Да ме улови капката в пороя, да ме задържи, да ме смали, да пожълтее като пламък през окосена трева, да ме залюлее махалото на вятъра, да ме изрече и когато скъса мрежите, тънките въжета на ненавреме...

виж още »

Какавиди сме и вием възли, връзки, въжета във въздушен пашкул. Тук е топло, тихо. Танц на трептене. Тъгата се стапя и тайно трием тела в тъмнината. Нимфи сме и насаме никнем в нишки от ноти, в нощни но...

виж още »

Галя бретона в огледалото, пипам само собственото си високо чело. После – пърхам с миглите над светлосините очи, за които сигурно заслуга нямам, освен да съм наследница и да отворя дланите си със п...

виж още »

щурците на Суворов ни изпращат вървим с кашони лятото ни гони по реката ще ми липсва старият разсадник розовата ни пътека дюлята и орехът във двора щурците на Суворов ни изпращат леко побледнели ...

виж още »

Вървим напред, за да достигнем високата земя, и щом сме близо, тя се снишава. И ето че тревите ѝ, изсъхнали през късно лято, понасят тежестта еднакво – и на снега, и на краката ни. И ти бе там, и аз, и ги ...

виж още »