НЕСТОР ДЕБРЕНСКИ
ЦВЕТАНА
СМЕШНО ПОЗОРИЩЕ В ДВЕ ДЕЙСТВИЯ
[Experior, vol. 5]
Предговор, съставителство и редакция
Владимир Игнатов
Научни рецензенти:
проф. дфн Николай Чернокожев
доц. д-р Надежда Стоянова
Електронна публикация
Факултет по славянски филологии
Филологически форум – Experior, юли 2024
ISBN 978-619-7433-98-2
DOI:
АНОТАЦИЯ: Изданието представя на съвременния български читател слабо познатата възрожденска творба „Цветана“ от Нестор Дебренски. Предговорът от своя страна припознава произведението като типична комедия на характерите, поставяща акцент върху неразумното увлечение по модите, вътрешно напрегнатата връзка свое – чуждо, нарушаването на патриархалната сигурност в дома вследствие външно враждебно посегателство. Показана е обаче и прекалена подчиненост на текста на сръбския първообраз − „Покондирена тиква“ от Йован Ст. Попович – обстоятелство, което не му позволява да заеме напълно самостоятелно място в развоя на възрожденската комедиография. Главната героиня – Цветана – е видяна като особен комичен образ заради присъщата ѝ „несвестност“, от която произтичат редица и речеви, и действени несъответствия спрямо реалното ѝ състояние и положение. Финалът на творбата е интерпретиран през похвата coup de théâtre, чиито внушения, ако не твърде възпитателни, са поне подчертано жизнеутвърждаващи. Приложенията в края на книгата имат за цел да контекстуализират фигурата на Нестор Дебренски с оглед културната динамика на времето.
СЪДЪРЖАНИЕ
За „покондирената тиква“, или напразните усилия на благородието (Комедията „Цветана“ на Нестор Дебренски) – Владимир Игнатов / 7
Библиография / 29
Цветана. Смешно позорище в две действия, съставено от Нестора Д. Дебренский / 33
Действие първо / 36
Действие второ / 54
Приложения / 79
Бележка за автора: Владимир Игнатов (1987, София) завършва гимназия в родния си град (2006) и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (2010). Магистър по литературознание (2011). Доктор по българска литература (СУ, 2015) с тема на дисертационния труд „Войната в българската проза между двете световни войни: образи, трансформации, употреби“. Автор на статии и рецензии. Интересите му са в областта на историята на българската литература (XIX–XX в.), развойните процеси в българската драматургия, полиморфното творческо присъствие на Константин Константинов. Преподавател по български език и литература в 9. френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ (София), хоноруван асистент по възрожденска литература към Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“.