За животните и хората (Лингвокултурологичен поглед върху българската фразеология)
ЗА ЖИВОТНИТЕ И ХОРАТА
(ЛИНГВОКУЛТУРОЛОГИЧЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ)
Мартин Стефанов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)
OF ANIMALS AND MEN
(А LINGUOCULTURAL APPROACH TO BULGARIAN PHRASEOLOGY)
Martin Stefanov
Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)
This paper analyzes phraseological units which consist of a noun that denotes an animal (or a body part of an animal), and whose basic structure represents an interaction between man and an animal. In this text, the phraseological material is approached from a linguocultural point of view and, depending on the image in the internal form of the phraseological units, 8 thematic groups are distinguished. This approach is grounded in the understanding that culturally significant information can be carried by all components of the structural base of phraseological units that reveal the attitude of man towards animals.
Keywords: Bulgarian, animalistic phraseological units, cultural linguistics
Настоящата студия анализира фразеологичните единици с компонент съществително име, назоваващо животно (или част от тялото на животно), в чиято изходна структура се изразява вид интеракция между човек и съответното животно. В текста към фразеологичния материал се подхожда от лингвокултурологична гледна точка, като в зависимост от образа във вътрешната форма на ФЕ са обособени 8 тематични групи. Изборът на този подход е мотивиран от схващането, че културно значима информация могат да носят всички компоненти на изходната структура на фразеологичните единици, които разкриват отношението на човека към животните.
Ключови думи: български език, анималистични фразеологични единици, лингвокултурология
Методологична рамка
Фразеологията отдавна привлича вниманието на изследователите, тъй като закодираната в нея информация разкрива значими подробности за културните особености на общността, служеща си с дадения език, към който принадлежи съответният фразеологичен фонд. Такава културно значима информация може да се извлече въз основа на лексикално-компонентния състав на фразеологичните единици (ФЕ), техните структурни модели и особеностите на употребата им (Вътов 2002: 7).
Поради хилядолетното съжителство на човека с животните, в повечето езици по света съществува сериозен брой ФЕ с компонент название на животно. В това отношение българският език не е изключение. Специфичните свойства и характеристики на животните, видени и възприети по определен начин от представителите на дадената езикова общност, се превръщат в основа за асоциативно-образната интерпретация на изходната структура. Т.е. названията за животни имат ключова роля във вътрешната форма на ФЕ, разбирана като образ, залегнал в основата на названието и облекчаващ обективирането на понятието за обекта и неговото разбиране от възприемащия (Русев 1989: 82 цит. по Недкова 2014: 309).[1]
Макар основният културно значим компонент в тези ФЕ да са названията на животни, аз приемем, че заложеното в изходната структура на ФЕ съдържание също се явява носител на културно значима информация. С други думи не само названията на животни във ФЕ може да бъдат носител на културна информация, но и останалите компоненти на ФЕ. Това е така, защото техният избор е мотивиран от определени аспекти в семантиката на названието на животно, които имат важна роля в концептуализирането на съответното животно в дадената езикова общност (Штрбац, Штасни 2023: 84). Освен това с тяхна помощ се създава цялостният образ, който обаче, за да бъде обективиран и за да се разбере, отразява базови, възприети от носителите на съответната култура ситуации, взаимоотношения и т.н.
Структурно-семантичните особености на ФЕ с компонент название на животно (зооним), отделни характеристики на езиково-културния образ на животните във ФЕ, както и асоциативните връзки на зоонимите от гледна точка на тяхната етническа принадлежност вече са били обект на изследване (Витанова 2012). В настоящия текст ще се фокусирам върху вътрешната форма на ФЕ с компонент название на животно, в чиято изходна структура е експлицирана интеракция между човек и животно и(ли) се изразява отношение на човека към съответното животно.
Изборът на точно тези ФЕ за предмет на изследването е продиктуван от желанието да се обърне внимание на образите във вътрешната им форма, които експлицират базови модели на интеракция на човека с животните или на отношението му към тях и за които се предполага, че отразяват културата, обичаите и традициите на носителите на определен език (Телия 1996: 241). Изходната хипотеза е, че в съответствие с теорията за The Great Chain of Being (Lakoff, Turner 1989), материалът ще предостави много примери, в които животните се възприемат най-вече чрез ползите им за хората. Също така предполагам, че ще се откроят и примерите с предимно или подчертано негативно отношение на човек към животните.
Втората предпоставка се базира на фразеологични и лингвокултурологични изследвания за различни славянски езици, в които се констатира негативна конотация при редица названия на животни според стереотипните за тях модел на поведение, умствени или физически качества – за хърватския език това са например: svinja, kokoš, svraka и т.н. (Vidović Bolt 2014). Сходни наблюдения за българския и полския език предлага Д. Денчева, като според определението ѝ това са животни, които извършват дейности, за които не се изискват никакви интелектуални усилия (Denčeva 2013: 297). За български, сръбски и руски Е. Недкова също отчита преобладаването на ФЕ за характеризиране на отрицателни качества (Недкова 2010: 84). Същото важи и за български и словашки при редица названия на животни, като свиня, магаре, вол, бивол, овца и др. (Константинова 2011: 114-119).
Пейоративността се посочва като един от основните езикови белези на езиковата картина на света, фиксирана както в българските, така и в английските устойчиви (образни[2]) сравнения, в който освен това преобладава употребата на съществителни, назоваващи животни (Янев 2013: 13-14) [3]. Тя може да се обясни с очевидно негативните семантични компоненти на названията на животни, които се открояват при възприемането на съответните животни. Честата употреба на названията на животни във фразеологията, от своя страна, благоприятства и развиването на вторични номинационни значения в съответната общност (Романкевич 2007: 74).
Преобладаващо пейоративните вторични значения са обичайно явление в полисемантичната структура на названията за животни в славянските езици – напр. в сръбски език (Новокмет 2020), както и в български и руски език (Легурска 1983: 28-35)[4]. А това наблюдение е валидно и в диахронен план, което се потвърждава в речника на Н. Геров. Така например с думата агне се назовава малко дете (Геров 1975–1978 част 1: 5), с думата бухал – „разрошен човек“ (най-вече жена) (Геров 1975–1978 част 1: 88), с думата куче – „зъл, лют, лош човек“ (Геров 1975–1978 част 2: 437), с думата магаре – „лош, инат, мързелив човек“ (Геров 1975–1978 част 3: 382), с думата патка – „глупав, ахмак, будала човек“ (Геров 1975–1978 част 4: 17) и др.[5]
За целта на изследването въз основа на образа в изходната структура и изразеното в нея възприятие за животните са обособени следните тематични групи: 1. животните като обекти, 2. животните под контрола на човека, 3. животните в служба на хората, 4. прояви на насилие, агресия, жестокост над животните, 5. положително отношение към животните, 6. неутрално за животното и човека действие, 7. отрицателно за човека взаимодействие с животно, 8. ФЕ с компонент части на тялото на животно.
Като основен източник за ексцерпция на фразеологичния материал е използван „Фразеологичен речник на българския език, том 1 и 2“ от 1974 и 1975 година. Екцерпиран е материал и от „Нов фразеологичен речник на българския език“ от 1993 година – в случаите, когато дадената ФЕ липсва в основния източник.
Животните като обекти
В събрания фразеологичен материал се откроява голяма група анималистични ФЕ[6], в чиято изходна структура стои образът на животните като обекти. С най-висока честотност се отличават примерите с притежателна семантика, изразена с глагол, притежателно местоимение, лично местоимение в дателен падеж или притежателно прилагателно. В преосмисленото си значение тези ФЕ могат да изпълняват много разнородни номинационни функции.
Срв.: Ат имам, поле нямам (ФРБЕ1 1974: 82), Играе ми коня (ФРБЕ1 1974: 377)*, Имам триста свини в балтата (ФРБЕ1 1974: 453), И моето куче ще улови заек (ФРБЕ1 1974: 456)* [7], Изпял ми е петела (ФРБЕ1 1974: 426), Крекна ми гъската (патката) (ФРБЕ1 1974: 540), Кьорава ми е кобилата (ФРБЕ1 1974: 555)*, Не ми пее петелът (ФРБЕ1 1974: 701), Нашето магаре от тази песен умря (ФРБЕ1 1974: 680), Слабо ми е кончето (ФРБЕ2 1975: 302), Хванати ми са гъските (ФРБЕ2 1975: 461), Припкам като че са се ожребили бащините ми кобили (НФРБЕ 1993: 220) и др.
В една група ФЕ изходната структура е метафорична, самите локации на притежанието често означават части на човешкото тяло или облеклото. Този факт сам по себе си също е показателен – т.е. притежанието е с толкова висока степен, че в известен смисъл животните се превръщат в част от тялото на човека. В преосмисленото си значение ФЕ от тази група най-често означават негативни човешки качества.
Срв.: Имам бръмбари (мухи) в главата си (ФРБЕ1 1974: 441)*, Бръмбари бръмчат в главата ми (ФРБЕ1 1974: 104)*, Главата ми е пълна с бръмбари (ФРБЕ1 1974: 208)*, Държа змия в пазвата си (ФРБЕ1 1974: 290)*, Държа таралеж в гащите си (ФРБЕ1 1974: 297)*, Змия усойница има в устата (ФРБЕ1 1974: 371), Имам бяла мишка в главата (НФРБЕ 1993: 100), Имам си муха под (на) капата (ФРБЕ1 1974: 452)*, Не са ми всичките кози в главата (ФРБЕ1 1974: 716), Блювам гущери и жаби (ФРБЕ1 1974: 97)*, Бълвам змии и гущери (ФРБЕ1 1974: 106)* и др.
От вътрешната форма на анималистичните ФЕ личи, че възприеманите като обекти на притежание животни, от своя страна, могат също да се ‘получават’, ‘дават’ или просто ‘пускат’, т.е. да се разполага с тях по различни начини (повече за това, включително и за продажбата и размяната – по-нататък). В тази, както и в предходната група се използват основно названия на насекоми или дребни бозайници. Преосмисленото значение на ФЕ и в двете е свързано с метафоричната локализация на животното – част от човешкото тяло и се основава на метонимичен пренос, свързващ дадената част от тялото с определени качества или умения.
Срв.: Дали му прасе, а той иска (и) на прасето (и) майка му (НФРБЕ 1993: 65), Пускам бръмбар (муха) в главата на някого (ФРБЕ2 1975: 226, 227)*, Пускам бълха в ухото някому (ФРБЕ2 1975: 227)*, Пускам бръмбар в главата си (НФРБЕ 1993: 169)*, Слагам си таралеж в гащите (ФРБЕ2 1975: 229)*, Пускам таралеж в гащите някому (ФРБЕ2 1975: 229), Турям червейче в главата на някого (ФРБЕ2 1975: 423), Избивам бръмбарите от главата на някого (ФРБЕ1 1974: 387), Избивам си бръмбарите от главата (ФРБЕ1 1974: 387) и др.
В ексцерпирания материал беше засвидетелствана и малка група от примери с глагола подмятам в изходната структура.
Срв.: Подмятам жребе под вола някому (ФРБЕ2 1975: 139), Подмятам кукувиче яйце някому (ФРБЕ2 1975: 139), Подмятам чавче по гълъба (ФРБЕ2 1975: 139)* и др.
В изходната структура на анималистичните ФЕ също така има примери, които представят образ на животните като локализатори, спрямо които хората се локализират. Заслужава внимание фактът, че в преосмисленото си значение тези примери служат за изразяване на благосъстояние и обществено положение, като по този начин се явяват репрезентация на функциониращите в човешката концептуална система метафорични йерархични структури.
Срв.: Покачил се на големия ат (ФРБЕ2 1975: 150), От кон, та на магаре (ФРБЕ2 1975: 71), От ат на магаре (ФРБЕ2 1975: 71), Слязъл от коня и се качил на магаре (ФРБЕ2 1975: 315), Човек от магаре падна, та (че) пак се сбърка (ФРБЕ2 1975: 508) и др.
Особено проявление на възприемането на животните като обекти, с които се разполага, е възможността да бъдат трансформирани от едно в друго животно – стандартно от някое малко в някое голямо, от насекомо – в бозайник. Макар зад тези примери в изходната структура на ФЕ да стои хиперболизиране на човешка дейност, те свидетелстват за дълбочината във възприемането на животните като обекти.
Срв. Правя от бълхата слон (ФРБЕ2 1975: 177), Правя от мухата слон (ФРБЕ2 1975: 177), Правя от мравката слон (ФРБЕ2 1975: 177), Правя от мравката аслан (ФРБЕ2 1975: 177), Правя на канарче някого (НФРБЕ 1993: 214) и др.
Животните под контрола на човека
Както беше вече отбелязано, в съответствие с антропоцентричната представа за доминиращата позиция на човека спрямо животните е възприемането им като обекти и предмет на притежание. Друга репрезентация на това отношение, дълбоко свързана с бита на хората и с животновъдството като основен поминък, е упражняването на контрол върху животните, което е добре засвидетелствано във вътрешната форма на редица анималистични ФЕ. Така например с висока честотност се отличават ФЕ с название за едро домашно животно и глаголен компонент със значение ‘водя’ или ‘карам’.
Срв.: Биволи ли водиш? (ФРБЕ1 1974: 90), Води ги като пчели (ФРБЕ1 1974: 175), Карай си магарето (ФРБЕ1 1974: 176)*, Кон водя, пеши ходя (ФРБЕ1 1974: 536), Водя кервана (ФРБЕ1 1974: 176), Разигравам си коня (ФРБЕ2 1975: 243), С кон да играеш в (по) нещо (ФРБЕ2 1975: 296), Кон да разиграваш (ФРБЕ1 1974: 536), Водя коня (НФРБЕ 1993: 52), Разигравам като маймуна (маймунка) някого (ФРБЕ2 1975: 243) и др.
В изходната структура на ФЕ с название животно също така се срещат глаголи, означаващи ‘връзване’ или други със значение ‘упражняване или загуба на контрол’ над животно. При прегледа на двете групи от примери се забелязва, че в тях също се използват названия основно на едри домашни животни, както и на птици.
Срв.: Вързах (си) магарето (ФРБЕ1 1974: 199), Връзвам бика за рогата (ФРБЕ1 1974: 181), Връзвам на празни ясли някого (ФРБЕ1 1974: 182), Връзвам си конете с някого (ФРБЕ1 1974: 183), Кой те пита де си вържеш краставото магаре? (ФРБЕ1 1974: 530) и др.
Срв.: Изпуснал съм коня в реката (ФРБЕ1 1974: 425), Изпускам пилето (НФРБЕ 1993: 98), Не давам пиле да прехвръкне (ФРБЕ1 1974: 688)* и др.
Също чести са анималистичните ФЕ с глаголен компонент със значение ‘пускане’ или ‘допускане’. Голяма част от тези примери са иронични и представят образи, в които на едно животно се поверява друго – обикновено домашно животно се поверява на хищник. В преосмисленото си значение те означават действие с неблагоприятен резултат за неговия извършител.
Срв.: Вкарвам вълка в кошарата (ФРБЕ1 1974: 161)*, Пуснали вълците да пасат овците (ФРБЕ2 1975: 230), Викам вълка да варди овцете (ФРБЕ1 1974: 155), Пуснали петела на прага, той се покачил на полицата (ФРБЕ2 1975: 230), Пуснали тарля под одъра, той се покачил на одъра (ФРБЕ2 1975: 230)*, Пускам червения кон (НФРБЕ 1993: 223), Пускам червената кобила (ФРБЕ2 1975: 229) и др.
С най-висока честотност обаче са примерите с компонент ‘юзда’, ‘юлар’, ‘хомот’, ‘повод’ и под. Макар традиционно в тези ФЕ да няма компонент название на животно или на част от животно, техният изходен домейн несъмнено е свързан с впрегатните селскостопански животни (срв. разглеждането им в Hrvatski rječnik animalističkih frazema – Vidović Bolt i dr. 2017), откъдето представата за поставяне на юзда, юлар, хомот, повод чрез метафоричен пренос се използва често в човешки контекст. Освен че отразяват действителни взаимоотношения между човек и животно, за част от тях може да се предположи, че са с религиозна, библейска първооснова (Вътов 2001: 495–496). Също така трябва да се отбележи особено богатият набор от глаголни компоненти в тези ФЕ, маркиращи различни етапи и степени на упражняването на контрол.
Срв.: Завивам юлара някому (НФРБЕ 1993: 84), Давам юздите някому (ФРБЕ1 1974: 234), Дръпвам юздите някому (ФРБЕ1 1974: 282), Сбирам (свивам, стягам, хващам, опъвам) юздите (ФРБЕ1 1974: 282), Държа хлабаво юздите на някого (ФРБЕ1 1974: 282), Държа юздите изкъсо някому (ФРБЕ1 1974: 282), Държа юздите отблизо някому (ФРБЕ1 1974: 298), Водя за поводите (юздите, юларя) някого (ФРБЕ1 1974: 176), Надявам хомот (юлар, ярем) някому (ФРБЕ1 1974: 626), Изпускам (изтървавам) юздите (юздата) на някого (ФРБЕ1 1974: 425), Опъвам юздите (гемовете) някому (ФРБЕ2 1975: 30), Отпускам юздите (поводите) на някого (ФРБЕ2 1975: 84), Поопъвам юздите някому (ФРБЕ2 1975: 154), Посбирам (постягам, посвивам, подръпвам, поопъвам) юздите някому (ФРБЕ2 1975: 159), Пускам пусна юздите (юлара) на някого (ФРБЕ2 1975: 229) и др.
Като пример за упражняване на вид контрол тук се разглеждат и ФЕ, в чиято изходна структура се използват глаголи със значение ‘паса някого’ или ‘давам храна и вода някому’. Макар принципно това да са действия, които животните могат да вършат сами, извършването им от страна на човек се явява още един израз на доминиращото му, контролиращо положение, засвидетелствано в образа от вътрешната форма на анималистичните ФЕ. По същия начин се тълкуват и примерите с ирония, тъй като в тях също присъства същият образ.
Срв.: На два коча сено не мога да разделя (ФРБЕ1 1974: 621), На две магарета сено не мога да разделя (ФРБЕ1 1974: 622), Не зная да дам на едно магаре вода (ФРБЕ1 1974: 692), Не зная да напоя магаре (ФРБЕ1 1974: 692), Паса гъските (патките) (ФРБЕ2 1975: 112), Кьорав Коцо овце пасе, пет закарва, три докарва (НФРБЕ 1993: 147), Майстория кози пасе, пет закара, три докара (НФРБЕ 1993: 152), С този ум ще пасеш патките (НФРБЕ 1993: 244), Не учи старец как се кози пасат (ФРБЕ1 1974: 731), Давам слама на кучето, а кокали на мулето (НФРБЕ 1993: 64), Тъпча като гъска (пуяк) (НФРБЕ 1993: 113, 129) и др.
Като допълнение към последните примери могат да се разглеждат и анималистичните ФЕ, които изразяват иронично отношение, състоящо се в акцентирането на несъвместимостта на отделни животни с най-различни предмети от бита (Константинова 2011: 47–48). В част от тези примери ролята на човека в свързването на животните с предметите е експлицирана, а в други е имплицитна. Въпреки че в тези ФЕ целта е да се постигне ефект чрез изразяването на иронично отношение, зад образите от вътрешната форма според мен стои допускането, че човек може да постави животното в подобна ситуация (тъй като няма как животното само да го направи). В преосмисленото си значение в тези ФЕ най-често се изгражда образ на неподходящо облечен човек (Константинова 2011: 116).
Срв.: На котка хлопка (НФРБЕ 1993: 164), На свиня дай ново корито (ФРБЕ1 1974: 665), На свиня крой чешири (ФРБЕ1 1974: 666), Приляга ми като на ат да носи зарзават (НФРБЕ 1993: 218), Приляга ми като на бивол камбана (на камила копринарство, свиларство, на магаре седло, на свинче звънче, на свиня ботуши) (НФРБЕ 1993: 218), Приляга ми като на свиня джанарак (на свиня обица, на свиня ботуши, на свиня седло, на магаре ер, на овца тратралка) (НФРБЕ 1993: 219) и др.
Животните в служба на хората
Освен като обекти на притежание, които в съответствие с това биват контролирани, вътрешната форма на ФЕ с название за животно потвърждава разбирането и отразява практиката животните да бъдат използвани за различни нужди на човека. В най-пряка връзка с упражняването на контрол над животните (описано в предходния раздел), са ФЕ, в които се представя образ на използването на животни за придвижване или работа, което налага възсядането, подковаването и впрягането им. Сред тези ФЕ има много примери за хипербола, каквито ще бъдат описани и по-нататък в този раздел. Названията на животни, които се срещат най-често в тази група, са кон, вол, но и оксиморонно (иронично) – оса, мишка, котка.
Срв.: Вятър ме вее на бял кон (ФРБЕ1 1974: 204)*, Прав ти път, бърз ти кон (НФРБЕ 1993: 213)*, На кон съм, не съм пеш (ФРБЕ1 1974: 634), На две магарета искам да се возя (ФРБЕ1 1974: 621), Яздя на два коня (ФРБЕ2 1975: 536), Три дена път с камили (НФРБЕ 1993: 171), Яхнал е на оса (ФРБЕ2 1975: 541), Тъй намерих кон, тъй го възседнах (ФРБЕ2 1975: 423), Ковал съм си магарето (ФРБЕ1 1974: 522) и др.
Срв.: Впрягам колата пред воловете (конете) (ФРБЕ1 1974: 179), Наместо воловете да реват, колата скърцат (НФРБЕ 1993: 166), Воловете орат, а конете зобят (НФРБЕ 1993: 52), С котки (мачки) на оране (НФРБЕ 1993: 237), Ще да иде с мишки на оран (ФРБЕ2 1975: 518) и др.
Също така много разнообразни са анималистичните ФЕ с изходна структура, в която се представя образ на използването на животните за храна – под различна форма и след различна термична обработка. Заслужава внимание фактът, че в преосмисленото си значение тези ФЕ могат да изпълняват най-различни номинативно-характеризиращи и експресивни функции, най-често свързани с характеристики на поведението и външния вид на хората. Преосмисленото значение на изходната структура също така може да бъде базирано на различни стилистични похвати.
Срв.: Гълтам (лапам) мухи (ФРБЕ1 1974: 224), Гълтам жаби (НФРБЕ 1993: 63), Пуска ми господ печени врабчета (ФРБЕ2 1975: 231), Заеца в гората, а ний ръжен тъкмим (ФРБЕ1 1974: 339), Още рибата в морето, той точи зъби да яде (ФРБЕ2 1975: 98), Рибата в морето, той турил тигана на огъня (ФРБЕ2 1975: 98), Рибата още в морето, той турил на огъня менче да я вари (ФРБЕ2 1975: 98), Рибата в морето, ний туряме котлето (ФРБЕ2 1975: 98), Рибата още в морето, а те й пържат лука (ФРБЕ2 1975: 98)*, Камилите гълта, комарите цеди (НФРБЕ 1993: 107)*, Ядеш ли, куме, печено прасе да опечем (ФРБЕ2 1975: 536), Вряк да викаш, кряк да викаш, пари съм дал, ще те ям (НФРБЕ 1993: 54), Точа зъби за печени прасета (ФРБЕ2 1975: 401)*, Вари го, печи го, с ориз тъпчи го, пак е рак (НФРБЕ 1993: 48), Не яде Димчо яре кога не намери (НФРБЕ 1993: 181), Прави му се, че вред пилци се ядат (ФРБЕ2 1975: 173) и др.
Чести и разнообразни са и примерите, които представят образ на използването на животните за други цели – например ‘стригане’ и ‘доене’ (виж първата и втората група от примери). Заслужава внимание фактът, че и в двете групи примери в образа от вътрешната форма присъства хиперболизация на този стремеж у човека, изразен под формата на желанието му да стриже и дои животни, които принципно не се стрижат и доят или не могат да бъдат стригани и доени. Освен чрез хиперболизация ефектът в преосмисленото им значение се постига и чрез други тропи и фигури, като оксиморон например. Много характерни са ФЕ с компонент ‘птичето мляко’ – понятие с митологично-религиозна основа (срв. Мршевић-Радонић 2008: 20–22) и т.н. Тенденцията към хиперболизация на употребата на животните намира израз в редица други примери, обособени в третата група примери. В преосмисленото си значение те често означават малко количество и имат силен ироничен ефект (Константинова 2011: 129).
Срв.: Ако яйцето се стрижеше, той щеше да го бръсне (ФРБЕ1 1974: 80), Бръсна яйцето (ФРБЕ1 1974: 105), Когато стрижат бръмбарите (ФРБЕ1 1974: 526), Стрижа бълхите (мухата, комара) (ФРБЕ2 1975: 354), Стрижа вълна от яйце (ФРБЕ2 1975: 354)* и др.
Срв.: Имам си крава – пия си мляко (НФРБЕ 1993: 101), Намерил съм крава, та (да) я доя (ФРБЕ1 1974: 644), Доя като крава (ФРБЕ1 1974: 278), Доя от две крави (ФРБЕ1 1974: 278), Мачки ли сте доили? (ФРБЕ1 1974: 574), От пиле мляко (ФРБЕ1 1974: 458), От птиче (птичка) мляко (ФРБЕ1 1974: 458), От врабче мляко (ФРБЕ1 1974: 458), Колкото от коч мляко (ФРБЕ1 1974: 534).
Срв.: И петлите ми носят яйца (НФРБЕ 1993: 102), Не е снел петела (ФРБЕ1 1974: 692), И бика му теле родил (ФРБЕ1 1974: 376), Търся под вола теле (ФРБЕ2 1975: 427)*, Търся юнето под бика (ФРБЕ2 1975: 429), От един вол сакам две кожи (ФРБЕ2 1975: 60), От една овца искам две кожи (ФРБЕ2 1975: 60), Отели ми се вола (ФРБЕ2 1975: 61), От заец сирене и от сврака масло (ФРБЕ2 1975: 62), От змия плюнка вземам (ФРБЕ2 1975: 62), От пол ока риба изкарали три литра хайвер (ФРБЕ2 1975: 80)*, От таралеж възглавница (ФРБЕ2 1975: 88), Вадя от муха лой (НФРБЕ 1993: 48), Колкото от комар лой (НФРБЕ 1993: 143), Тража от мъртво магаре пльочи (ФРБЕ2 1975: 402), Тража пуйчо сирене (ФРБЕ2 1975: 402), Нашите петли червени яйца носят (НФРБЕ 1993: 173) и др.
Във вътрешната форма на немалко на брой анималистичните ФЕ се представя използването на животните в търговски отношения като покупко-продажба или размяна. В преосмисленото си значение тези примери най-често се използват за охарактеризиране на човека, но също и на стойността на различни обекти.
Срв.: Нямала си баба белица, купила си прасенце (ФРБЕ1 1974: 754), Сбирам клинци да си купя кон (ФРБЕ2 1975: 262)*, Продал кон да купи седло, продал седлото да купи юзда, продал юздата да купи тютюнева кесия (НФРБЕ 1993: 221), Продавам магаре за кон (ФРБЕ2 1975: 215)*, Вол и кон струва (излезе) (ФРБЕ1 1974: 177), Яйце давам, патка вземам (ФРБЕ2 1975: 537), Заменям (сменям) кон за кокошка (НФРБЕ 1993: 144), Трампосвам врана за гарга (ФРБЕ2 1975: 402), Още мечката в гората, кожата ѝ продават (ФРБЕ2 1975: 96) и др.
И накрая – според вътрешната форма на ФЕ животните могат да бъдат ловувани. Тези примери (впрочем това би могло да се каже и за ФЕ, чиято изходна структура отразява употребата на животните за храна) се явяват преходни към следващата група, представена в студията.
Срв.: И моята хрътка ще хване заек (ФРБЕ1 1974: 456)*, Ловя риба в мътна вода (ФРБЕ1 1974: 563)*, Ще влезе риба в серкмето (ФРБЕ2 1975: 518), Ловя с кола зайци (ФРБЕ1 1974: 564), Лисици да ловиш (ФРБЕ1 1974: 562), Искам с трици маймуни да ловя (ФРБЕ1 1974: 460), С устата птички ловя (НФРБЕ 1993: 246)*, В един дол ходим за раци (ФРБЕ1 1974: 129), Отишъл Шабан на мечки, забравил си пушката (ФРБЕ2 1975: 70) и др.
Прояви на насилие, агресия, жестокост над животните
Огромна част от ексцерпирания материал е представена от анималистични ФЕ с глагол, означаващ агресивно, насилствено или жестоко действие над животно (или въобще неблагоприятно за здравето на животното действие). Към примерите от тази група биха могли да се прибавят и описаните по-нататък в текста ФЕ, които представят образ на агресия, изразена чрез въздействие върху част от тялото на животно. Изходната структура на ФЕ от тази група е формално много разнообразна, а представяните в нея образи нерядко свидетелстват за липса на милост в извършването на действията. Обекти на агресия в тези примери са най-различни животни – домашни, диви, насекоми, влечуги, земноводни.
И трите групи ФЕ отразяват реални практики, свързани с бита, но в първата има и такива с религиозна, библейска основа, като например ФЕ с компонент агнец (Вътов 2002: 23–24)[8]. Голяма част от примерите в първите две групи означават интензитет/количество и преосмисленото значение се основава изцяло на изходната структура. В третата, макар да се съдържа образ, свързан с реални практики, преосмисленото значение може да бъде разнородно.
Срв.: Да заколим вола, да направим сбора (ФРБЕ1 1974: 236), Като агнец на заколение (НФРБЕ 1993: 108), Жаби коля (НФРБЕ 1993: 81), Ще изколя (изсека) жабите (ФРБЕ2 1975: 521), Като яре заколвам някого (НФРБЕ 1993: 138), Курбан ще заколя (НФРБЕ 1993: 146). Избивам (изтрепвам) някого като зайци (НФРБЕ 1993: 115), Ще убия пукала (ФРБЕ2 1975: 529) и др.
Срв.: Какъвто вола, такъв и остена (НФРБЕ 1993: 106), Бия някого на чужда биволица в зеле (НФРБЕ 1993: 172), Взел съм клечка да бия мечка (ФРБЕ1 1974: 131), Докато се качи свиня на дърво бия (ФРБЕ1 1974: 265)*, Докле дойде магарето от вода бия (ФРБЕ1 1974: 265) и др.
Срв.: Дера котката (ФРБЕ1 1974: 254)*, Дера козите (ФРБЕ1 1974: 254), Дера козел (ФРБЕ1 1974: 254), Дера лисици (ФРБЕ1 1974: 254)*, Дера от една овца две кожи (ФРБЕ1 1974: 254)*, Дера ярета (ФРБЕ1 1974: 254) и т.н.
Наред с едрите домашни животни често вътрешната форма на ФЕ се проявява агресия или насилие към кучето и котката, а зад това се крият причини от митологичен, библейско-християнски, фолклорен и житейски характер. Първите две ФЕ например Т. Балкански (по Вътов, В.) отпраща към прабългарската митологична система. Самият В. Вътов също отбелязва и ролята на негативната прагматична оценъчност на евреите към кучето, пренесена чрез библейската християнска книжнина (Вътов 2002: 335–337, Вътов В.). От друга страна, както ще стане ясно по-нататък, някои примери с лексемата котка също се обясняват с традиционни ритуали или просто такива, в които своенравният характер на котката предизвиква реакция на разяреност у хората (Гаравалова 2023: 196).
При всички положения обаче тези ФЕ са многобройни и представят картина на изключителна изобретателност в човешката агресия, както и пълната липса на емпатия и угризения. Някои от тях се използват като вербална стратегия за отправяне на заплаха в езика ни. Заслужава внимание и фактът, че при устойчивите сравнения от тази група ФЕ чрез сравнението всъщност се изразява висока степен/ интензитет/ жестокост на споменатото действие.
Срв.: Коля кучето (ФРБЕ1 1974: 535), Беся кучето (ФРБЕ1 1974: 535), Като куче убивам, (претрепвам) (ФРБЕ1 1974: 489)*, Избивам (изтрепвам) като кучета някои (НФРБЕ 1993: 120), На куче да замахнеш, ще удариш някого (ФРБЕ1 1974: 636), На куче да хвърлиш, ще удариш някого (ФРБЕ1 1974: 636), Куче да вържеш някъде, ще пукне (ФРБЕ1 1974: 547), Върви ми (потръгна ми) като на бясно куче тоягите (НФРБЕ 1993: 56), Валят като на бясно куче камъне (НФРБЕ 1993: 123), Скопявам кучетата (ФРБЕ2 1975: 296), Скопява псетата да му викат „майстор“ (НФРБЕ 1993: 237) и др.
Срв.: Раздирам котката на прага (ФРБЕ2 1975: 242)[9], Дразня котките (ФРБЕ1 1974: 278), Тегля котката за опашката (НФРБЕ 1993: 251), Изхвърлям като мръсно коте (ФРБЕ1 1974: 435), Улавям котката за ноктите (ФРБЕ2 1975: 446), Застъпвам мачешки зад врата (ФРБЕ1 1974: 359), Бия като котка (маче) о/у дирек (НФРБЕ 1993: 119, 121) и др.
Както се вижда от приведените дотук примери (а както ще се види и в раздела за ФЕ с компонент част на тялото), чести са ФЕ, в чиято вътрешна форма, животни от различен вид и клас биват убивани, понякога по разнообразни начини, а друг път дори с проява на жестокост. Примерите, базирани на сравнения, както и в предходните групи, означават по-висока степен на жестокост или по-малка степен (по-точно нулева) на угризение. Така например животните, чието убийство не буди никакво угризение според фразеологията, са: кучето, котката, заекът, пилето, врабчето, змията и др. В следващата група анималистични ФЕ се дават примери, в чиято изходна структура се представят образи на човек, който убива по повече от едно животно наведнъж или пък животно, в което „не се е целил”.
Срв.: Удрям и лисица и заек (ФРБЕ2 1975: 438), Удрям кьоравото шаранче (ФРБЕ2 1975: 439), Удрям с един куршум два заека (ФРБЕ2 1975: 442)*, Мерих в патка, а ударих гарга (ФРБЕ1 1974: 579).
Внимание заслужава и една група ФЕ, в чиято изходна структура се представят образи на животни в неудобни, неподходящи, вредни или застрашаващи ги ситуации, често в резултат от човешка дейност или свързани по някакъв начин с човешкия бит. В една немалка част от тях чрез различни стилистични похвати се изразява иронично отношение (Константинова 2011: 117–118).
Срв. Всяка коза на свой крак виси (ФРБЕ1 1974: 187), Жаба в тупило да пукне (ФРБЕ1 1974: 312), Като лисица в капан (ФРБЕ1 1974: 491)*, Хитрата сврака с двата крака (ФРБЕ2 1975: 490)*, Замислил съм се като лисица в капан (НФРБЕ 1993: 87)*, Замислил съм се като свиня за Коледа (НФРБЕ 1993: 87)*, Гледам като свиня на секира (НФРБЕ 1993: 131), Наредил съм се като агне в дисаги (НФРБЕ 1993: 108)* и др.
Също така разнородна е и следващата група от анималистични ФЕ, в които човекът преследва, малтретира или убива животни по различен начин.
Срв.: Да гониш бълхи (ФРБЕ1 1974: 235), Зайци да гониш (ФРБЕ1 1974: 340), Скакалците гонил (ФРБЕ2 1975: 294), Плаши Пейо кокошките (ФРБЕ2 1975: 122), Плаша врабците (ФРБЕ2 1975: 122)*, Без работа Мую мухите скопява (НФРБЕ 1993: 43), Змии варя (ФРБЕ1 1974: 371) и др.
Положително отношение към животните
Сред ексцерпираните примери има малко на брой такива с изходна структура, в която се представя образ на интеракция между човек и животно, положителна за животното. Показателни и подчертано положителни са примерите с компонент мравка, магаре и (писано) яйце, които денотират много внимателно отношение. В първата и третата група (със съществителните мравка и яйце) това се постига чрез хипербола, а във втората (със съществителното магаре) то е заложено в буквалния прочит на изходната структура.
Срв.: И на мравката път правя (ФРБЕ1 1974: 457)*, И на мравката път не минавам (ФРБЕ1 1974: 457), И на божата крава път правя (ФРБЕ1 1974: 457), Вързал звънци на краката си, да го чуват мравите, да бягат да ги не стъпче (НФРБЕ 1993: 56).
Срв.: Изваждам си магаренцето от калта (ФРБЕ1 1974: 392), Не си оставям магарето насред пътя (ФРБЕ1 1974: 720)*, Не си оставям магарето в батака (ФРБЕ1 1974: 720).
Срв.: Като писано яйце гледам (пазя) (ФРБЕ1 1974: 501), Като шарено яйце гледам (ФРБЕ1 1974: 517), Като ровко (рохко) яйце гледам (вардя) (ФРБЕ1 1974: 507), Като писано яйце обичам (НФРБЕ 1993: 126).
Неутрално за животното и човека действие
Анималистичните ФЕ, в чиято вътрешна форма се преставя действие, което не е нито положително, нито отрицателно както за човека, така и за животното, са значително по-малко от ФЕ с негативно за животното значение и повече от ФЕ с положително за животното действие. Примерите отново са разнородни, което лесно може да се обясни с действителното разнообразие на взаимоотношенията между човек и животни, както и с разнообразието на сетивните им възприятия. Интересен факт е, че тук има много примери, в които животното играе активната роля в интеракцията с човека. В преосмисленото си значение тези ФЕ означават характеристики от външния вид, поведението, усещанията на хората или пък са свързани със суеверия.
Срв.: Влиза ми бръмбар в главата (ФРБЕ1 1974: 170)*, Влиза ми бълха в ухото (ФРБЕ1 1974: 171). Влиза ми муха в главата (ФРБЕ1 1974: 171), Влязла ми е змия в кесията (ФРБЕ1 1974: 173), Свила се е змия в кесията ми (ФРБЕ1 1974: 173).
Срв.: Полазват ми мравки по гърба (ФРБЕ1 1974: 355)*, Лазят ме мравки (ФРБЕ1 1974: 556), Мравки лазят по кожата ми (ФРБЕ1 1974: 596), Полазват ми мравки по тялото (ФРБЕ2 1975: 150)*, Попълзяват мравки по кожата ми (ФРБЕ2 1975: 157).
Срв.: Минава черна котка помежду ни (между нас) (ФРБЕ1 1974: 588), Мина ми заек (лисица, <черна> мачка, мечка, мишка) път (ФРБЕ1 1974: 589)*, Пресече ми котка път (ФРБЕ2 1975: 200)*, Пресече ми мишка път (ФРБЕ2 1975: 200)*.
Срв.: Лизала го крава (ФРБЕ1 1974: 561), Олизала го кравата (ФРБЕ2 1975: 24), Сякаш че го биволица близала (ФРБЕ2 1975: 384), Сякаш че са го котки близали (ФРБЕ2 1975: 384).
В отделна, макар и малка, група ФЕ могат да се обособят примерите с глаголи за визуална перцепция.
Срв.: Виждам бял бивол посред пладне (ФРБЕ1 1974: 149), Виждам бял вълк у пладнина (ФРБЕ1 1974: 149), Виждам бели вълци по пладне (НФРБЕ 1993: 50), Вълка видиме, тогаз селях търсиме (НФРБЕ 1993: 55), Вълка видиме, тога ръже търсиме (НФРБЕ 1993: 56), Като че мечка гледат (НФРБЕ 1993: 136), Зяпам по чавките (ФРБЕ1 1974: 375).
Ексцерпираният материал позволява обособяването и на тематични групи според компонента название на животно, като в образите отново изражение намира разнообразието на ситуации, в които попадат човек и животно в изходната структура. ФЕ с компонент ‘куче’ специално отразяват човешката интерпретация на неговото поведение (Вътов В.). Най-добре изразена такава група, представена с най-много примери, е тази с опорна дума куче. в преосмисленото си значение тези примери означават предимно различни човешки качества.
Срв.: Познават (знаят) ме и късите кучета (ФРБЕ1 1974: 353)*, Дорде не са викнали на едно куче „хъ бре“ (ФРБЕ1 1974: 270)*, И кучетата не ме ядат (ФРБЕ1 1974: 441), Смеят ми се и кучетата (ФРБЕ2 1975: 319), Не едно куче викат Караман (Шаро) (ФРБЕ1 1974: 690), Намерил съм стадо без кучета (ФРБЕ1 1974: 644)*, Когато татко и мама ме съдеха, аз гледах кучето като се поще (ФРБЕ1 1974: 526), Кое куче ти лае (НФРБЕ 1993: 142), Разлайвам кучетата (НФРБЕ 1993: 227) и др.
В отделна група също така могат да се обособят и ФЕ с компонент название на птица, макар че в зависимост от вида и поведенческите характеристики на птицата типовете интеракция с хората отново силно се различават. Сред тях има клетви, но и различни други глаголни ФЕ. И докато названията на животни в първите обикновено символизират нечистите сили, като бухалът и кукумявката са класически примери (срв. Витанова 2012: 139), то останалите ФЕ разкриват различни представи на човека за животните или отношения между човека и животните.
Срв.: Бухали и кукумявки в къщата ти да бухат (ФРБЕ1 1974: 106)*, С орлите живея (ФРБЕ2 1975: 326)*, Едно птиче ми каза (НФРБЕ 1993: 79), На пиле камък не хвърлям (НФРБЕ 1993: 168), Златната птичка веднъж кацва на рамото ми (НФРБЕ 1993: 92)*, Направям за смях и на гаргите (НФРБЕ 1993: 168), С кокошките лягам си (ФРБЕ2 1975: 296)*, Врана кост да ти не носи (ФРБЕ1 1974: 180), Когато се броят пилетата (ФРБЕ1 1974: 525), Където ходя, орлите водя (ФРБЕ1 1974: 551), Няма да чуя кукувицата (ФРБЕ1 1974: 752) и др.
По-малки групи могат да се обособят и от ФЕ с компонент название за различни други животни – диви (като мечка, вълк), домашни (като кон, магаре, котка), насекоми (като бълха, муха) и т.н.
Срв.: Не съм бегал пред мечка (ФРБЕ1 1974: 725), Седнал съм с мечката дренки да ям (ФРБЕ2 1975: 286), Искам с мечката да ям дребници (ФРБЕ1 1974: 460), Срещна ме вълк (ФРБЕ2 1975: 335) и др.
Срв.: Да (ще) ми духа кон на (зад, по) врата (ФРБЕ1 1974: 238), Да (ще) ми духа кон в ушите (НФРБЕ 1993: 66), Кат фане магарето и го познава мъжко ли е, женско ли е (НФРБЕ 1993: 138) и др.
Срв.: И бълха не ме хапе (щипе) (ФРБЕ1 1974: 376), Кацнала ми е муха на носа (ФРБЕ1 1974: 517), Не настъпвам мравката (мравучката) (ФРБЕ1 1974: 709).
Срв.: Мачка и поганец ще лежат заедно (ФРБЕ1 1974: 574), В хамбара ми мишки играят (ФРБЕ1 1974: 189), Удрям стената да бягат мишките (ФРБЕ2 1975: 442), Ще светя на мишките (ФРБЕ2 1975: 526) и др.
Отрицателно за човека взаимодействие с животно
Засвидетелстваните ФЕ с компонент название на животно, чиято изходна структура представя образ на неприятно, болезнено или опасно за здравето на човек действие, са относително малко на брой в сравнение с останалата част от материала. Те в най-голямата си част отразяват негативния опит на човек от интеракцията му с животни, както и негови първични страхове от някои от тях. Интересно е, че сред примерите има такива, които експлицират градиране на страховете: срв. напр. поредицата куче – вълк – мечка (виж първите примери във втората и третата група).
Срв.: Заяли са ме кучетата (ФРБЕ1 1974: 367), Дърпали са ме гладни кучета (ФРБЕ1 1974: 299)*, Кучета ме дърпат (ФРБЕ1 1974: 547), Сякаш са го кучета дърпали (ФРБЕ2 1975: 383), Да ми ядат кучета главата (ФРБЕ1 1974: 239), Куче ме влачи (ФРБЕ1 1974: 547), Мене кучета (псета, вълци) ме яли (ФРБЕ1 1974: 579) и др.
Срв.: Бягахме от кучета, връхлетяхме на вълци (ФРБЕ1 1974: 111), Отивам на вълка в устата (ФРБЕ2 1975: 63)*, Попадам на вълка в устата (ФРБЕ2 1975: 156)*, Въвирам се в устата на звяра (ФРБЕ1 1974: 191), Отишли за зайци, изяли ги вълци (НФРБЕ 1993: 195) и др.
Срв.: Бягахме от вълци, налетяхме на мечки (ФРБЕ1 1974: 111), Гази ме мечката (ФРБЕ1 1974: 206)*, Давила ме е мечката (ФРБЕ1 1974: 234), Как отишъл на мечки и дошъл си без ръчки (ФРБЕ1 1974: 470) и др.
Подобно градиране на опасността за човек, а оттам и на страха у него може да се наблюдава и при ФЕ с компонент оса/пчела и змия.
Срв.: Ухапала ме пчела за езика (ФРБЕ2 1975: 457)*, Гледам като ужилен (НФРБЕ 1993: 134), Ужилила ме оса под (за) езика (ФРБЕ2 1975: 443), Ужилила ме жилка за езика (ФРБЕ2 1975: 443), Попадам в пчелен кошер (НФРБЕ 1993: 210), Да ти сере пчела в устата (ФРБЕ1 1974: 248) и др.
Срв.: Бягахме от оси, налетяхме на змии (ФРБЕ1 1974: 111), Змия (пепелянка) му е плюла в устата (ФРБЕ1 1974: 371), Смок да те изпие (ФРБЕ2 1975: 320).
В резултат на хилядолетното си съжителство с едри домашни животни, човек има известен негативен опит и от взаимоотношенията си с тях, като най-добре са представени те в образите от изходната структура на ФЕ с компонент кон и магаре. Примерите със съществителните вол и крава съдържат метонимичен пренос, така че не отразяват действителни взаимоотношения между човек и животно, но в известен смисъл са показателни за начина, по който се възприемат хранителните им навици.
Срв.: Да ме ритне кован кон, а не босо магаре (НФРБЕ 1993: 66)*, Да те ритне ат, да не те е яд, а то келяво магаре (НФРБЕ 1993: 67), Ела да видиш къде ме е ритнало магарето (НФРБЕ 1993: 79), Ритнало я магарето (ФРБЕ2 1975: 256), Вола ми езика изпасъл (ФРБЕ1 1974: 177), Изяде ми крава езика (ФРБЕ1 1974: 437) и др.
Също така добре изразена група образуват ФЕ с компонент название на птица, в които се денотира „изпиване на мозъка, акъла, пипето и т.н.“. Това, естествено, е хиперболизирано действие, най-вероятно резултат от метонимичен пренос в посока глава – ум, а мотивиран вероятно от атаки на птици срещу въпросната част от човешкото тяло (срв. последните два примера).
Срв.: Патка ми е изпила акъла (ума) (ФРБЕ2 1975: 112)*, Кукувица (чавка, сврака) ми е изпила акъла (ума) (ФРБЕ2 1975: 112)*, Чавка (патка, сврака) ми е изпила акъла (мозъка, пипето, ума)*, Кълвали са го мисирките (ФРБЕ2 1975: 501), Скочили на мене и хала и врана (ФРБЕ2 1975: 297) и др.
Разбира се, има и още немного на брой примери с компонент название на различни животни – насекоми и бозайници (включително едно екзотично – носорог), които остават извън разгледаните дотук групи.
Срв.: Бълха ме ухапа (ФРБЕ1 1974: 107), Да те ядат бълхи (ФРБЕ1 1974: 246), Ядат ме въшките (ФРБЕ2 1975: 536).
Срв.: Изяла (хванала) ме лисицата (ФРБЕ1 1974: 439), Не са ме сукали котките (ФРБЕ1 1974: 716)*, Натиснал ме бивола (ФРБЕ1 1974: 672), Ще седнеш на носорог (НФРБЕ 1993: 277) и др.
ФЕ с компонент части на тялото на животно
Специфична и не по-малко показателна манифестация на изложените горе наблюдения са ФЕ с компонент със значение част от тялото на животно. Засвидетелстваните примери покриват част от разгледаните вече образи от изходната структура на ФЕ с компонент название на животно. В първата група от примери са представени ФЕ със значение ‘притежание’ на част от тялото на животно. В преосмисленото си значение те означават различни отрицателни човешки характеристики, често с количествено значение.
Срв.: Нося пилешко сърце (ФРБЕ1 1974: 748), Имам заешко сърце (ФРБЕ1 1974: 444), Имам кокоши ум (ФРБЕ1 1974: 445), Имам кучешка душа (ФРБЕ1 1974: 446), Имам орлови нокти (ФРБЕ1 1974: 449), Имам пилешко сърце (ФРБЕ1 1974: 450), С кокоши ум (ФРБЕ2 1975: 296), Със заешко сърце (ФРБЕ2 1975: 379) и др.
Още една реализация и продължение на тази концептуализация са ФЕ с компонент част на тялото на животно и глагол със значение ‘давам’ и ‘получавам’ (по-рядно). За първия пример може да се предположи, че корените му са в библейските тексове, но принципно ФЕ със съществителното крила най-вероятно са претърпели семантичен развой (Вътов 2002: 208). Останалите примери имат количествено значение и създават ироничен ефект чрез комбинирането на несъвместими реалности (Константинова 2011: 129).
Срв.: Давам крила на някого (ФРБЕ1 1974: 228), Добивам крила (ФРБЕ1 1974: 258), Ни от бълха дроб не давам повече (ФРБЕ1 1974: 741), Не давам повече ни от бълха джигер (НФРБЕ 1993: 182), Не давам повече от комар дроб (НФРБЕ 1993: 196) и др.
Сред примерите в ексцерпирания материал обаче има и такива, които в изходната си структура изразяват разнообразни образи на най-общото значение ‘извършване на действия’ с частта от тялото на животно. ФЕ от първата група в преосмисленото си значение изразяват различни човешки взаимоотношения.
Срв.: Гладя (галя) с паче перо някого (ФРБЕ1 1974: 209)*, Погалвам с гъше перо (ФРБЕ2 1975: 132), Гладя с пауново перо перце (НФРБЕ 1993: 59), Поставям рога на някого (ФРБЕ2 1975: 166)* и др.
С висока честотност сред тези ФЕ се отличават примерите, базирани върху употребата на част от животно, и то най-вече за храна. В тях образът най-често се формира въз основа на буквалното значение.
Срв. Ако не крилце, поне перце (ФРБЕ1 1974: 80)*, Глождя (гриза) кокал (ФРБЕ1 1974: 215), Засяда ми ми като рибена кост на гърлото (ФРБЕ1 1974: 360)*, На двамина кози крак (ФРБЕ1 1974: 621)*, Ял съм от кокоша крак (ФРБЕ2 1975: 539)*, Ще ям голата опашка (НФРБЕ 1993: 278), Търговец на свински рогове (ФРБЕ2 1975: 424) и др.
Няколко примера отразяват възприемането на животните в изходната структура на ФЕ като обекти, върху които се упражнява контрол. Тук те са изразени чрез конкретизирането на този контрол през съответните части на тялото.
Срв.: Хващам мечката за ушите (ФРБЕ2 1975: 469), Хващам бика за рогата (ФРБЕ2 1975: 463), Връзвам бика за рогата (ФРБЕ2 1975: 463), Ако го не удържиш за гривата, за опашката не можеш (НФРБЕ 1993: 37) и др.
И накрая трябва да се отбележи, че много добре изразена група образуват ФЕ с компонент част от тялото на животно, в чиято вътрешна форма се представя агресивно, насилствено или жестоко отношение на човек над животното. Заслужава да се отбележи, че първите два примера се характеризират с много висока лексикална вариантност на глаголните компоненти, но тук е приведен само по един пример. Повечето ФЕ от тази група се основават на различни стилистични похвати, като хиперболата например, и означават разнообразни човешки взаимоотношения. В примерите със съществителните (шия, врат на) пиле, врабче, (опашка на) котка обаче образът се изгражда върху действителното взаимодействие на човек с тези животни, като може да изразява интензитет. За ФЕ със съществителното (опашка на) змия може да се предположи, че е с библейска първооснова, макар и слабо трансформиран (Вътов 2002: 164).
Срв.: Вкарвам в кози рог някого (ФРБЕ1 1974: 160)*, Вкарвам в кучи гъз някого (ФРБЕ1 1974: 160)*, Вкарвам в устата на вълка някого (ФРБЕ1 1974: 161), Строшавам рогата някому (ФРБЕ2 1975: 355), Изправям рогата на някого (ФРБЕ1 1974: 423), Откъртвам зъбите на вълка (ФРБЕ2 1975: 74), Отрязвам (подрязвам) крилата на някого (ФРБЕ2 1975: 85), Настъпвам опашката на котката (ФРБЕ1 1974: 668)*, Настъпил съм на змията опашката (ФРБЕ1 1974: 669)*, Натърквам (натривам) муцуната на някого (ФРБЕ1 1974: 675)*, Смачквам главата на змията (ФРБЕ1 1975: 317)*, Изгоряха на зайците ушите (ФРБЕ1 1974: 397), Ще извия врата (шията) като на пиле (ФРБЕ2 1975: 520)*, Ще откъсна главата като на врабче някому (ФРБЕ2 1975: 525)*, Ще отрежа главата като на врабче (пиле) някому (ФРБЕ2 1975: 525)* и т.н.
Заключение
Обобщените данни от над 700 ФЕ с компонент название на животно или част от тялото на животно, представени в студията, потвърждават изходната хипотеза за преобладаващо негативния образ на взаимоотношенията между човека и животните във вътрешната форма на фразеологичния материал. От друга страна, ФЕ с изходна структура, в която се описва интеракция с отрицателен за човека резултат, са много по-малко, като те отразяват както реалния опит на хората, така и различни религиозни и митологични вярвания.
От изследването личи, че названията за животни често попадат в изходни структури на ФЕ, които свидетелстват за възприемането им като обекти, предмет на притежание (най-често насекоми, дребни бозайници и влечуги) или по-нисши създания, които биват употребявани по различни начини (обикновено дребни или едри бозайници). Също така с висока честотност е групата от ФЕ, в чиято изходна структура се експлицира упражняването на контрол над животните (тук отново преобладават бозайниците – предимно едри домашни животни, но в примерите с ирония и диви животни).
Особено многобройна е групата от ФЕ, в чиято изходна структура се съдържа глагол, денотиращ агресивно и насилствено действие на човек над животно, като понякога то е съпроводено с подчертана жестокост. И макар една част от примерите да имат митологична или религиозна (библейско-християнска) първооснова, преобладава броят на онези, които отразяват реални битови практики. Както беше коментирано, най-често използваните названия на животни в тези ФЕ са кучето, котката, както и различни едри домашни животни, птици и др.
Сравнително малко са анималистичните ФЕ с глаголи, означаващи неутрална или положителна за животното интеракция. ФЕ с вътрешна форма, която представя положителен образ на взаимоотношенията между човека и животните, съдържат следните три компонента: магаре, мравка и (писано) яйце.
В обобщение въз основа на анализираните анималистични ФЕ в българския език, представящи образ на интеракция или пряко отношение на човека към животните, може да се заключи, че последните се възприемат най-малко като по-нисши същества, наложено е схващането, че те може да се използват по различни начини, а насилието над тях се смята не просто за нещо нормално, ами и служи като стандартна стратегия за отправяне на заплаха.
[1] В настоящия текст се придържам към традиционното схващане за ФЕ като „установена в даден речев колектив свръхсловна, относително устойчива речникова единица, която има сложна (на словосъчетание или на изречение) и разделно оформена структура. Като възпроизводима единица тя се характеризира с единно, цялостно значение, получено в резултат от семантична трансформация между компонентите като цяло. В езика изпълнява номинативно-характеризираща и експресивна функция“ (Недкова 2014: 304). Приемам обаче схващането, че понякога експресивността може да бъде заключена в самото значение и е свързана с различни фактори – напр. интензивността на означеното, неговата парадоксалност, нереалност, преувеличеност и т.н. (Вътов 2002: 8).
[2] Авторът си служи с термина образни сравнения за назоваването на съответните компаративни структури. Това терминологично решение той мотивира с необходимостта от съществуване на определен образ, който функционира като основа за съответното сравнение, както и с функцията на тези ФЕ като опознавателен механизъм (Янев 2013: 16).
[3] Заслужава внимание фактът, че негативната конотираност не е задължително иманентна за ФЕ и, както отбелязва Ивана Видович Болт, тя често зависи от контекста. Само че и на пръв поглед, въз основа на основните значения на използваните компоненти названия на животни в тези ФЕ, често може да се определи характерът на конотацията – с положителен или отрицателен знак е тя.
[4] Подробна библиография за изследванията на различни аспекти на произхода, разпространението, семантиката, функционирането и употребата на зоонимите в българския език е представена във Витанова 2012. Също там по-подробно е дискутиран и въпросът за връзката на ФЕ със самостоятелните лексикални единици (Витанова 2012: 137-138).
[5] Като допълнение към казаното дотук, бих искал да обърна внимание на това как хората виждат животните през призмата на определенията, които съпътстват названията за животни във ФЕ. Смята се, че те актуализират асоциации, свързвани с даденото животно (Романкевич 2007: 74). Сред тях отчетливо преобладават негативните определения или такива, които денотират отрицателни последици за животните – съгласувани или несъгласувани: белязан, без глава, без рога, улав, гладен, печен, посран, дойна, подгонен, биен, дрислив, заклан, заблуден, къс, недоклан, застрелян, умрял, изтърван, пушнат, сляп, остарял, пребит, сляп, спънат, крастав, въртоглав, недобит, стрелян, мършав, мъртъв, вързан, шугав, без опашка, настъпен, оскубан, луд, кьорав и др. Приведените примери рисуват една крайно девиантна картина на осакатени, пострадали, възрастни, уплашени животни, към които се проявява отношение с подчертана липса на емпатия.
[6] Терминът анималистични ФЕ се използва като синоним за ФЕ с компонент название на животно. По-подробно за терминологичното разнообразие при назоваването на тези ФЕ – виж Витанова 2012: 115-116.
[7] Тук, както и по-нататък в текста отбелязаните със звездичка примери маркират онези ФЕ, при които се наблюдава лексикална вариантност на някой от компонентите им.
[8] Подобна мотивация може да се предположи и в други ФЕ, като тези с компонент яре и курбан.
[9] Според коментара във фразеологичния речник тази ФЕ например е мотивирана от действителен сватбен ритуал!
Речници
НФРБЕ 1993: Анкова-Ничева, Кети. Нов фразеологичен речник на българския език. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1993.
Геров 1975-1978: Геров, Найден, Речник на българския език. Част 1–6. (фототипно издание) София: Български писател, 1975-1978.
ФРБЕ1 1974: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Том 1 А-Н, София: Издателство на Българската академия на науките, 1974.
ФРБЕ2 1975: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Том 2 О-Я, София: Издателство на Българската академия на науките, 1975.
Библиография
Витанова 2012: Витанова, Марияна. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София: Бул-корени, 2012.
Вътов 2002: Вътов, Върбан. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново: Слово, 2002.
Вътов В.: Вътов, Върбан. Човекът и човешкият живот, представен от българските разговорни зоофразеологизми с образна компонента „куче“, „псе“. // http://belb.info/personal/vytov/kuche-pse.htm
Гаравалова 2023: Гаравалова, Илияна. Фразеологизми с опорна дума със значение ‘котка’ в славянските езици – Филологически форум, 18, 2023, 186-203.
Константинова 2011: Константинова, Даниела. Иронията като начин за възприемане на света (върху материал от българската и словашката фразеология). Велико Търново: Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“, 2011.
Легурска 1983: Легурска, Палмира. Названия животных – метафорические характеристики человека в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1983, 5, 28-35.
Мршевић-Радонић 2008: Мршевић-Радонић, Драгана. Фразеологија и национална култура. Београд: Друштво за српски језик и књижевност, 2008.
Недкова 2010: Недкова, Емилия. Националноспецифични образи в български, сръбски и руски фразеологизми с компоненти зооними (за назоваване на човешки качества). – Зборник Матице српске за славистику, 77, Нови Сад: Матица српска, 2010, 83–91.
Недкова 2014: Недкова, Емилия. Лингвистични, културологични и прагматични параметри на съпоставителното изследване на български и сръбски анималистични фразеологизми. U: Životinje u frazeološkom ruhu. Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa Animalistički frazemi u slavenskim jezicima održanog 21. i 22. III. 2014. na Filozofskom fakultetu Sveučilišta u Zagrebu. Ur. Ivana Vidović Bolt. Zagreb: FF-press, 2014, 303–313.
Новокмет 2020: Новокмет, Слободан. Називи животиња у српском језику. Семантичка и лингвокултуролошка анализа. Београд: Институт за српски језик САНУ, 2020.
Романкевич 2007: Романкевич, М. Н. Зооморфизмы как ассоциативно-семантическая группа зоонимов. – Вестник МГЛУ. Серия 1. Филология № 4 (29), 2007, 68–75.
Телия 1996: Телия, Вероника. Николаевна. Русская фразеология. Семантический, прагматический и лингвокультурологический аспекты. Москва: Изд. Школа „Языки русской культуры“, 1996.
Штрбац, Штасни 2023: Штрбац, Гордана, Гордана Штасни. Лингволултуролошки аспекти лексеме мачка у српском језику. – Јужнословенски филолог, књ. LXXIX, св. 1, 2023, 57–96.
Янев, Борян. Образните сравнения с антропоцентричен характер в българския и английския език (изследване и речник). Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, 2013.
Denčeva 2013: Denčeva, Diliana. Olej, kapusta, kalosze. Inteligencja i głupota w polskich i bułgarskich związkach frazeologicznych. – Postscriptum polonistyczne 2 (12), 2013, 295–301.
Lakoff, Turner 1989: Lakoff, George, Mark Turner. More than a cool reason: A field guide to poetic metaphor. Chicago: University of Chicago Press, 1989.
Vidović Bolt 2014: Vidović Bolt, Ivana. Životinja kao (ne)inteligentan čovjekov prijatelj. U: Životinje u frazeološkom ruhu. Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa Animalistički frazemi u slavenskim jezicima održanog 21. i 22. III. 2014. na Filozofskom fakultetu Sveučilišta u Zagrebu. Ur. Ivana Vidović Bolt. Zagreb: FF-press. 2014, 489–500.
Vidović Bolt i dr. 2017: Vidović Bolt, Ivana, Branka Barčot, Željka Fink-Arsovski, Barbara Kovačević, Neda Pintarić, Ana Vasung. Hrvatski rječnik animalističkih frazema. Zagreb: Školska knjiga, 2017.
© Мартин Стефанов
___________________________________________________________________________________
© Събитие и текст. Поредица към сп. “Филологически форум”, No 1, 04.08.2024 г.