ТРИ СТУДИИ ВЪРХУ ДРЕВНОГРЪЦКИТЕ УЧЕНИЯ ЗА РИТЪМА

[Experior, vol. 6]

ХРИСТО ХР. ТОДОРОВ

Научни рецензенти:
проф. дфн Мирена Славова
проф. д. изк. Кристина Япова

Редактор: доц. д-р Невена Панова

Електронна публикация
Филологически форум – Experior, 2024
ISBN: 978-619-7785-05-0

DOI: 10.60056/PhilolF.2024.170.SE6

АНОТАЦИЯ:Книгата представлява систематично изследване на ритмическата теория и т. нар. „учение за етоса“ в старогръцката литература от Класическия период. В първата студия е разгледана етимологията на думата „ритъм“ заедно с най-ранните срещания на тази дума в оцелелия до днес корпус на старогръцката литература. Направен е опит да се проследи начинът, по който „ритъм“ се превръща в технически термин на музикалната теория. Втората студия предлага дефиниция на музикалния ритъм, която би могла да се приеме за общ знаменател на повечето антични и съвременни дефиниции на термина. Очертават се сходства и разлики между античните Аристоксенови (но и не само) и някои съврменни разбирания за ритъма. В третата студия се обсъждат основните източници (най-вече от Аристотеловата традиция) за т. нар. „учение за етоса“. Заключението е, че в Класическата епоха е налице пълноценна систематична теория за ритъма (Аристоксеновата), докато подобна теория не е налице в случая с етоса на ритмите.

Ключови думи:

СЪДЪРЖАНИЕ

Благодарности

I. Раждането на ритмиката от духа на… ритъма

I.1. Етимологията на ῥυθμός
I.2. „Йонийски“ значения на ῥυσμός (или спорадично ῥυθμός)
I.2.1. VII–V в. пр.Хр. — лирика (Архилох, Анакреонт, Теогнид)
I.2.2. V в. пр.Хр
I.2.2.1. Пиндар
I.2.2.2. Демокрит
I.2.2.3. Антифонт
1.3. „Атически“ значения на ῥυθμός
1.3.1. ῥυθμός като равномерно движение
1.3.1.1. Есхил
1.3.1.2. Тукидид
1.3.2. ῥυθμός като начин на извършване на действие
1.3.3. ῥυθμός като музикален ритъм
1.3.3.1. Хорова ритуална песен
1.3.3.2. Облаците на Аристофан
1.3.3.3. Държавата на Платон
1.3.3.4. Перси на Тимотей
1.4. Заключение

II. Аспекти на старогръцката ритмическа теория през призмата на една дефиниция за ритъм
II.1. Една „изкуствена“ дефиниция за ритъм
II.2. Античните дефиниции за ритъм
II.2.1 Дефинициите, предадени от Бакхий Стари
II.2.2 Платон
II.2.3 Аристотел
II.2.4 Аристоксен
II.3. Коментар на дефинициите
II.3.1 „Организация“
II.3.2 „Времева организация“
II.3.3 „Организация на събитията“
II.3.4 „Събитията в едно произведение на сценичните изкуства“
II.3.5 „Времева организация [. . .], която може да се анализира теоретично“
II.3.6 „Времева организация [. . . ], която може [. . . ] да се представи чрез нотация“
II.3.7 „Времева организация [. . . ], която може да се анализира теоретично и да се представи чрез нотация (въз основа на различни критерии: продължителност, периодичност, честотност, съотнесеност, съгласуваност)“
II.3.8 Времева организация [. . .], която може да се анализира теоретично и да се представи чрез нотация [. . .] като протичаща в различни видове последователности, считани за естествени от гледна точка на възприятието
II.3.9 Конкретна предзадавана от поета композитор [. . .] времева организация
II.3.10 Осъществявана от изпълнителите времева организация

ПРИЛОЖЕНИЕ: ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ НА СТАРОГРЪЦКАТА РИТМИКА

1. Първична трайност, производни стойности, паузи
1.1 Първична трайност
1.2 Производни стойности
1.3 Паузи
2. Стъпка
2.1 Съставна трайност
2.1.1 Аристоксен
2.1.2 Аристоксенова традиция
2.2 Видове стъпки

III. Ритъм и етос през Класическата епоха: случаят Аристотел
III.1. Така нареченото „учение за етоса“
III.2 Ритъм и добродетел при Аристотел
III.3 За етоса на дитирамба

Библиография

Бележка за автора: