Поети сме, поети отговорности, хляб от несмелени залъци: вторично виреем, вторично създадени; покажете ми житото, което пожълтява помежду пръстите на изострените спомени, докато чакат светлозеле...

виж още »

смъртта идва насреща от най-далечното бъдеще където теб отдавна те няма отказвам да приема че тя управлява времето ускорява и намалява това черно пространство застинало в своята вечност между на...

виж още »

Смъртта прибира всички в обща пазва Смола и мед, пръстта кипи, краката се подуват от стоене, във жегата студът ти се поти и чака по-нещастно време. С три нови бръчки ще се разделим- една от слънцето, ...

виж още »

отминаха спокойните ни нощи, наситени с тиха обич: косите взеха да окапват, въздишките да се повтарят, телата да се претоварват в захватите на голата си смърт стана ветровито от дъха ни, предвестни...

виж още »

кратки сме колкото залитане в пропаст дали страхът свършва в първите мигове на пропадането секунда преди да ни оближе слънцето или мракът (зависи от коя страна на небето сме) и ни превърне в споме...

виж още »