Душата на Агоп Мелконян в „Душата на арменеца“

Posted in: Събитие и текст. Том 1 Started by forum

ДУШАТА НА АГОП МЕЛКОНЯН В „ДУШАТА НА АРМЕНЕЦА“

РЕЦЕНЗИЯ[1]

Антон Николов

Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

AGOP MELKONIAN‘S SOUL IN THE ARMENIAN SOUL

Anton Nikolov

Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)

„Душата на арменеца“ е последната книга на Агоп Мелконян, макар че излиза осемнадесет години, след като нейният автор напусна света ни преждевременно. Мелконян е предимно известен на по-широката читателска аудитория в България като фантаст и като критик и издател на фантастична и научнопопулярна литература. Сякаш сравнително по-непознати са онези страни от живота му, които включват драматургията, поезията, преводаческата дейност и популяризиране на арменската литература. Писателят обаче има големи заслуги и постижения именно в областта на рецепцията на арменската литература в България; през 1995 г. той е сред основателите на специалността „Арменска филология“ (сега „Арменистика и кавказология“) в СУ „Св. Климент Охридски“ към катедра „Класически изток“, където е преподавал „История на арменската литература“. Новата книга стъпва именно върху авторски бележки и лекции от този курс, като явно още приживе Мелконян е имал желанието да издаде книга по тях, която да представлява цялостно изследване на арменската литература. Относно това може да се съди от увода и заключението на книгата, написани от самия него, в които той размишлява върху наченатия и извършения труд. Споменавам тези неща, защото с подобни посмъртно издадени текстове винаги стои въпросът за автентичността и адекватността на делото; дали е имало достатъчно авторска интенция и материал, които да бъдат дооформени финално от други лица в книга достойна за починалия. По всичко си личи, че е имало, защото резултатът е наистина завладяващ разказ за арменската литературна традиция. „Душата на арменеца“ е несъмнено много силна единица и в иначе достойната библиография на българския арменец.

Още преди да отвори „Душата на арменеца“, читателят ще види, че става дума за голям и колективен труд. Книжното тяло е в голям формат и с твърди корици, прекрасно оформени художествено от Онник Каранфилян и на които са изобразени букви от арменската азбука. На форзаца Лусия Медзикян оставя също хубава рисунка на знаковия за арменската култура плод – нар, от едната страна разтворен, за да си личат зърната му (по легенда – 365 на брой), но и явно да се символизира отвореният за читателя път към същността на Армения в книгата. Вътре в „Душата на арменеца“ също има много изобразителен материал – портрети, рисунки, фотографии, които съпътстват и онагледяват словото и авторите, за които то разказва.

Веднага може да се види и че липсва корична цена. Тук трябва да спомена, че на този етап книгата е издадена в ограничен тираж и не се разпространява (поне към момента на писане на рецензията) в книжарници, а човек трябва да я поиска директно от колектива, който е работил по нея. На края на книгата има и списък със спомоществователите; организации и отделни лица, които са спомогнали да излязат очерците. Личи си, че става дума за труд, който няма комерсиална цел, а е извършен от хора, които са счели, че има смисъл в това трудът на Агоп Мелконян да се появи на бял свят.

„Душата на арменеца“ не е единственото изследване на арменската литература на български език. Има я например „Арменска литература V-XVIII век“ на Арманд Басмаджиян. За сметка на това обаче трудът на Мелконян обхваща литературата на Армения от създаването на арменската азбука през V в. от Месроб Мащоц до арменската литература на XX в. и автори-съвременници на самия Мелконян (например Ховханнес Шираз). Като се има предвид, че книгата е 416 стр., веднага възниква въпросът за това как авторът въобще ще обходи една литературна традиция в границите на единствена книга. Разбира се, Мелконян сам е наясно с тези ограничения, а доколкото подобно дело е възможно, той се е справил. За подхода при изложението на изследването авторът е решил да се спре съвсем разумно най-вече на върховете в арменската литература, тоест на това, което един литературовед би нарекъл канон на литературата. Мелконян борави основно с биографично-творческия профил на отделните личности, като тези очерци обаче са поместени в необходимия литературносторически контекст. Така и отделните глави на книгата се движат в хронологично линеен порядък от ранната арменска литература (потопена в духа на елинизма) през Средновековието, Ренесанса и Просвещението до времето на Съветска Армения. Не са пропуснати да се обяснят и ролята на големите направления в литературата като класицизма, романтизма, реализма.

Тук възниква въпросът и въобще за историята на Армения. „Душата на арменеца“ е насочена не само към арменци и възниква нуждата от историзиране на литературните процеси и поради тази допълнителна причина. Затова и в изследването се проследява пътя на Армения от времето, когато си е съперничела с Асиро-Вавилон, Римската империя и Персия, до времето ѝ под турска и съветска власт. Проследяват се неща като промяната на обществените строеве, влиянията над другите държави, ролята на християнството в Армения, развоя на арменския език (довел до два книжовни варианта – изочноарменски и западноарменски) и т.н.

Историята обаче е важна на Мелконян не само, защото иначе читателят не би разбрал добре дадените му литературни знания, а и поради това, че „Душата на арменеца“ принципно държи настоятелно на тезата за литературата като онова средство, чрез което един човек (и народ) се изправя в неравностойна борба с Времето, за да пребъде през вековете. Времето Мелконян характеризира така:

Времето има една-единствена, но величествена функция – то поглъща, смила и унищожава всичко, освен самото себе си. Никой не може да каже дали Времето пише историята, или самото то е историята. Но знайно е – само пренебрежимо нищожна част от събитията стават история, всичко останало Времето изтрива докрай и невъзвратимо от паметта на материята (Мелконян 2024: 412).

Литературата, голямата литература, е онова, което има свое собствено надвременно битие, тоест живот обвързан с историческия процес и също така надхвърлящ го: „Арменското слово и арменските писмена живеят извън времето и пространството. Прекрачили са онова неосезаемо Отвъд, което ги прави вечни“ (Мелконян 2024: 412). Литературата също така отразява историческия опит на арменеца, но същевременно и активно участва в осъществяването му. Според Мелконян арменците „имат завиден натрупан опит от въртопа на премеждията и могат да се справят с тях. Точно този натрупан безценен опит вероятно оформя онова, което нарекохме „арменска душа“ (Мелконян 2024: 414).

Както си личи вече (надявам се), в „Душата на арменеца“ читателят ще се срещне и с личните/субективни възгледи на Мелконян относно разглеждания материал, но и въобще природата на литературата, ролята на писателите, личното му отношение към историята на Армения, вижданията му за нейното място в световната литература. Отношението малка – голяма литература се появява на няколко места в „Душата на арменеца“. Мелконян вижда нещата така; от една страна е жалко, че една литература като арменската е маргинална, тоест сравнително по-непризната и непрочетена в света от френската (да речем). От друга страна:

Като литература на малък народ и тя е принудена да живее в сравнително затворен кръг. Не може да се радва на популярността на френската или немската, например. Но кой трябва да съжалява за това? Французите, разбира се. Защото арменецът знае кой е Виктор Юго и го чете, а французите не знаят кой е Сиаманто. В това отношение малките народи са привилегировани (Мелконян 2024: 410).

Бих изтъкнал и следния субективен момент при Мелконян, неговото предпочитание на неконформисткото у хората, бих казал дори еретичното. В много портрети на писатели изтъква именно тази несъвместимост между догмите на периода и личните истини на твореца. Имената са прекалено много, но ето няколко такива случая, при които особено е наблегнато именно на разрива с нормата: Ховханнес Саргавак (философ, който защитава, че материята я е имало и без Бог да я създава), поетът Фрик (беснеещ против несправедливо уреденото битие), дори и самият Крикор Нарегаци (посредством неговото неопосредствано от догми и институции контактуване с Бог). Много са, просто няколко примера, при това от началото на изследването дадох. Всеки знае, че арменският народ е дълбокорелигиозен, силно идентифициращ се с християнството, което става официална религия в Армения още четвърти век. Мелконян обаче не пропуска момент да види отклонението от християнската норма в писателите, не просто защото е отклонение, а като доказателство за буден и нескован от идеологии и догми творчески дух. Нескован също така във Времето. Цялата книга „Душата на арменеца“ е и един опит читателят да бъде убеден, че литературата, върху която се дискутира тук, пък и въобще класната литература, не е вкаменелост, тя запазва своята ценност през вековете.

Не бива да пропусна да коментирам и ролята на преводите на Мелконян в текста. Всъщност още 2006 г. е публикувана посмъртно антология с арменска поезия в превод на Мелконян – „Светът пред мене е прозорец…“. А в настоящето изследване преводите са от особено големите диаманти в съкровищницата на изследването. Почти всичките стихотворения са в превод на Мелконян, превод на моменти подстрочен, но нерядко и художествен, добре обмислен и работен много дълго време. Като незнаещ арменския език ми е трудно да преценя колко е адекватен самият превод, но поезията на български е много хубава.

Ще спомена обаче, след толкова много позитиви, и че на моменти представата, за единен и завършен текст е пропукана. Става дума за дребни противоречия в текста, моменти, при които сцеплението между отделните текстови части се нарушава. Не знам дали става дума за нарочно оставяне на тези противоречиви места или за редакторско недоглеждане, но е факт, че присъстват. Например читателят може да прочете нещо подобно: „Крикор Дъха е племенник (син на брата) на Нерсес Шнорхали. Също като него е роден в Гилигийска Армения (арменско царство, създадено през 11. век, което запазва своята независимост чак до 1375 г.)“ (Мелконян 2024: 108). Нямаше да има нищо лошо в това, ако не беше случаят, че на предните две страници не беше поместен раздел с име „Кратък поглед към арменското Гилигийско царство“ (виж Мелконян 2024: 106, 107). Друг случай: „Например видният поет и философ Ховханнес Ерзънгаци, за когото ще говорим по-нататък, пише: „Първата мъдрост на човека е да опознае себе си“ (Мелконян 2024: 153). За Ховханнес Ерзънгаци напред обширно не се говори, но за сметка на това по-рано (виж Мелконян 2024: 139-143) са му отделени няколко страници. При всички положения обаче става дума за дребни противоречия в текста, които не накърняват силата на изследването, нито удоволствието на читателя, но по-внимателният читател няма да ги пропусне и ми се струва редно да ги спомена.

След смъртта на Агоп Мелконян излизат няколко свързани с него книги. Сборниците „Нагоре по стъпалата към Бог“ (2009) и „Пътека за отвъд“ (2019) събират неговата художествена литература. Публикувана е и споменатата вече колекция „Светът пред мене е прозорец…“ (2006). Интересната биобиблиография „Спомен за света на Агоп Мелконян“ (2008) пък показва както спомени за/на автора, така и негови отделни произведения, които ги няма другаде. Тоест писателят и преводач Агоп Мелконян има доста активен живот след смъртта, а сякаш „Душата на арменеца“ е апогеят на това отвъдно битие. Бих казал битие отвъд Времето. „Душата на арменеца“ демонстрира способностите на Мелконян като преводач, като критик, като преподавател и голям познавач на ролята на литературата в живота на човешката душа, както и в живота на националната такава. Не знам какъв ще е бъдещият път на тази литературна история, но е хубаво, че въобще се появи и я има.

[1] Мелконян, Агоп. Душата на арменеца. София: ИК Ерато-арт, 2024.

Библиография

Мелконян 2024: Мелконян, А. Душата на арменеца. София: ИК Ерато-арт, 2024.

Антон Николов е докторант в катедра „Българска литература“ към СУ „Св. Климент Охридски“. Темата на дисертацията му е „Визии за бъдещето в българската научна фантастика от периода 1944 – 1989 г.“. Негови текстове са публикувани в различни издания: сп. „Литературата“, „Литературен вестник“, е-списание „Дзяло“, сп. „Филологически форум“ и сп. „Български език и литература“. Интересите му са в областта на съвременната българска литература и фантастиката.

E-mail: anton98nv@gmail.com

_________________________________________________________________________________________