най-малката представа какви планове имаше Чена в главата си (Преводът мой Д. Д.).

Не безразлична към семантиката на отстъпителното отношение е и позицията на подчиненото изречение. Ако отстъпителното изречениe стои след главното, се наблюдава известно отлабване на отстъпителното отношение. Това се вижда и в пример 9, който показва отстъпителното изречение, вмъкнато между главното и неговото подчинено допълнително изречение. Усилието може да представлява и неизказано желание за нещо, недостатъчен стремеж, който не води до искания резултат. Лексикално неизказаното желание се изразява чрез глаголни изрази, съдържащи съществителното desiderio.

1. 9. Era un bambino timido, arrossiva facilmente, e non avrebbe osato, per quanto ne avesse un gran desiderio, farmi vedere le sue opere (Levi 1990:187).

Това момче беше боязливо, лесно се изчервяваше и никога нямаше да се осмели, колкото и голямо желание да имаше, да ми покаже своите произведения (Леви 1965:181; превод: Мария Касърова).

В пример 9 душевното усилие е в противоречие с конкретните характерови особености на героя (боязливост, срамежливост), откъдето идва и липсата на резултат. Отстъпителното изречение и в оригинала, и в превода е вметнато между главното и неговото подчинено подложно изречение – фактичеки се касае за сложно сказуемо, разделено между главното и подчиненото изречение. Тази междинна позиция на отстъпителното изречение придава в известен смисъл някакъв вид доуточняване на мисълта на главното изречение. Българският еквивалент на per quanto също отбелязва идеята за количество, логично повлиян от прякото допълнение на отстъпителното изречение un gran desiderio:

Вмъкването на отстъпителното изречение между други подчинени изречения и главното го отслабва допълнително и това се вижда в примери (10-12).

Пример 10 показва недостатъчното желание или емоционално усилие за осъществяването на действието в главното изречение. Отстъпителното изречение има почти аксесоарен характер, подчинителната връзка не акцентира върху количеството усилие, а върху недостътачното условие чрез съюза въпреки че. Логическото ударение пада върху изречението non aveva mai potuto consultarmi (не можа да стори това) , което е същевременно подчинено относително изречение на главното, но и главно на подчиненото причинно изречение в крайна позиция:

1. 10. Avvenne che due giorni prima , il venerdì, morisse Poerio, quel vecchio barbuto che era malato da molti mesi e che, per quanto lo desiderasse, non aveva mai potuto consultarmi, perché era compare di san Giovanni del dottor Gibilisco (Levi 1990: 231).

Случи се така, че два дни преди това, в петък, умря Поерио, онзи брадат старец, който беше болен от много месеци, и въпреки че имаше голямо желание да дойде при мен на преглед,  не можа да стори това, защото беше кръстник на д-р Джибилиско (Леви 1965:222; превод Мария Касърова).

В пример 11 усилието е под форма на предварително очакване от страна на пишещия за усещане, което почти логично трябва да последва след като види отпечатаното си име под черта в книгата. Такова усещане за радост липсва, напротив, резултатът е обратен:

1. 11. Ma debbo innanzi tutto confessare che la vista del mio nome stampato lì, sotto quella striscia nera, per quanto me l’aspettassi, non solo non mi rallegrò affatto, ma mi accelerò talmente i battiti del cuore, che, dopo alcune righe, dovetti interrompere la lettura (Pirandello, 1991:78).

Ала преди всички трябва да призная, че моето име, отпечатано под черната черта, колкото и да очаквах това, не ме развесели, а ускори до такава степен ударите на сърцето ми, че след няколко реда трябваше да прекъсна четенето (Пирандело 1981:80-81; превод: Светозар Златаров).

Пример 12 на Пирандело предлага отстъпително изречение, изразяващо идеята за усилие – част от дълго сложно съставно изречение с няколко подчинени на главното. Отстъпителното изречение с per quanto, освен очевидното изразяване на усилието, има отново поясняващ характер към мисълта на подчиненото относително изречение, от което зависи:

12…mi sarei armato d’una discreta filosofia sorridente per passare in mezzo a questa povera umanità, la quale, per quanto avessi in animo di sforzarmi, mi pareva difficile che non dovesse più parermi un po’ ridicola e meschina (Pirandello 1991: 82).

…ще се въоръжа с една прилична усмихната философия, за да премина пътя си сред нещастното човечество, което сега вече, колкото и да се насилвах, ми се струваше смешно и жалко (Пирандело 1981: 84; превод Светозар Златаров).

Следващите два примера от Будзати отново доказват способността на съюза per quanto да се съчетава със семантично близки до идеята за усилие глаголи като tentare (опитвам се) и  scrutare (взирам се), които изразяват неуспешен опит за постигане на нещо. Опитът може да бъде както резултат от усилие на волята (13), така и чисто физическото зрително усилие да се види нещо (14):

1. 13. Per quanto tentasse …non riusciva a far rinascere i discorsi di un tempo, gli scherzi, i modi di dire (Buzzati 1979:156).

Колкото и да се опитваше…не успяваше да възобнови някогашните разговори и шеги (Будзати 1981: 115; превод Хубан Стойнов).

1. 14. …per quanto scrutasse la pianura col migliore dei cannocchiali d’ordinanza, Giovanni non riusciva ancora a scorgere alcun segno di attività umana… (Buzzati 1979:189).

…колкото и да се взираше в равнината с най-добрия от служебните далекогледи, Джовани не успяваше да забележи никакъв признак на човешка дейност…(Будзати 1981: 147; превод: Хубан Стойнов).

Пример 15 показва възможност за български еквивалент каквото и да, който би бил по-сполучлив от досегашните екиваленти колкото и да: 

1. 15. Si sentiva come se l’avessero frustato in faccia, e gli pareva che, per quanto dicesse e facesse, non sarebbe più uscito da quell’imbroglio (Pirandello 1995:77).

Чувстваше се като че ли са го ударили по лицето и му се струваше, че, каквото и да говори и да прави, нямаше повече да се измъкне от тази бъркотия (Преводът мой Д. Д.).

Причината за предпочитанието към каквото и да пред колкото и да се определя от глаголите говоря и правя, които в повечето случаи предполагат въвеждащо въпросително наречие какво, а не колко. Тази съчетаемост се обяснява от преходния глагол правя и типичното наречие при въпрос към прякото допълнение на преходния глагол.

Срв: Какво говоря, какво правя?

*Колко говоря? Колко правя?

По отношение на изразяването на усилие тук глаголите dire и fare биха могли да бъдат „неутрални“ към тази идея, но не са, защото съдържат в себе си значението на усилието, което не води до очаквания резултат. Отстъпителното изречение тук, макар и вметнато между главното gli pareva che и подчиненото подложно изречение non sarebbe più uscito da quell’imbroglio, този път определено няма само пояснителен характер. Отстъпителното изречение per quanto dicesse e facesse е необходимо за цялостния смисъл на сложното съставно с подчинено подложно изречение като изразител на беизходната ситуация, в която се намира пишещият.

 

Превод от български на италиански

 При превод от български на италиански per quanto е еквивалент на колкото и да, както и да.

В примери 16 и 17 преводният еквивалент на напрягам и мъча очаквано е глаголът sforzare.

1. 16. Колкото и да напрягам мисълта си, не мога да извадя от спомените един крещящ строен впряг, както е в гоголевската руска тройка… (Радичков 1978: 81).

Per quanto sforzi la memoria, non mi riesce di tirar fuori dai ricordi un tiro di cavalli snelli e vistoso come la troika russa di Gogol… (Radičkov 1999:41; превод:Вера Петрова).

1. 17. Колкото и да се мъча да намеря някаква последователност в събитията от онова време, да си припомня в какъв ден и кога точно е станало едно или друго събитие, всичко се струпва на едно място, събитията се застъпват по петите и се събират тъй плътно… (Радичков 1978: 192).

Per quanto mi sforzi di cercare una consequenzialità in quegli eventi lontani, di ricordare quando sia esattamente accaduta una cosa o l’altra, tutto si confonde, gli eventi si affrettano uno alle calcagna dell’altro e si fondono in maniera compatta…(Radičkov 1999:54; превод:Вера Петрова).

В пример 18 усилието не е явно изразено, но се съдържа в значението на глагола от подчиненото изречение сека. Наречието все в главното изречение изразява повторяемост и подсилва усилията, които обаче не дават резултат: българското „пониква“ непрестанно, вярата не се пречупва:

1. 18. И най-навътре, зад сто черупки, стоеше ядката, от която все изникваше българска Родопа, и колкото и да я сечаха, от ядката все никнеше българско дърво (Дончев 1983: 247).

E nel punto più interno, dentro cento gusci, stava il nocciolo donde spuntava sempre il Rodope bulgaro; e per quanto lo tagliassero, dal nocciolo spuntava sempre l’albero bulgaro  (Dončev 1973:420;  превод: Чичита Сакá).

В примери 19 и 20 per quanto е преводното решение на обобщителния съюз както и да с вече споменатия нюанс за начин на вършене на действието или начин в проявяването на усилието. Този път в превода на италиански усилието е предадено не чрез обичайния досега глагол sforzarsi, а с други глаголи, изискани от контекста. Глаголите в оригинала дебна и увещавам принадлежат към две различни семантични полета, но и двата съдържат в себе си идеята за време, което се изисква, за да се постигне крайната цел. Тоест усилието отново е налице, то е усилие на причакването на плячката/жертвата (19) и на убеждението (20). Резултатът от това усилие отново убягва на вършителя на действието:

1. 19. Водните жаби се изплъзваха от ръцете ни, както и да ги дебнехме, те ни усещаха и цопваха във водата… (Радичков 1978:200).

Le rane del fiume ci scappavano tra le mani; per quanto fossimo attenti a spiarle, loro ci sentivano e si tuffavano nell’acqua…(Radičkov 1999:62; превод:Вера Петрова).

1. 20. Както и да го увещаваше, Лазар отговаряше все тъй несвързано (Станев 1981:378).

Per quanto cercasse di convincerlo, Lazzaro rispondeva sempre in questo modo incoerente (Stanev, 1997:14; превод: Алесандро Дел’Агата).

Изборът на съчетания от глаголи като вглъбявам се, вярвам, мъча се, трудя се, изразяващи различната степен на усилието, и отрицателна глаголна форма в следващите примери от „Време разделно“ на А. Дончев (21–24)  показва съответствието между българския интензификатор колкото и да и италианския per quanto:

1. 21. Колкото и да бях вглъбен в себе си, не можех да не видя, че той изглежда развълнуван (Дончев, 1983:84).

Per quanto fossi sprofondato nei miei pensieri, non potei fare a meno di accorgermi che era turbato (Dončev 1973:145;  превод: Чичита Сакá).

1. 22. Колкото и да не вярвахме, че ще намерят пещерата, все губехме и последните свои сили от страх и очакване (Дончев, 1983:235).

Per quanto non credessimo che avrebbero trovato la grotta, pur tuttavia andavamo perdendo le nostre ultime forze nel timore e nell’attesa (Dončev 1973:400;  превод: Чичита Сакá).

1. 23. И веднъж на пладне, колкото и да се мъчеше да подскочи, слънцето не успя да надникне над стръмния северен склон пред нас (Дончев, 1983:236).

Finché un giorno a mezzodì, per quanto si sforzasse di venire fuori, il sole non riuscì a far capolino sul ripido pendio settentrionale di faccia a noi  (Dončev 1973:401;  превод: Чичита Сакá).

1. 24. И не разбрах, защото, както и да се трудех, не смогвах да изтегля товара (Дончев, 1983:233).

Е non compresi, poiché per quanti sforzi facessi, non riuscii a tirarlo su (Dončev 1973:396;  превод: Чичита Сакá).

Пример 25 на Блага Димитрова[1] съдържа колкото и да, но без характерните за изразяване на усилието глаголи, поне на пръв поглед. Началната позиция на главното изречение в цялата отстъпителна конструкция му придава повече тежест и по този начин твърдението, съдържащо се в него (институтът не може да замени дома), изпъква. Чрез помощта на колкото и да на това твърдение-факт се противопоставя усилието на отстъпителното изречение, което, макар и не така ясно изразено чрез подходящи глаголи, пак е налице: нежеланието (душевното усилие) на Бора да признае някаква неоспорима истина. Съпротивлението в този пример, за разлика от това в другите примери, е „меко“, „приглушено“, изразено от отрицателната форма на глагола искам:

1. 25. Бора Найденова все по-редовно не се прибира вкъщи. Институтът обаче не може да ѝ замени дома, колкото тя да не иска да си признае това (Димитрова 1981:158).

Bora Naidenova torna a casa con maggior irregolarità. L’istituto però non è in grado di sostituirle la casa, per quanto lei non voglia ammetterlo (Преводът мой Д. Д.).

Тук изниква въпросът дали в италиански може да се използва и друг отстъпителен съюз вместо per quanto. Евентуалният избор на съюза anche se може да зависи от фактори като честота на употреба (според GGIC 2001: 788) този съюз е пръв по употреба в съвременния италиански език ). Обективен фактор за първенството на anche se спрямо другите италиански отстъпителни съюзи е липсата на конюнктив вследствие на тенденцията за опростяване на езика, за която говори Р.Симоне:

…италианският език преживява поредица от преструктурирания, дори и драстични, които премоделират неговите характеристики в различни области и произвеждат опростяване. (Simone 1993: 62)

Замяната на per quanto с anche se е малко вероятно да притесни евентуалния италиански читател на превода на книгата на Блага Димитрова:

Bora Naidenova torna a casa con maggior irregolarità. L’istituto però non è in grado di sostituirle la casa, anche se lei non vuole ammetterlo (Преводът мой Д. Д.).

 В неговото съзнание ще присъства често срещаният съюз, изразител на отстъпително отношение. Възможно е идеята за интензивност на емоцията, която би се постигнала с per quanto, да се усеща в по-слаба степен.

Началната позиция на отстъпителното изречение, заедно с глагола надигам се, който лексикално не принадлежи към семантичното поле „усилие“, но в значението си съдържа почти „видимото, чисто физическо усилие“ за опит да се види нещо, отново изтъква липсата на резултат:

1. 26. Колкото и да се надигах на пръсти, нищо друго не можех да видя,защото бях много малък (Левчев 1989:27).

Per quanto mi alzassi, non riuscivo a vedere nient’altro, perché ero  molto piccolo (Преводът мой Д. Д.).

Освен per quanto и колкото и да и други отстъпителни съюзи, макар и по-рядко срещани, могат също да изразяват усилие. Макар че и nonostante che изразяват усилието благодарение на глагола мъча се и сложното сказуемо, показващо действие в развитие продължавам да подскачам.

27…разстоянието помежду тях е все едно и също, нито  момчето може да доближи чаплата, нито голямата крачеща чапла да се отдалечи, макар че продължава да подскача на дългите си крака и се мъчи да се залови с крила за нажежения и разреден въздух  (Радичков 1978:254).

La distanza tra loro è sempre la stessa: né il ragazzo riesce ad avvicinare l’airone, né il grande airone riesce ad allontanarsi, nonostante continui a saltare sulle sue lunghe gambe, aggrappandosi all’aria ardente e disciolta (Radičkov 1999:122; превод:Вера Петрова).

В пример 28 съюзът макар да с еквивалент benché продължава линията на неуспешното усилие, нещо повече, главното изречение показва не просто неочакван, а отрицателен резултат. Тук контекстът е важен за анализа – разказващото лице, поп Алигорко, сънува, а оттам идва нереалният контекст на примера:

1. 28. И макар да виках, никой не ме чу, а и сам оглушах (Дончев 1983:129).

E benché gridassi, nessuno mi udì e io stesso divenni sordo (Dončev 1973:225;  превод: Чичита Сакá).

Изводи:

От предложения корпус на италиански и български език и направения анализ могат да се направят следните изводи:

Италианският съюз per quanto, в съчетание с глаголи като tentare, sforzarsi, spronare, и неговите български съответствия колкото и да/както и да, в съчетание с глаголите опитвам се, старая се, напрягам се, насилвам се, въвеждат отстъпителни изречения, като оформят семантичното микрополе на душевно или физическо усилие, което не води до очаквания резултат. Напротив, в типичния дух на отстъпителната конструкция, в главното изречение се наблюдава неуспех от опитите на действащите лица в отстъпителното изречение да постигнат някаква цел. Чрез отстъпителния съюз per quanto, освен провала на усилието от отстъпителното изречение, виждаме нещо непредвидено, част от своебразната логика на живота, която обаче не винаги се вписва в строги поведенчески правила.

Същите разсъждения се отнасят и за българския интензификатор колкото и да, заедно с формата както и да, които не просто могат да означават висока степен на статичен или динамичен признак, а също така и да изразяват всичките нюанси на усилието: опит, старание, желание, стремеж, напрежение. Тези нюанси са обречени на неуспех поради естеството на отстъпителното отношение, от което изразяващите го съюзи per quanto и колкото и да са неразделна част. Анализът показа прилики между разглежданите съюзи в сравнение между двата езика – на семантично равнище per quanto и колкото и да са обединени от показателя „количество“, приложен по отношение на усилието, като допълнителен нюанс на начин на действие показва връзката както и да. Разликата между двете подчинителни връзки се разкрива на функционално равнище, като формата per quanto, в ролята си на съюз с втори елемент прилагателно име, приема неговото съгласуване. Еквивалентите му колкото и да/както и да остават непроменени поради неизменяемите относителни местоимения колкото и както и се съчетават непосредствено с глаголи или с глаголи, предшествани от прякото им допълнение. Същевременно другият (единствен в корпуса) срещнат еквивалент на per quanto – какъвто и да, има атрибутивна употреба заради формата какъв (въпросително местоимение за качествен признак), показваща признак на предмет и подлежаща на съгласуване със съществителното име, което придружава. Така формата какъвто и да/каквито и да и пр. се съчетава задължително и непосредствено със съществително име, последвано от глагол. Вариант на съчетание на формата директно с глагол не се допуска: Срв:

 … *каквито и [усилия] да полагаме, или *каквато и [оценка] да получиш

 Отстъпителното отношение с показаната си нарушена причинно-следствена връзка е част от по-глобалната семантика на своя „родител“ – причинно-следственото отношение. А то се основава на нормата или на очакванията на говорещия. В същото време примерите показват, че понятието „норма“ е относително и динамично и претърпява развитие. Наличието на провалено или неуспешно усилие, довело до липса на резултат, е красноречив пример за уникалността на житейските ситуации и поведенчески модели.

Езиковите примери от корпуса са своеобразна арена на действителността с всичките ѝ противоречия. А чрез езика като отражение на действителността (Бенвенист 1993: 31) разбираме, че има надежда за един все още разнообразен свят.

 

[1] За жалост Блага Димитрова има превод НА италиански само на поезията си (Dimitrova, B. Segnali, Poesie scelte 1937-1999, Roma: Fondazione Piazzolla, 2000; прев. Valeria Salvini).

 

Библиография

Андрейчин 1978: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София: Наука и изкуство, 1978.

Бенвенист 1993: Бенвенист, Е. Езикът и човекът. Превод от френски: Асен Чаушев, Георги Жечев, Силвия Ботева. София: Наука и изкуство, 1993.

Бояждиев, Куцаров, Пенчев 1999: Бояждиев, Т., Куцаров, И., Пенчев, Й. Съвременен български език. София: Д-р Петър Берон, 1999.

Генадиева-Мутафчиева 1968: Генадиева-Мутафчиева, З. Отстъпителните съюзи в съвременния български език. –  Известия на ИБЕ, т. 16. София: БАН, 1968, 639-650.

Генадиева-Мутафчиева 1970: Генадиева-Мутафчиева, З. Подчинителният съюз ДА в съвременния български език. София: БАН, 1970.

Георгиев 1983: Георгиев, С. Морфология на съвременния български език (неизменяеми думи). София: Наука и изкуство, 1983.

Георгиев 1996: Георгиев, С. Морфология на българския книжовен език. В.Търново: Абагар, 1996.

ГСБКЕ 1982а: Граматика на съвременния български книжовен език, т.2.София: БАН, 1982.

ГСБКЕ 1983: Граматика на съвременния български книжовен език, т.3.София: БАН, 1983.

Давидова 2021:Давидова, Д. Сравнително изследване на италианските и българските отстъпителни изречения, докторска дисертация. 2021.

Дограмаджиева 1974: Дограмаджиева, Ек. Синтактична характеристика от типа „който и да“ в съвременния български книжовен език.- В памет на проф. Ст.Стойков. – Езиковедски изследвания. София: БАН, 1974, 417-423.

Куцаров 1989: Куцаров, И. Очерк по функционално-семантична граматика на българския език. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, 1989.

Маслов 1982: Маслов, Ю. Граматика на българския език, София: Наука и изкуство, 1982.

Младенов, Попвасилев 1939: Младенов, С., Попвасилев, С. Граматика на българския език. София: казанлъшка долина, 1939.

Недев 1992: Недев, И. Синтаксис на съвременния български книжовен език.Силистра: финансирано издание от ПЧБ, 1992.

Ницолова 2005: Ницолова, Р. Семантика и прагматика на сложните съставни изречения с подчинени отстъпителни изречения. – Аргументна структура. София: СемаРШ, 2005, 225-234.

Пенчев 1985: Пенчев, Й. Подчинените „отстъпителни“ относителни изречения. – Славистичен сборник.  София: БАН, 1985,  38-41.

Петрова 2008: Петрова, С. Сложно изречение и езикови равнища. София: Skyprint 2008.

Съвременен тълковен речник на българския език с приложения. 1999-2000. Велико Търново: Gaberoff, 1999-2000.

Попов 1962: Попов, К. Съвременен български език, синтаксис. София: Наука и изкуство, 1962.

Стоянов 1980: Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. Фонетика и морфология. София: Наука и изкуство, 1980.

Трифоне, Палермо 2005: Трифоне, П. Палермо, М. Италианска граматика. Превод от италиански: И.Тонкин и Д.Карапеткова. София: Eмас. 2005

Ченева 1992: Ченева, В. Към въпроса за изразяването на обстоятелственото пояснение за отстъпка в руски и български език . София: Съпоставително езикознание, 12 (5),  13–20.

Dardano, Trifone,  1990: Dardano, Trifone. La lingua italiana. Bologna: Zanichelli. 1990.

Davidova 2019: Davidova, D. La congiunzione concessiva quantunque in due romanzi italiani degli inizi del ‘900 in un corpus di esempi tradotti in bulgaro.  – Beiträge zur Translation und Fachkommunikation. Sofia: New Bulgarian University, 2019, 267-276.

Fogarasi 1983: Fogarasi , M.. Grammatica italiana del novecento. Roma: Bulzoni editore. 1983

Herczeg 1959: Herczeg, G. Sintassi delle proposizioni subordinate nella lingua italiana. Budapest: Pubblicazioni dell’istituto italiano dell’università di Budapest, IX, 1959.

Herczeg 1964: Herczeg, G. Sintassi delle proposizioni subordinate nella lingua italiana. Budapest, 1964.

Herczeg 1977: Herczeg, G. Studi di grammatica italiana.. Firenze: Accademia della Crusca, 1977.

Mazzoleni 2001: Mazzoleni, M. Funzioni delle frasi subordinate. In: Renzi, L., Salvi, G., Cardinaletti, A. Grande grammatica italiana di consultazione, vol.II. Bologna: Il Mulino, 2001.

Moretti 1983: Moretti, G.B. Riflessioni sulla concessione e sulla ammissione nell’italiano contemporaneo. Perugia: LE Edizioni Università per stranieri, 1983.

Renzi, Salvi, Cardinaletti 2001: Renzi, L., Salvi, G., Cardinaletti, A. Grande grammatica italiana di consultazione, vol.I e Il Bologna: Il Mulino. 2001.

Serianni 1988: Serianni, L. 1988. Grammatica italiana. Milano: UTET.1988.

Simone 1993: Simone, R. Introduzione, all’italiano contemporaneo. Bari: Laterza 1993.

Художествена литература на италиански език:

Buzzati 1979: Buzzati, D. Il deserto dei tartari, Milano, Mondadori, 1979.

Levi 1990: Levi, C. Cristo si è fermato a Eboli, Torino, Einaudi tascabili, 1990.

Moravia  2009: Moravia, A. La Romana, Milano, Tascabili Bompiani, 2009.

Parise  1954: Parise G. Il prete bello, Milano, biblioteca Adelphi, 1954.

Pirandello 1991: Pirandello, L.Il fu Mattia Pascal, Milano, Oscar Mondadori, 1991.

Pirandello 1995: Pirandello L. Amori senza amore, Roma, Tascabili economici Newton, 1995.

Публикувани преводи от италиански на български

Будзати 1981: Будзати, Д. Татарската пустиня, превод от италиански: Хубан Стойнов, София: Народна култура, 1981.

Леви 1965: Леви, К. Христос се спря в Еболи, превод от италиански: Мария Касърова, София: Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1965.

Моравия 1989: Моравия, А. Римлянката, превод от италиански: Анелия Желязкова, София: Издателство на Отечествения фронт, 1989.

Пирандело 1981: Пирандело, Л. Покойният Матиа Паскал, превод от италиански: Светозар Златаров, София: Народна култура, 1981.

Художествена литература на български език:

Димитрова 1981: Димитрова, Б. Лице. София: Български писател, 1981.

Дончев 1983: Дончев, A. Време разделно, София: Издателство на БЗНС, 1983.

Левчев 1989: Левчев, Л. Убий Българина! София: Издателство „Български писател“, 1989.

Радичков 1978: Радичков,  Й.  Спомени за коне, София: Български писател. 1978.

Станев 1981: Станев, Е. Събрани съчинения, т.1, София: Български писател. 1981.

Станев 2005: Станев, Е. Крадецът на праскови, София: Захарий Стоянов, 2005.

 

Публикувани преводи от български на италиански

Dončev 1973: Dončev, A,. Manol e i suoi cento fratelli. Traduzione dal bulgaro di Cicita Saccà, Milano, Longanesi, 1973.

Radičkov  1999: Radičkov, J. Gente, gazze, cavalli, Traduzione di Vera Petrova,  Roma, Voland, 1999.

Stanev 1997: Stanev, E. Lazzaro e Gesù e altre storie. Traduzioni di Alessandro Dell’Agata, Giuseppe Dell’Agata, Daniela Di Sora, Nicoletta Marcialis, Roma, Voland, 1997.

Stanev 1995: Stanev, E. Il ladro di pesche. Traduzione di Danilo Manera,  Roma,  Voland, 1995.

 

Десислава Давидова има магистърска степен по италианска филология от СУ „Св.Климент Охридски“, както и диплом за втора специалност „Френска филология“. Понастоящем е главен асистент по италиански език към Департамент „Чужди езици и култури“ на Нов български университет, където преподава в общообразователните курсове по италиански език, както и в теоретичните курсове на Майнър-програма “Италианистика”. Професионалните й интереси са в областта на съпоставителното езикознание, синтаксиса, и превода. В момента е процес на хабилитиране

 

© Десислава Давидова

_________________________________________________________________________________________

© Събитие и текст. Поредица към сп. “Филологически форум”, No 1, 06.08.2024 г.