120 години от рождението на Атанас Далчев

Posted in: Без категория Started by forum

120 години от рождението на Атанас Далчев

Мария Испиридонова

Софийски университет „Свети Климент Охридски“

„Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата и Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.“

Атанас Далчев, „Фрагменти“, 1967 г.

На 12 юни тази година се честваха 120 години от рождението на една от най-ключовите личности в българската литература, а именно на поета, преводач и литературен критик Атанас Далчев.

По случай юбилея на дадената дата се проведе национален форум със заглавие „120 години от рождението на Атанас Далчев“ в Столична библиотека, организиран от Столична община и Нов български университет, благодарение на които всички любители на Далчевите идеи и творчество успяха да се докоснат до естета както физически – чрез разглеждане на негови лични вещи, книги, преводи и т.н., но и духовно – чрез потапяне в поетичната атмосфера на събитието.

Програмата започна в 17:00 ч. с въведение, насочено към посетителите в „Мраморно фоайе“ на библиотеката. Началните думи бяха изречени от директора на сградата – Юлия Цинзова, като бяха продължени от литературния историк и почетен професор в Нов български университет Михаил Неделчев, който не само че засегна важни теми, свързани с биографията на Далчев, критиката му към литературното направление „символизъм“, отсъствието на твореца в литературата по време на комунизма в България и некоректното определяне на поетиката му като предметна, но и даде начало на фотодокументалната изложба във фоайето – „Сънища през очилата“. Тя беше изпълнена с различни ключови артефакти, архивни документи, фотоси и емблематични издания на Атанас Далчев.

Авторите на изложбата, сред които са и дъщерите на поета – Райна и Виктория Далчеви, разказаха за съдържанието на експозицията, като призоваха всички на събитието да разгледат съвместния им труд около намирането и излагането на дадените обекти.

Посетителите успяха да съзрат различни ценни издания от фонда „Книжовно наследство“ на Столична библиотека, а именно първи издания на стихосбирките „Прозорец“ (1926), „Стихотворения“ (1928), „Париж“ (1930), „Ангелът на Шартър“ (1943), „Стихотворения“ (1965), „Фрагменти“ (1967), както и сборниците „Прокълнати поети“ (1921) и „Мост“ (1923).

От сбирката „Детски периодичен печат“ бяха включени негови творби за деца, част от списанията „Детско знаме“ и „Весело славейче“, и вестниците „Другарче за тебе“ и „Въздържателче“.

В изложбата бяха представени и негови книги, преведени на чужди езици; лични преводи, както и множество получени книги с автографи и посвещения от различни автори – Анна Ахматова, Борис Пастернак, Георги Мишев, Евтим Евтимов, Стефан Цанев и др; снимки от личния му архив.

Бяха изложени и някои отличителни предмети като личната му пишеща машина Erika, връчената му международна Хердерова награда, плакет от ЮНЕСКО по случай 100-годишнината от рождението на диаболиста, както и негови грамоти, свидетелства, дипломи и сертификати.

Сн. Косьо Хаджигенчев

В 17:30 ч. честването на годишнината продължи в зала „Американски център“ на библиотеката с литературни четения в чест на твореца.

Те започнаха с въведение от страна на гл. ас. д-р Илвие Конедарева от Нов български университет, която беше модератор и действаше като свързващ център, като подпомагаше плавното протичане на цялостната програма. Тя изложи главните въпроси, намиращи се в основата на събитието, а всъщност – колко близък ни е Далчев и доколко успяваме да го преоткриваме днес.

Проф. Божидар Кунчев. Сн. Косьо Хаджигенчев

Празнични слова в името на литературния критик изрекоха литературоведът проф. д-р Божидар Кунчев от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, литературният историк и критик проф. Михаил Неделчев и ректорът на Нов български университет проф. д.н. Пламен Дойнов. Те засегнаха различни теми относно Атанас-Далчевата поезия, явяваща се като помощно средство за нашето себепознание, както и бунт на мисълта. Тя е напълно различна от тази през социалистическия реализъм. Изразиха се и идеи за личността на автора. Преподавателите го представиха не само като творец, сътворяващ образа на значимото и истинното, но и като любящ съпруг и баща, отсъстващ от литературата по време на комунизма в България.

Последва артистична интерпретация на Далчеви стихотворения и фрагменти от студенти на доц. Снежина Петрова от департамент „Театър“ на НБУ. Участниците в прочитите бяха Никола Табаков, Тони Николов, Елена Рангелова, Мина Стойчева, Ерика Попова и Християна Стоименова, които по изключително изкусен и непринуден начин направиха така, че творчеството на Атанас Далчев да оживее както в залата, така и в душите на посетителите. Изчетоха се и стихотворения, посветени на поета и преводача.

Доц. Снежина Петрова и гл. ас. д-р Илвие Конедарева. Сн. Косьо Хаджигенчев

След това се проведе кръгла маса „120 години Атанас Далчев“ – с участието още на доц. д.н. Морис Фадел от НБУ, доц. д-р Надежда Стоянова от СУ, гл. ас. д-р Илвие Конедарева от НБУ, преподавателя по български език и литература в НПМГ Борис Илиев, както и проф. д-р Божидар Кунчев от СУ, проф. Михаил Неделчев от НБУ и проф. д.н. Пламен Дойнов от НБУ. Тяхната идея беше да се изследва присъствието на естета в съвременния контекст.

Всички участници отговориха на въпроси за това доколко и как философското образование на поета, който „пише само хубавите си стихотворения“ предопределя неговия почерк. Те обясниха как се разгръща приемствеността по отношение на поезията на литературния критик, като разказаха за интересното в литературните диалози, осъществяващи се между Далчев и други негови съмишленици и следходници.

Разгледаха се теми, свързани с това какво преводачът и критик не си позволява да пише и защо, кога той се появява като поет в учебните програми и как стои неговото място в тях в съвременността, с кого и как си общува Атанас Далчев и най-важното – как неговото творчество стига до съзнанието на младите хора.

Сн. Косьо Хаджигенчев

Накрая всички преподаватели приключиха юбилейните четения с няколко заключителни думи.

Проф. Кунчев: „Далчев одухотворяваше битието. Той допълваше онова, което не ни достигаше на битието. Аз мисля, че така ще бъде и за напред“.

Проф. Неделчев: „Аз искам да кажа да не се притесняваме от тази Далчева сериозност […] Прекомерната сериозност плаши“.

Проф. д.н. Пламен Дойнов: „Атанас Далчев е точно друг тип пример на друга поетика, която въпреки образите, въпреки метафорите прави нещо много просто […] –думата да бъде равна на събитието, думата да бъде равна на гледката, думата да бъде равна на човека“.

Борис Илиев: „Трябва да четем Далчев. Това „трябва“ при нашите ученици се превръща просто в това – „те четат Далчев“. Мисля, че това би трябвало да подейства на всички ни успокояващо, защото за мен беше шокиращо, когато аз самият бях ученик и учех Далчев, и много исках да споделя вкъщи, че го четем в клас. И когато споделих на баба си и дядо си, че го четем, те бяха потресени, защото самите те никога не са го чели в училище“.

Доц. д.ф.н. Морис Фадел: „Това е изключителен човек […], това е човекът, който няма място в големите насоки на обществото. Не е част от нормата, не е нормативен човек“.

Доц. д-р Надежда Стоянова: „Далчев остава поетът на интелектуалното малцинство, но онова малцинство, което може и иска да мисли критично, скептично и иронично“.

Програмата на събитието завърши с прожекция на филма „Атанас Далчев – филмов силует“ (1969) на сценариста Радой Ралин и режисьора Николай Петков.

За автора

Мария Испиридонова понастоящем е студентка в първи курс в специалност „Българска филология“ към Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Средното си образование завършва в 32. СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“, гр. София.

Интересите ѝ се простират в областта на литературата.

E-mail: mariaispiridonova28@gmail.com

_________________________________________________________________________________________