ЧЕТЕНЕТО И ЧИТАТЕЛИТЕ  В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО (1878 – 1944):  Институцията Библиотека

ЧЕТЕНЕТО И ЧИТАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО (1878 – 1944):
ИНСТИТУЦИЯТА БИБЛИОТЕКА

[Series Experior 3]

ПОЛИ РУМЕНОВА МУКАНОВА

Научни рецензенти:
проф. дпн Александра Куманова и доц. д-р Васил Загоров
Научен редактор: проф. д-р Мария Николова
Езиков редактор: Марина Николова

Електронна публикация
Филологически форум – Experior, 2023
ISBN 978-619-7433-72-2

DOI: https://doi.org/10.60056/PhilolF.2024.1.SE3

АНОТАЦИЯ: В книгата се проучват четенето и читателите в модерното българско общество след Освобождението, с представяне на най-старите и най-големи български библиотеки в София, Пловдив, Варна и Русе, които се основават и развиват в периода 1878 – 1944 г. под влиянието на институционални и обществени фактори. За анализиране на процесите по формирането на институционалното четене в периода е използван интердисциплинарен подход, приложим в полето на История на книгата и четенето. Характеристиките на библиотечния читател са анализирани с помощта на статистически данни и чрез метода на историческата ретроспекция. Изследването проследява развитието на новия тип читател след 1878 г. в рамките на модерната българска библиотека. Той е разгледан като ключов фактор за конструирането на културна и социална идентичност, част от процесите в развитието на модерното българско общество. Проучването извежда институционалния читател като важна фигура за очертаването на практиките на четене в българските библиотеки.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОДНИ ДУМИ

ПРЕДМЕТ, ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕД- ВАНЕТО

ГЛАВА I. ИСТОРИЯ НА КНИГАТА И ЧЕТЕНЕТО – КОНЦЕПЦИИ, ШКОЛИ, ПОДХОДИ

1.1. ОЧЕРТАВАНЕ НА ПОЛЕТО. ЗАПАДНАТА МЕТОДОЛОГИЯ
1.1.1. ИСТОРИЯ НА ЧЕТЕНЕТО И ЧИТАТЕЛИТЕ
1.2. РУСКАТА КНИГОВЕДСКА ШКОЛА
1.3. БЪЛГАРСКАТА ШКОЛА – ЕТАПИ, ТЕНДЕНЦИИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ
1.3.1. НЯКОИ АСПЕКТИ В ТЕНДЕНЦИИТЕ НА ЧЕТЕНЕТО И ЧИТАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО
1.3.2. ЧЕТЕНЕТО КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ФЕНОМЕН. СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКАТА ЧИТАТЕЛСКА ПУБЛИКА
1.4. МЕСТА НА ЧЕТЕНЕ
1.4.1. ЧИТАТЕЛСКИТЕ КРЪГОВЕ
1.5. БИБЛИОТЕКАТА И ИСТОРИЯ НА ЧЕТЕНЕТО

ГЛАВА II. ЧЕТЕНЕ И ЧИТАТЕЛИ В СОФИЙСКАТА НАРОДНА БИБЛИОТЕКА (1878)

2.1. ИСТОРИЯ, ИЗВОРИ И ИСТОРИОГРАФИЯ. НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
2.2. ЧИТАТЕЛСКАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ. САНКЦИЯТА НА ИНСТИТУЦИЯТА
2.2.1. ПЪРВИ ЧИТАТЕЛИ И ПРОЧИТИ – ТИПОЛОГИИ
2.2.2. КОРЕСПОНДЕНЦИЯ: „ЧЕТЕНЕТО“ НА ИНСТИТУЦИЯТА
2.2.3. ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЗАЕМАНИЯ
2.2.4. ИНДИВИДУАЛНИ ЗАЕМАНИЯ
2.3. СТАТИСТИКИ НА ЧЕТЕНЕТО И ЧИТАТЕЛИТЕ
2.3.1. ГРАМОТНОСТ И ЧЕТЕНЕ
2.3.2. КАК АРХИВЪТ „ЧЕТЕ“ БИБЛИОТЕКАТА ИЛИ ЗА ПРАКТИКИТЕ НА ЧЕТЕНЕ В НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА ОТ НАЧАЛОТО НА XX ВЕК
2.4. ЖЕНИТЕ ЧИТАТЕЛКИ
2.4.1. ПЪРВИ ЧИТАТЕЛКИ
2.4.2. СТАТИСТИКИ НА ЖЕНИТЕ ЧИТАТЕЛКИ
2.5. ЧЕТЕНЕ И НАКАЗАНИЕ: ПЪРВИЯТ ЧИТАТЕЛСКИ ПРОЦЕС В БЪЛГАРИЯ
2.5.1. СЛУЧАЯТ „ВЛАДИКИН“

ГЛАВА III. ЧЕТЕНЕ И ЧИТАТЕЛИ В ДРУГИ БИБЛИО- ТЕКИ

3.1. ПЛОВДИВСКА НАРОДНА БИБЛИОТЕКА (1879)
3.1.1. ИСТОРИЯ, ИЗВОРИ И ИСТОРИОГРАФИЯ. НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
3.1.2. СОЦИАЛНО–ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ: ЗАПЛАТИ И ПОКУПАТЕЛНА СПОСОБНОСТ
3.1.3. СТАТИСТИКИ НА ЧЕТЕНЕТО И ЧИТАТЕЛИТЕ
3.2. ВАРНЕНСКА ОБЩИНСКА БИБЛИОТЕКА (1883)
3.2.1. ИСТОРИЯ, ИЗВОРИ И ИСТОРИОГРАФИЯ. НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
3. 2. 2. СТАТИСТИКИ НА ЧЕТЕНЕТО И ЧИТАТЕЛИТЕ
3. 3. РУСЕНСКА ОБЩИНСКА БИБЛИОТЕКА (1888)
3.3.1. ИЗВОРИ И ИСТОРИОГРАФИЯ
3.3.2. ИСТОРИЯ НА РУСЕНСКАТА БИБЛИОТЕКА. ДАРИТЕЛСТВОТО
3.3.3. НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
3.3.4. СТАТИСТИКИ НА ЧЕТЕНЕТО И ЧИТАТЕЛИТЕ

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

БИБЛИОГРАФИЯ

Бележка за автора: Поли Муканова е доктор по направление 3.5. Обществени комуникации и информацион-ни науки (Книгознание, библиотекознание, библиография – История на книгата). През 2004 г. завършва специалност „Българска филология“, а на следващата година магистър-ска програма „Литературата – творческо писане“ във Факултета по славянски филологии на Софийски универси-тет „Св. Климент Охридски“. В периода 2009 – 2013 г. е редовен докторант в Катедрата по „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ във Философския факултет на Софийски университет. През 2011 г. под ръко-водството на проф. Крис Копенс специализира история на книгата и четенето в Католическия университет в Льовен (Белгия). От 2014 г. работи като асистент в Университета по библиотекознание и информационни технологии, а от март 2016 г. – като главен асистент. Основните ѝ научни интереси са в областта на историята на книгата, теория на четенето, библиофилството и библиотекознанието.

Taking too long?

Reload document

Open in new tab