СБЛИЖАВАНИЯ И РАЗНОРЕЧИЯ : ПУШКИНОВАТА БАЛАДА „РУСАЛКА“ И НАЙДЕН-ГЕРОВАТА „САМОДИВА“

Диана Стаменова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

APPROACHES AND DIFFERENCES: PUSHKIN‘S BALLAD “THE MERMAID” AND NAYDEN GEROV’S BALLAD “SAMODIVA”

Diana Stamenova

Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)

 

This paper examines the comparison between Pushkin’s ballad “Mermaid” and the unpublished Nayden Gerov’s work “Wood nymph” (“Samodiva”). It follows Gerov’s ways of adapting Russian texts and fables, the origin of some interesting words and the features of the era of Romanticism. Many interesting works can be found in the old unstudied archives. “Mermaid” and “Wood nymph” are really similar but there is more to them that the first glance can’t reveal. Both works are results of a lot of work and meaningfulness from their creators and have something unique that represent the country and the features of the era the   authors   lived   in.

Keywords: Nayden Gerov, Pushkin, comparison, ballad, poem, Romanticism, Bulgarian National Revival

Статията проследява сравнението на баладата на Пушкин „Русалка“ и нейната адаптация – „Самодива“, направена от Найден Геров. Ще се обърне внимание на начините на адаптиране на чужд текст и редакциите на българското адаптирано стихотворение в непубликувания архив на възрожденеца. „Русалка“  и „Самодива“ на пръв поглед са еднакви, но, при по-задълбочен прочит, лесно ще се откроят белезите на различни епохи и тяхното влияние върху авторите. Изследването цели да покаже, че две така подобни творби могат да имат съвсем различни поводи за написване и да отразяват различаващи се цели, подходи и интереси на авторите.

Ключови думи: Найден Геров, Пушкин, адаптация, балада, стихотворение, Романтизъм, Възраждане

Настоящата статия е насочена към сравнението на баладата на Пушкин „Русалка“ и нейната адаптация от Найден Геров, под заглавие „Самодива“. За да бъде навлизането в темата по-лесно, ще започна с няколко думи за Найден Геров и неговия архив. Можем да разберем много за същността на даден човек, като се докоснем до неговото ръкописно наследство, до текстовете, които е създавал, когато е бил насаме със себе си. Найден Геров е български писател, фолклорист, езиковед и  общественик, създател на първата българска поема и начало в много отношения. Той ни е оставил доста богат архив (Панчев 1923: 2), съдържащ обилна кореспонденция, поезия и голям брой научни трудове^[1].

Настоящото изследване е резултат от работата с архива (Фонд 22, а. е. 589, л. 1-171), в който се откриват  адаптирани басни,^[2] няколко епитафии и значителен брой стихотворения. Процесът на адаптиране на чужди творби понякога прави компромис спрямо езика, стила на оригинала и дори предопределя избора за превод на даден класически образец – на първо място, да е съобразен с просветителски цели (Спасова 2020: 46), и на второ – да бъде максимално съобразен с преводния език и целта на адаптирането.^[3] Когато адаптира текстове, авторът може дори да добавя или изпуска теми и мотиви от оригиналната творба в зависимост от задачите на работата. Както адаптациите на текстове, преводите също могат да съдържат леки промени, обслужващи логическата свързаност между оригинала и преводния текст и изискванията на езика, на който се превежда. Найден Геров е започнал творческата си дейност с преводи на басни,^[4] в процеса на което се е насочил към метода на адаптиране на чуждите текстове.^[5] В архива му се откриват преводни текстове на анекдотите на Иван Крилов^[6] – „Орел, рак и щука“, „Вълк и котка“, „Мишки“^[7], „Гъски“ и други.

Между архивните страници попаднах на стихотворение, озаглавено „Самодива“, поместено в подвързия от 1842 година. Още при първия му прочит то би привлякло вниманието на всеки, който се е срещал по-задълбочено с руската литература, защото се открива голяма междутекстова прилика между него и не така известната Пушкинова балада „Русалка“ от 1819 година. Архивът на Геров не е публикуван почти никъде и произведенията в него, заедно с автора си, са останали непознати за голяма част от хората, което изключително много затруднява процеса на търсене и намиране на информация в помощ на неговото качествено анализиране. Найден-Геровата „Самодива“ остава скрита за читателската аудитория, тъй като не се среща никъде в сборниците с поезия от автора. Пушкиновата балада „Русалка“ също остава непривлекателна за българската и руската критиката творба, поради „сянката“, в която я поставя едноименната недовършена драма на руския писател. В сегашната статия предлагам анализ и сравнение на двете творби,^[8] които съм поставила в приложение^[9] към статията:

И в едното, и в другото произведение се разказва историята за монах, който избира да води аскетски живот, но бива омаян от красива русалка, защото се отдава на любопитството си, като така става жертва на митичното морско създание и намира смъртта си в речните води.

Написано през 1819 година, „Русалка“ не е от добре познатите Пушкинови произведения. Посредством засиленото присъствие на митичното, Луната^[10], като разделител на земното от отвъдното, надвиващото у героя любопитство и детайлната описателност на природата, баладата носи чертите на романтическа^[11] творба, но трябва да се отбележи, че по това време е твърде рано за Романтизма да навлезе в Русия и по-скоро Пушкин е „доловил“ предварително чертите на новата епоха, която предстои да се развие в следващото десетилетие. По-коректно би било да приемем, че в случая става дума за проявление на т.нар. „Бунтарски романтизъм“.^[12] Поезията на Пушкин е полезна за това, което предстои. Той взима много от западноевропейската литература и го въвежда в руската трагедия, а литературата тогава е регулатор на политическите процеси.^[13]

Освен с изброените по-горе черти, Романтизмът най-общо се характеризира и с изолираността на героите. При тях са водещи ирационалното, голямата емоционалност, философските размисли, интересът към фолклора, бягството от действителността, символността, сънят и лудостта. Други отличителни черти са опозициите, като земя и небе, ден и нощ, добро и зло, реално и въображаемо, красиво и грозно. За постигане на връзката отвъдно-земно (земя-небе) освен образа на Луната, в баладата присъстват и езерото и мъглата. Езерото символизира земния свят, Луната – небесния, а мъглата е свързващото звено между тях. Има противопоставяне на външния вид и характера.^[14] Среща се поява на митични и вълшебни същества,^[15] владеещи различни сили. Епохата позволява и смесването на жанровете, като има комбинации от трагично и комично, високо и ниско. В баладата „Русалка“ се откриват още аспекти на изолираността на героя – монах, превес на рационалното над емоционалното, интересът към чуждото и непознатото в персонажа на русалката, символите^[16] от природата и явленията, предсказващи събитията, които ще последват.

Интересно е, че мотивът за русалката^[17] се появява при Пушкин като заглавие три пъти, но на произведения с различни жанрове – балада от 1819 г., песен от 1833 г. и драматургичен опит, започнат през 1829 г. и завършен през от 1837 г., като драмата не е била озаглавена от автора, а е получила името си по-късно при публикуването ѝ. С това ясно се вижда, че фолклорният сюжет за митичното същество е представлявал интерес за поета. Авторът се е отнасял критично към работата над творбите си, за да намери най-подходящия момент за вплитането на даден мотив,^[18] а към образа на русалката се е връщал и е работил над него в продължение на години.

Русалката, като образ от народното творчество, съдържа в себе си повече значения, предимно негативни, а Пушкин дава основания, че е запознат много добре с народните мотиви и символи, защото ги спазва до последната подробност – от образите на мрака, Луната и мъглата, като предвестници на идващото злощастие, но и като образи на нощта, която се свързва с тъмните сили и времето им на действие.

Интересен аспект в баладата е моментът, в който русалката реши косите си. Етнографските проучвания върху русалките в руската култура посочват, че „когато косата на водната красавица изсъхне, тя умира. Затова тя се старае винаги да носи със себе си магически предпазен предмет гребен. Малките коси се разрастват не толкова с естетична, колкото с профилактична цел. Докато трае разресването от тях, непрекъснато струи вода. Ако речната кокетка се отплесне и прекали с тези действия, тя може да наводни цели местности.“ (Илчева 2002: 26).

Идеологията на Романтизма е съсредоточена върху вътрешния свят на героя и неговите преживявания, емоции и страст – в баладата можем да проследим чувствата на уплах и удивление от митичното същество, които изпитва монахът, също така е налице и може би несъзнателното му душевно вълнение и желание да види отново русалката. Друга романтическа черта е пейзажът, който влиза в съответствие (Стоянов 2005) с чувствата на героя и внася промяна в тях, като вестител на нещо голямо, което е напът да се случи:

„Однажды летом у порогу                                                                                                                                                                 Поникшей хижины своей Анахорет молился богу. Дубравы делались черней;

Туман над озером дымился, И красный месяц в облаках Тихонько по небу катился. На воды стал глядеть монах.

Глядит, невольно страха полный; Не может сам себя понять…                                                                                                                                         И видит: закипели волны                                                                                                                               И присмирели вдруг опять…“

В баладата „Русалка“ видимо проличава интересът на автора към фолклора^[19]. В нея не виждаме твърде характерния за Пушкин мотив „любов към природата“, което също е присъщо за романтическата идеология. За руския поет също е много характерно да вплита скрити послания в творбите си и като читатели, веднага бихме погледнали за авторови кодове измежду стиховете на баладата, но тук няма специфични скрити символи, отнасящи се до значението на творбата. В нея просто по майсторски начин са интерпретирани фолклорни елементи, като присъствието на религиозното в текста също буди интерес, поради сложното отношение на автора към християнската религия.^[20]

С казаното досега за „Русалка“, ще насоча вниманието към „Самодива“, като за начало бързам да отбележа, че стихотворението от архива на Найден Геров по-скоро трябва да се определи като адаптация на руската балада, а не превод, защото тук са отстранени някои важни за Романтизма черти, като образа на луната и чувството за страх у монаха, когато вижда митичното създание. За сметка на това, в побългарения вариант присъстват нововъведения – промененото заглавие, името на магическото съзнание, както и буйният вятър, появил се непосредствено преди появата на тайнственото същество. Русалката е митично същество, което присъства в славянската митология, но в традиционния български фолклор, тя е изместена от самодивата.^[21] За разлика от русалките, самодивите обитават земните пространства, където правят ритуали и играят самодивски хора  (Дамянова 2003). В текста на Найден-Геровата „Самодива“ не присъства написано, че излязлата от водите на езерото жена има опашка, така че съвсем спокойно можем да се говори за самодива, която е плувала във водата. За тези митични същества е известно, че живеят в горите, като се срещат и около водни басейни, в периода от пролет до есен.^[22]

Найден Геров е познавал добре народните ни предания и умело е боравил със знанията си за тях. Също като Пушкин, българският възрожденски поет е разработвал творбите си, съобразявайки се и с най-малкия детайл. Той не е направил просто превод на Пушкиновата балада, нито е прибегнал до плагиатство, а чрез нейното адаптиране на български е доказал, че и на този език може да се пише добра поезия, като същевременно я е доближил максимално и коректно не само до езиковите норми и стил, но и до преданията ни. В подкрепа на това ще кажа няколко твърдения:

Много доброто познание на Геров върху българския фолклор се дължи на факта, че като секретар и помощник на Васил Априлов, както и като част от Одеския литературен кръг, той участва в обсъждане на мястото на българския фолклор в културата ни. Благоприятства и възможността, която авторът е имал, да обикаля из България и да събира народни песни и умотворения, в следствие на което няма как да не е бил запознат с образа на самодивите и техните характеристики и отличителни черти.

Според фолклорните предания, самодивите излизат вечерно време до вода, където изпират дрехите си и плуват голи. Найден-Геровата мистична героиня също е описана като гола при появата си („жена въ водѫтѫ плува гола.“);

Самодивата се среща и като вила^[23] или самовила, а праславянският корен на думата „вила“ носи значението на виелица, вихрушка и необуздана сила. От адаптацията на Геров виждаме, че жената се появява с излизането на силен вятър и изчезва със завихрянето на вихрушка. Авторът дори е използвал наречието „отново“, с което е подчертал природното явление. При Пушкин не се говори за виелица, като от природните черти ги има само притъмняването, мъглата и кипящите вълни, от които излиза русалката.

Има много интересни различия, които се наблюдават в двете творби, но при първия прочит могат да бъдат изпуснати. Съществена разлика между двете произведения е това, че при Найден Геров няма строфично разделение, както при Пушкин. „Самодива“ е с десет стиха по-кратка от „Русалка“, а в руската балада русалката се появява два пъти, докато при българската адаптация това се случва само веднъж. Пушкин е конкретизирал, че действието се извършва през лятото, а при Геров няма такова уточнение, освен че гората е зелена. Интересно е, че при Пушкин е употребено множественото число на думата „дъбрава“, която е била позната и в българския език по онова време, но Геров е предпочел да включи в творбата си не нея, а съществителното „гора“.

В образа на самодивата има повече динамичност, защото тя излиза до брега и се заиграва с монаха, докато русалката само стои там, откъдето е излязла, но за сметка на това при Пушкин митичното създание е описано по-ефектно, тъй като има повече внимание върху неговата поява и представянето на външността му е по-разгърнато, поради факта, че Романтизмът акцентира върху красотата. Ако се спрем по-внимателно на поведението на двете създания, ще забележим, че действията на Найден-Геровата самодива са разгърнати по-обширно, докато тези на русалката при Пушкин са по-отбрани и някак си създават по-мистифициран и завладяващ образ. Наблюдения, което могат да се пропуснат, са, че при Геров има отбелязано укротяването на езерото, докато в руския оригинал този момент липсва, както и че руският писател използва за топос река Днепър, която се е смятала за местообитание на тези мистични същества  (Шафарик 2018: 21). Найден Геров е използвал неконкретизирано езеро^[24] за мястото на случващото се в своята история, като разминаването в полетата на действието е още едно доказателство за това, че стихотворението е адаптация, а не превод. Има различия и при реакциите на монасите. При Пушкин отшелникът все си представя русалката, докато Геровият Анахорет е изпълнен от желанието да я види и затова я търси.

При Пушкин русалката идва със свечеряването и луната. В последния стих е представено как монахът чака русалката цял ден на брега, като това се разбира от наличието на описана картината на свечеряване и изтичане на деня, а това според мен може да се чете и като символ на изтичането на времето на самия монах. Различното при Геровият отшелник е, че той е стоял на прага на колибата си в очакване да види непознатата.

Въпреки тези отличия, разбира се не липсват и прилики между двете произведения – сюжетът е еднакъв, началото и краят съвпадат, има и стихове, които са почти идентични:

„Русалка“	„Самодива“
„Туман над озером дымился“     „Хохочет, плачет, как дитя“   „И чешет влажные власы“   Зовет монаха, нежно стонет… «Монах, монах! Ко мне, ко мне!..»“	„…и езеро да се чернѣе: покрыло се съ гѫсты мѫглы“   „пищи, врещи като дѣте“   „и мокрѫтѫ коса си рѣши“   „и выка жално: „Отче, отче! „Я  обѫрни камъ мене очи! „Ела, ела тозь часъ при менъ“!“

Прилики има и в двете появявания на русалката, които са съпроводени от промяна в природните условия, поява на създанието и внезапното му изчезване, след което става тихо и кротко.

Докато разглеждах двете произведения, вниманието ми привлече едно особено назоваване на отшелника, а именно съществителното „анахорет“. В Пушкиновия оригинал думата е използвана с главна буква, но трябва да се има предвид, че с нея се отбелязва и началото на нов стих.  Интересното тук е, че в адаптацията на Найден Геров думата се среща четири пъти, все с главна буква,  докато при Пушкин присъства само веднъж.

Необичайната употреба на думата в адаптацията на Геров ме подтикна да направя изследване на нейната етимологията, при което открих, че „анахорет“ идва от древногръцкото „ἀναχωρητής“  (anakhōrētḗs, „anchoret“), минава през ἀναχωρέω  (anakhōréō, „отдръпвам се, пенсионирам се“), което се асоциира със средновековния латински „anchorita“, от който се е появило латинското „anchorēta“, вариант на „anachorēta“  („anchorite“). За първи път нейната употреба е засвидетелствана през XV век. Съществителното не е било част от българския език, но го е имало в руския, като днес вече се води архаична дума. Има го и в църковнославянските, но не и в старобългарския и съвременните български речници. Важно за отбелязване е, че църковнославянският език е с особено силно влияние през Възраждането и играе ролята на връзка между старо- и новобългарския език, което, заедно с факта, че българският възрожденски писател е бил добре подготвен филолог, с познания по съседните езици, прави вероятността Геров да не е познавал думата по-малка. Въпреки това „анахорет“ не присъства в съставения десетилетия по-късно речник на възрожденеца, нито в тези на Александър Дювернуа и Иван Богоров, които са се появили малко преди Геровия.

„Анахорет“ е човек отшелник, този, който се е самоизолирал от другите по свое желание, точно както при идеите на Романтизма, което, въпреки познанията на Геров,  ме кара да мисля, че Пушкин го е написал с главна буква, за да изтъкне отчуждението на монаха, а Геров го е разбрал погрешно. Неслучайно много сериозно баладата започва с описанието на оттеглилия се от светския живот отшелник. В началото на „Самодива“ обаче също има акцент, че гората е отдалечена от хората.

Както вече се спомена, думата я има в църковнославянския речник  (Дьяченко 1900: 16, Бончев 1952: 126) и първоначално не е била аналогична на „отшелник“, дори обратното – използвала се е за монах, живеещ в килия на манастир, а не за човек, усамотен в пустинята.

Друго, което ми се стори интересно, е, че Пушкин е използвал повече пъти от Геров съществителни за назоваване на фигурата на монаха,^[25] а за русалка е използвана само „жена“ и веднъж „дева“, което е със старинно значение и тогава е било равносилно на момиче.^[26] В адаптацията на Геров на мястото на девата, авторът е поставил съществителното „мома“, но след това го е поправил на „жена“:

Анахоретъ осталъ да мысли,

годинытѣ си вечъ не числи,

не моли Бога вече той,

а салтъ стои на прагѫтъ свой;

два  дня въ колибѫтѫ не влази:

надеждата го лѫже

да види паки тазъ женѫ.

На третiйтъ денъ той що стана?

На езерото у водѫтѫ

бѣлѫ брадѫ нашли дѣцата.

Найден Геров влага много старание във всяко свое начинание и това личи от многобройните авторедакции върху текстовете му. Доказателство са трите варианта^[27] на „Самодива“ в архива на писателя,^[28] в които се чуди между словореда от гледна точка на благозвучие. Работата му върху баладата датира от 1841 година, като двата останали преписа са само кратки откъси и в архива му се намират в недатирана папка,^[29] наместена най-открая, години след появата на първия вариант, което означава, че се е връщал към този си опит за доказване, че българският език е подходящ за създаване на поезия. Не открих други произведения от архива на Геров, които да са адаптирани до такава степен от руски образец и вероятно няма такива, защото „Самодива“ се намира в подвързията с басни и няма други поетични трудове в папката, освен няколко авторски стихотворения. А как точно е стигнал до Пушкиновата „Русалка“? Дали по случайност, или защото баладата е отражение на фолклорни идеи? Дали му се е харесал Пушкиновият модел на стиха, или поради други причини – към този момент остава само да гадаем и да търсим отговор в така обемния му и цялостен, но слабо проучен архив.

^[1] Архивът на Геров, в който се съхраняват многобройни доклади, записки и рапорти, е може би най-обемният и запазен набор от ръкописи и документи на деец от Българското възраждане. Той е ценен източник на информация, която допринася не само от литературна гледна точка, но и от историческа.

^[2] Найден Геров започва творческия си път с преводи на басните на руския поет Иван Крилов, но е повлиян и от Державин, Хомяков, Пушкин, както и от неспоменат френски образец  (като ученик в Русия, той е смятал, че тамошният език би бил по-благоприятен за развитието на нова и по-добра поезия, която да замени изчерпалата се даскалска поезия, подражаваща на сръбския модел на писмо (Арнаудов 1923: 734). Баснята през Възраждането е средство за въздействие, тъй като има дидактическа функция.

^[3] Въпросът за българският език, като подходящ за писане на добра поезия, е породил дискусия на една от срещите, които са се провеждали в дома на Мутеви в Одеса, като Найден Геров е бил твърдо убеден, че създаването на български поетични творби е възможно и дори се е заел да го докаже.

^[4] За периода на Българското възраждане адаптацията и преводите на текстове са изключително важни за развитието на културата и езика. Все пак главната идея на просветителите през възрожденския период е била да „събудят“ народа и да му вдъхнат самосъзнание. Също така за Геров е било от голямо значение да докаже на обществото, че нашият език е подходящ за развитието на поезия точно толкова, колкото и руският, който и използва за образец. Русия също кодифицира езика си, но много по-рано. По времето на Българското възраждане в Русия е започнал развитието си класическият период, като Пушкин е загатнал основите на Романтизма и е поставил благоприятна почва за развитието на това ново направление. В България няма как да се говори за романтически наченки, защото литературните направления са навлезли смесени, поради дългите години на лишаване на литературата от развитие по време на османското владиче

^[5] Разликите между преводните басни на Герови и оригиналните на Крилов се съдържат в наименованията на хора, животни и природни обекти, като Геров е използвал познати за българите названия (български имена вместо руски, Стара планина вместо гора, както и животински названия, като „магарица“ и „ждребе“ вместо „баран“ и козле в баснята „Вълк и котка“, орел вместо лебед в „Орел, рак и щука“, „селянин“ вместо „мъж“ в „Гъски“ и други).

^[6]  Руски баснописец, живял и творил до средата на 19. век.

^[7] Има един и същи вариант при Лафонтен, Димитър Хвостов, Александър Измайлов, като само при Измайлов и Геров има изведено поучението, но при Геров е като обръщение към българите.

^[8] Максимално коректният анализ изисква работата с текстовете да бъде в оригиналния им вид.

^[9] Вж: Приложение №1.

^[10] „Според русините месецът е слънце за удавниците – те излизат през нощта от водата и се сгряват на неговата светлина. И тази представа произхожда от по-късно време. Тамошните поети сполучливо я използват в своите произведения.“  (Шафарик 2018: 21).

^[11] Много характерна за Романтизма е и темата за връзката между любовта и смъртта, която в случая на Пушкин се постига посредством образа на русалката.

^[12] Когато романтическите черти навлизат с пълна сила във вече установения свят на разум и ред, в  литературата се заражда желанието за бягство от действителността. Когато сблъсъкът между отблъскващото настояще и идиличният измислен свят се осъществява, поетът може да поеме по два пътя на съпротивление с реалността – агресивно/бунтарски (моделът е въведен от Байрон и Пърси Шели) или съзерцателно. В Пушкиновите творби преобладава героят-бунтар. (Димитров 2023: 322)

^[13] Интересът на Пушкин в един момент го прави „неудобен“ за властта и така в един момент той си навлича екстрадиция и заточение.

^[14] Русалката е красива, но представлява опасност за смъртните, а монахът е духовно лице, което се отдава на изкушението, а грехът му по-късно бива изплатен с цената на неговия живот.

^[15] Русалки, духове, таласъми, герои-изроди, олицетворени животински персонажи, герои, владеещи метаморфоза и други.

^[16] Луната, мъглата, бурните води и чувството на страх у героя, мракът и мъглата.

^[17] „За това, че русалките са били богини на реките и потоците, свидетелства самото им название, което е производно от праславянската дума русло (rusa), т.е. река. Първородната славянска дума като обобщаващо название е жива само у русите в думата русло със значение на: а) корито на река; б) дълбочина, вир, воден басейн. Ала почти всички славяни малко или много използват думата за назоваване на реки и на прилежащите им градове и села.“ (Шафарик 2018: 19).

^[18] Интересен случай, свързан с образа на мелничаря в Пушкиновите творби и задълбочената работа на автора над творбите, е разгледан в книгата на проф. Людмил Димитров  (Димитров 2017: 156).

^[19] В славянските литератури фолклорният сюжет за русалката-похитител е добре развит при авторите от украйна – Гулак Артьомовски („Рибалка“, 1827 г. – сюжетът е изграден по подобие на модела на Пушкиновата „Русалка“, но жертвата е рибар, а не монах),  Богдан Залески („Русалки“, 1829 г. – тук мотивите са по-светли и русалката има топли, човешки черти  (Григорова 2003: 65) и Тарас Шевченко  („Русалка“, 1846 г.), както и при полякът Адам Мицкевич („Свитежанка“, 1922 г.). От руската литература освен Пушкин, „Русалка“ пише и Лермонтов, като „начинът, по който той пресъздава русалката, подсказва, че стихотворението е вероятна контрареплика на Пушкиновата версия на този приказен персонаж.“ (Чолакова 2018: 118).

^[20] Християнството е един от четирите основни културни кодове, които преобладават в творчеството на автора и присъства в много от неговите произведения (Маджуров 2006: 21), но връзката на поета с религиозното е променлива, тъй като в началните години на писателската си дейност той се обръща иронично към тази тематика, докато по думите на архимандрит Павел Стефанов (Стефанов 1999: 41) и проф. д-р Николай Маджуров (Маджуров 2006: 7), благодарение на московския митрополит Филарет, Пупкин получава прозрение към християнските идеи. Баладата „Русалка“ е именно от ранното Пушкиново творчество и в нея водещата фигура е тази на  на монаха, който се поддава на изкушение и любопитство (Стоянов 2005). По-надолу ще стане дума и за други произведения, представящи сюжета на русалката-изкусител, като при тях подмамените мъже не са монаси. „Стихотворението, което е жанрово определено от самия автор като балада, е посрещнато негативно от цензурата, включително от духовенството.“ (Чолакова 2018: 110). Друга идея, която авторът се е стремял да засегне, е тази, че дори най-праведният човек може да се изкуши, а любопитството като емоция е присъщо за идеите на Романтизма.

^[21] От Речника на Найден Геров се вижда, че е имал голямо познание за самодивите. Описал е мистичното същество в четири различни вариации (някои от които русалка, пеперуда и вихрушка) и е пояснил, че понятията „самодива“ и „самовила“ са се припокрили в народното съзнание и вече не се отнасят към различни мистични същества. Също така Геров е дал примери за присъствието на самодивата в народните поверия и приказки  (Геров 1904: 112). От друга страна, за тълкуването на русалката авторът е бил твърде оскъден, като е привел като възможна аналогия само пеперудата  (Геров 1904: 91).

^[22] Русалките се появяват през пролетно-летния период, по време на т.нар „русалии“ – тогава митичните същества вземат човешки жертви. Русалската седмица присъства в календара на различните славянски страни  (Шафарик 2018: 15).

^[23] „Налага се изводът, че славянските русалки не са свързани единствено с водните пространства; те са млади и красиви девойки с дълги коси, а зооморфният белег не е тяхна идентификационна характеристика. За по-ранен техен „предшественик“ се приема вилата. Преданията разказват, че вилата се ражда от дъжда, който е осветен от слънцето, или от капка роса, паднала върху есенно цвете. Тя има дарбата да се превъплъщава в животни като кукувица, сокол или бял лебед и тази нейна метаморфозна способност е причината често да бъде изобразявана с крила. Подобно на русалката тя има дълги коси, които разресва с гребен от рибена кост, а нейната красота, омайната ѝ песен и танц имат пленителна сила.“  (Петрова 2018: 67).

^[24] „Водата в природата – океани, морета, реки, езера и кладенци, в повечето древни култури се асоциира с „женската половина“ на вселената, което от своя страна предопределя колосалния брой женски персонажи, свързани с водните пространства.“ (Петрова 2018: 63).

^[25] На две места го е назовал „старец“ и „старик“, докато в българската адаптация тези названия отсъстват

^[26] Русалки са ставали удавници, жени, починали преди сватбата си и деца, умрели преди кръщението си

^[27] В настоящото изследване работя с първия вариант на стихотворението „Самодива“, датирано от 1842 година, а не с по-късните, защото те не са довършени изцяло.

^[28] 1. При езеро въ горѫ зеленѫ,            2. При езеро въ горѫ зеленѫ,        3. При езеро въ горѫ зеленѫ,

от хората отдалеченѫ,                       отъ хора-та отдалеченѫ,                 отъ хора-та отдалеченѫ,

монахъ се много тамъ постилъ,       Калугеръ много ся постилъ,           Калугеръ ся много постилъ,

грѣховъ шрощенiе просилъ.             За грѣховъ ся тамъ молилъ.           За грѣховъ ся тамъ молилъ.

Като начналъ да остарява,                Като начнѫлъ да остарява              Като начнѫлъ да остарява

мотыкѫ кротко зелъ въ рѫкѫ           Мотыкѫ кротко зелъ въ рѫкѫ       Мотыкѫ кротко зелъ въ рѫкѫ

гробъ себѣ да приготовлява              Гробъ себѣ да приготовлява          Гробъ себѣ да приготовлява

Надъ езерото на брега.                      Надъ езеро-то на брега                   Надъ езеро-то надь брега-тъ

Веднажъ сѣдналъ Анахоретъ           И уморенъ сѣднѫлъ на брѣгъ        И уморенъ сѣднѫлъ на брѣгъ

да мысли вечъ за оный свѣтъ,          За бѫдѫщей да мысли вѣкъ.          За бѫдѫщей да мысли вѣкъ.

^[29] Найден Геров – Фонд 22, а. е. 589, л. 1-171. е подреден по години, от 1841, до 1862, като измежду страниците му се откриват и някои грешки при подреждането на творбите. Има и две папки с недатирани стихотворения

 

Библиография

Арнаудов 1923: Арнаудов, М. Найден Геров и наченките на българската поезия въ XIX вѣкъ. – Училищен преглед, 10/1923, 719-740.

Бончев 1952: Бончев, А. Църковнославянска граматика. Речник на църковнославянски език. София: Синодално издателство, 1952.

Геров 1895: Геров, Н. Речник на Блъгарскый языкъ съ тлъкувание речи-ты на блъгарскы и на русскы. Пловдив, Дружествена печатница „Съгласие“, 5/1895-1904.

Григорова 2003: Григорова, М. Литературни посвещения. Ритуални зони на словото в полската литература. Велико Търново: Фабер, 2003.

Дамянова 2003: Дамянова, С. Самодивата – Електронно издание LiterNet, 2003 [прегледан 23.06.2024] <https://liternet.bg/publish8/sangelova-damianova/prostranstvoto/samodivata.htm>.

Димитров 2017: Димитров, Л. Да бъдеш шут в играта на съдбата: Руската драматургия от XIX век. Херменевтика на канона. София: Св. Климент Охридски, 2017.

Димитров 2023: Димитров, Л. Преосмисляйки Пушкин, или Балканският привкус на руския романтизъм. – Studia Litteraria Serdicensia, 4/2023, 321-335.

Дьяченко 1900: Дьяченко, Г. Полный церковно-славянский словарь. 1900.

Илчева 2002: Илчева, Р. Руската русалка. – Болгарская русистика, 2/2002, 24-28.

Маджуров 2006: Маджуров, Н. Поезията и религията в мирогледа на Александър С. Пушкин. – Богословска мисъл, 1-4/2006, 5-21.

НБКМ-БИА. Фонд 22 (Найден Геров), а. е. 589, л. 1-171.

Панчев 1923: Панчев, Т. Найден Геров : Сто години от рождението му : 1823–1923 : Къси черти от живота и дейността му. София : П. Глушков, 1923.

Петрова 2018: Петрова, Е. Типология на акватичните женски образи и тяхната проекция в чешката фолклорна приказка. – Славянски диалози, 22/2018, 62-74.

Спасова 2020: Спасова, А. Антични реминисценции във възрожденската книжнина. София: ИЦ „Боян Пенев“, 2020.

Стефанов 1999: Стефанов, П. Пушкин и Християнството. – Участие, 1999, 41- 44.

Стоянов 2005: Стоянов, В. Баладата „Русалка“ от А. С. Пушкин – проявление на романтическата представа за живота и смъртта – Електронно списание LiterNet, 2005. [прегледан 23.06.2024]  <https://liternet.bg/publish11/vstoianov/baladata.htm>.

Чолакова 2018: Чолакова, Ж. Александър Пушкин. – Славянски диалози, 22/2018, 110.

Чолакова 2018: Чолакова, Ж. Михаил Лермонтов. – Славянски диалози, 22/2018, 118.Шафарик 2018: Шафарик, П. За русалките. – Славянски диалози, 22/2018, 9-23.

Приложение 1

Русалка                                                                                            Над озером, в глухих дубровах, Спасался некогда монах, Всегда в занятиях суровых, В посте, молитве и трудах. Уже лопаткою смиренной Себе могилу старец рыл — И лишь о смерти вожделенной Святых угодников молил.   Однажды летом у порогу Поникшей хижины своей Анахорет молился богу. Дубравы делались черней; Туман над озером дымился, И красный месяц в облаках Тихонько по небу катился. На воды стал глядеть монах.   Глядит, невольно страха полный; Не может сам себя понять… И видит: закипели волны И присмирели вдруг опять… И вдруг… легка, как тень ночная, Бела, как ранний снег холмов, Выходит женщина нагая И молча села у брегов.   Глядит на старого монаха И чешет влажные власы. Святой монах дрожит со страха И смотрит на ее красы. Она манит его рукою, Кивает быстро головой… И вдруг — падучею звездою — Под сонной скрылася волной.   Всю ночь не спал старик угрюмый И не молился целый день — Перед собой с невольной думой Все видел чудной девы тень. Дубравы вновь оделись тьмою; Пошла по облакам луна, И снова дева над водою Сидит, прелестна и бледна.   Глядит, кивает головою, Целует издали шутя, Играет, плещется волною, Хохочет, плачет, как дитя, Зовет монаха, нежно стонет… «Монах, монах! Ко мне, ко мне!..» И вдруг в волнах прозрачных тонет; И все в глубокой тишине.   На третий день отшельник страстный Близ очарованных брегов Сидел и девы ждал прекрасной, А тень ложилась средь дубров… Заря прогнала тьму ночную: Монаха не нашли нигде, И только бороду седую Мальчишки видели в воде.

Самодива                                                                                 При езеро въ горѫ зеленѫ, от хората отдалеченѫ, монахъ се много тамъ постилъ, грѣховъ прощенiе просилъ. Като начналъ да остарява, мотыкѫ кротко зелъ въ рѫкѫ гробъ себѣ да приготовлява надъ езерото на брега. Веднажъ сѣдналъ Анахоретъ да мысли вечъ за оный свѣтъ, а буенъ вѣтръ начналъ да вѣеи езеро да се чернѣе: покрыло се съ гѫсты мѫглы, зафѫргало сины далгы. Анахореть се Богу моли, жена въ водѫтѫ плува гола. Щомъ я видялъ Анахоретъ, стемнилсе сичкiйатъ му свѣтъ. Тя ту потѫне, ту исплува, а езеро си се надува; тя ту се смѣе, ту реве, пищи, врещи като дѣте, и выка жално: „Отче, отче! „Я  обѫрни камъ мене очи! „Ела, ела тозь часъ при менъ“! Монахъ стои какъ изуменъ, а езеро се умирява, Жената тѫй на край излява; тапа сѣди на край брегѫтъ и гледа на калугерѫтъ: ту се подсмива, ту се чеше, и мокрѫтѫ коса си рѣши. Введен вовъ изумленiе, той гледа съ удивленiе, а вихрушка захваща пакъ: жена вечъ нѣма на той брягъ. Анахоретъ осталъ да мысли, годинытѣ си вечъ не числи, не моли Бога вече той, а салтъ стои на прагѫтъ свой; два дня въ колибѫтѫ не влази: надеждата го лѫже да види паки тазъ женѫ. На третiйтъ денъ той що стана? На езерото у водѫтѫ бѣлѫ брадѫ нашли дѣцата.

Диана Стаменова е студент от завършен трети курс на специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Нейните интереси са в областта българската литература, и по-специално към възрожденската. Участвала е в Международна научна конференция на тема „Единство и разделение в езиците, литературите и културите“.

Е-mail: dstamenova41@gmail.com

© Диана Стаменова

_________________________________________________________________________________________

© Събитие и текст. Поредица към сп. “Филологически форум”, No 1, 28.08.2024 г.