преди време мислех че нашето царство може да бъде безкрайно събрани в голямата зала месингови лампи висяха на тънка полугола нишка от дървения таван птиците още не се бяха приземили в тесните си ...

виж още »

преплувани тела цъфтят по брега обезобразени от смяната на непознати сезони пясък залива видяното За автора: Стефан Гончаров е скандинавист, културолог, кино критик и докторант по теория на лите...

виж още »

мечтая за капка дъжд колкото кестен – да размести света, да го почисти от миналото, в което не помня вече ние с теб ли събирахме кестените от земята, или те нас от небето За автора: Боряна Богданова ...

виж още »

Почти не си спомнях онази лудост, в която толкова много те е страх да станеш и да направиш онова, което ще спре страха ти завинаги, защото знаеш, че завинаги е имало толкова много пъти, че да повярва...

виж още »

Само за ден всичко се променя – въздухът се навлажнява като дълго използвана кърпа, ухае на нещо познато. Дали някога навикът просто ще измести подробностите? Мухите също изчезват с първите хладн...

виж още »