АЛЕКСАНДРИЙСКИ ДЕТАЙЛИ

(една възможна посока за интерпретация на романа „Детайлите“ от Ия Йенберг)

РЕЦЕНЗИЯ[1]

Мартин Стефанов

Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България

 

Интеракцията на едно (литературно) произведение с неговите реципиенти е много важна, тъй като понякога тъкмо по-широката му рецепция отваря поле за неговата интерпретация. В повечето случаи за нас тази интеракция с текста е изцяло субективен акт, при който ние самите сме в ролята на читателя.

Не по-малко интересна обаче е комуникацията между две произведения, а двата може би най-чести канала на комуникация между текстове са директен и индиректен (чрез посредник). Директният се осъществява, когато в един текст има експлицитни препратки (оставени от автора) към определен друг текст. Индиректният е като че ли по-сложен, но по същество – също е директен. Той се осъществява, когато читателят, въз основа на субективни асоциации, свързва два текста. В този случай те отново комуникират директно, но интеракцията е ограничена само до читателя.

В този смисъл за мен е несъмнено, че следващите два текста, които ще спомена, комуникират помежду си в моята собствена интерпретация на самите тях, но между тях има и немалко експлицитни паралели, които им позволяват съвсем реално да общуват помежду си и извън рамките на моето възприятие за тях. Този факт, от своя страна, има потенциал да зададе посока на рецепцията, а оттам – и на интерпретацията. Трябва да подчертая, че тази комуникация се осъществява тъкмо на равнище произведение – произведение, а не писател (съвременен) – произведение (класическо), т.е. тя според мен не е преднамерено търсена.

Тези мои размисли бяха натрапчиво предизвикани от романа „Детайлите“ на Ия Йенберг. Книгата представя четири истории за четирима близки на нараторa – жена в началото на 50-те си години. Самите истории се развиват през 90-те години на XX век в Стокхолм, а всяка една от тях носи името на един от тези четирима близки – Юхана, Ники, Алехандро и Биргите. Четирите истории не следват хронологичния ред на конкретни събития, а наративна хронологичност отсъства и във всяка от тях поотделно.

Тези структурно-композиционни детайли са важни, тъй като тъкмо чрез тях романът на Ия Йенберг комуникира  с един друг текст и може да се чете и интерпретира в съпоставка с него. Разбира се, поради липсата на конкретни и еднозначни препратки, оставени от авторката (тя споменава няколко други текста, като сред тях се откроява „Нюйоркска трилогия“ на Пол Остър[2]), този паралел се случва най-напред в съзнанието на реципиента на текста.

През цялото време, докато четях „Детайлите“, не можех да се отърва от натрапчивото сравнение с „Александрийски квартет“ на Лорънс Дърел. „Александрийски квартет“ е роман, съставен от четири книги, в първите три от които се представят сходни събития с акцент върху един от различните участници в тях, като по този начин самите събития биват реконтекстуализирани, докато четвъртата поставя фокуса върху отношенията на наратора с четвърти участник в събитията, но действието в нея се развива малко по-късно (три от книгите имат един и същ наратор, а единствено третата по ред е написана в трето лице ед.ч.). Четирите книги носят заглавия по имената на четиримата участници в събитията, които стоят в центъра на историята – Жюстин, Балтазар, Маунтолив, Клия.

Още на пръв поглед се забелязва едно добре изразено сходство – четирима различни протагонисти и четири истории. Но докато в „Александрийски квартет“ три от четирите истории проблематизират въпроса за отношението между субект и обект в сюжета, то в „Детайлите“ четирите истории представят (нехронологичните) спомени на наратора за връзките ѝ с четирима нейни близки. Повторната поява на елементи от предходния сюжет обаче не цели тяхната реконтекстуализация. На пръв поглед, въпреки сходната структура, в концепцията има известна асиметрия.

Това разминаване обаче може да бъде елиминирано, а ключът за това се крие в първата история от „Детайлите“ – Юхана. В нея е изложена идеята за Аз-а като комбинация от Аз-овете на всички хора, с които животът ни е свързал. Това отваря поле за интерпретация в посока, която доближава книгата до „Александрийски квартет“ – т.е. нараторът, бидейки съставен от Аз-овете на всеки един от приятелите, връзките си с които разказва, всъщност описва себе си (събития от своя живот), като във всеки един от разказите превес взема някой от Аз-овете чрез спомените за него. В потвърждение на това последната история започва със следното изречение, което още веднъж затвърждава тази теза: „Живеем толкова много животи, побрани вътре в нашия живот – по-малки животи с хора, които идват и си отиват, приятели, които изчезват, деца, които порастват, и аз никога не разбирам кой от моите животи всъщност е рамката“ (Йенберг 2023: 129).

Т.е. така както „Александрийски квартет“ представя различни версии на историята на една компания от приятели в град Александрия малко преди и по време на Втората световна война, така „Детайлите“ представя четири версии на историята на една сега вече 50-годишна жена от Стокхолм през 90-те години на миналия век[3]. Така както в „Александрийски квартет“ не съществува рамка, така рамка не съществува и в „Детайлите“. В допълнение може да се добави, че най-общите очертания на въпроса за личността и идентичността са ключови и за „Нюйоркска трилогия“ на Пол Остър – романът, който в комбинация с треската стартира серията от спомени на наратора.

[1] Йенберг, Ия. Детайлите. Прев. Стела Джелепова. София: Orange books, 2023.

[2] Впрочем по време на разговора с нея на Софийския международен литературен фестивал Ия Йенберг каза, че често се връща тъкмо към Пол Остър и към Греъм Грийн.

[3] Ще си позволя да отбележа, че имах възможността да споделя тази своя гледна точка лично с авторката по време на 11. Софийски международен литературен фестивал и тя потвърди подобна възможна интерпретация.

За автора. Мартин Стефанов Стефанов завършва специалността Славянска филология с профил Сръбска и хърватска филология и втора специалност словенски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докторира в катедра Славянско езикознание, където преподава от 2009 г. Основните му научни интереси са в областта на историята и съвремието на южнославянските езици.

E-mail: martin.stefanov17@gmail.com