СИЦИЛИЯ – КАКТУСИ, ГОРГОНИ И СМАРТФОНИ

Любомир Георгиев

Централен държавен архив (България)

SICILY – CACTI, GORGONS AND SMARTPHONES

Lyubomir Georgiev

Central State Archives (Bulgaria)

 

„Ах, приятелю, за бога,
възхити се за минута,
ний пътуваме със тебе
из Италия прочута;
из земята благородна
на венчаните поети,
на изкуствата безсмъртни,
на великите скелети…“[1]

 

Войните в Украйна и Газа диктуваха международните новини през зимните нощи на високосната 2024 г. Тридневните празници около Трети март обаче разведриха обстановката и се превърнаха в освежаваща прелюдия към пътуването до триъгълния остров Сицилия. През празниците имах време спокойно да стегна багажа и да проуча чудесния пътеводител за Италия на „Нешънъл Джиографик“, който колегата Данчо любезно ми зае.

Билетите до Катания и обратно от авиокомпанията „Райънeър“ струваха по около 80 лв. на човек. Излиташе се в удобно предиобедно време от терминал 2, докъдето метрото стига директно.

Вечерта преди полета силно ме заболя гърлото. През нощта изсмуках 3 таблетки и се въртях в леглото, разкъсван от колебания дали въобще да тръгвам. Представях си, че ме спират на летището заради висока температура и че се налага да разчитам на медицинската си застраховка…

5 март

Щом зората се зазори, Миряна започна финалната подготовка за заминаването с увереност и оптимизъм и нейният устрем ме зарази. Още повече, че въпреки валежната прогноза времето се случи ясно, с добра видимост, само за летене…

На терминал 2 по смартфона „се запознах“ с чисто новия BgGPT. Нашенският изкуствен интелект прилично отговори на моите въпроси кой предаде Левски и какви гледки да очаквам при полета. BgGPT повече ми допадна от колегата си Джемини, създаден от Гугъл. Изкушавах се дори да редактирам този пътепис с помощта на изкуствения интелект, но консерватизмът, самоувереността и хуманизмът ме спряха да го сторя.

Пътувахме с международните си паспорти и благодарение на това не се редихме за проверка на документите, а минахме автоматизиран контрол, дори без да се срещнем лично с граничен полицай.

Украсеният със златна ирландска лира самолет на „Райънeър“ бързо ни възвиси в синевата над облаците. 🙂 Там цареше чиста красота, но също и еднообразие. Затова без да съжалявам, че ще пропусна чудни гледки, зачетох на телефона закона за Националния архивен фонд (подготвях се за подбор за длъжност „държавен експерт“). Скоро обаче над средиземноморското крайбрежие облаците се разкъсаха и четенето на закона се отложи. Редици стълбове на ветрогенератори чертаеха линии по земята под нас. Полетът с реактивния самолет ми се стори забавен и кратък. Колко ли напрегнат и тягостен е бил той обаче за американските екипажи на „Летящи крепости“, излитали от Сицилия през 1943 г., които е трябвало да се проврат през огъня на изтребители и зенитна артилерия, за да пуснат бомбите си над България и Румъния?

От летището на Катания поехме направо към Таормина с автобус, пълен с млади полякини. Магистралата се виеше между гълъбосивото море и забулената с облаци Етна. Пейзажът ми припомни мъглите на Корфу на един Гергьовден преди двайсетина години. Не случайно в епохата на бляскавата Античност Сицилия е била изконна част от Магна Греция…

Ръмеше кротко, когато достигнахме стръмната Таормина, толкова висока, че е построен лифт, който стига до плажа.

В китното градче за пръв път забелязах триножника (трискелион, тринакрия) с глава на горгоната Медуза в средата. Свойствен за украсата на сицилианските домове, той присъства и на знамето на този най-голям остров в Средиземно море и символизира триъгълната му форма. Глави на горгоната пък са чести експонати в сицилианските археологически музеи. Изглежда островитяните разчитат на тяхната сила успешно да отблъскват злото.

От бензиностанция, където дизелът струваше 1,89 €, започнахме изкачване към Замъка на сарацина (Х-ХІ в. арабите владеят Сицилия). Тръгнахме по стълбите на добре поддържаната пътека, наречена „Кръстният път“ (Виа Круцис), край която медни барелефи изобразяваха страстите Христови. Разкриваха се страхотни гледки към античния театър, градчето, морето и вулкана Етна. Впечатли ни изобилието от кактуси, отрупани с ярки плодове. Красивите и богати на витамин С плодове стават за ядене и сурови, но заради фините бодлички по тях непременно трябва внимателно да се изчистят, преди да бъдат докоснати с голи ръце. Справка в Интернет показа, че „кактусовата смокиня“, известна още като „бодлива круша“ или „опунция“, е пренесена като земеделска култура тук след откриването на Америка.

6 март

„ХоМстел Таормина“ ни предложи отлично гостоприемство. Първата утрин в Сицилия започна със слънце, пърхане на гугутки и птичи трели. От аптека, построена през ХІХ в., си купих Мукосолван за смучене, за да се боря с дразнещата кашлица. Тази аптека е точно зад фонтана със статуя на коронована кентавърка, която е символ на стръмния град. Името на Таормина идва от думата за бик „таурус“, защото градът е построен върху двурогата планина Монте Тауро.[2] Снимахме се на фона на блестящия снежен връх на Етна, възвисил се на 3357 м. над лазурното Йонийско море. Впрочем следобед Етна се забулваше в облаци, дори и през слънчевите дни.

Миряна посети и подробно проучи прочутия гръцки театър на Таормина, събирал през Античността 10 000 зрители. За мен бяха напълно достатъчни безплатните посещения в одеона (малкия античен театър), наумахията (мястото на цистерните, където вероятно гладиатори са възпроизвеждали морски сражения), църквата на дон Боско и цветущата градска градина.

Прелестни са разнообразните по форма и багри саксии, изобразяващи мавърски глави, които красят сградите в Сицилия! Разправят, че някога снажен сарацин залюбил тамошна красавица. Страстта им била бурна, но не след дълго младият мъж споделил, че е крайно време да се прибере при съпругата и децата си. Сицилианката умело прерязала гърлото му и сътворила от черепа ваза, в която засадила ухайни цветя. Съседките завидели за красивия съд и гиздавите китки в него и взели да си правят подобни вази. Оттогава керамичните глави вървят винаги по две – мъжка и женска.

Оценихме високо вкусните сицилиански специалитети, наречени аранчини.[3]

Следобед пътувахме до Катания, където отседнахме в просторно палацо на украсения с палми площад, наречен в памет на убития от мафията през 1992 г. прокурор Джовани Фалконе. Мъжът, който ни настани в квартирата, знаеше единствено италиански, но пък притежаваше смартфон и Гугъл преводачът уреди разговора. Първите ми впечатления от втория по големина град в Сицилия бяха от високи сгради, тесни и мръсни тротоари и дръзки млади просякини.

7 март

Сутринта се гмурнахме в тълпите и миризмите на рибния пазар на Катания. Той се намира се намира недалеч от катедралата и от колоната със статуя на слон, която е талисман на града.

Регионалният архив се помещава в центъра на големия сицилиански град, в старинно палацо с вътрешен двор. Позволиха ми да се снимам пред сградата на тази публична институция едва след като настоях, че съм колега.

Управлението на финансовата полиция стои недалеч от гарата. Портата на учреждението е украсена с два пищни стълба, далечен намек за римската колона на император Траян. Сцени по тях изобразяват подвизите на служителите на закона, например как полицай с щик се сражава срещу контрабандист с кама. Там строго ми забраниха да фотографирам. Изглежда занятието на държавния служител в Сицилия не е безгрижно… „В Сицилия не обичат Свидетелите на Йехова. Впрочем, там не обичат никакви свидетели“, както гласи старият виц.

Миряна бързо се ориентира в комбинацията автобус и влак, която италианските железници ни предложиха, за да стигнем Палермо. Докато се отдалечавахме от белоснежната Етна, около нас се редяха островърхи хълмове. Портокалови и маслинови дръвчета се редуваха с добре подредени лехи от кактуси. По зелените поля пасяха стада овце. Не след дълго се извисиха масивните стени на непристъпната Енна, крепостта, наричана „пъпът на Сицилия“. По време на многочасовото пътуване нахвърлях дневника си във файл на телефона, което е доста по-удобно занимание, отколкото да драскам с химикалка върху хартиени листове и после да трябва да разчитам грозния си почерк и да преписвам текста.

Палермо изглежда много по-богат от Катания. Квартирите, които бяхме избирали чрез сайта Букинг, ставаха все по-изискани. Това важеше в пълна сила и за главния град на Сицилия, където отседнахме на централната улица „Виа Рома“. Уютната квартира „Делле Палме“ освен с отлично местоположение ни зарадва и със страхотна баня. Трябваше обаче да преминем през сложна последователност от трезори и кодове, за да се домогнем до ключовете си.

8 март

Закупихме еднодневни карти за градския транспорт на Палермо от будка за вестници и тютюн, след което край Двореца на норманите хванахме автобус № 389 до стръмния квартал Монреале. Катедралата там съхранява златни стенописни мозайки от ХІІІ в., в които се преплитат нормански и арабски мотиви. Бронзовите порти на монументалния храм, украсени с библейски релефни сцени, носят подписа на Бонанус, отлял врати и за катедралата в Пиза. Портите в Монреале са датирани от 1186 г., когато братята Асен и Петър предвождат въстанието на българите срещу Византия. Византийски майстори впрочем са изрисували главната забележителност на храма – образа на Христос Пантократор. Златната пищност на катедралата в Монреале обаче ярко контрастира с тесните стръмни сокаци наоколо.

Входът в църквите в Италия слава Богу е абсолютно безплатен, но който държи да се изкатери до камбанарията или да проникне в криптата, си плаща като поп. Заради Международния ден на жената Миряна получи намаление за вход. На 8 март и в Сицилия улиците бяха изпълнени с продавачи на цветя.

Бароковата катедрала в центъра на Палермо е не по-малко великолепна. Нейната пищност до известна степен станала резултат от надпреварата между владетеля на Монреале и епископа на Палермо. Това е по-добрият начин държавите да се съревновават, а не с оръжия, сеещи смърт! В храма ме впечатли модерният каменен саркофаг на свещеника Джузепе Пулизи, екзекутиран от мафията през 1993 г., защото проповядвал срещу престъпната организация. Католическата църква признава отец Пулизи за блажен заради неговата саможертва в борбата с мафията.

Царство на смъртта в бедна покрайнина на Палермо стана следващата ни цел. Катакомбите на капуцините съдържат тленните останки на повече от 8 000 души – монаси, семейства, моми, благородници и представители на различни професии. Мумията на двегодишната Розалия сякаш искаше да ни посъветва да не прекаляваме в спестовността и въздържанието, а да се наслаждаваме на мимолетния си живот… Входът за катакомбите ни струваше по 5 евро, вътре не миришеше и не беше страшно, а по-скоро тъжно и навяващо размисъл.

Вечерта се разходихме по крайбрежната алея с пеещи фонтани, пръскащи водите си зад стара крепост. Приложението „Гугъл карти“ ни намери ресторантче и ни доведе до него през плетеница тесни улички. Похапнахме доволно апетитната италианска храна, полята с „вино делла каза“, сиреч домашно.

9 март

На сутринта разучих кафемашината в „Делле Палме“, във всяка квартира имаше кафе и такава машина, но винаги ни се падаха различни модели. По една от централните улици, оживената Македа, стигнахме до старата черква „Св. Нинфа“ (италианците така пишат известната ни дума „нимфа“). Прекосихме прочутото кръстовище на Палермо „Четирите кюшета“. С вълнение снимах голите мраморни статуи, красящи „Фонтана на срама“.[4] След това се спряхме пред православната „Църква на адмирала“, в която се съчетават византийски и сарацински елементи.

Археологическият музей на Палермо е разположен в старинна манастирска сграда. Неговата експозиция обаче ми се стори твърде скромна като за столичен музей, макар и на провинциална столица.

През проходи с височина над 650 м. междуградският автобус ни закара до Сиракуза. Видях щъркел и си взех сбогом с мартениците.

10 март

Настанихме се близо до източния бряг на Ортиджа, малък остров, който всъщност е историческият център на Сиракуза. Морето от източната му страна звучеше и ухаеше като созополския прибой, за разлика от укротените равни води на пристанищата на Катания и Палермо. Цяла Ортиджа е плътно застлана с каменни плочи, от сграда до сграда. Започнахме неделята с литургия в катедралата на островчето, впечатляваща със сребърната статуя на св. Лучия и с вписаните в стените огромни колони от храма на Атина, който някога се е издигал на същото място. Обходихме рационално планираните бастиони на морския форт Кастело Маниаче. Името не значи „Крепостта на маниаците“, както първоначално си помислих, а е дадено в чест на византийския пълководец Георги Маниак, който през 1040 г. отвоювал Сиракуза от сарацините.

Тази неделя се случи Денят на музеите и затова входът на Кастело Маниаче бе свободен за нас. За да хванем още от това намаление, с бърз преход достигнахме чудесния археологически музей на Сиракуза, пребогат на червенофигурна старогръцка керамика, дълга серия керамични статуйки на божеството Птах, неолитни съдове, глави на горгоната и всякакви други експонати от епохата преди налагането на християнството. След напрегнатата културна програма и многото търчане, в неделя следобед се отдадох на сиеста, аранчини и шопинг на сувенири.

11 март

Като снимах изгрева над развълнуваното море, отбелязах „Джулай морнинг“ още през март… След като освободихме квартирата, с целия багаж на гръб направихме последен тур за овации през Ортиджа. Пресякохме провлака и поехме по посока снежния връх на Етна към модернистичната катедрала на Сиракуза – „Мадоната на сълзите“ (Madonna delle Lacrime). Дръзко стърчи този огромен католически храм, елементи от бетонната конструкция на който напомнят на масивността на НДК или на Панорамата в Плевен. Формата му донякъде наподобява цирков купол. Странната катедрала е осветена от папата, вярващите се молят вътре. Когато влязохме, жена четеше слово на амвона. Когато застанах върху огледалния под в центъра на железобетонната конструкция, отражението сякаш ме теглеше през високия островърх покрив високо в небесата. Обвитият с трънен венец кръст над „Мадоната на сълзите“ прилича малко на антена. Катедралата на Сиракуза е безплатна забележителност, която се радвам, че посетих.

Археологическият парк Неаполис се простира недалеч от Мадоната на сълзите. Там стои олтарът за хекатомби на тирана Хиерон ІІ, който ме впечатли единствено с размера си, бил най-големият през Античността. В гръцкия театър имахме късмет да ни снима за спомен професионален режисьор от Япония. Римският амфитеатър ми стана интересен с шахтата в средата си, където вероятно са се криели театрални машини. Каменната кариера с огромните изкуствени пещери, една от които заради отличната акустика наричат „Ухото на Дионисий“ (сиракузкия тиран) ми хареса най-вече с горичките от лимони и портокали между скалите. Археологическият парк Неаполис е представен подробно във филма от 2023 г. „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“. Паркът обаче ми се стори ненужно скъп, още повече, че достъпът до забележителностите там беше прекалено ограничен.

Като цяло, Сиракуза ми хареса най-много от всички места, които посетих в Сицилия.

Вечерта в Катания се разходихме по оживения булевард „Етна“, устремен направо към вулкана; тази улица може да се оприличи на „Витошка“. Разгледахме бароковата катедрала, след което на рибния пазар си направихме прощалната вечеря със Сицилия с пресни морски дарове, приготвени екзотично с патладжани и портокали.

12 март

Пиаца „Джовани Фалконе“ стои близо до гарата. С влака за няколко минути стигнахме до огряното от слънце летище на Катания, далеч от което проблясваха снеговете на Етна.

София ни посрещна хладна и дъждовна, но измита и преизпълнена с цъфнали пролетни дръвчета, обещаващи пролет.

 

БЕЛЕЖКИ

[1] Иван Вазов, „Туристи в Италия“ (Сонет) – стихосбирка: „Италия“, 1884, <https://bg.wikisource.org/wiki/Туристи_в_Италия>.

[2] Сайтове в Интернет приписват на класическия филолог проф. Димитър Дечев мнението, че думата Витоша също означавала „двувърха, двуделна“ и била от тракийски произход. Представката „би“ на гръцки език означава двойственост (например биметална пластина, бициклет) и на новогръцки се чете „ви“. А когато гледаш Витоша откъм Софийското равно поле, над нея ясно се очертават „рогата“ на двата върха Голям и Малък Резен. Тази етимология не ми звучи съвсем убедително, но пък е красива, помни се и дава възможност за съпоставка със сицилианската планина Таурус.)

[3] Топки или конуси от паниран и пържен ориз с диаметър 8 – 10 см, обикновено пълнен с рагу и грах или с нарязани кубчета шунка и моцарела. Името произлиза от оригиналната форма и типичния златист цвят, напомнящ на портокал (на итал. arancia, аранча). В Източна Сицилия аранчините по-често имат традиционна конична форма, за да символизират вулкана Етна. <https://bg.wikipedia.org/wiki/Аранчино>.

[4] Фонтанът е съставен от басейни с различни размери, заобиколени от статуи на митологични герои, животни и фантастични чудовища. Повечето от човешките фигури са изобразени чисто голи. Силно набожните жители на Палермо били потресени и затова го нарекли „Фонтан на срама“. Друга версия за това име е, че той е смятан за символ на корупцията в градската община, <https://aquaiarte.com/fountain-pretoria-palermo/>.

 

Любомир Георгиев е доктор по история. Той е главен експерт в Централния държавен архив. Публикувал е монографията „Българите католици в Трансилвания и Банат през ХVIII и първата половина на ХІХ в.“, както и статии за българската история, например „Път и пътуване във Второто и в Третото българско царство (приемственост и нововъведения)“, „За стопанската предприемчивост на братя Хаджигюрови и случая с тяхната „ракиена фабрика“, „Спомени за Първата световна война на Недялка Людсканова, дъщерята на Драган Цанков“, „Архивни свидетелства за историята на авиацията – „Бой във висините“ от ген. Стоян Стоянов“.

E-mail: lubo1888@ gmail.com

© Любомир Георгиев

_________________________________________________________________________________________

© Събитие и текст. Поредица към сп. “Филологически форум”, No 1, 28.08.2024 г.